Р Е Ш Е Н И Е
Номер
04.12.2019
г.
Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД
І граждански състав
На дванадесети ноември две хиляди
и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: Т.Т.,
като разгледа докладваното от Съдията
гражданско дело № 78 по описа за 2019
година,
намери за установено следното:
Производството е образувано по предявени от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление:***, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, с ЕИК *********, срещу
Д.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422,
ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с вр. с чл.430, ал.1
и ал.2 от ТЗ.
С Определение № 247 от 03.05.2019г., постановено
по делото, е допуснато привличане на трето лице – помагач на страната на ищеца,
а именно – „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***,
Бизнес център „Люлин 6“, ет.2.
Ищецът „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, с ЕИК *********, иска от съда да постанови решение, с което да
признаете за установено, че ответникът Д.Д.Д., с ЕГН **********, му дължи
сумите, за които по ч.гр.д. № 173/ 2012г. по описа на
РС - Свиленград е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК, а именно: сумата 571,89 лв. (петстотин седемдесет
и един лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща падежирала
главница, дължима по Договор за банков кредит от 21.08.2006г., ведно със
законовата лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 23.02.2012 г. до окончателното изплащане
на вземането; сумата 19,87 лв. (деветнадесет лева и осемдесет и седем
стотинки), представляваща падежирала редовна
договорна лихва, считано от 15.02.2009 г. до 14.08.2009 г. включително; сумата
439,96 лв. (четиристотин тридесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки),
представляваща падежирала наказателна лихва за
периода от 15.03.2009 г. до 22.02.2012 г. включително. Претендира направените по делото разноски, както и тези, направени в
заповедното производство.
Ищецът твърди, че на
21.08.2006 г. между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
-кредитор и Д.Д.Д. - кредитополучател е подписан Договор за банков кредит, с който
банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 3000,00 лв. (три
хиляди лева), който да бъде използван за потребителски нужди, с краен срок за
на погасяване 15.08.2009г. За ползвания кредит кредитополучателят следвало да
заплати на банката годишна лихва в размер на 12,50 %, представляваща стойност на банковия ресурс за лева, определен
от банката, плюс осем пункта надбавка годишно, като при промяна на пазарните
условия, банката можела едностранно да променя лихвата в тази й част. При
забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължал на
банката наказателна лихва за забава в размер на 21 % годишно върху цялата
усвоена и непогасена главница за времето на забава до окончателното погасяване
на забавените вноски.
Твърди, че кредитополучателят
се е задължил да погаси усвоения кредит на 36 равни анюитетни
месечни вноски, всяка от които в размер 100,36 лв. (сто лева и тридесет и шест
стотинки), дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.09.2006 г.
до 15.08.2009 г. В изпълнение на възникналите договорни отношения, кредиторът „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД отпуснал договорената заемна
сума на кредитополучателя. Средствата по отпуснатия кредит били изцяло усвоени
от кредитополучателя, като в тази връзка за него възникнали задължения да
издължи кредита, съгласно условията по сключения Договор за банков кредит.
Твърди, че кредитополучателят
е направил 31 вноски на обща стойност от 3048,23 лв., от които 2428,11 лв. - за
погасяване на главницата и 620,12 лв. - за погасяване на редовна лихва. С
последната, тридесет и първа погасителна вноска, постъпила на 15.03.2009г.,
било направено само частично погасяване на дължимата вноска. След тази дата
длъжникът не направил оставащите 5 пълни вноски и една частична вноска, с оглед
на което изпаднал в забава.
Поради неизпълнение на задължението към
кредитора от страна на длъжника, на 23.02.2012 г. от „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД било подадено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК против Д.Д.Д. - за заплащане на дължимите суми по
Договора за банков кредит от 21.08.2006 г. Въз основа на заявлението Районен
съд - Свиленград издал по ч.гр.д. № 173/2012г. Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с
която разпоредил длъжникът да заплати на заявителя процесните
суми.
