ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………
Гр. София, 07.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание състояло се на седми ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Маджев ч. гр.д. № 9211/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по повод на
упражнени от „Е.П.“ ООД две жалби имащи вх. № 35758/17.05.2019 г. и вх. №
37410/27.05.2019 г.
Предметът на жалба с вх. №
35758/17.05.2019 г. е извършването на опис по изпълнително дело №
20198510400487, което е образувано пред ЧСИ-М. П., относно притежавани от
жалбоподателя три недвижими имота, разположени в гр. София /Офис 25,
Паркомясто № Р 37 и Паркомясто № Р 38/. В жалбата се прави позоваване, че „Е.П.“
ООД е носител на правото на собственост върху посочените имоти, по силата на
съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяването на
предварителен договор за окончателен. Отсъствали изискуемите материални и
процесуални основания за извършването на изпълнителното действие по опис на
упоменатите имоти, тъй като : принудително изпълняваното право на вземане на „Г.“
ЕООД е погасено по давност, защото били изтекли три/пет години, считано от
момента на неговата изискуемост без да е било потърсено от кредитора чрез
действия водещи до спиране, или прекъсване на давността. Предвид това „Е.П.“
ООД не следвало да отговаря със своето имущество за изпълнението на този вече
погасен по давност паричен дълг на длъжника – „Д.“ ЕООД. Възразява се и, че „Г.“
ЕООД не е придобило валидно вземането на първоначалния кредитор „ОББ“ АД, тъй
като за извършената между двете дружества цесия нямало надлежно уведомяване на
длъжника - „Д.“ ЕООД, което обстоятелство също се явявало пречка за
предприемане на принудително изпълнение за събиране на този дълг, вкл. чрез
реализация имуществото на жалбоподателя. Било допуснато и отклонение в
спазването на процесуалните изисквания застъпени в чл. 428, ал. 1, и ал. 2 ГПК,
чл. 483 ГПК и др. Упражнява се и възражение за задържане на вещите до заплащане
на направените от жалбоподателя разходи. Отправя се искане за
постановяване на решение, с което съдът да отмени извършения опис на недвижими
имоти по цитираното по-горе изпълнително дело.
Предметът на жалба с вх. №
37410/27.05.2019 г. е отказ изпълнително дело № 20198510400487, което е
образувано пред ЧСИ-М. П. да бъде прекратено. Аргументите развити в подкрепа и на така
предприетото от „Е.П.“ ООД обжалване са идентични с вече приведените такива по
жалба с вх. № 35758/17.05.2019 г. В условията на евентуалност се иска отмяна на
всички извършени до момента на подаване на коментираната жалба изпълнителни
действия, които са предприети от ЧСИ в пределите на стартиралия изпълнителен
процес.
Препис от всяка една от
жалбите е редовно връчен на взискателя -
„Г.“ ЕООД, който чрез пълномощника си адвокат Б. С., упражнява процесуалното
си право на възражение, с което ги оспорва, като недопустими, респективно
неоснователни. Проследява в хронологична последователност съдбата на вещното
право на собственост върху посочените в жалбите недвижими имоти, като посочва,
че същите са били придобити от длъжника през 2008 г. след учредено в негова
полза право на строеж, което е било реализирано, чрез построяването на сграда.
Така придобитите индивидуални обекти на правото на собственост са послужили,
като обезпечение по учредена договорна ипотека в полза на „ОББ“ АД, във връзка
със съществуващо парично задължение. На 13.06.2018 г. „Г.“ ЕООД било придобило от банката вземанията
й спрямо длъжника „Д.“ ЕООД, в това число и всички привилегии и обезпечения
върху тях. Изтъква се, че правата, които „Е.П.“ ООД претендира да има върху
недвижимите имоти са възникнали едва от момента на влизане в сила на решението
по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, което е станало на 23.10.2014 г. Освен това решението на
съда за обявяването на предварителния договор за окончателен не било вписано в
СВ по партидата на „Д.“ ЕООД, а защитното действие на вписаната ИМ
било отпаднало. Независимо от казаното се поддържа, че ипотечното право, което
било учредено в полза на „ОББ“ АД, а след това преминало в полза на „Г.“ ЕООД,
съществувало от момент предхождащ, както вписването на ИМ, така и постановяване
на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В тази връзка „Е.П.“ ООД било обвързано от
неговото действие, а съдебното решение не могло да се противопостави на
носителя на правата по ипотеката. Предвид това съвсем правомерно ЧСИ бил
насочил изпълнението към ипотекираните в полза на „Г.“ ЕООД недвижими имоти. Нямало основания за
прекратяване на започналото принудително изпълнение, защото фактите изложени от
жалбоподателя не покривали нито един от очертаните в чл. 433 ГПК фактически
състави. По отношение на наведеното материално възражение, че вземането на
длъжника е погасено по давност, ответника по жалбата изразява позиция, че
подобно позоваване изобщо не може да бъде предмет на разглеждане в производство
по чл. 435 ГПК, като подобно средство за защита може да бъде упражнено само във
висящ исков процес, какъвто настоящия не е. Ако все пак се приеме, че е
възможно разглеждането на подобно възражение, то процесуалния представител
на „Г.“ ЕООД излага твърдения за
прекъсване на течащата погасителна давност, посредством образувани заповедни и
изпълнителни производства. На следващо място се изтъква, че съгласно
изискванията на чл. 99 ЗЗД предходния кредитор „ОББ“ АД е уведомил длъжниците
за извършеното прехвърляне на вземания в полза на „Г.“ ЕООД, и по конкретно по
отношение на „Д.“ ЕООД това е станало на 12.07.2018 г., а спрямо „Б.М.„ ЕООД на
26.06.2018 г. Това означавало, че последните са изцяло обвързани от
осъществените прехвърляния на вземания между стария и новия им кредитор. Изказана
е и позиция по упражнено от жалбоподателя право на задържане върху вещите
предмет на принудително изпълнение, като е посочено, че правото на задържане се
признава само по исков ред, като заявяваното от „Е.П.“ ООД право на задържане
не се ползва със СПН, което изключва възможност то да се противопостави на
ипотекартния кредитор. Трябвало да се държи и сметка за това, че правото на
задържане е непротивопоставимо на взискателя в изпълнителния процес. В
обобщение се иска подадените жалби да бъдат оставени без разглеждане, като
недопустими, а ако съдът не споделя подобен резултат, то се иска те да бъдат
оставени без уважение, поради тяхната неоснователност.
В приложените по делото
мотиви от ЧСИ – М. П. по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени съображения
за недопустимост на жалба с вх. номер 35758/17.05.2019 г., защото е депозирана
извън установения от ГПК процесуално възможен срок, респективно са добавени и
аргументи за неоснователност на същата. Изтъкнато е, че „Е.П.“ ООД следва да
търпи изпълнение върху имотите, които е придобило въз основа на постановено по
реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдебно решение, защото ипотечното право в полза на
кредитора „ОББ“ АД е било вписано през 2010 г., далеч преди стартиране на
процеса по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и постановяване на позитивното решение по него. Този
факт изключва възможност жалбоподателя надлежно да противопостави правата си на
носителя на ипотечното право в лицето на „Г.“ ЕООД. Без опора били и
възраженията на „Е.П.“ ООД относно погасяване на вземанията предмет на
принудително изпълнение по давност и за право на задържане, защото
доказателствата са в противната насока, а и съдебния-изпълнител не е сред
компетентните субекти оторизирани да правят подобна преценка. Също така
уведомяването на длъжника за извършена цесия на вземането, по което той
отговаря е материално-правен въпрос, чието разрешение не е в правомощията на
органа по изпълнението, и не могат да бъдат съблюдавани в процеса на принудително
изпълнение. Добавя се и това, че
съдебния изпълнител се е придържал към всички законови изисквания за
провеждането на законосъобразен изпълнителен процес във връзка с
удовлетворяване на вземанията, за които са представени изпълнителни листове,
като е изпратил до длъжника ПДИ. Действието по опис на цитираните в жалбата три
имота също съблюдавало законовите норми на ЗЗД и ГПК, като макар да не се
касаело за имоти на длъжника, ипотекираните имоти били предназначени за
обезпечаване изпълнението на допуснатия до принудително събиране паричен дълг,
което означавало, че на общо основание и спрямо тях преди проданта им трябва да
се извърши опис. Що се касае до жалба с вх. номер 37410/27.05.2019 г. СИ
квалифицира и нея, като недопустима, защото изхожда от субект неразполагащ с процесуалното право да обжалва
отказа на СИ да прекрати изпълнителното производство. Ако все пак се счете, че
жалбата е допустима, то отново са изтъкнати съображения, че макар и да е собственик на имотите към които е
насочено принудително изпълнение, „Е.П.“ ООД е обвързан от учредената върху тях
ипотека, датираща от момент преди тяхното придобиване и отговаря до размера на
същата, предвид което следва да търпи започналото принудително изпълнение.
Мотивиран от изложеното ЧСИ смята, че оспорваните от жалбоподателя негови
изпълнителни действия са законосъобразни и не следва да бъдат отменяни.
