Решение по дело №2923/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260119
Дата: 9 март 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20202330102923
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                                            Р Е Ш Е Н И Е

№260119/9.3.2021г.                             09.03.2021 година                            град Ямбол

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Ямболският районен съд,                                             ХVI - ти граждански състав

На деветнадесети февруари                          две хиляди двадесет и първа година 

В публично заседание в следния състав:                                               

   

Председател: Георги Георгиев

при секретаря Е. В.,

като разгледа докладваното от съдия Георгиев

гражданско дело № 2923  по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството по делото е образувано по искова молба предявена от С.П.М. ***, чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,к.***,чрез адв. Д.-ЯАК, против Г.И.К. *** пасивно субективно съединени искове, с които се претендира признаването за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на недвижим имот,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.548.54.7.22 по КК на гр.Я., с адрес на имота-гр.Я.,ул.“***, като самостоятелния обект се намирал на *** етаж в сграда с идентификатор № 87374.548.54.7, разположена в ПИ № 87374.548.54, с предназначение : жилище –апартамент с площ от 41.21 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, коридор и сервизно помещение, ведно с прилежащото избено помещение № *** с площ от 2.49 кв.м., ведно с 0.48% ид.ч. от общите части на сградата и осъждане на ответника Г.И.К. да му предаде владението върху посочения имот.

В исковата молба се твърди, че  въз основа на договор за покупко-продажба от 03.09.2020 г. ищеца придобил собствеността върху посочения имот. Към момента на придобиването му същия се ползвал от ответницата по силата на наемно правоотношение с бившия собственик,като по данни на последния с ответницата имали уговорка да освободи наетия имот в срок до 21.09.2020 г.След придобиването на имота ищеца многократно водил преговори с ответницата относно освобождаването му,като с нотариална покана от 05.10.2020 г. я поканил да му предаде имота на посочената дата 20.10.2020 г. Въпреки отправената покана до момента на предявяване на исковата молба ответницата държала имота и отказвала да го освободи.

 Претендира уважаване на предявените искове и признаване по отношение на ответницата, че той е собственик на имота, както и осъждането на същата да му предаде владението върху имота, както и присъждане на разноски в производството.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.

В с.з. ищецът се представлява от пълномощник адвокат,чрез който пледира за уважаване на исковете,представя доказателства и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Ответницата, редовно и своевременно уведомена , не се явява и не се представлява,както  и не прави искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

          По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

            Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.  В процесния случай тези предпоставки са налице.

            Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2  ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Според настоящия съдебен състав е налице  и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - иска е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл.108 ЗС.

Вероятната основателност на същите се установява от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства. Събраните по делото доказателства, неоспорени от ответницата, водят до единствения и категоричен извод за уважаване на исковите претенции.

Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. При този иск ищецът следва да докаже, че е собственик на вещта, предмет на иска, че същата се намира във владение или държане на ответника и че ответникът я владее без основание. Не е ли налице коя и да е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен.

Ищецът твърди да е собственик на имота по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело *** г. , с който придобил собствеността на имота от А. Г. Ж.. С оглед на това,безспорно се установява по категоричен начин,че ищеца се легитимира като собственик на процесния имот.

 Имота към настоящия момент се владеел от ответницата по силата на наемно правоотношение с бившия собственик А. Ж. с който имали устна уговорка да освободи имота в срок до 21.09.2020 г. В тази насока по делото не бяха представени никакви доказателства,че ответницата владее и държи имота на някакво правно основание. В разглеждания случай по делото безпротиворечиво се установява, че след прехвърлителната сделка, ответницата е продължила да живее в имота. Ето защо налице е  обективният признак на владението. Не бяха представени никакви доказателства от страна на ответницата да се е противопоставила с адресирани до ищеца изрични действия,отричащи собственическата му легитимация. Обстоятелството, че упражняваната от нея фактическа власт до 21.09.2020 г. и не е била обезпокоявана от ищеца, не е достатъчно за да се приеме, че същият се е дезинтересирал  от притежаваното от него вещно право.

Ето защо и съобразно тълкувателната практика на ВКС, съдът намира, че ищецът следва да бъде признат за собственик на процесния недвижим имот.

Както беше посочено по-горе безспорно се установи, че ответницата владее имота без правно основание, поради което и иска с правно основание чл. 108 ЗС следва да бъде уважен.

По разноските:

Предвид уважаване на претенцията и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 387,89 лв. – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

          Водим от гореизложеното, Я Р С

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.И.К., ЕГН ********** , че С.П.М., ЕГН ********** е  собственик  на следния недвижим имот , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.548.54.7.22 по КК на гр.Я.,с адрес на имота-гр.Я.,ул.“***, като самостоятелния обект се намирал на *** етаж в сграда с идентификатор № 87374.548.54.7, разположена в ПИ № 87374.548.54, с предназначение : жилище –апартамент с площ от 41.21 кв.м.,състоящ се от една стая, кухня, коридор и сервизно помещение, ведно с прилежащото избено помещение № *** с площ от 2.49 кв.м., ведно с 0.48% ид.ч. от общите части на сградата.

 ОСЪЖДА Г.И.К., ЕГН ********** да предаде на С.П.М., ЕГН ********** владението на недвижим имот , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.548.54.7.22 по КК на гр.Я., с адрес на имота-гр.Я., ул.“***, като самостоятелния обект се намирал на *** етаж в сграда с идентификатор № 87374.548.54.7, разположена в ПИ № 87374.548.54, с предназначение : жилище –апартамент с площ от 41.21 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, коридор и сервизно помещение, ведно с прилежащото избено помещение № *** с площ от 2.49 кв.м., ведно с 0.48% ид.ч. от общите части на сградата.  

            ОСЪЖДА Г.И.К., ЕГН **********,да заплати на С.П.М., ЕГН **********  сумата от  387,89  лв.– разноски за настоящата инстанция.

                                                                                                                                                     

Препис от решението да се връчи на страните.

          Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.

                                                                                    

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: