Решение по дело №963/2018 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№             / 26.06.2019г., гр. Провадия

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд                        I състав

На тридесети май                             две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                             

                                                                                  Районен съдия:  Димитър Михайлов

при секретар И. В.

Като разгледа докладваното от съдията Д.Михайлов

гражданско дело № 963 по описа за 2018 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД,  ЕИК: *********, срещу С.А.Н., ЕГН **********, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника дължимоста на сумите описани в Заповед № 383/17.05.2018г. по ч.гр.д.598/2018 на ПРС.

 

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:

 

В исковата молба, се твърди, че на 11.05.2008г. е сключен Договор за потребителски кредит между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, с ЕИК ********* - ОТ ЕДНА СТРАНА, и С.А.Н., ЕГН ********** - ОТ ДРУГА СТРАНА КАТО КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, по силата на който Кредиторът е отпуснал на длъжника/длъжниците кредит в размер на 17910,00 лв. (седемнадесет хиляди деветстотин и десет лева) със срок на издължаване - 144 месеца.

След усвояване на кредита, кредитополучателят/кредитополучателите не е/са извършвал/и редовни плащания на месечните си вноски, поради което непогасеното задължение по кредита е в общ размер на 18901.32 лв. (осемнадесет хиляди деветстотин и един и 0.32 лева/, от които 16197,92 лв. (шестнадесет хиляди сто деветдесет и седем и 0,92 лева) - главница и 2703,40 лв. (две хиляди седемстотин и три и 0,40 лева) - договорна/възнаградителна лихва.

На 18.01.201бг. е бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД по силата на който задължението, произтичащо от Договор за потребителски кредит от 11.05.2008г., е било изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите длъжникът е бил уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на писмо-уведомление от дата 21.02.2018г., съгласно предоставените от първоначалния кредитор правомощия по чл. 5 и сл. от Договора за цесия. Със съобщаването на цесията, на длъжника е бил предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Липсата на доброволно изпълнение пораждала правния ни интерес от предявяване на заявление по чл. 410 от ГПК.

Договорът за цесия е произвел действие, както по отношение на цедента и цесионера, така и по отношение на длъжника.

Активно легитимиран кредитор е бил именно настоящият заявител „ЕОС МАТРИКС"

ЕООД.

Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, поради което задълженията на длъжника по Договор за потребителски кредит от 11.05.2008г. са изискуеми изцяло.

За съдебно претендиране на вземанията срещу ответника е било образувано Ч.ГР.Д. 598/2018г. по описа на PC ПРОВАДИЯ  по което е била издадена Заповед за парично изпълнение, срещу която длъжникът е възразил, за което са били уведомени със съобщение, надлежно връчено на 29.0б.2018г.

Към настоящия момент погасяване на задължението по Договор за потребителски кредит от 11.05.2008г. не е било осъществено. Не било известно и основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит, да е отпаднало.

Горното пораждало правния интерес на представляваното от въззивника дружество да предяви иск за установяване на вземането си по Договор за потребителски кредит от 11.05.2008г. за сумата от 4000.00 лв. (четири хиляди лева) - ЧАСТИЧНА ПРЕТЕНЦИЯ, представляваща падежирала към 11.05.2018г. част от общото задължение - 18901.32 лв. (осемнадесет хиляди деветстотин и един и 0.32 лева), от които 2000.00 лв. (две хиляди лева! от общо дължима 16197,92 лв. (шестнадесет хиляди сто деветдесет и седем и 0,92 лева) - главница и 2000.00 лв. (две хиляди лева) от общо дължима 2703,40 лв. (две хиляди седемстотин и три и 0,40 лева) - договорна/възнаградителна лихва.

Предвид изложеното по - горе, ищецът моли съда, да ги призове на съд с ответника и след като се убеди в основателността на молбата им, да постанови решение, с което да признае за установено, че С.А.Н., ЕГН ********** дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД сумата от 4000.00 лв. (четири хиляди лева) - ЧАСТИЧНА ПРЕТЕНЦИЯ. представляваща падежирала към 11.05.2018г. част от общото задължение - 18901.32 лв. (осемнадесет хиляди деветстотин и един и 0.32 лева) по Договор за потребителски кредит от 11.05.2008г., от които 2000.00 лв. (две хиляди лева) от общо дължима 16197,92 лв. (шестнадесет хиляди сто деветдесет и седем и 0,92 лева) - главница и 2000.00 лв. (две хиляди лева) от общо дължима 2703,40 лв. (две хиляди седемстотин и три и 0,40 лева) - договорна/възнаградителна лихва за периода 11.05.2008г. - 18.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 80,00 лв. (осемдесет лева).

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника.

В него той твърди, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Възразява, че ответника е уведомен за сключения договор за цесия. Счита, че не са налице изискуеми вземания за част от главницата и лихвата, тъй като автоматично не е настъпила предсрочната изискуемост на процесния кредит. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли иска да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Моли да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си  представител поддържа иска, моли да бъде уважен и да й бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 150,00 лева за депозит за вещо лице и 80 лева държавна такса. Ответникът поддържа подаденият отговор и моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – Договор за потребителски кредит FL478837/11.05.2008 г.; Погасителен план; Лична карта № *********; Молба за потребителски кредит; Декларация за свързани лица; Бордеро за усвояване на кредит № 4104228/11.05.2009 г.; Бордеро за вноска по кредит № 3216889/14.12.2011 г.; Вносна бележка № BORD00171285/27.04.2009 г.; Запис на заповед от 11.05.2009 г.; Договор за възлагане на вземанията – 58 листа; Писмо до С.Н. за сключената цесия; Известие за доставяне №7100013275700; Писмо до С.Н. за сключената цесия; Известие за доставяне №7100013275698, както и докладваните в днешното съдебно заседание извлечение от сметка за периода 01.09.2009 г. до 31.12.2009 г.; извлечение от сметка за периода 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г.; извлечение от сметка за периода 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г.; извлечение от сметка за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.; вносна бележка от 14.12.2011 г. се установява, че: страните по настоящото производство са били обвързани от договор  за потребителски кредит между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, с ЕИК ********* - ОТ ЕДНА СТРАНА, и С.А.Н., ЕГН ********** - ОТ ДРУГА СТРАНА КАТО КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, по силата на който Кредиторът е отпуснал на длъжника кредит в размер на 17910,00 лв. (седемнадесет хиляди деветстотин и десет лева) със срок на издължаване - 144 месеца.

След усвояване на кредита, кредитополучателят не е извършвал редовни плащания на месечните си вноски, поради което непогасеното задължение по кредита било в общ размер на 18901.32 лв. (осемнадесет хиляди деветстотин и един и 0.32 лева/, от които 16197,92 лв. (шестнадесет хиляди сто деветдесет и седем и 0,92 лева) - главница и 2703,40 лв. (две хиляди седемстотин и три и 0,40 лева) - договорна/възнаградителна лихва.

На 18.01.201бг. е бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД по силата на който задължението, произтичащо от Договор за потребителски кредит от 11.05.2008г., е било изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.

За съдебно претендиране на вземанията срещу ответника е било образувано Ч.ГР.Д. 598/2018г. по описа на PC ПРОВАДИЯ  по което е била издадена Заповед за парично изпълнение, срещу която длъжникът е възразил, за което са били уведомени със съобщение, надлежно връчено на 29.0б.2018г.

Към настоящия момент погасяване на задължението по Договор за потребителски кредит от 11.05.2008г. не е било осъществено. Не било известно и основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит, да е отпаднало.

Видно от материалите по 598/2016г. на ПРС се установява, че ищцовото дружество е подало на 16.05.2018г. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По така подаденото заявление е издадена Заповед № 383/17.05.2018г. за суми в размер на 2000 лева (две хиляди лева) представляваща главница – частична претенция, от общо дължимата 16 197.92 лв. по Договор за потребителски кредит от 11.05.2008 г. сключен между задълженото лице и “Юробанк България“ АД. По силата договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между “Юробанк България“ АД и “ЕОС Матрикс” ЕООД, от 18.01.2016 г. задълженията на длъжника, произтичащи от описаните по-горе договор са изкупени от “ЕОС Матрикс” ЕООД; в размер на 2000 лева (две хиляди лева) представляваща договорна лихва – частична претенция, от общо дължимата 2703.40 лв., за периода от 11.05.2008 г. до 18.01.2016 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящото заявление в съда – 15.05.2018 г., до окончателното погасяване на дълга; както и сумата от 80 лева (осемдесет лева) представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса, на основание чл.78, ал.8 ГПК.

В хода на делото бе допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е видно, че общият размер на плащанията, с които са били погасени задълженията по кредита е както следва: За главница - 1 742,08 лв., За договорна лихва - 677,68 лв., За лихва за просрочие - 12,24 лв.

Датата на последното плащане по кредита е била 29.06.2015г., която е в размер на 100 лв. и с нея частично е била погасена главница с падеж 11.02.2012г.

Погасените главници са били за периода 11,06,2009г. - 11,01,2012г. След погасяване с извършените плащания по главниците в общ размер на 1 742,08 лв., оставала неплатена главница в общ размер на 16 167,92 лв. (17 910 лв. - 1 742,08 лв.), от които за периода до 18,01,2016г. падежиналите неплатени главници се равнявали на 4 071,08 лв. (5 813,16 лв. - 1 742,08 лв.) и непадежирали главници са били в общ размер на 12 096,84 лв.

Погасените договорни лихви са били за периода 11,06-11,09,2009г. и са били в общ размер на 677,68лв.

След погасяване с извършените плащания по договорни лихви оставали неплатени договорни лихви в общ размер на 15 965,56 лв. за периода 11,09,2009г. - 18,01,2016г.

Евентуалната договорна лихва върху главница от 2 000 лв. за периода 11,05,2009г. - 18,01,2016г. се равнявала общо на 2 166,44 лв.

Падежиралата неплатена главница към дата 11,05,2018г. се равнявала на 4 071,08 лв., която включвала в себе си и стойността на частично предявената главница от 2 000 лв.

Съобразно подробно посоченото задължение за договорни лихви в ПРИЛОЖЕНИЕ №1 оставащите неплатени падежирали договорни лихви за периода 11,09,2009г. - 18,01,2016г. се равнявали общо на 15 965,56 лв.

Продаденото вземане обаче по Договор за цесия за договорни лихви се равнявало на 2 703,40 лв., което включвало в себе си и стойността на частично предявената договорна лихва от 2 000 лв.

След датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК - 16,05,2018г. нямало извършени плащания по процесният Договор по сметка на „ЕОС Матрикс” ЕООД до настоящия момент на изготвяне на експертизата.

Въз основа на така установените факти, Провадийският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, за вземане основаващо се на чл. 208 вр. чл. 200 ал. 1 .

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит. Респективно следва ответника да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на дължимите вноски по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства, в случая изтекла погасителна давност.

По делото не се спори за наличието на договор между страните. От събраните по делото доказателства – безспорно се установи, че ищецът е бил изправна страна по договора при общи условия.

От страна на ответника е направено възражение с отговора на исковата молба, като твърди, че претенция на ищеца за част от дължимата главница в размер на 2 000.00 лв. /две хиляди лева / от общо дължимата в размер на 16 197.92 лв. /шестнадесет хиляди сто деветдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/ по така сключения договор за кредит е изцяло неоснователна, поради липсата на посочен начален и краен период  на задължението.

Прави възражение за изтекла погасителна давност за посочената от ищеца частична договорна лихва за сумата от 2000,00 / две хиляди лева / от общо дължимата в размер на 2 703.40 лв. / две хиляди седемстотин и три лева и четиридесет стотинки/ за периода от 11.05.2008г. до 18.01.2016г. поради изтекла давност. Сочи, че съгласно прилаганата съдебната практика - Решение №261/ 12.07.2011 по дело № 795/ 2010г. IV, гр. отд. на ВКС, не установява различни моменти от този посочен по чл. 114, ал.1 от ЗЗД, от който да започва да тече давностния срок. Ако връщането на кредита е било уговорено да става при плащане чрез погасителни вноски по погасител план с посочен падеж за всяка вноска, то всяка погасителна вноска ставала изискуема с настъпване на съответния падеж и давностния срок за всяка погасителна вноска течал съгласно чл. 114, ал1 от ЗЗД самостоятелно от дата на нейния падеж. Претендирала се дължима договорната лихва от 11.05.2008г. до 18.01.2016г., а искът за вземането е бил предявен на 01.08.2018г. с оглед фикцията на чл.422 ГПК. Счита, че при това положение погасени по давност са лихвите, дължими за тригодишния период преди предявяване на иска за съществуването им в съда.

Началния период на претендиращата договорната лихва от 11.05.2008г. се явявал период в който е извършено плащане на дължимите вноски включващи главница и начислена договорна лихва, съобразно погасителния план към договора за кредит № FL478837 / 11.05.2008г. и предоставените от тях доказателства.

Настоящият съдебен състав счита, че възражението за изтекла погасителна давност направено от ответника, чрез процесуалния му представител е основателно. Съобразно разпоредбата на чл.111, б.В от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват задължение за периодични плащания. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК  Понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. 

 

 

 

Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. Вземанията на водоснабдителни дружества, също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Тригодишният давностен срок започва да тече от падежа на всяко едно задължение описано в горепосочените фактури, като на основание чл.116, б.Б давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. В случая давността се прекъсва с подаване в съда на Заявлението по чл.410 ГПК -   16.05.2018г.

Предявеният установителен иск се явява неоснователен.

Предвид изхода на делото и направените от страните искания за присъждане на разноски, представеният списък по чл.80 от ответника и доказателствата за сторени разноски такива следва да му се присъдят съобразно чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК в размер на 650,00 лева, от които 500,00 лева за адвокатско възнаграждение и 150,00 лева за депозит за вещо лице.

 

Мотивиран от изложеното, Провадийският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕОС Матрикс“ ЕООД,  ЕИК: ********* иск за приемане за установено на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, че между С.А.Н., с ЕГН: ********** и ЕОС Матрикс“ ЕООД,  ЕИК: *********,  съществува паричното вземане, за което по ч.гр.д. № 598/2018г. по описа на ПРС в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение  с № 383/17.05.2018г. за сумата от 2000 лева (две хиляди лева) представляваща главница – частична претенция, от общо дължимата 16 197.92 лв. по Договор за потребителски кредит от 11.05.2008 г. сключен между задълженото лице и “Юробанк България“ АД. По силата договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между “Юробанк България“ АД и “ЕОС Матрикс” ЕООД, от 18.01.2016 г. задълженията на длъжника, произтичащи от описаните по-горе договор са изкупени от “ЕОС Матрикс” ЕООД; в размер на 2000 лева (две хиляди лева) представляваща договорна лихва – частична претенция, от общо дължимата 2703.40 лв., за периода от 11.05.2008 г. до 18.01.2016 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящото заявление в съда – 15.05.2018 г., до окончателното погасяване на дълга;

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД,  ЕИК: ********* да заплати на С.А.Н., с ЕГН: ********** сума в размер на 650,00 лева, представляваща сторените от него разноски по делото, от които 500,00 лева за адвокатско възнаграждение и 150,00 лева за депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.2 от ГПК. 

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………