Софийски градски съд след като се
запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото,
намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20198510400487 по
описа на ЧСИ – М. П., рег. № 851 е
образувано на 11.03.2019 г. по молба на „Г.“ ЕООД, въз основа на два броя
изпълнителни листове издадени на 11.03.2013 г. и на 06.03.2013 г. от РС- Русе, по
които длъжникът – „Д.“ ЕООД е осъдено да заплати упоменати в тях парични суми в
полза на кредитора „Обединена българска банка“ АД. Съгласно договор за
прехвърляне на вземания датиращ от 13.06.2018 г. „Обединена българска банка“ АД
е прехвърлило изцяло в полза на „Г.“ ЕООД вземанията си произтичащи от два
договора за банков кредит от 27.02.2009 г., в това число и всички привилегии и
права по учредените обезпечения – договорни ипотека. Последните учредени от
кредитополучателя - „Д.“ ЕООД, имащ качеството на длъжник по изпълнението в
коментираното изпълнително дело.
Съгласно изявлението си в самата молба за образуване на
изпълнително дело дружеството-взискател „Г.“ ЕООД определя начина на изпълнение
– налагане на възбрана, извършване на опис, оценка и публична продан на следните
ипотекирани в негова полза по повод обезпечаване на дълга му недвижими имоти /самостоятелни обекти в сграда/ - Офис 25, Паркомясто № Р 37 и Паркомясто № Р 38, разположени в гр. София и детайлно
индивидуализирани в молбата по чл. 426 ГПК.
Констатира се, че съдебния изпълнител е наложил възбрана
върху посочените имоти, считано от 27.03.2019 г., като във връзка с това
собственикът на същите - „Е.П.“ ООД е бил уведомен за наложената принудителна
мярка, както и за насрочен на 10.05.2019 г. опис.
Съгласно надлежно изготвен на 24.04.2019 г. протокол се
установява, че ЧСИ-М. П. е извършил опис на 10.05.2019 г. по отношение на
упоменатите по-горе имоти притежавани от „Е.П.“ ООД. По време на процедурата по
извършване на опис на място присъстват представител на „Г.“
ЕООД и на „Е.П.“ ООД, като не присъства представител на длъжника - „Д.“ ЕООД.
Последвало е възлагане изготвянето на оценка на описаните имоти, която е била
изпълнена от натоварения експерт и предявена на участниците в производството на
17.05.2019 г. След това си действие съдебния изпълнител е пристъпил към
насрочване публична продан на описаните недвижими имоти, като е определил
период на нейното провеждане от 04.06.2019 г. до 04.07.2019 г. С оглед на
упражнена от „Г.“ ЕООД изрична молба насрочената публична продан е била спряна
с разпореждане на ЧСИ от 24.06.2019 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбоподателят - „Е.П.“ ООД не може да се категоризира, като
трето лице за изпълнителния процес, защото от доказателствата по делото се
разкрива то да притежава качеството на ипотекарен длъжник, а оттам и на страна
в инициирания изпълнителен процес. Това
е така с оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 1 ЗЗД, даваща възможност на
ипотекарния кредитор да се удовлетвори от цената на ипотекирания имот, в чиято
и собственост да се намира той. Предвид това, че обременяването на имотите с
учредяването на договорна ипотека датира от 2010 г., когато носителя на правото
на собственост върху тях - „Д.“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател е дал
това обезпечение в полза на кредитиралата го банка – „ОББ“ АД, то
по-късното преминаване на собствеността
върху същите имоти в правната сфера на „Е.П.“ ООД, макар и по силата на съдебно
решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, не може да дерогира действието на ипотеката,
която се разпростира и върху новите собственици. Същите отговарят пред носителя
на ипотечното право до размера на вземането, за което е учредена ипотеката, и в
този смисъл ако кредиторът насочи изпълнението спрямо тези имоти, то
съответните техни собственици следва да се възприемат като ипотекарни длъжници
и придобиват качеството на страна в изпълнителното производство, с всички
произтичащи от това процесуални права и задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът /тук
следва да се разбира и ипотекарния длъжник/ може да обжалва само изрично
изброените действия на съдебния изпълнител.
В упражнената от „Е.П.“ ООД жалба с вх. № 35758/17.05.2019
г. е атакувано действието по извършването на опис по изпълнително дело №
20198510400487, което е образувано пред ЧСИ-М. П., относно притежавани от
жалбоподателя три недвижими имота, разположени в гр. София /Офис 25,
Паркомясто № Р 37 и Паркомясто № Р 38/. Както се прие в Тълкувателно решение
№ 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. ВКС, ОСГТК, действията на
съдебния изпълнител по извършването на опис върху недвижим имот не подлежат на
самостоятелно обжалване. Съдът може да се произнася по искания за отменяне на
действията по налагане на възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач,
насрочване на продан и т.н. само доколкото същите нарушават несеквестируемостта
на съответния недвижим имот, но отделното обжалване на тези действия е
недопустимо. От съдържанието на настоящата жалба е видно, че доводите на
засегнатия от предприетото изпълнение правен субект /ипотекарен длъжник/ изобщо
не са концентрирани върху нарушаване института на несеквестируемостта, а са
ориентирани към оспорване качеството на кредитор в полза на субекта пристъпил
към упражняване правото си на принудително изпълнение, липса на право на
принудително изпълнение, защото е погасено по давност и прочее материални
възражения, чието разрешаване изобщо не е предвидено да се постигне в рамките
на производство по обжалване актове на съдебния изпълнител, а както съвсем
правилно отбелязва ответника по жалбата е необходимо провеждането на нарочен
исков процес и позоваване в него. Заради липсата на самостоятелна законова
възможност за атакуване на действието по извършване на описа, жалбата на „Е.П.“
ООД с такъв предмет е недопустима, а като резултат от това тя трябва да се остави без разглеждане от сезирания съд.
По втората жалба с вх. № 37410/27.05.2019 г., която има за
предмет отказ изпълнително дело №
20198510400487, което е образувано пред ЧСИ-М. П. да бъде прекратено, настоящата съдебна
инстанция в рамките на извършената проверка на осъществените по изпълнително
дело № 20198510400487 действия от страните и на съдебния изпълнител констатира,
че от органа по изпълнението отсъства постановен акт, с които да се е
произнесъл във връзка с искане на страна в изпълнителното производство за
прекратяване на образувания изпълнителен процес. Прегледът на материалите по изпълнителното
дело не показва процесуална хипотеза, в която „Е.П.“ ООД е упражнило изрично
искане до ЧСИ- М. П., което да има за предмет въведено основание по чл. 433 ГПК
за прекратяване на стартиралото изпълнение спрямо негово имущество. За пръв път
искане от подобно естество се заявява едва с жалбата от 27.05.2019 г., което
означава, че същата е лишена от предмет, тъй като съдебният контрол по чл. 435 ГПК е възможен само по отношение на конкретни реализирали се действия от
съдебния изпълнител, в случая отказ да прекрати принудително изпълнение.
Базирайки се на изложените констатации, решаващия състав формира извод за
недопустимост и на тази жалба, което пък налага, като процесуален резултат и тя
да се остави без разглеждане.
Същевременно, доколкото в съдържанието на самата жалба
присъства искане почиващо на чл. 433 ГПК, съдът намира, че следва да изпрати
препис от същата до ЧСИ – М. П. по компетентност, доколкото единствено органа по
изпълнението е този които може да се произнесе, дали висящото пред него
изпълнение подлежи на прекратяване, било изцяло или пък в определена негова
част.
Съобразявайки формирания извод за недопустимост на всяка от
двете поставени на разглеждане жалби, съответно отчитайки, че спирането на
действията по изпълнението по реда на чл. 438 от ГПК е замислено да обезпечи
изпълнението на съдебния акт, постановен във връзка с обжалване действията на
съдебния изпълнител, молбата за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 35758/17.05.2019 г.,
която е подадена от „Е.П.“ ООД, чрез пълномощника му – адвокат С. К., с която
се обжалва извършването на опис от 10.05.2019 г. по изпълнително дело №
20198510400487, което е образувано пред ЧСИ-М. П., относно притежавани от
жалбоподателя три недвижими имота, разположени в гр. София /Офис 25,
Паркомясто № Р 37 и Паркомясто № Р 38/.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 37410/27.05.2019 г.
подадена от „Е.П.“ ООД, чрез пълномощника му – адвокат С. К., с която се
обжалва
отказ изпълнително дело №
20198510400487, което е образувано пред ЧСИ-М. П. да бъде прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя - „Е.П.“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, за спиране по реда на
чл. 438 ГПК на изпълнението по изпълнително дело № 20198510400487, което е
образувано пред ЧСИ-М. П., с рег. № 851 на КЧСИ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НА ЧСИ - М. П. препис от жалба с
вх. № 37410/27.05.2019 г. подадена от „Е.П.“ ООД, в която е инкорпорирано
искане по чл. 433 ГПК за прекратяване на изпълнението, което е насочено по
отношение на имущество притежавано от „Е.П.“
ООД
Определението подлежи на обжалване с ЧЖ пред Софийски
градски съд в 1-седмичен срок, считано от връчването на препис на всяка от
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.