№ 1611
гр. Варна, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501644 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. №288
579/27.05.2021г., подадена от Т. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.
******** 11, действаща чрез назначен от съда особен представител – адв. Г.А. от АК –
Варна, срещу Решение № 261 532/ 07.05.2021г., постановено по гр.д. № 20 999 /2019 г. на
Районен съд – Варна, 31-ви съдебен състав, В ЧАСТТА, с която е прието за установено в
отношенията между страните, че ответницата Т. Д. Д. ЕГН**********, дължи на ищеца
„Теленор България“ ЕАД, сумата от общо 985.57лв., представляваща сбор от дължими се: 1/
158.70лв. месечни такси за ползвани телекомуникационни услуги за времето от 1.12.2017г.
до 31.12.2017г. за тел.********, ********, ******** и ******** за което е издадено
кредитно известие №**********, 2/ 33.43лв. месечни такси за ползвани
телекомуникационни услуги за времето от 1.01.2018г. до 31.01.2018г. за тел.********,
********, ******** и ******** за което е издадено кредитно известие №**********, и 3/
793.44лв. като стойност на останали неизплатени лизингови вноски за закупени мобилни
устройства,за което е издадена фактура №**********/1.03.2018г., ведно със законната лихва
върху посочените главници, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-24.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането при съдено по ч.гр.д.
1
№15048/2019г. на ВРС, 18 състав на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано, както и
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът не бил изложил
мотиви по възраженията на ответницата, както следва: ВРС не е посочил въз основа на кои
доказателства приема за доказано, че ответницата е получила и активирала четири сим-карти
за посочените от съда телефонни номера ********, ********, ******** и ********. Не е
посочено въз основа на кои доказателства е установено, че ответницата е получила каквито и
да е вещи в изпълнение на договорите, приложени към ИМ. Не са обсъдени и възраженията
на ответницата относно момента на разваляне на договора за лизинг, за да може да се
обсъжда изобщо основателността на претенцията и особено нейната изискуемост.
Неоснователно не е уважено възражението за изтекла погасителна давност. Твърди, че
периодът, за който се претендира плащане, остава недоказан и неустановен. Не са изложени
никакви мотиви защо възраженията на ответницата против иска в частта, основана на
приложените договори за лизинг, са неоснователни. В мотивите на обжалваното решение не
е налице произнасяне и по възражението, че включената във фактура № **********/01. 01.
2018г. стойност на основание „дарение" не се дължи, защото не се установява основание за
нейното получаване. Възразено е, че не са сочени доказателства ответницата и ищецът да са
сключвали договор за дарение. Жалбоподателят сочи, че ищецът не е установил при
условията на пълно и главно доказване съществуването на вземанията, за които е издадена
ЗИПЗ. Поради това исковете са подлежали изцяло на отхвърляне. Претендираните с ИМ
вземания на основание „неустойка" са неоснователни и не се дължат, защото се основават
на нищожни клаузи. За наличието на нищожни клаузи съдът е длъжен да следи и служебно,
дори и когато не е направено такова възражение, когато е нарушена норма предвидена в
закона в обществен интерес, налице е неравноправна клауза и пр. Сочи, че клаузите на чл.
3.3. и 3.4. от договорите за мобилни услуги и т. нар. сертификати в Договори за мобилни
услуги № *********/23. 05. 2015г., № *********/05. 02. 2016г., № *********/16. 02. 2016г.,
Договор за мобилни услуги № *********/06. 07. 2016г., Сертификат за пакетни услуги
Combo+ № *********/05. 02. 2016г. Сертификат за пакетни услуги Combo+ *********/16.
02. 2016г. са нищожни. Нищожни са и клаузите на чл. 5 от Допълнително споразумение №
*********/16.03.2016г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от
16. 03. 2016г. и № *********/01. 07. 2016г., Допълнително споразумение № *********/25.
05. 2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 25. 05. 2017г.
Съгласно TP № 1/15. 06. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, клауза за неустойка,
предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на
дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга, абонаментни
такси, независимо от момента на разваляне на същия, са нищожни, поради противоречие с
добрите нрави. Сочи, че посочените уговорки носят белезите и на неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Ответницата има качеството на потребител по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Неоснователно е и искането на ищеца да му бъде присъдена неустойка в размер на 3
2
месечни абонамента, какъвто размер бил приложим към приложените договори за мобилни
услуги, сключвани от него, въз основа на постигнато споразумение с Комисията за защита
на потребителите. Липсата на валидно съглашение за неустойка води до частична
недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част, което е пречка за
възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Теленор България“, като счита, че обжалваното в уважителната част
Решение № 261532/07.05.2021 г. по гр.д. № 20999/2019 г. по описа на Районен съд - Варна,
ГО, XXXI състав, е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с
материалния закон, съдопроизводствените правила и напълно обосновано. Оспорва жалбата.
Излага доводи за нередовност на въззивната жалба, както и подробни по неоснователността
на същата. Твърди, че ищецът (въззиваемата страна) изпълни надлежно, при условията на
пълно и главно доказване, процесуалното си задължение да установи наличието на валидно
възникнали правоотношения с ответника въз основа на сключени между тях договори за
мобилни услуги и договори за лизинг. Ищецът надлежно доказа, че ответникът (въззивник)
се е запознал с Общите условия на оператора за взаимоотношенията на потребителите на
електронни съобщителни услуги и с Общите условия към договора за лизинг.
Също така безспорно е установил, че е изправна страна по договорите и че ответникът е
получил достъп до мрежата и е ползвал услугите в заявения обем. Твърди, че настъпването
на изискуемостта на задълженията е надлежно установена, като са посочени датата на
настъпване на изискуемостта на претендираните суми по издадените Фактури, както и
падежа на задължението за заплащане на същите. Изискуемостта на вземанията на „Теленор
България" ЕАД, обективирани по всяка от изброените в исковата молба фактури, е
настъпвала петнадесет дни след издаването й, като падежните дати на обективираните в тях
задължения са указани на самите фактури - неизплатено задължение в размер на 158.45 лв.
по фактура № **********/01.01.2018 г. с настъпил падеж на 16.01.2018 г.; неизплатено
задължение в размер на 33.43 лв. по фактура № **********/01.02.2018 г. с настъпил падеж
на 16.02.2018 г. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. С изтичането на петнадесетдневен срок от издаването
на фактурата с обективирани задължения в нея - неизплатено задължение в размер на 158.45
лв. по фактура № **********/01.01.2018 г. с настъпил падеж на 16.01.2018 г.; неизплатено
задължение в размер на 33.43 лв. по фактура № **********/01.02.2018 г. с настъпил падеж
на 16.02.2018 г. - и липсата на изпълнение на начислените в тях парични задължения за
заплащане на месечни и еднократни такси, потребени услуги, ответникът е изпаднал в
забава по отношение на оператора. Наред с това, от липсата на представени доказателства за
надлежното погасяване (правопогасяващ факт) на така породените изискуеми задължения
следва, че ответникът е неизправна страна по правоотношенията. Твърди, че ищецът
надлежно доказа в първоинстанционното производство, че всички договорни парични
задължения за лизингови вноски на лизингополучателя-ответник са падежирали и поради
3
това са изискуеми. Процесните договори за лизинг нито са развалени, нито прекратени, и са
имали действие до изтичането на срока, за който са сключени.С подписването на процесния
Договор за лизинг от 05.02.2016 г., Договор за лизинг от 25.05.2017 г. и Договор за лизинг
от 16.03.2016 г., ответникът е декларирал и признал обстоятелството, че съответната
лизингова вещ не само му е предадена, но и е била годна за употреба, изрядно
функционираща, съответстваща напълно на договорените технически характеристики и
придружена от цялата необходима документация - чл. 4 от Договор за лизинг от 05.02.2016
г., чл. 4 от Договор за лизинг от 25.05.2017 г. и чл. 4 от Договор за лизинг от 16.03.2016 г.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесните вземания не са погасени по
давност. Неоснователно е правопогасяващото възражение на ответника за погасяване по
давност на исковите претенции. Не следва да се вземе предвид направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност, доколкото всички вземания на ищеца по
настоящото дело са изискуеми след 16.01.2018 г. (когато е падежът на задълженията,
обективирани в първата процесна фактура). Към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (за установяване на задълженията по която е образувано
исково производство по чл. 422 ГПК), тригодишната давност по чл. 111, буква „в" не е
изтекла. Процесните клаузи са договорени индивидуално и не съставляват неравноправни
клаузи. Не са налице правни или фактически обстоятелства, които да обосновават
служебното разглеждане на въпроса за неравноправност на някоя клауза. Моли решението
да бъде потвърдено в обжалваната част и оставено в сила, а на въззиваемата страна да бъдат
присъдени сторените разноски по заповедното, по първоинстанционното и по въззивното
производства, съразмерно на уважената част от исковете.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от назначения от съда
особен представител, който поддържа въззивната жалба, моли съда да уважи същата, като
отмени решението на ВРС.
В открито съдебно заседание, за въззиваемата страна не се явява представител,
депозирана е молба преди датата на о.с.з., в която изрично сочи, че оспорва въззивната
жалба, както и че поддържа становището изразено пред първата инстанция и с отговора на
въззивната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
първоинстанционното такова и да присъди разноски в негова полза.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление гр.София,
жк.Младост 4, „Бизнес парк София“ сграда 6, срещу Т. Д. Д. ЕГН********** от гр.Варна,
жк.„Васил Левски“, ул.“********“ №11, иск чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК, да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца,
сумата от 1511, 14 лв. /хиляда петстотин и единадесет лева и четиринадесет стотинки/,
4
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура No №********** /
01.01.2018г. , №********** / 01.02.2018г. и №**********/01.03.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-24.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение No 7256 / 25.09.2019г. по ч.гр.д. 15048 / 2019г. на ВРС, 18 състав.
В исковата молба ищецът „Теленор България" ЕАД твърди, че предявява настоящия
иск във връзка с разпореждане по ч.гр.д.№15048/2019г. на Районен съд - Варна, 18 с-в, за
установяване на вземането си спрямо ответницата Т. Д. Д. в размер на 1511,14лв. Сочи, че
между страните по делото са сключени договори за предоставяне на услуги, както следва:
1/ Договор за мобилни услуги №********* от 23.05.2015г. по силата на който на
ответницата са предоставени мобилен телефонен номер ******** с уговорена стандартна
месечна абонаментна такса 19.99лв. с вкл. ДДС (16.66лв. без ДДС) и мобилно устройство
TELENOR Smart Mini White;
2/ Договор за мобилни услуги №********* от 05.02.2016г. и Договор за лизинг от
05.02.2016г. съгласно които са предоставени мобилен телефонен номер ******** с
уговорена стандартна месечна абонаментна такса 19.99лв. с вкл. ДДС (16.66лв. без ДДС) и
мобилно устройство TELENOR LENOVO TAB 2 А7-30 7inch. Предоставянето на
устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата
цена на лизинговата вещ е 128.57лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл.3, ал.1 от
договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на 5.59лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги чрез номера;
3/ Сертификат за пакетни услуги Соmbо+ №********* от 05.02.2016г. Съгласно
сертификата мобилни номера ******** и ******** се включват в пакет, спрямо който се
прилагат търговски отстъпки, а срокът за ползване на услугите, предоставени от оператора
на потребителя за посочените номера, се продължава до 05.02.2018г.;
4/ Договор за мобилни услуги №********* от 16.02.2016г. Съгласно Договора за
мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ******** с уговорена
стандартна месечна абонаментна такса 7,99лв. с вкл. ДДС (6,66лв. без ДДС).
5/ Сертификат за пакетни услуги Combo+ №********* от 16.02.2016г. Съгласно
сертификата мобилни номера ********, ******** и ******** се включват в пакет, спрямо
който се прилагат търговски отстъпки, а срокът за ползване на услугите, предоставени от
оператора на потребителя за посочените номера, се продължава до 16.02.2018г.;
6/ Допълнително споразумение №********* от 16.03.2016г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 16.03.2016г. Съгласно Допълнителното
5
споразумение за мобилен номер ******** влиза в сила нов абонаментен план със стандартна
месечна абонаментна такса 13,99лв. с вкл. ДДС (11,66лв. без ДДС), а на клиента е
предоставен мобилен телефонен апарат LENOVO А1000 Dual. Предоставянето на
устройството е уговорено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата
цена на лизинговата вещ е 105.57лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл.3, ал.1 от
договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на 4.59лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги чрез номера;
7/ Допълнително споразумение №********* от 01.07.2016г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер
******** влиза в сила нов абонаментен план с уговорена стандартна месечна абонаментна
такса 30,99лв. с вкл. ДДС (25,83лв. без ДДС); Договор за мобилни услуги №********* от
06.07.2016г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен
телефонен номер ******** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса 29,99лв. с
вкл. ДДС (24,99лв. без ДДС) и мобилно устройство PHILIPS S309 White.
8/ Допълнително споразумение №********* от 25.05.2017г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 25.05.2017г. Съгласно Допълнителното
споразумение за мобилен номер ******** влиза в сила нов абонаментен план с уговорена
стандартна месечна абонаментна такса 30,99лв. с вкл. ДДС (25,83лв. без ДДС), а на клиента
е предоставен мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S8 Black. Предоставянето на
устройството е уговорено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата
цена на лизинговата вещ е 1209.57лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл.3, ал.1 от
договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на 52.59лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги чрез номера.
Ищецът твърди, че към периода на издаване на процесните фактури спрямо
ползваните от Т. Д. Д. мобилни номера и устройства на лизинг се прилагат следните
условия:
-за мобилен номер ******** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №
********* от 23.05.2015г., изменен с Допълнително споразумение №********* от
25.05.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги;
-за мобилен номер ******** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№********* от 06.07.2016г.
-за мобилен номер ******** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№********* от 16.02.2016г., изменен с Допълнително споразумение №********* от
6
01.07.2016г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.
-за мобилен номер ******** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№********* от 05.02.2016г., изменен със Сертификат за пакетни услуги Combo+
№********* от 16.02.2016г.
- за мобилно устройство TELENOR LENOVO TAB 2 А7-30 7 inch - условията,
договорени в Договор за лизинг от 05.02.2016г.
- за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S8 Black - условията, договорени в
Договор за лизинг от 25.05.2017г.
- за мобилно устройство LENOVO А1000 Dual - условията, договорени в Договор за
лизинг от 16.03.2016г.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени
му в 3 бр. фактури, издадени в периода м.януари 2018г. - м.март 2018г.: фактура №
**********/01.01.2018г., фактура №**********/01.02.2018г., фактура
№**********/01.03.2018г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния
оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента, както
следва:
I. По Договор за мобилни услуги №********* от 23.05.2015г., изменен с
Допълнително споразумение №********* от 25.05.2017г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер ******** са начислени и
се претендират следните задължения в общ размер на 285.27лв., от които:
I.1.-незаплатено задължение за начислени такси и потребени услуги: за отчетния
период 01/12/2017-31/12/2017г. включва следните задължения на клиента за посочения
период (обективирани по фактура №**********/01.01.2018г. с настъпил падеж на
16.01.2018г.): месечна абонаментна такса 25.82лв., такса спиране на номер 0.75лв., които са
в общ размер на 26.57лв. без вкл. ДДС - 31.88лв. с вкл. ДДС; дарения -1.00лв. с вкл. ДДС;
за отчетния период 01/01/2018-31/01/2018г. включва следните задължения на клиента за
посочения период (обективирани по фактура №**********/01.02.2018г. с настъпил падеж
на 16.02.2018г.): месечна абонаментна такса (-8.33)лв. без вкл. ДДС /(-10.00)лв. с вкл.