На 17.11.2014 г. бил сключен договор за цесия
между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД - цесионер, съгласно който банката прехвърлила вземанията, за които
била издадена Заповедта по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №
173/2012г. /в номер 28 в Приложение 1 А към договора за цесия/. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми всички длъжници
за сключения на 17.11.2014 г. договор за цесия. Цесионерът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД положил необходимата грижа
уведомлението за цесията да достигне до знанието на Д.Д.Д.. Обратната разписка
от писмото, с което било изпратено уведомление се е върнала на изпращача с
отбелязване: „Получателят се е преместил на друг адрес“. В случай че Съдът
приемел, че Д.Д.Д. не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на
вземания, ищецът иска от съда да приеме, че
за извършената цесия длъжникът се явява уведомен с
връчване на препис от исковата молба и приложенията, в които се съдържало
уведомлението за цесия.
Ответникът, в срока по
чл.131, ал.1 от ГПК, е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове
като недопустими и неоснователни. Позовава се на изтекла погасителна давност на
вземанията.
Съдът,
като взе предвид доводите и възраженията на страните, и прецени събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
От изисканото и приложено за послужване частно
гр. дело № 173/2012 г. по описа на РС – Свиленград се установява, че същото е
било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, заведено в Съда на 23.02.2012 г. от заявител - настоящия ищец, срещу длъжник
– ответника Д.Д.Д., за заплащане на следните суми: сумата 571,89 лв. -
главница, дължима по Договор за банков кредит от 21.08.2006г., сумата 19,87 лв.
- просрочена редовна договорна лихва, считано от 15.02.2009 г. до 14.08.2009 г.
включително, сумата 439,96 лв. - наказателна лихва, считано от 15.03.2009 г. до
22.02.2012 г. включително, ведно със законовата лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
23.02.2012 г. до окончателното изплащане на вземането. По делото е издадена Заповед № 225/ 09.03.2012 г., за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е
разпоредено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за посочените
суми срещу длъжника. За да постанови издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, заповедният съд е приел, че Банката - заявител
е удостоверила наличие на подлежащо на изпълнение вземане. В заявлението си Банката се е позовавала на
настъпила предсрочна изискуемост на цялото си вземане спрямо длъжника, но
нейното настъпване не е удостоверила в заповедното производство, със съответни
документи по реда на чл. 418, ал.3 ГПК. Доказателства за настъпила предсрочна
изискуемост не се представят и в настоящото производство.
В двуседмичния срок по
чл.415, ал.2 от ГПК, длъжникът Д.Д.Д. е подал по частно гр. дело № 173/2012 г.
по описа на РС – Свиленград възражение за недължимост
на вземанията.
В указания му едномесечен
срок заявителят е подал искове за установяване на вземанията си, по които е
образувано настоящото производство. Предвид така установените обстоятелства,
предявените установителни искове се явява процесуално допустим.
В тази връзка, съдът
намери за неоснователно направеното от ответника възражение, че исковете са
недопустими, тъй като ищецът не бил легитимиран да ги предяви, поради това, че
след издаване на заповедта по чл.417 от ГПК е прехвърлил вземанията си на
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, с ЕИК *********,
по силата на договор за цесия от 17.11.2014г. Както вече бе изяснено в мотивите
на постановеното по делото определение от 03.05.2019г., в Решение № 1/ 01.02.2017г. на
ВКС по т. д. № 3228/2015г., II т. о., ТК, е прието,
че когато заповедта за незабавно изпълнение е издадена в полза на банка на
основание чл.417, т.2 от ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано
на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение,
цесионерът, който няма качество „банка“, не е легитимиран да предяви иска за
установяване на вземането по реда чл.422, ал.1 от ГПК. Макар че, съгласно
чл.290, ал.3 от ГПК, решението не представлява задължителна практика,
настоящият съдебен състав споделя приетото в горепосоченото решение, доколкото
производството по чл.422 от ГПК е продължение на
заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното
основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от ТР № 4/ 18.06.2014г. на ОСГТК
на ВКС изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на
заявлението, и доколкото това ограничение за специалното качество на кредитора
следва да се приложи и в исковото производство по чл.422, ал. 1 ГПК, когато
заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране
на заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист. По аргумент
на противното, в случая ищецът, като банката-заявител,
който е прехвърлил вземането си след издаване на заповедта по чл.417 от ГПК, е
легитимиран да предяви установителните искове, по които е образувано настоящото
производство.
