Р Е
Ш Е Н И Е
№ 107/19.02.2020 г.
гр.Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Монтана ,в открито
заседание на четиринадесети февруари ,през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:СОНЯ
КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Петя Видова и с участие на прокурора Галя
Александрова като разгледа докладвано
от съдията БОЙЧЕВА…КАНД№52/2020г.по описа на съда…за да се произнесе взе
предвид:
Производството е
по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение №182 от 12.12.2019 г., постановено по АНД № 445/2019 г. по описа на РС-Лом е потвърдено наказателно постановление № 12-001603/30.09.2019г. на Директора на дирекция “Инспекция по
труда” Монтана, с което на Д.М.И. , е наложена „глоба“ в размер на 1500лева на
основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение чл.61, ал.1 във връзка с чл.62, ал.1 от Кодекса на труда.
С касационна жалба касаторът, Д.М.И. чрез адв.К. обжалва решението на съда. Моли същото да бъде отменено, като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, а в съдебно заседание ,чрез адв.К. иска отмяната му , като навежда
доводи за неправилност на решението на въззивната инстанция .Претендира и разноски .
Ответникът по касационната жалба-ИТ-Монтана , чрез пълномощника си юрк.К***, в съдебно
заседание, моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда
доводи относно неговата правилност.Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна
прокуратура Монтана,дава заключение за неоснователност на жалбата
и потвърждаване
на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при
което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
За
да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд- Лом е приел, че фактът на нарушение е доказан в административно-наказателното производство,и правилно виновното лице е
санкционирано от контролните органи на ИТ-Монтана.Приел е също ,че от обективна
и субективна страна е осъществен състава на нарушението по чл.414,ал.3 КТ и
жалбоподателката И. е годен субект на нарушението ,т.к. се явява работодател по
см. на §1 от ДР на КТ,не е изпълнила задължението си да уреди отношенията си с
работника Р*** О*** Р*** като трудови ,доколкото същия е извършвал строително-ремонтни дейности/подмяна на керемиди на покрив/, престирал е работна сила, при
установени трудова дисциплина, работно време и работно място,поради
което правилно е санкционирано
виновното лице от контролните органи на ИТ.
Настоящият
съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение е допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон,при което решението се явява неправилно и
незаконосъобразно.
Доводите
в касационната жалба доводи се подкрепят от събраните в производството доказателства,
и кореспондират с изложеното от касатора становище за наличие на граждански договор между санкционираното лице и лицето Р*** О*** Р*** . Установено е,
че същият е извършвал ремонтни дейности-подмяна на керемиди на покрива на гимназията в гр.Лом, като естеството
на тази дейност е класически пример за
постигане на определен резултат, а не за предоставяне на работна сила в рамките
на определено работно време. Толкова повече това важи за този вид дейност,
която може да се окачестви само като
временна до постигане на определен резултат. На следващо място от значение е и
личността на извършващия този вид дейност, доколкото уменията са от значение за
постигането на определения резултат. Поради това настоящият касационен състав
приема становището на касатора, че този вид дейност не е трудова ,при което неправилно АНО счита ,че правоотношението между работника и работодателя , е следвало да бъде уредено като трудово, т.е.
такова по предоставяне на работна сила. Както вече се изтъкна по-горе, това е
класическо облигационно правоотношение, за постигане на определен резултат, при което като е достигнал до
други правни изводи въззивния
съд е нарушил
закона,при което неговото решение като неправилно следва да се отмени и вместо
него да се постанови друго, с което да се отмени и издаденото наказателно
постановление.В този смисъл е и Решение по АНД№529/17г.на АС-Монтана и др/.
При този изход на делото и при
постъпило искане за присъждане на разноски от касатора ,чрез процесуалния му
представител адв.К. същите му се следват на основание чл.63,ал.3 ЗАНН във вр. с
чл.143,ал.1 АПК.Направени са разноски за адвокатско възнаграждение пред
касационната инстанция в размер на 150лв.,съгласно приложен договор за правна
защита и съдействие, които следва да му бъдат присъдени.
Предвид изложеното и основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №182 от 12.12.2019 г., постановено по АНД № 445/2019 г. по описа на РС-Лом и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 12-001603/30.09.2019г. на Директора на дирекция “Инспекция по
труда” Монтана, с което на Д.М.И. , е наложена „глоба“ в размер на 1500лева на
основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение чл.61, ал.1 във връзка с чл.62, ал.1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА ИТ-Монтана ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.И.
*** разноски по делото в размер на 150/сто и петдесет/лв.,представляващи
разноски за адвокат пред касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.