ДДС. (Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е
формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно
броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително
начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период.) От общата
сума 22.88лв. е извършено приспадане на 0,07лв., съставляващо надвнесено плащане за
задължение от предходен отчетен период. Всичко е в краен размер 22.81лв. с вкл. ДДС.
Съгласно чл.27 от Общите условия на „Теленор България" ЕАД: „Плащането на посочената
във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
7
датата на издаването й. (...) "
I.2.- неустойка в размер на 262.46лв.
Ищецът твърди, че след предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги,
сключен между „Теленор България" ЕАД и Т. Д. Д., при условията на който е ползван
процесният номер ********. по вина на потребителя поради изпадането му в забава за
незаплатено задължение за месечни абонаментни такси и незаплатени услуги, операторът е
издал фактура №**********/01.03.2018г., включваща задължението за заплащане на
компенсаторна неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 262.46лв. Размерът
и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на
договора по вина на потребителя са уредени от страните в раздел IV, т.4 от Допълнително
споразумение № ********* от 25.05.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.
Ищецът твърди, че размерът на неустойката по договора за предоставяне на услуги чрез
номер ******** е 262.46лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (25,82лв. всяка), ведно с добавена разликата
в размер на 185лв. между стандартната цена на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S8
Black без отстъпка съгласно актуалната към 25.05.2017г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена, за която е сключен договор за лизинг от 25.05.2017 г.,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора
за мобилни услуги.
II. По Договор за мобилни услуги №********* от 06.07.2016г., с който се предоставя
мобилен номер ******** са начислени и се претендират следните задължения в общ размер
на 152.20лв., от които:
II.1. -незаплатено задължение за начислени такси и потребени услуги: за отчетния
период 01/12/2017-31/12/2017г. включва следните задължения на клиента за посочения
период (обективирани по фактура № **********/01.01.2018г. с настъпил падеж на
16.01.2018г.): месечна абонаментна такса 14.99лв., такса спиране на номер 0.75лв., които са
в общ размер на 15.74лв. без вкл. ДДС - 18.89лв. с вкл. ДДС; за отчетния период
01/01/2018-31/01/2018г. включва следните задължения на клиента за посочения период
(обективирани по фактура № **********/01.02.2018г. с настъпил падеж на 16.02.2018г.):
месечна абонаментна такса (-4.84)лв. без вкл. ДДС / (-5.81) лв. с вкл. ДДС.
(Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в
резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни,
през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен
пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период.) От общата сума
13.08лв. е извършено приспадане на 0,06лв., съставляващо надвнесено плащане за
задължение от предходен отчетен период. Всичко е в краен размер 13.02лв. с вкл. ДДС.
Съгласно чл.27 от Общите условия на „Теленор България" ЕАД: „Плащането на посочената
във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
8
датата на издаването й. (...) "
II.2. - неустойка в размер на 139,18лв.
Ищецът твърди, че след предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги,
сключен между „Теленор България" ЕАД и Т. Д. Д., при условията на който е ползван
процесният номер ********, по вина на потребителя поради изпадането му в забава за
незаплатено задължение за месечни абонаментни такси и незаплатени услуги, операторът е
издал фактура №**********/01.03.2018г., включваща задължението за заплащане на
компенсаторна неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 139,18лв. Размерът
и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на
договора по вина на потребителя са уредени от страните в чл.11 от Договор за мобилни
услуги №********* от 06.07.2016г. Ищецът твърди, че задълженията за неустойки,
възникнали по договора за предоставяне на услуги чрез номер ******** е 139,18лв. Сумата
представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС
(38,976лв. без ДДС всяка), а именно 116,93лв., с добавена: разликата в размер на
22,25лв. между стандартната цена на мобилно устройство PHILIPS S309 White без отстъпка
съгласно актуалната към 06.07.2016г. ценова листа на оператора и преференциалната му
цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до
края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.
III. По Договор за мобилни услуги №********* от 16.02.2016г., изменен с
Допълнително споразумение №********* от 01.07.2016г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер ********, са начислени и
се претендират следните задължения в общ размер на 126.63лв. от които:
III.1 - незаплатено задължение за начислени такси и потребени услуги: за отчетния
период 01/12/2017-31/12/2017г. включва следните задължения на клиента за посочения
период (обективирани по фактура №**********/0 1.01.2018г. с настъпил падеж на
16.01.2018г.): месечна абонаментна такса 18.32лв., кратки текстови съобщения (SMS)
0.32лв., такса спиране на номер 0.75лв., които са в общ размер на 19.39лв. без вкл. ДДС -
23.27лв. с вкл. ДДС; за отчетния период 01/01/2018-31/01/2018г. включва следните
задължения на клиента за посочения период (обективирани по фактура
№**********/01.02.2018г. с настъпил падеж на 16.02.2018г.): месечна абонаментна такса
(-5.91)лв. без вкл. ДДС/(-7.09)лв. с вкл. ДДС. (Отрицателната стойност на месечната
абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между таксата за
посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на
оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на
оператора за отчетния период.) От общата сума 16.18лв. е извършено приспадане на 0,06лв.,
съставляващо надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период. Всичко е в
краен размер 16.12лв. с вкл. ДДС. Съгласно чл.27 от Общите условия на „Теленор
България" ЕАД: „Плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан
9
на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. (...) "
III. 2. –претендирана неустойка в размер на 110.51лв.
Ищецът твърди, че след предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги,
сключен между „Теленор България" ЕАД и Т. Д. Д., при условията на който е ползван
процесният номер ********, по вина на потребителя поради изпадането му в забава за
незаплатено задължение за месечни абонаментни такси и незаплатени услуги, операторът е
издал фактура №**********/01.03.2018г., включваща задължението за заплащане на
компенсаторна неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 110.51лв. Размерът
и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на
договора по вина на потребителя са уредени от страните в раздел III, т.4 от Допълнително
споразумение №********* от 01.07.2016г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.
Ищецът твърди, че размерът на неустойката по договора за предоставяне на услуги чрез
номер ******** е 110.51лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (25,82лв. всяка), ведно с добавена част от
стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща
на оставащия срок до края на договора в размер на 30,79лв. и с добавена разликата в
размер на 2,26лв. между стандартната цена на мобилно устройство LENOVO А1000
Dual без отстъпка съгласно актуалната към 25.05.2017г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена, за която е сключен Договор за лизинг от 16.03.2016г.,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора
за мобилни услуги.
IV. По Договор за мобилни услуги № ********* от 05.02.2016г., изменен със
Сертификат за пакетни услуги Combo+ №********* от 16.02.2016г., с който се предоставя
мобилен номер ********, са начислени и се претендират следните задължения в общ
размер на 28.06лв., от които:
IV.1 - незаплатено задължение за начислени такси и потребен и услуги: за отчетния
период 01/12/2017-31/12/2017г. включва следните задължения на клиента за посочения
период (обективирани по фактура №**********/01.01.2018г. с настъпил падеж на
16.01.2018г.): месечна абонаментна такса 16.66лв., такса спиране на номер 0.75лв., които са
в общ размер на 17.41лв. без вкл. ДДС - 20.89лв. с вкл. ДДС; за отчетния период
01/01/2018-31/01/2018г. включва следните задължения на клиента за посочения период
(обективирани по фактура № **********/01.02.2018г. с настъпил падеж на 16.02.2018г.):
месечна абонаментна такса (-5.37)лв. без вкл. ДДС/(-6.44)лв. с вкл. ДДС. (Отрицателната
стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на
приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които
клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой
дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период.) От общата сума 14.45лв. е
извършено приспадане на 0,06лв., съставляващо надвнесено плащане за задължение от
10
предходен отчетен период. Всичко е в краен размер 14.39лв. с вкл. ДДС. Съгласно чл.27 от
Общите условия на „Теленор България" ЕАД: „Плащането на посочената във фактурата
сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й."
IV.2. - претендирана неустойка в размер на 13,67лв.
Ищецът твърди, че след предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги,
сключен между „Теленор България" ЕАД и Т. Д. Д., при условията на който е ползван
процесният номер ********, по вина на потребителя поради изпадането му в забава за
незаплатено задължение за месечни абонаментни такси и незаплатени услуги, операторът е
издал фактура №**********/01.03.2018г., включваща задължението за заплащане на
компенсаторна неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 13,67лв. Размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на
договора по вина на потребителя са уредени от страните в чл.3.3. от Сертификат за пакетни
услуги Combo+ № ********* от 16.02.2016г. Като размерът на неустойката по договора за
предоставяне на услуги чрез номер ******** е 13,67лв. Сумата представлява сбор от
стандартните месечни абонаментни такси за номера без ДДС от прекратяването на
договора за предоставянето на номера до края на уговорения краен срок на действието
му, доколкото посоченият период е с продължителност, по-малка от 3 месеца.
V. По Договор за лизинг от 05.02.2016г. (сключен за срок от 23 месеца, считано от
05.02.2016г. - 05.01.2018г.) с който е предоставено ползването на мобилно устройство
TELENOR LENOVO TAB 2 A 7-30 7 inch , са начислени и се претендират задължения в
общ размер на 11.18лв., от които:
Дължими незаплатени лизингови вноски за периода 01/12/2017-31/01/2018г. в общ
размер на 11.18лв. с вкл. ДДС (две лизингови вноски, всяка от 5,59лв. с вкл. ДДС),
начислени последователно във по фактура №**********/01.01.2018г. с настъпил падеж
на 16.01.2018г. и по фактура №**********/01.02.2018г. с настъпил падеж на 16.02.2018г.
VI. По Договор за лизинг от 25.05.2017г. (сключен за срок от 23 месеца, считано от
25.05.2017г.- 25.04.2019г.) с който е предоставено ползването на мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy S8 Black, са начислени и се претендират задължения в общ размер на
894.03лв., от които:
VI.1 - Дължими незаплатени лизингови вноски за периода 01/12/2017-31/01/2018г. в
общ размер на 105.18лв. с вкл. ДДС (две лизингови вноски, всяка от 52,59лв. с вкл. ДДС),
начислени последователно във фактура №**********/01.01.2018г. с настъпил падеж на
16.01.2018г. и по фактура №**********/01.02.2018г. с настъпил падеж на 16.02.2018г.
VI.2 - предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 01/02/2018-25/04/2019г. в
общ размер на 788.85лв. с вкл. ДДС, равняващ се на петнадесет неначислени лизингови
11
вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е
уредено в чл.12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка
за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Сумата е начислена
във фактура №**********/01.03.2018г., чрез която лизингодателят е реализирал правото си
да обяви предсрочната изискуемост спрямо длъжника-лизингополучател.
VII. По Договор за лизинг от 16.03.2016г. (сключен за срок от 23 месеца, считано от
16.03.2016г. - 16.02.2018г.) с който е предоставено ползването на мобилно устройство
LENOVO А1000 Dual, са начислени и се претендират задължения в общ размер на 13.77лв.
, от които:
VII.1 - Дължими незаплатени лизингови вноски за периода 01/12/2017-31/01/2018г. в
общ размер на 9.18лв. с вкл. ДДС (две лизингови вноски, всяка от 4,59лв. с вкл. ДДС),
начислени последователно във фактура №**********/01.01.2018г. с настъпил падеж на
16.01.2018г. и по фактура №**********/01.02.2018г. с настъпил падеж на 16.02.2018г.
VII.2 - Предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 01/02/2018-16/02/2018г. в
общ размер на 4,59лв. с вкл. ДДС, равняващ се на една неначислена лизингова вноска.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в
чл.12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Сумата е начислена
във фактура №**********/01.03.2018г., чрез която лзингодателят е реализирал правото си
да обяви предсрочната изискуемост спрямо длъжника-лизингополучател.
Ищецът твърди, че общата стойност на неизплатените парични задължения на Т. Д.
Д. спрямо „Теленор България" ЕАД по издадените Фактури към сключените между тях
Договори, описани по-горе, е в размер на 1511.14лв.
Моли да се постанови решение, с което да се приеме за установено наличието на
вземането на „Теленор България“ ЕАД по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№15048/2019г. по описа на Районен съд - Варна, XVIII състав, против
длъжника - ответник Т. Д. Д., както следва: 1511,14 лв., представляваща общ сбор на
дължимите суми, съгласно фактура № **********/01.01.2018г., фактура
№**********/01.02.2018г. и фактура № **********/01.03.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на вземането и да се осъди ответницата да му заплати
сторените по заповедното и исковото производства деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответницата е подала писмен отговор на исковата молба,
с който изразява становище, че предявените искове са неоснователни. Оспорва, че е
сключила приложените към исковата молба договори, допълнителни споразумения, анекси и
12
приложения, както и че е получила и активирала сим-карти, както и посочените в ИМ
устройства и услуги. Оспорва, че е получила каквито и да е вещи в изпълнение на
договорите, приложени към ИМ. Изразява становище, че ако е налице действителен договор
за лизинг, то няма данни този договор да е развален към датата на издаване на заповедта за
изпълнение и твърдените вземания, представляващи остатъка от цената по лизинговия
договор не са били изискуеми към датата на издаване на ЗИПЗ. Оспорва твърденията, че
дължи абонаментна такса, възнаграждение за ползване на предоставените й устройства
и/или цена за предоставени й устройства, лихви, неустойки и каквото и да е друго на ищеца.
Твърди, че не е подписала приложените към ИМ договори, анекси, приложения,
споразумения, сертификати и декларации, нито какъвто и да е друг документ, на който се
позовава ищеца. Всички подписи, положени под договорите като подписи на ответницата, се
оспорват относно авторството. Изразява становище, че ако се докаже наличието на
облигационна връзка въпреки възраженията по-горе, вземанията на ищеца са погасени по
давност. Възразява, че няма данни и твърдения в исковата молба кога е изпаднала в забава.
Твърди, че обстоятелството, че услугите (такси по договора за предоставяне на мобилни и
фиксирани услуги и възнагражденията по договорите за лизинг и останалите начислени във
фактурите суми, са фактурирани през м.12/2017г. не означава, че те са възникнали и станали
дължими през този период. Индиция за това, че плащания на дължимото от ответницата е
имало и след твърдените падежи е обстоятелството, че двете от представените като
доказателства фактури са с отрицателна стойност или нулева стойност, а в първата от
01.01.2018г. изрично е посочено, че включва задължения от „предходен период". Даденото
обяснение, че това било, защото тя имала надплатени суми, не намира опора и не се доказва
от представените с ИМ доказателства. В тази фактура не е посочено кой е този период. Няма
и твърдение в ИМ. Това се установява ясно от ред 2, отдолу нагоре на всички от
приложените фактури. Възразява, че искът е неоснователен и в частта за главниците, за
които се твърди, че имат основание в договорите за предоставяне на услуги. Ползването на
услугите е било прекратено от оператора още преди 01.01.2018г. След като ответницата е
била лишена от правото й да ползва услугите, за които ищецът се е задължил, то няма
основание от нея да се иска да плаща за това. Прекъсването на услугата е право на
доставчика на услугата, но след като то е упражнено, не може да се иска плащането й.
Възможността услугата да бъде прекъсната е израз на очевидно доминиращото положение
на доставчика, което доказва, че това право е израз на злоупотреба с господстващото му
положение в облигационната връзка. Възразява, че искът е неоснователен в частта,
основана на приложените договори за лизинг, тъй като договорът за лизинг е разновидност
на договора за наем и още преди 01.01.2018г. възможността да се ползва лизинговата вещ е
била отнета с оглед нейното предназначение - мобилни устройства, както се твърди в ИМ,
като предоставените вещи могат да бъдат ползвани по предназначение единствено и само,
ако са свързани с мрежата посредством сим-карта. След като възможността за ползване е
прекратена от доставчика, липсва основание за плащане, защото вещта става безполезна, а
договорът се оказва без предмет. При това положение е възможно единствено и само
неговото разваляне, доказателства за което не се установяват в приложените към ИМ
13
доказателства. Възразява, че потребителят е бил подмамен да сключи договор при привидно
изгодни за него условия, но впоследствие се оказва, че условията не са предложените. Така
във фактура №**********/01.01.2018г. е включено основание „дарение“ на стойност 1лв. Не
са посочени доказателствата ответницата и ищецът да са сключвали договор за дарение.
Клаузата е нищожна, защото няма намерение за обвързване между страните по договор за
дарение, а ответницата не е имала такава воля. Договорът за дарение не е търговска сделка и
следователно не може да бъде натрапван на потребителя, нито може да породи каквито и да
е правни последици.Възразява, че претендираните с ИМ вземания на основание „неустойка"
са неоснователни и не се дължат, защото се основават на нищожни клаузи. Клаузите на
чл.3.3. и 3.4. от договорите за мобилни услуги и т. нар. сертификати в Договори за мобилни
услуги № *********/23.05.2015г., №*********/05.02.2016г., №*********/16. 02.2016г.,
Договор за мобилни услуги №*********/06.07.2016г., Сертификат за пакетни услуги
Combo+ № *********/05.02.2016г. Сертификат за пакетни услуги Combo+ *********/16. 02.
2016г. са нищожни. Нищожни са и клаузите на чл.5 от Допълнително споразумение
№*********/16.03.2016г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от
16.03.2016г. и №*********/01.07.2016г., Допълнително споразумение
№*********/25.05.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от
25.05. 2017г. Твърди, че съгласно TP № 1/15.06.2010г. по т. д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС,
клауза за неустойка, предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка,
равняваща се на дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга,
абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, са нищожни, поради
противоречие с добрите нрави. Такава уговорка излиза извън допустимите законови рамки,
тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Възразява, че основната
цел на така уговорената неустойка е да доведе до неоснователно обогатяване на оператора
спрямо потребителя, който да получи престация в пълен обем за срока на договора, без да
престира насрещната услуга, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите
нрави и не се толерира от закона. Така уговореното носи белезите и на неравноправна
клауза по смисъла на (чл.143, т.5 ЗЗП. Ответницата има качеството на потребител по
смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, а ищеца е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на
договора и промяна на цената на лизинговата вещ при прекратяването му по вина на
потребителя, обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително дава
възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при
прекратяването му по вина на потребителя. Възразява, че неоснователно е и искането на
ищеца да му бъде присъдена неустойка в размер на 3 месечни абонамента, какъвто размер
бил приложим към приложените договори за мобилни услуги, сключвани от него, въз основа
на постигнато споразумение с Комисията за защита на потребителите. Твърди, че уговорката
е нищожна изначално - към датата на сключването на договора. Липсата на валидно
14
съглашение за неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения
договор в тази му част. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите
нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния
случай не е налице постигнато съгласие и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1, вр. ал.4
ЗЗД. В тази му част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. Моли
да се отхвърлят предявените искове.
В открито съдебно заседание, за ищеца не се явява представител, депозирана е молба
преди датата на о.с.з., в която изрично сочи, че поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковата претенция, както и за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, ответницата се представлява от назначения от съда
особен представител, който оспорва исковата претенция, поддържа възраженията, направени
с отговора и моли съда да отхвърли исковете.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно от приобщеното ч.гр.д. № 15 048/2019 г. на ВРС е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Т. Д. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, ул. ******** 11, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Младост – 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, сумата от 1511,14 лв., представляваща вземания по Договор за мобилни
услуги No ********* от 23.05.2015г., съгласно който на клиента са предоставени мобилен
телефонен номер ******** и мобилно устройство TELENOR Smart Mini White; Договор за
мобилни услуги №********* от 05.02.2016г. и Договор за лизинг от 05.02.2016г., съгласно
които на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ******** и мобилно
15
устройство TELENOR LENOVO TAB 2 А7-30 7inch., уредено от страните в отделен
Договор за лизинг; Сертификат за пакетни услуги Соmbо+ №********* от 05.02.2016г. за
мобилни номера ******** и ********; Договор за мобилни услуги №********* от
16.02.2016г., съгласно който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ********;
Сертификат за пакетни услуги Combo+ №********* от 16.02.2016г. за мобилни номера
********, ******** и ********; Допълнително споразумение №********* от 16.03.2016г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 16.03.2016г. за мобилен
номер ******** и предоставен мобилен телефонен апарат LENOVO А1000 Dual;
Допълнително споразумение №********* от 01.07.2016г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ********; Договор за мобилни услуги
№********* от 06.07.2016г., съгласно който на клиента са предоставени мобилен
телефонен номер ******** и мобилно устройство PHILIPS S309 White; Допълнително
споразумение №********* от 25.05.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 25.05.2017г. за мобилен номер ******** и предоставен мобилен
телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S8 Black, за които вземания са издадени фактури с No
No ********** / 01.02.2018г. и 72666673728 / 01.01.2018г. за незаплатена цена за получени
мобилни услуги и лизингови вноски за предоставените устройства, и фактура No
********** / 01.03.2018г. в общ размер на 1319,26 лв., включваща неизплатено задължение
за предсрочно изискуем остатък от неначислени лизингови вноски в общ размер на 793,44
лв. с вкл. ДДС и неустойки вследствие на предсрочно прекратяване на договори в размер на
525,82 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 24.09.2019г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от
30,22 лв., представляваща направените по делото разноски за платена държавна такса и
сумата от 360 лв. адвокатско възнаграждение. Доколкото заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, то на заявителя е указано, че следва да предяви иска си
в едномесечен срок, за което последният е представил надлежни доказателства.