За да се признае за
установено съществуването на процесните вземания, в
тежест на ищеца бе да се докаже, че е съществувало действително облигационно
правоотношение, с параметрите на договора, посочен в исковата молба; че е
изправна страна по договора, в това число – че е предоставил на
кредитополучателя кредит в уговорения размер; че са били налице предпоставките
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; че е упражнил надлежно правото
си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в това число, че е уведомил
длъжника за това обстоятелство. С оглед възражението на ответника, че
вземанията са погасени по давност, в тежест на ищеца бе да установи
обстоятелства, спиращи или прекъсващи давността.
Представен е по делото
Договор за кредит, сключен на 21.08.2006 г., между „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД /Банката/ и Д.Д.Д. /Кредитополучател/, по силата на който
Банката предоставя на Кредитополучателя кредит в размер на 3 000 лева, с
краен срок за погасяване на кредита 15.08.2009г., съобразно погасителен план,
неразделна част от договора /чл.5 от
договора/.
В резултат на валидно
сключения договор за банков кредит се е породило задължение у кредитополучателя
точно и на уговорените падежи да заплаща дължимите вноски за главница и лихви. Безспорно
е установено, че Банката е изпълнила основното си задължение - да отпусне на
кредитополучателя определената в договора сума. С отпускане на кредита е
започнало и усвояването му от кредито-получателя
срещу задължението му да го върне в определените срокове, ведно с договорената
лихва - чл.430, ал.2 от ТЗ.
Видно от представения Договор за цесия от 17.11.2014г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД, като продавач /цедент/, и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като купувач /цесионер/, и Приложение
№ 1 към него, цедентът е прехвърлил на цесионера
вземанията, произтичащи от посочения в заявлението и в исковата молба договор
за кредит.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че прехвърлянето
на процесните вземания следва да се счита за надлежно съобщено на длъжника, на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, респ. че
цесията е породила действие за ответника. Прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, едва когато изходящото
от цедента съобщаване за цесията достигне до
длъжника. От ищеца като доказателство е представено изходящо от цедента Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, което
не е достигнало до длъжника. В конкретният случай обаче, уведомяването за
цесията следва да се счита за извършено извършено с
връчването на преписа от исковата молба и доказателствата към нея на ответника,
доколкото уведомителното писмо се съдържа в тези доказателства. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването
на спорното право, получаването от длъжника-ответник
на уведомлението за цесия, макар и като приложение към исковата молба, следва
да бъде съобразено при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК / Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК/.
Ответникът не спори,
че като кредитополучател по горепосочения договор за кредит, е бил неизправна
страна по договора, като не е изпълнил точно поетите задължения за заплащане на
вноски в договорените срокове и в определените размери. Не спори и относно
възникналото право на банката да трансформира кредита в предсрочно изискуем.
Поради това, в полза на Банката са се породили вземания за главница, лихви и
такси, които са дължими и при точно изпълнение на задълженията. А поради
настъпилата забава, в нейна полза се е породило и вземане за обезщетение за
забава. Тези вземания се дължат при условията на кумулативност.
Вземанията, както по пера, така и по размер на всяко едно от перата, не са оспорени от ответника по размер, като
основният спор се свежда до това дали тези вземания са вилидни
или са се погасили по давност.
