Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 15.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав,
в открито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря Валя Апостолова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1682 по описа за 2018 год.
на РС-Враца и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 и чл.150 ЗЕ и с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът „Топлофикация -
Враца” ЕАД, гр.Враца, представлявано от изпълнителния директор Радослав
Михайлов твърди, че за периода от 28.02.2015 г. до 30.06.2017 г. ответникът В.Г.А.
дължи сумата от 148,91 лева, представляваща незаплатени суми за отопление,
битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация
в жилище с адрес: гр.Враца, ****** Поради забава в плащането твърди, че е
начислил и сумата от 48,00 лева, представляваща обезщетение за забава, считано
от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – за периода от 31.03.2015 г.
до 02.01.2018 г. Твърди, че за защита на интересите си подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по повод на което в РС-Враца
било образувано ч.гр.д.№ 150/2018 г. и издадена заповед за изпълнение за
горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. С
разпореждане на съда на ищеца е указана възможността да предяви иск за
установяване на вземането си, тъй като издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С оглед предходното,
ищецът обуславя интереса си от водене на
настоящото производство. Претендира направените в хода на заповедното и
настоящото производство разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв.Л.П., в който се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Не се оспорват
представените към исковата молба писмени доказателства, като заявява, че ще се
ползва от тях. Не се възразява срещу искането на ищеца за допускане на
съдебно-техническа експертиза.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното към настоящото
производство ч.гр.д.№ 150/2018 г. по описа на РС – Враца е, че по заявление на „Топлофикация
- Враца” ЕАД, гр.Враца е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 137/15.01.2018 г., с която е разпоредено
длъжникът В.Г.А., ЕГН ********** да заплати на кредитора сумата от 148,91 лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от
28.02.2015 г. до 30.06.2017 г., за
топлоснабден имот – жилище с адрес: гр.Враца, ж.к.”Дъбника” № 19, вх.Б, ет.6, ап.45;
сумата от 48,00 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
31.03.2015 г. до 02.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, разноските по
делото за държавна такса в размер на 25.00 лв., както и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Видно от разпореждане № 1831/21.03.2018
г. е, че съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника В.Г.А. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя – настоящ ищец е указано, че може да предяви
иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба, по която е образувано настоящото производство.
По
делото са представена два броя справки -
за начислени суми за топлинна енергия и за неплатени фактури и дължими лихви,
издадени от Отдел „Инкасо“ при „Топлофикация Враца“ ЕАД на името на ответника и
за процесния недвижим имот, от които е
видно, че в счетоводството на ищцовото дружество са отразени 15 броя фактури с
№№ **********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; **********; **********; **********; **********; **********; **********;
**********; ********** и **********, които не са издължени от ответника.
Посочени са фактурите, датите на тяхното издаване, падежът на плащане, както и
дължимата сума за главница и лихва по всяка от тях.
По
делото са представени три броя изравнителни сметки за топлоенергия по отношение
на В.Г.А. *** за периодите м.02.2015г. – м.04.2015г.; м. 05.2015г. – м.
04.2016г.; м. 05.2016г. – м. 04.2017г., от които се установява, че след
извършване на изравняване на потребеното количество топлоенергия и платените
през отоплителните сезони суми не е налице основание за корекция на сумата.
Представени
са още Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация Враца“ ЕАД на потребителите в гр.Враца, одобрени с решение № ОУ-004/07.01.2008г.
на ДКЕВР.
По делото е допуснато и
изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от
страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено. Съгласно заключението на вещото лице,
процесния имот, находящ се Враца, ******е с отопляем обем по проект 89 куб.м., като през процесния
период от имотите на адрес гр.Враца, ******е потребявана топлинна енергия за
отопление и битово горещо водоподаване /БГВ/ от абонатна станция № 365. Според
заключението отчитането, дяловото разпределение и начисляването на
изразходваната топлинна енергия в абонатната станция е извършвано в
съответствие с изискванията на нормативната уредба, въз основа на извършвани
отчети на мерителните уреди от топлинния счетоводител и извършено разпределение
на отчетената топлинна енергия. В процесния имот е разпределяна и начислявана
топлинна енергия за сградна инсталация – общи разходи на база отопляемия обем
на имота по проект и за налична щранг лира – отоплително тяло без мерителен
уред. През отоплителен сезон 2015/2016 г. прогнозно е начислявана топлинна
енергия за БГВ. На 14.01.2016 г. водомера за топла вода в имота е демонтиран,
за което е съставен протокол от специалист на ВиК Враца, извършил демонтаж на
уреда. В края на отоплителен сезон, след извършен отчет в имота, е изготвена
изравнителна сметка, в която прогнозно начислената енергия за БГВ е сторнирана.
Вещото лице е констатирало още, че в имота е осигуряван достъп в края на
отоплителния сезон на длъжностно лице на топлинния счетоводител за отчитане показанията
на уредите. Топлинна енергия за отопление в имота не е ползвана, отчитана и
разпределяна. Изготвяни са изравнителни сметки, по които не са открити подавани
писмени възражения. Ежемесечно ищцовото дружество е изготвяло фактури за
задълженията за разпределена топлинна енергия, като фактурите са изпращани на
абоната. Съгласно
заключението, размера на главницата за периода от 28.02.2015 г. до 30.06.2017
г. е в размер на 148,91 лева, а на обезщетението за забава за периода от 31.03.2015
г. до 02.01.2018 г. – 47,86 лева. Към заключението вещото лице е приложило
документите, послужили за неговото изготвяне, които съдът не намира за
необходимо да обсъжда, тъй като не са приети като писмени доказателства по
надлежния ред.