Установява се, че с Договор за мобилни услуги No ********* от 23.05.2015г.,
сключен между ищеца като мобилен оператор и ответницата по делото, като потребител, на
клиента са предоставени мобилни услуги по абонаментен план за телефонен номер ********
със стандартен месечен абонамент 19,99 лв. на месец и дата на издаване на фактура – 1-во
число на всеки месец и мобилно устройство TELENOR Smart Mini White. Посочено е, че
договорът влиза в сила на 23.05.2015г. и е със срок от 24 месеца. В договора е уговорена
клауза, съобразно която „В случай на прекратяване на настоящия договор през
първоначалния срок за която и да е Сим карта/ номер, посочен в него, по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една сим карта /
номер до края на този срок. Във всички случаи, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор, потребителят дължи и разликата
между цената на устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на
оператора за съответните устройства към момента на прекратяването на настоящия договор
16
по отношение на коя да е СИМ карта /номер, посочени в него и заплатената от него при
предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг.“. В договора се сочи, че с подписването на договора са
предоставени/закупени 1 брой устройства.
С Договор за мобилни услуги №********* от 05.02.2016г. и Договор за лизинг от
05.02.2016г., мобилният оператор е предоставил на клиента услуги за мобилен телефонен
номер ******** и мобилно устройство TELENOR LENOVO TAB 2 А7-30 7inch. Уговорен е
стандартен месечен абонамент 19,99 лв. на месец и дата на издаване на фактура – 1-во число
на всеки месец, като договорът влиза в сила на 05.02.2016г. и е със срок от 24 месеца.
Отново е предвидена клауза в договора за мобилни услуги, че „В случай на прекратяване на
настоящия договор през първоначалния срок за която и да е Сим карта/ номер, посочен в
него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
сим карта / номер до края на този срок. Във всички случаи, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор, потребителят дължи
и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последно актуалната
ценова листа на оператора за съответните устройства към момента на прекратяването на
настоящия договор по отношение на коя да е СИМ карта /номер, посочени в него и
заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг.“. В договора за мобилни услуги се сочи, че с
подписването на договора са предоставени/закупени 1 брой устройства. В договора за
лизинг страните се уговорили обща лизингова цена в размер на 128,57 лв. за таблета и 23
месечни вноски по 5,59 лв. на месец всяка. В чл. 12 от договора е уговорена предсрочна
изискуемост на задълженията при неизпълнение на задълженията на потребителя –
неплащане, за което операторът следва писмено да уведоми лизингополучателя. За
обезпечение на вземането, потребителят е подписал и запис на заповед в полза на
оператора.
Със сертификат за пакетни услуги Соmbо+ № ********* от 05.02.2016г. за мобилни
номера ******** и ******** страните са договорили, че за тях ще се прилага отстъпка от
стандартния месечен абонамент съобразно съответната програма в размер на 10% от
месечния абонамент, считано от 05.02.2016г. и приложимо до 05.02.2018г. В чл. 3 страните
са уговорили неустойка при неизпълнение от страна на потребителя, която се равнява на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всеки номер
до края на срока на настоящия договор, както и стандартните месечни абонаменти на
допълнителните пакети, активирани на тези номера. В допълнение е уговорено, че ако е за
някой от мобилните номера е предоставено устройство на преференциална цена, то
потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и
преференциалната.
Установява се от Договор за мобилни услуги №********* от 16.02.2016г., че на
17
клиента е предоставен мобилен телефонен номер ******** при условията на стандартен
месечен абонамент 7,99 лв. на месец и дата на издаване на фактура – 1-во число на всеки
месец, като договорът влиза в сила на 16.02.2016г. и е със срок от 24 месеца. Отново е
предвидена клауза в договора за мобилни услуги, че „В случай на прекратяване на
настоящия договор през първоначалния срок за която и да е Сим карта/ номер, посочен в
него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
сим карта / номер до края на този срок.“.
От представения Сертификат за пакетни услуги Combo+ №********* от 16.02.2016г.
за мобилни номера ********, ******** и ********, се установява, че страните са
договорили, че за тях ще се прилага отстъпка от стандартния месечен абонамент съобразно
съответната програма в размер на 15% от месечния абонамент, считано от 16.02.2016г. и
приложимо до 16.02.2018г. В чл. 3.3 страните са уговорили неустойка при неизпълнение от
страна на потребителя, която се равнява на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всеки номер до края на срока на настоящия
договор, както и стандартните месечни абонаменти на допълнителните пакети, активирани
на тези номера. В допълнение е уговорено, че ако е за някой от мобилните номера е
предоставено устройство на преференциална цена, то потребителят дължи и разликата
между стандартната цена на устройството и преференциалната.
С Допълнително споразумение №********* от 16.03.2016г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 16.03.2016г., мобилният оператор е
предоставил на клиента услуги за мобилен телефонен номер ******** и мобилен телефонен
апарат LENOVO А1000 Dual. Уговорен е стандартен месечен абонамент 13,99 лв. на месец,
като договорът влиза в сила на 16.03.2016г. и е със срок от 24 месеца. Посочено е изрично,
че с подписването на споразумението се прекратява ползването на всички получавани до
момента и неупоменати отстъпки и преференциални условия. Отново е предвидена клауза в
договора за мобилни услуги, че в случай на прекратяване на ползване на услугите по
инициатива на потребителя през срока на договора, същият дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
сим карта / номер до края на този срок. Във всички случаи, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор, потребителят дължи
и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последно актуалната
ценова листа на оператора за съответните устройства към момента на прекратяването на
настоящия договор по отношение на коя да е СИМ карта /номер, посочени в него и
заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг. В договора за мобилни услуги се сочи, че с
подписването на договора са предоставени/закупени 1 брой устройства. В договора за
лизинг страните се уговорили обща лизингова цена в размер на 105,57 лв. за мобилното
устройство и 23 месечни вноски по 4,59 лв. на месец всяка. В чл. 12 от договора е уговорена
предсрочна изискуемост на задълженията при неизпълнение на задълженията на
18
потребителя – неплащане, за което операторът следва писмено да уведоми
лизингополучателя. За обезпечение на вземането, потребителят е подписал и запис на
заповед в полза на оператора.
С ново Допълнително споразумение №********* от 01.07.2016г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ******** отново е променен абонаментния
план, като месечният абонамент е в договорен в размер на 30,99 лв., считано от 01.07.2016г.
за срок от 24 месеца.
С Договор за мобилни услуги №********* от 06.07.2016г. на клиента са
предоставени мобилен телефонен номер ******** и мобилно устройство PHILIPS S309
White, със стандартен месечен абонамент 29,99 лв. на месец и дата на издаване на фактура –
1-во число на всеки месец, като е посочено, че е активирана 40% промо отстъпка от
месечния абонамент за 24 мес. Посочено е, че договорът влиза в сила на 06.07.2016г. и е със
срок от 24 месеца. В договора е уговорена същата клауза за неустойка, съобразно която „В
случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е Сим
карта/ номер, посочен в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една сим карта / номер до края на този срок. Във всички случаи, в които
е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор,
потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно
последно актуалната ценова листа на оператора за съответните устройства към момента на
прекратяването на настоящия договор по отношение на коя да е СИМ карта /номер,
посочени в него и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.“. В договора се сочи, че с
подписването на договора са предоставени/закупени 1 брой устройства.
С Допълнително споразумение №********* от 25.05.2017г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 25.05.2017г.., мобилният оператор е
предоставил на клиента услуги за мобилен телефонен номер ******** и мобилен телефонен
апарат SAMSUNG Galaxy S8 Black. Уговорен е стандартен месечен абонамент 30,99 лв. на
месец, като договорът влиза в сила на 25.05.2017г. и е със срок от 24 месеца. Посочено е
изрично, че с подписването на споразумението се прекратява ползването на всички
получавани до момента и неупоменати отстъпки и преференциални условия. Отново е
предвидена клауза в договора за мобилни услуги, че в случай на прекратяване на ползване
на услугите по инициатива на потребителя през срока на договора, същият дължи неустойка
в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една сим карта / номер до края на този срок. Във всички случаи, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор,
потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно
последно актуалната ценова листа на оператора за съответните устройства към момента на
прекратяването на настоящия договор по отношение на коя да е СИМ карта /номер,
19
посочени в него и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг. В договора за мобилни услуги се
сочи, че с подписването на договора са предоставени/закупени 1 брой устройства. В
договора за лизинг страните се уговорили обща лизингова цена в размер на 1209,57 лв. за
мобилното устройство и 23 месечни вноски по 52,59 лв. на месец всяка. В чл. 12 от договора
е уговорена предсрочна изискуемост на задълженията при неизпълнение на задълженията
на потребителя – неплащане, за което операторът следва писмено да уведоми
лизингополучателя. За обезпечение на вземането, потребителят е подписал и запис на
заповед в полза на оператора.
От страна на ищеца е представена последна покана за доброволно плащане, която
ищецът е изпратил на ответницата на 02.02.2018г. В поканата е посочено, че задълженията
на ищцата по сключените договори с Теленор възлизат на 191,88 лв..Изрично се сочи, че в
случай, че не плати в срок до 10дни от датата на писмото, то Теленор може да предприеме
действия по прекратяване на договора и съответно задълженията за заплащане на неустойки
по договорите ще са в размер на 1528,74 лв. Към поканата е представено удостоверение от
„Тип топ Куриер“ АД, че писмото, съдържащо поканата е доставено до пощенската кутия на
адреса на 12.02.2018г.
Фактура No ********** / 01.01.2018г. е издадена за клиент – Т. Д. Д. за периода от
01.12.2017г. – 31.12.2017г. за общата сума от 299,45 лв. и с посочен срок за плащане –
16.01.2018г., като във фактурата са включени и задълженията на ответницата за предходен
период в размер на 140,75 лв. Само задълженията за посочения отчетен период за
предоставените мобилни услуги са в размер на 94,93 лв., за вноски за лизинг – 62,77 лв. и 1
лв. – дарение.
Кредитно известие No ********** / 01.02.2018г. е издадено за клиент Т. Д. Д. за
периода от 01.01.2018г. – 31.01.2018г. за общата сума от 332,88 лв. и с посочен срок за
плащане – 16.02.2018г., като във фактурата са включени и задълженията на ответницата за
предходен период в размер на 299,45 лв. Само задълженията за посочения отчетен период за
предоставените мобилни услуги са в размер на - 29,34 лв. и за вноски за лизинг – 62,77 лв.
Фактура No ********** / 01.03.2018г. е издадена за клиент Т. Д. Д. за периода от
01.02.2018г. – 28.02.2018г. за общата сума от 1511,14 лв. и с посочен срок за плащане –
16.03.2018г., като във фактурата са включени и задълженията на ответницата за предходен
период в размер на 332,88 лв. Само задълженията за неустойки за предсрочно прекратяване
на договора за услуги – 525,82 лв. и вноски за лизинг – 793,44 лв., като е отразено и
извършено плащане на сумата от 141 лв.
От заключението на в.л. по назначената по делото СГЕ, което съдът приема като
обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява, че във всички
представени документи – договори имената и подписите са положени от ответницата, с
20
изключение на тези в Приложение – Ценова листа от 23.05.20215г. към договор за мобилни
услуги No ********* / 23.05.2015г. и в Сертификат за пакетни услуги Combo+ №*********
от 16.02.2016г., поради което и съдът намира, че последните два документа следва да бъдат
изключени от доказателствения материал по делото.
От заключението на вещото лице по назначената по делото СЧЕ, което съдът приема
като обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява, че фактура
No ********** / 01.01.2018г. e издадена за отчетния период 01.12 – 31.12.2017г. и обхваща
мобилни номера – ********, 08982988350, ******** и ********. Начислените по фактурата
суми са посочени подробно в таблицата в заключението на вещото лице. Същата е за обща
сума в размер на 158,70 лв. Начислени са потребени услуги за 12 бр. смс съобщения – на
стойност 0,32 лв. без ДДС, 4 бр. такси спиране на номер х 0,75 лв. или на обща стойност 3
лв. без ДДС и месечни абонаментни такси на обща стойност 78,79 лв. без ДДС. Общата
стойност на начислените потребени услуги се равнява на 94,93 лв. с ДДС. Издадено е и
кредитно известие No ********** / 01.02.2018г. за отчетния период – 01.01.-31.01.2018г., с
което са приспаднати дължими месечни абонаментни такси за мобилни номера – ********,
08982988350, ******** и ******** в общ размер на 29,34 лв. С кредитното известие са
начислени лизингови вноски в общ размер на 62,77 лв. Общата сума дължима по
кредитното известие, след извършеното приспадане е в размер на 33,44 лв. Издадена е и
трета фактура с No ********** / 01.03.2018г. с посочен период 01.02. – 28.02.2018г. за
мобилни номера - ********, 08982988350, ******** и ********, за които е начислена обща
сума за неустойки в размер на 591, 41 лв. и за лизингови вноски – 918,98 лв. Общият размер
на задължението по трите фактури е в размер на 1511,39 лв.
Вещото лице сочи, че преди издаване на процесните три фактури към 31.12.2017г.
ответницата е имала начислени задължения в общ размер на 140.75 лв., които са погасени с
извършено плащане на 02.02.2018г. в размер на 141 лв.
Вещото лице сочи, че няма незаплатени лизингови вноски за мобилно устройство
Telenor Lenovo Tab 2 A7 -30 7 inch съгласно договор за лизинг от 05.02.2016г., тъй като
последната вноска е начислена в КИ No ********** / 01.02.2018г. Броят на незаплатените от
ответника лизингови вноски за SAMSUNG Galaxy S8 Black съгласно договор за лизинг от
25.05.2017г. са 15 бр. х 52,59 лв. или на обща стойност 788,85 лв. Броят и общата парична
стойност на незаплатените от ответника лизингови вноски за LENOVO A1000 Dual съгласно
Договор за лизинг от 16.03.2016г. е 1бр. х 4,59 лв.
Вещото лице посочва и в какъв размер са начислените неустойки, в случай, че се
съобразят договорените с КЗП условия и които са приложими спрямо всички договори
сключени след 12.01.2018г., както и такива прекратени след тази дата, съобразно цените на
съответните месечни абонаментни планове и съобразно цените на закупените устройства,
или това е сумата в размер на общо 525,82 лв.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
21
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими, предявени в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед №
7256/25.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 15048/2019г. по описа на Районен съд – Варна.
В настоящото производството ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че ответницата е потребител на мобилните услуги, предоставяни й от
ищеца за съответния процесен период, както и конкретния размер на задължението,
включително по отношение на начислените й суми поради твърдяното неизпълнение от
нейна страна. Ответницата, от своя страна следва да докаже фактите, на които основава
своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, както и че е изпълнявала точно
задълженията си.
Настоящият състав намира, че от представените по делото писмени доказателства – в
тяхната съвкупност, се установява, че ответницата е потребител на мобилните услуги,
предлагани от ищеца за следните моб. номера: ********, ********, 08982988350 и
********, както и за следните мобилни устройства, които са й предоставени по договори за
лизинг – Telenor Lenovo Tab 2 A7 -30 7 inch, SAMSUNG Galaxy S8 Black и LENOVO A1000
Dual. Неоснователни са възраженията на ответницата, че договорите не били подписани от
нея и не я обвързвали. Съобразно заключението на вещото лице по допуснатата СГЕ,
неистински са само Ценова листа от 23.05.20215г. към договор за мобилни услуги No
********* / 23.05.2015г. и Сертификат за пакетни услуги Combo+ №********* от
16.02.2016г., поради което и същите са изключени от доказателствения материал по делото.
Неистинността на Ценова листа от 23.05.20215г. към договор за мобилни услуги No
********* / 23.05.2015г. и Сертификат за пакетни услуги Combo+ №********* от
16.02.2016г., не засягат, обаче, валидността на сключените договори за мобилни номера
08982082987, ******** и ********, доколкото за всеки един от тях в последващ договор са
преуредени отношенията между страните, а по отношение на номер ******** в сила остава
предходно подписаният между страните Сертификат Комбо+ ********* / 05.02.2016г.
Така за мобилен номер 08982082987, страните са уредили отношенията си с
Допълнително споразумение №********* от 25.05.2017г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, съобразно което мобилният оператор е предоставил на клиента
услуги за мобилен телефонен номер ******** по уговорен стандартен месечен абонамент
30,99 лв. на месец, като договорът влиза в сила на 25.05.2017г. и е със срок от 24 месеца, т.е
обхваща и процесния период, за който се претендира плащане.
За мобилен номер ********, приложимият абонаментен план е този по Сертификат за
пакетни услуги Соmbо+ № ********* от 05.02.2016г., с който страните са договорили, че ще
се прилага отстъпка от стандартния месечен абонамент съобразно съответната програма в
размер на 10% от месечния абонамент, считано от 05.02.2016г. и приложимо до 05.02.2018г.,
22
а уговорения месечен абонамент съобразно Договор за мобилни услуги №********* от
05.02.2016г. е в размер на 19,99 лв. на месец и дата на издаване на фактура – 1-во число на
всеки месец, като договорът влиза в сила на 05.02.2016г. и е със срок от 24 месеца, т.е.
обхваща и процесния период, за който се претендира плащане.
За мобилен номер ********, приложимият абонаментен план е този по Допълнително
споразумение №********* от 01.07.2016г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за
мобилен номер ******** и е уговорен в размер на 30,99 лв., считано от 01.07.2016г. за срок
от 24 месеца или обхваща и процесния период, за който се претендира плащане.
За мобилен номер ********, месечната абонаментна такса е в размер на 29,99 лв. на
месец и дата на издаване на фактура – 1-во число на всеки месец, като е посочено, че е
активирана 40% промо отстъпка от месечния абонамент за 24 мес. Посочено е, че договорът
влиза в сила на 06.07.2016г. и е със срок от 24 месеца / Договор за мобилни услуги
№********* от 06.07.2016г./.
Ищецът реално е предоставял услугите на потребителя, като видно и от самите
договори с подписването им ответницата е получила предоставените й на лизинг мобилни
апарати. В този смисъл съдът намира, че ответницата дължи и уговорените месечни
абонаментни такси, както и сумите за потребени от нея услуги, които са й начислени за
периода 01.12 – 31.12.2021г., съобразно изчисленията на вещото лице по СЧЕ.
Възражението, че не се дължи сумата от един лев, която е начислена на основание
„дарение“ е неоснователно, доколкото не се касае за сключен договор за дарение между
страните, а за услуга, използвана от ответницата в дарителска кампания чрез мобилен
оператор.
Ищецът не установи твърденията си, че договорът е прекратен по вина на
ответницата, като основание на което претендира заплащане на дължимите неустойки за
предсрочно прекратяване, поради което и съдът намира, че същите не са дължими. В тази
връзка и не следва да се обсъждат възраженията на въззивника за нищожност
/неравноправност на клаузите за неустойка.
По отношение на претендираните вноски по договорите за лизинг, отново, не бяха
установени твърденията на ищеца за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането към
датата на издаване на процесната трета фактура от -01.03.2018г.– не се установиха нито
основанията за настъпването й, нито че ответницата е била редовно уведомена за същата. В
тази връзка, обаче, съдът съобрази, че за процесните три устройства по договорите за лизинг
са настъпили падежите на всички уговорени вноски към датата на подаване на заявлението
по реда на заповедното производство, поради което е настъпила изискуемостта на всяко
едно от вземанията по договорите за лизинг. По арг. от ТР No 8 / 2017г. на ВКС, ОСГТК,
съдът намира, че следва да се присъдят претендираните суми като вноски по договорите за
лизинг.
23
С оглед на горното и предвид заключението на вещото лице по СЧЕ, съдът намира, че
дължими от ответницата са следните суми – 158,70 лв. за начислени месечни такси и
потребени услуги за четирите процесни номера в размер на 95, 93 лв. и дължими редовни
лизингови вноски за трите мобилни устройства в размер на 62,77 лв. за периода от
01.12.2017г. -31.12.2017г., начислени по фактура No Фактура No ********** / 01.01.2018г.
Дължими са и сумите, начислени за месечни абонаментни такси / отрицателна величина –
приспаднати като задължение – 29,34 лв./ и дължими редовни лизингови вноски за трите
мобилни устройства – 62,77 лв. по Кредитно известие No ********** / 01.02.2018г., или
общо сумата от 33,43 лв. Също така, дължими са и лизинговите вноски в общ размер на
793,44 лв, начислени за две от мобилните устройства - SAMSUNG Galaxy S8 Black и
LENOVO A1000 Dual. За разликата до общо претендираните 1511, 14 лв. исковете са
неоснователни.
Неоснователни са възраженията на ответницата за изтекла погасителна давност.
Задълженията са формирани за периода 01.12.2017г. – 01.03.2018г., като изискуемостта на
част от лизинговите вноски е настъпила и в по-късен момент, съобразно изложеното по-
горе. Към датата на подаване на заявлението /25.09.2019г./ не е изтекъл законоопределения
срок, след изтичането на който, ответницата да може да се позове на погасителния му ефект.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските в производството:
Предвид изхода от спора, на въззиваемата страна се дължат разноски, а именно
заплатеното от страната възнаграждение за назначения от съда особен представител на
ответницата в производството, в размер на 300 лв. Въззивницата следва да заплати и
дължимата държавна такса за производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 532 / 07.05.2021г., постановено по гр.д. № 20999 /
2019г. на Районен съд - Варна, 31-ви състав, в ЧАСТТА с която е прието за установено в
отношенията между страните, че ответницата Т. Д. Д. ЕГН**********, дължи на ищеца
„Теленор България“ ЕАД, сумата от общо 985.57лв., представляваща сбор от дължими се: 1/
158.70лв. месечни такси за ползвани телекомуникационни услуги за времето от 1.12.2017г.
до 31.12.2017г. за тел.********, ********, ******** и ******** за което е издадено
кредитно известие №**********, 2/ 33.43лв. месечни такси за ползвани
телекомуникационни услуги за времето от 1.01.2018г. до 31.01.2018г. за тел.********,
24
********, ******** и ******** за което е издадено кредитно известие №**********, и 3/
793.44лв. като стойност на останали неизплатени лизингови вноски за закупени мобилни
устройства,за което е издадена фактура №**********/1.03.2018г., ведно със законната лихва
върху посочените главници, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-24.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането при съдено по ч.гр.д.
№15048/2019г. на ВРС, 18 състав на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и същото е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА Т. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. ******** 11,
ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. Младост, 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 300 лв.
/триста лева/, представляващи разноски за заплатено възнаграждение на назначения особен
представител пред въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. ******** 11,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна,
сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща дължимата държавна такса за
въззивното производство, на осн. чл.78, ал.6 ГПК вр. с ТР No 6 / 2012г. на ВКС, ОСГТК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25