мотиви към присъда № 586/ 30.03.2010г. по н.ч.х.д. №
3846/ 2009г. по описа на Районен съд –Бургас
Производството
по делото е образувано по повод тъжбата на В.Г.В. с ЕГН ********** *** против М.И.Ж.
с ЕГН ********** ***, съдържаща обвинение за престъпления по чл.130, ал.2 от НК
и чл.148, ал.1 ,т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК.
Приети са за
съвместно разглеждане предявените от тъжителя граждански искове за обезщетение
за причинените от престъплението по чл.130, ал.2 от НК неимуществени вреди в
размер на 1500 лева за причинени
болки и за обезщетение за причинените от престъплението по чл.148, ал.1, т.1
вр. с чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на 1000 лева за накърнено
лично достойнство.
Защитникът на
подсъдимия счита, че обвиненията са недоказани. Моли съда, да признае
подсъдимия за невинен и оправдае изцяло, като остави без уважение предявените
граждански искове.
Подсъдимият не се признава за виновен. Дава
обяснения в хода на съдебното следствие.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното :
На 08.10.2009г. около 17,30 часа тъжителят В.В.,
като представляващ взискателя посетил арматурния цех на подсъдимия М.Ж. *** във
връзка с изпълнително дело № 19/2009г. по описа на съдебния изпълнител Д.Н..
Целта на посещението му била съдебно изпълнение по смяна на пазач в описания
имот от страна на свидетеля Д.Н.. Подсъдимият бил придружаван от двама
служители на охранителна фирма „Сп.”
–свидетелите . и К.. По
време на изпълнението присъствал и свидетеля Д.А. ***, който оказвал съдействие
на частния изпълнител Д.Н..
Според
свидетеля Д.Н. изпълнението продължило около 2-3 часа. През последният половин час между тъжителя В.
и подсъдимия Ж. възникнал инцидент. Двамата си разменили реплики, след което
започнали да се карат. Подсъдимият казал на тъжителя на висок глас, че няма
право да ходи в стопанските постройки, тъй като същите не били предмет на
изпълнението. Подсъдимият Ж. бил много афектиран, говорел на висок тон и
жестикулирал с ръце. В един момент неочаквано нанесъл удар на тъжителя с юмрук
в областта на лявото рамо, след което го хванал за ризата и рязко го дръпнал,
при което ризата на В. се скъсала. Преки свидетели очевидци на случилото се
били свидетелите Ташев, К, Н. и полицейският служител А., който се намесил, за
да предотврати последващо спречкване.
Видно от представеното по делото
съдебно-медицинско удостоверение от 09.10.2009г., при прегледа на тъжителя В.
са установени телесни увреждания. Констатирано е, че по външна повърхност на
лява предраменница има кръвонасядане с размери около 4-5 см., което увреждане е
възможно да е получено по време и начин, както е съобщено от пострадалия В.В.,
а именно на 08.10.2009г. от нанесени удари
по тялото, ръката и стискане от познато лице.
Гореизложената фактическа обстановка се
потвърждава от показанията Т., К., Н., А., съдебно –медицинското удостоверение № 358/
09.10.2009г., постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
18.01.2010г. на районна прокуратура – Бургас, преписка № 3125/2009г. по описа
на РУ на МВР –Созопол.
Правна квалификация
От описаната по-горе
фактическа обстановка се установява по безспорен начин, че в резултат на
нанесеният удар от подсъдимия на тъжителя е причинено телесно увреждане, довело
до болка, без разстройство на здравето, като полученото увреждане се
квалифицира като лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, поради
което съдът призна за виновен подсъдимия М.И.Ж. за това, че на 08.10.2009г. в
с.К., община С.,
област Б. е нанесъл лека телесна
повреда, изразяваща в причиняване на болка, без разстройство на здравето на В.Г.В.
ЕГН ********** -
престъплението по чл.130, ал.2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено
умишлено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй
като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал, че от него ще
настъпят общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
От събраните по делото доказателства не се
установи, че подсъдимият на посочената дата 08.10.2009г. е извършил нещо
унизително за честта и достойнството на тъжителя В.Г.В. с ЕГН **********, като
инкриминираната в тъжбата обида е била нанесена публично, поради което съдът
призна подсъдимия за невинен и го оправда по повдигнатото обвинение по чл.148,
ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК.
За да е налице състава на чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК е
необходимо извършените действия да са унизителни за честта и достойнството на
пострадалия и да са били извършени в негово присъствие, на публично място или присъствието
на множество лица. Според разбирането на съда, за осъществяване на
обективния състав на обидата е достатъчно да са извършени обидни действия, при
наличието на останалите съставомерни предпоставки. Обидата е престъпление,
засягащо чувството на лично достойнство на гражданите и цели да измени
обществената им оценка. Оттук изводът, че за да се засегне лицето, то трябва да
възприеме пряко или посредствено унизителното отнасяне към него с обидни
действия, в т.ч. жестове, мимики, конклудентни действия и други. От събраните
доказателства не се установява подсъдимият да е извършил обидни действия, унизителни
за личната чест и достойнство на
тъжителя. Обстоятелството, че тъжителят се е почувствал засегнат от случилото
се и конкретно от отношението на подсъдимия във връзка с нанесената телесна
повреда, дърпане и късане на ръкава на ризата не съставлява обида чрез
действие, в смисъла който е въведен от законодателя за посоченото престъпление.
Определяне
на наказанието.
Подсъдимият е неосъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на раздел IV от НК.
За извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. От
престъплението по чл.130, ал.2 от НК няма съставомерни имуществени вреди,
поради което съдът намери, че са налице основанията на чл.78а, ал.1 от НК и след като призна подсъдимия за
виновен за престъплението по чл.130, ал.2 от НК, го освободи от наказателна
отговорност, като му наложи
административно наказание глоба. При определяне размера на наказанието
съдът съобрази, че подсъдимият е неосъждан, пенсионер в нетрудоспособна възраст
и намери, че глоба в минималния размер от 500 лева в полза на държавата се
явява адекватна на степента на обществена опасност на подсъдимият като личност
и на деянието и би била достатъчна за постигане на целите на генералната и
специалната превенции .
Относно гражданския иск.
По отношение на приетия за съвместно
разглеждане граждански иск, съдът намери същият за основателен и доказан за
сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
престъплението по чл.130, ал.2 от НК. Обвинението по чл.130, ал.2 от НК бе доказано по безспорен
и несъмнен начин. Пострадалият В.В. конституирал се в производството, като
граждански ищец е претърпял неимуществени вреди в резултат на виновното
противоправно поведение на подсъдимия. В резултат от нанесената му лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядане в лява предраменница, на тъжителят и граждански ищец са причинени
физическа болки, без разстройство на здравето, които подлежат на репарация от
страна на подсъдимия. Изхождайки от горните обстоятелства, съдът намери
претенцията за основателна и уважи същата за сумата от 800 лева, като за
разликата до предявения размер, отхвърли иска като неоснователен.
Съдът, след като намери обвинението по
чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК за недоказано и призна подсъдимия за
невинен, отхвърли изцяло гражданския иск за обезщетение за неимуществени вреди
от това престъпление, поради липсата на противоправно поведение.
Разноски:
На основание чл.189, ал.3 от НПК
разноските по делото в т.ч. държавната такса върху уважената част от
гражданската претенция, съдът възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата .
Председател: Петя Георгиева
Вярно с оригинала!
А.Р.