Затова, следва да се
изяснят въпросите кога е прекъсната давността на процесните
вземания, кога е започнала да тече нова давност, каква е тя и дали отново е
прекъсната или не.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай
задължението за главница е периодичен платеж, така че за да изпадне в забава
длъжникът, не е необходима покана от кредитора, а изискуемостта настъпва на
падежа на плащане. Съгласно установената съдебна практика, началният момент на
изискуемостта на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка,
че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
месечни вноски, е датата на получаване от длъжника на изявлението на банката,
че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили
уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването
й. В случая обаче, банката не е удостоверила настъпването на предсрочната
изискуемост, така че следва да се приеме, че изискуемостта на задължението е
настъпила на 15.08.2009 г., когато е падежът на последната погасителна вноска
по договора. От изпадането в забава започва да тече давност за погасяване
възможността за принудително събиране на вземането.
За да се приеме, че се
прекъсва давността следва да е налице една от изчерпателно изброените законови
хипотези - чл.116 от ЗЗД. В случая, безспорно не е налице първата хипотеза -
признаване на вземането по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД.
Съгласно чл.116, б. „б“ от ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение. Подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Давността се прекъсва
с предявяването на иск за съществуване на вземането, като съгласно чл.422, ал.1 от ГПК предявяването на
този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Исковите претенции, по
аргумент от чл.422, ал.1 от ГПК, са предявени на 23.02.2012 г. /дата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК/, когато спират да текат давностните срокове, на основание чл.116, б.“б“
от ЗЗД. При това положение, следва да се приеме, че както за главното вземане,
така и за акцесорните претенции, давността е прекъсната на 23.02.2012 г. От
тази дата е започнала да тече нова 3-годишна давност.
На основание чл.116, б. „в“ от ЗЗД, давността се
прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение, като едва
първото действие по принудително изпълнение прекъсва давността.
От материалите, съдържащи се в приложеното копие от изпълнително дело № 20178740400087 по описа на ЧСИ Самуил Пеев с peг. № 874 по РКЧСИ се установява, че в полза на
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД срещу длъжника Д.Д.Д., по частно гр. дело № 173/2012 г. по описа на РС - Свиленград, на 12.03.2012г. е бил издаден
изпълнителен лист въз основа издадената по делото Заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК. Въз основа на така издадения изпълнителен лист, по молба на цесионера
„Кредит Инкасо Инвестмънт
БГ“ ЕАД, постъпила при
ЧСИ на 31.01.2017г. е образувано посоченото изп. дело. Първото по делото
действие по принудително изпълнение е едва след датата 12.03.2015г., след която
дата вече вземанията по издадения изпълнителен лист, въз основа на Заповедта за
изпълнение по чл.417 от ГПК, са били погасени по давност.
В обобщение на
изложеното, предявените искове, като неоснователни, поради погасяване на
вземанията по давност, ще се отхвърлят.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление:***, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров“ №
55, с ЕИК *********, срещу Д.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр.
с вр. с чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ, за признаване на установено наличието на следните вземания: сумата 571,89 лв. (петстотин седемдесет и един
лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща падежирала
главница, дължима по сключен между страните Договор за банков кредит от
21.08.2006г., ведно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.02.2012 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата 19,87 лв. (деветнадесет лева и
осемдесет и седем стотинки), представляваща падежирала
редовна договорна лихва, считано от 15.02.2009 г. до 14.08.2009 г. включително;
сумата 439,96 лв. (четиристотин тридесет и девет лева и деветдесет и шест
стотинки), представляваща падежирала наказателна
лихва за периода от 15.03.2009 г. до 22.02.2012 г. включително, за които суми
по частно гр.дело № 173/2012г.
по описа на РС – Свиленград е издадена Заповед № 225/ 09.03.2012 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
С Определение № 247 от
03.05.2019г., постановено по делото, е допуснато привличане на трето лице –
помагач на страната на ищеца, а именно – „Кредит Инкасо Инвестмънт
БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес център
„Люлин 6“, ет.2.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: