РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, IV- ТИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ от 20.09.2020г. по АНД № 5794/ 2020г.
Производството се развива по реда на УБДХ.
Образувано е по повод на акт за констатиране проява на дребно
хулиганство, внесен от 02- ро РУ при ОД на МВР- Пловдив, съставен на 19.09.2020г.,
за това че на посочената дата е извършена непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение
и държание към орган на власт, като са употребени нецензурни думи, отправени по
адрес на полицейските служители при ОД на МВР- Пловдив- К.Н.С. и И.М.Г., което деяние поради своята по- ниска степен на обществена опасност
не представлява престъпление по смисъла на чл. 325
от Наказателния
кодекс.
Районна прокуратура- Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител.
Д.М.И., доведена от служител към 02- ро РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив,
явява се лично и с упълномощен защитник в лицето на адв. Й..
В рамките на проведените съдебни
прения, защитникът изтъква, че при съставянето на акта за
констатиране проява на дребно хулиганство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Изтъква, че е налице и съмнение дали лицето Д.И. действително е изрекла твърдените в акта
обидни изрази. При условията на евентуалност, ако се счете, че тя е извършила
вмененото й административно нарушение, то се моли да й бъде наложено
административно наказание „глоба“ в минимален размер.
В дадената
възможност за лична защита, нарушителката поддържа казаното от своя защитник
В своята последна дума желае, ако бъде
призната за виновна, да й бъде наложено наказание „глоба“.
По фактите:
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, счита за установено следното:
Д.М.И. е родена на ***г***, *****, българска гражданка, без образование, неработеща, неженена, неосъждана,
ЕГН **********.
Така снетата в
съдебно заседание самоличност ( в чиято достоверност съдът непосредствено се
увери) е в пълен противовес с данните на лицето срещу което е съставен
процесният акт за констатиране проява на дребно хулиганство от 19.09.2020г.
Прочитът на цитирания акт налага заключението, че той е съставен срещу лице със
следните идентификационни данни- Д. К.И.,
ЕГН **********, родена на ***г. в гр. ***, на ** години, *****, с българско
гражданство, разведена, със средно образование, *****, осъждана. При
съпоставяне на информацията за личността на нарушителя, то видно е, че единственото
което съвпада е личното, фамилното име и гражданството- всеки друг компонент от
самоличността е напълно различен. При така констатираното, то явно е, че е
допуснато съществено нарушение, което ограничава не само правата на
нарушителка, но и лишава съда от възможност да прецени кое именно е лицето,
което административният орган твърди да е извършило нарушението.
Индивидуализирането на лицето- нарушител в акта за констатиране проява на
дребно хулиганство е от особено значение. С посочения акт, съобразно чл. 2, ал.
1 УБДХ, се поставя началото на административнонаказателното производство,
развиващо се по реда на Указа. Предвид това, в акта следва по един ясен и
недвусмислен начин да се индивидуализира не само извършеното нарушение, но и
лицето, което го е сторило. В случая, налице е пълно противоречие между данните
за самоличността на лицето срещу което актът е съставен и лицето, което се
явява в съдебната зала като нарушител. Възможно е това да е плод на техническа
грешка при изписването на самоличността на И., но УБДХ не предвижда ред, по
който делото да бъде върнато на органа за отстраняване на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на
нарушителя. Допълнително, съобразно чл. 9, ал. 2 УБДХ, за неуредените въпроси
се препраща към ЗАНН, който нормативен акт също не разписва възможност за
връщане с цел отстраняване на съществени нарушения в процедурата. Съобразно
изложеното, при констатиране на допуснати съществени нарушения, ограничаващи
правото на защита на нарушителя, то единствената възможност да бъдат охранени
правата му е чрез признаването му за невинен и оправдаването му по вмененото му
административно нарушение.
Съобразно
гореизложеното, лицето Д.М.И. бе призната за невинна в извършването на така
вмененото й административно нарушение и на основание чл. 6, ал. 1, б. „в“ УБДХ
бе оправдана.
В рамките на
производството не са сторени разноски и не са налице веществени доказателства,
подлежащи на връщане, предвид което съдът не дължи допълнително обсъждане на
тези въпроси.
Така мотивиран, съдът постанови решението
си:
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.