Други
относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.150 ЗЕ:
Предявеният
иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата
цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Ответникът
не оспорва обстоятелството, че е бил собственик на посочения в заповедта за
изпълнение имот в процесния период. Видно от заключението на СТЕ имотът се
намира в сграда, включена към централизирано топлоснабдяване/отопление и битово
горещо водоснабдяване/ към топлопреносната мрежа на ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени от предприятието и
одобрени от ДКЕВР.
Съгласно
чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат
в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено
приемане от клиентите. На настоящият съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че
ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената в един
централен и един местен всекидневник - във вестник „24 часа“, в бр.24 от
25.01.2008 г. и във вестник „Шанс Експрес“ – ежедневник за Враца и региона, в
бр.10 от 16.01.2008 г. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение
за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна
енергия. Такова правооотношение възниква по силата на самия нормативен акт и
Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и
задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални
условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителят се е възползвал
от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената
нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на
собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме,
че между ответника А. и ищеца е възникнало облигационно правоотношение във
връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на
писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това
правоотношение ответника се явява потребител на топлинна енергия за битови
нужди и дължи заплащане на същата.
В
чл.142, ал.2 ЗЕ е залегнало положението, че топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Съгласно чл.143, ал.3 ЗЕ, топлинната енергия по
ал.1 и ал.2, а именно отдадената от сградната инсталация и за отоплението на
общите части, се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно чл.32, ал.1 от представените
по делото и приложими в отношенията между страните общи условия за процесния
период, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ал.3
предвижда, че купувачите имат право да предявят възражения до продавача за
начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Видно от заключението на приетата СТЕ е, че по изготвените
изравнителни сметки за съответните отоплителни сезони, не са подавани писмени
възражения. При липсата на доказателства за направени от абоната възражения за
начислените от ищеца суми и същевременно при наличието на такива, които
установяват по категоричен начин, че за имота е отчетена и таксувана топлинна
енергия, налага се изводът, че ответникът дължи начислените суми. Заплащането
на общите разходи, вкл. на суми за сградна инсталация, произтича от факта на
съсобственост, т.е. дължи се дори да не се ползва топлинна енергия /в този смисъл е и ТР №2/2016 г. от
25.05.2017 г. по т. дело №2/2016 г., ОСГК на ВКС/. Законоустановени са и
срокове за погасяване на задълженията за заплащане на топлинна енергия, покани
са необходими само ако такива не са установени.
Предвид гореизложеното,
настоящият съд приема, че в полза на ищеца съществува вземане за главница в
размер на 148,91 лева, което произтича от валидно възникнало правоотношение
между страните, по отношения на която претенция вече е била издадена заповед за
изпълнение.
По иска с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска
предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
чл.32, ал.1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Съгласно чл.32, ал.6 от Общите условия, при забава в плащането
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. При анализа на тези
разпоредби се налага изводът, че независимо от прогнозния характер на месечните
сметки, потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при
забава дължи лихва, а в случай че след изравняването се установи по-малко
количество на потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече
задължение за лихва върху забавената месечна сметка. Ето защо, ответникът дължи
лихва върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа
на всяко отделно вземане. С оглед предходното, акцесорния иск също следва да
бъде уважен в посочения в заключението на експертизата размер от 47,86 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото,
на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски,
които съобразно представения по делото списък по чл.80 ГПК възлизат на 485,00
лева /държавна такса, възнаграждение за вещо лице и особен представител, и
юрисконсултско възнаграждение/. С оглед задължителните указания, дадени в т.12
от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и
в заповедното производство съобразно изхода от спора. Издадената заповед за
изпълнение включва и вземане за разноски в общ размер на 75,00 лв. /държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение/, като с оглед изхода на спора и
уважаване изцяло на исковите претенции, ответникът следва да бъде осъден да
заплати и тези разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че В.Г.А.,
ЕГН ********** *** ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:
гр.Враца ул.„Максим Горки“ № 9, сумите както следва:
- на основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.150 ЗЕ – сумата от 148,91 лв., представляваща главница за неизплатена топлинна
енергия за периода от 28.02.2015 г. до 30.06.2017 г., за топлоснабден имот – жилище
с адрес: гр.Враца, ж.к.”Дъбника” № 19, вх.Б, ет.6, ап.45, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2018г. до окончателното изплащане на
вземането;
- на основание чл.86 ЗЗД –
сумата от 47,86 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.03.2015 г. до
02.01.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Г.А.,
ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация-Враца” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Враца ул.„Максим Горки“ № 9, сумата от общо 485,00 лева,
представляваща разноски в настоящето производство и сумата от общо 75,00 лв.,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 150/2018г. по описа на
Районен съд – гр.Враца.
Решението може да бъде
обжалвано пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: