№ 552
гр. Плевен, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20224430201065 по описа за 2022 година
Производството пред съда е образувано по жалба от Ю. И. Г., ЕГН
**********, в качеството на представляващ „**** – ***“ *** с ***: *** с
адрес на управление: *** – против НП № 589448-F613030/26.07.2021г. на ***
на ТД на НАП-Велико Търново, с което на „**** – ***“ *** за нарушение на
чл.124, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 2106,25 лв. /две хиляди сто и шест лева и
двадесет и пет стотинки/.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател чрез представляващият
Ю. Г., редовно призован, се представлява от адв. Н. К. от АК Велико
Търново. Излага подробни съображения по съществото на делото, в които
моли за отмяна на НП. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален
представител – гл.юрк. Ц. Г., изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва да се
потвърди, като законосъобразно. Развива доводи в подкрепа на тезата си и
оспорва възраженията на жалбоподателя. Поради изложеното моли съда да
потвърди НП.
Жалбата е подадена в законоустановения срок / обр.разписка л.5 от
1
делото/ и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна.
От фактическа страна Съдът констатира следното:
Свидетелят Я. Б. П., инспектор по приходите в НАП при ТД-гр. Велико
Търново, офис Плевен, при извършване на проверка по прихващане и
възстановяване, възложена с Резолюция № П-04001521077168- 0РП-
002/13.05.2021г. установил, че жалбоподателят *** ***, като регистрирано по
ЗДДС лице, установил ,че дружеството не е отразило кредитни известия в
дневника за покупки за данъчният период, през който са издадени.
Установено било още, че като получател на данъчни кредитни известия през
данъчен период м.03.2021 г., издадени от *** а именно: - Кредитно известие
*** с доставчик *** данъчна основа (-) 10531,26 лв., данък добавена стойност
(-) 2106,25 лв.; - Кредитно известие № ***/26.03.2021г. с доставчик **** и
данъчна основа (-) 242,76 лв., кредитните известия са издадени във връзка с
договор за лизинг ***/00019, който е анулиран от страна на доставчика **** и
на негово място е издаден договор ***/00020. Задълженото лице не било
уведомено за анулирането на стария договор и издаването на заместващият го
такъв, поради тази причина пропуснал срока за отразяване на кредитните
известия, визиран в чл.124, ал.5 от ЗДДС. *** *** не отразил съответните
данъчни документи в дневник покупки за периода на издаване – месец март
2021г. Цитираните кредитни известия били отразени едва след изпратена
Покана по чл.103 от ДОПК № П04001521077168-177-001/12.05.2021г.
Горното съставлява нарушение на чл.124, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗДДС. По
повод на това свидетелят Я. Б. П. съставил АУАН № F613030/21.05.2021г.,
въз основа на който било издадено атакуваното НП. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН от страна на жалбоподателя Ю. И. Г., като управител на „**** – ***“
***, с *** *** било депозирано писмено възражение. Във възражението било
посочено, че при анулирането на ЛД ***/00019 автоматично са издадени
кредитни известия към фактури ***/26.03.2021г. и **********/26.03.2021г. и
съответно с номера **********/26.03.2021г. и ***, които те не виждали при
издаването им. След получената покана по чл.103 от ДОПК дружеството
подало коригираща декларация по ДДС за м. 03.2021г., в която били
включени и фактурите и КИ по ЛД.
АНО не възприел възражението и издал обжалваното наказателно
2
постановление НП № 589448- F613030/26.07.2021г., като на „**** – ***“ ***,
с *** ***, била наложена имуществена санкция на основание чл.182, ал.1 от
ЗДДС в размер на 2106,25 лева. Наказващият орган възприел изцяло
описаната в акта фактическа обстановка и също приел, че е била нарушена
разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС. При разглеждане на административно
наказателната преписка наказващия орган констатирал, че нарушението е
извършено за първи път.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. При цялостната проверка на обжалваното
наказателно постановление, съдът констатира, че е издадено при спазване на
материалния и процесуален закон и съдържа всички изискуеми по закон
реквизити. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Я. Б. П. и Д.
В. Ц., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Съдът
изцяло кредитира и писмените материали от административно наказателната
преписка, приобщени към доказателствата по делото, тъй като същите са
непротиворечиви помежду си и кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка. В обстоятелствената част на АУАН и НП е описано,
че от дружеството, в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице, не е
отразило получени от него кредитни известия в дневника за покупки за
данъчният период, през който са издадени. Отбелязано е, че „**** – ***“ ***,
с *** *** като получател на данъчни кредитни известия през данъчен период
м.03.2021г., издадени от *** а именно: - Кредитно известие *** с доставчик
*** данъчна основа (-) 10531,26 лв., данък добавена стойност (-) 2106,25 лв.; -
Кредитно известие № ***/26.03.2021г. с доставчик **** и данъчна основа (-)
242,76 лв. – кредитните известия са издадени във връзка с договор за лизинг
***/00019, който е анулиран от страна на доставчика **** и на негово място е
издаден договор ***/00020 – като задълженото лице не е осведомено за
анулирането на стария договор и издаването на заместващият го такъв,
поради която причина е изпуснал срока за отразяване на кредитните известия,
визиран в чл.124, ал.5 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредбата на чл.124,
ал.5 от ЗДДС „Независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази
получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния
период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е
3
прекратена регистрацията по този закон.“. За неизпълнение на посочените
задължения е приложима санкционната норма на чл.182, ал.1 от ЗДДС,
съгласно която регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не
отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за
съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък
размер, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната
инстанция не установи допуснати в хода на административно наказателното
производство, нарушения на процесуалните правила. Ето защо Съдът прие, че
издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. Не се
събраха доказателства в опровержение на изложената в АУАН/НП
фактическа обстановка, докато приетите по делото такива, са единствено в
нейно потвърждение. Всъщност жалбоподателя не оспорва фактическа
обстановка, която и Съдът прие за безспорно доказана, въз основа на
отбелязаните по-горе доказателствени източници .
Спорен е обаче друг елемент от фактическата страна на случая: относно
причините, поради които все пак се е стигнало до неотразяване на КИ в
дневник покупки за съответния данъчен период . В тази връзка, от страна на
дружеството се твърди, че не са знаели за посочените КИ и след покана
веднага са отразили КИ в съответният дневник. Доказателства за това че
дружеството е знаело за КИ не са ангажирани. От друга страна обаче, следва
да бъде посочено, че отговорността на юридическите лица и едноличните
търговци, предвидена в чл.83 ЗАНН, е безвиновна. С други думи, при
установената фактическа обстановка, нарушението по чл.124 ал.5 ЗДДС е
налице и се явява доказано по несъмнен начин. Смисълът на цитираната
правна разпоредба е, че се поставя акцент не върху момента на узнаване или
получаване на КИ от регистрираното лице, а върху момента на неговото
издаване. Макар и имплицитно, това тълкуване на чл.124 ал.5 ЗДДС възлага
едно по-активно поведение върху регистрираните по ЗДДС лица, които
следва да полагат повече грижа за документалното оформяне на кредитните
известия, включително – при комуникацията със своите контрагенти.
Ето защо Съдът приема, че при така извършеното нарушение по чл.124
4
ал.5 ЗДДС, принципно са били налице предпоставките за налагане на
имуществена санкция на основание чл.182 ал.2 вр.ал.1 ЗДДС, тъй като
Дружеството все пак е отразило данъчния документ в периода, следващ
данъчния период, в който документът е следвало да бъде отразен като подало
коригираща декларация но ДДС. Същевременно обаче, следва да бъде
отбелязано, че цялото административно наказателно производство е протекло
преди влизане в сила на измененията в ЗАНН с ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила
от 23.12.2021 г. До влизането в сила на същите изменения, в съдебната
практика нееднозначно беше застъпен въпроса доколко е допустимо
нарушенията на юридическите лица и едноличните търговци /предвид
безвиновния характер на тяхната отговорност/, да бъдат разглеждани на
плоскостта на маловажност на случая. След влизане в сила на посочените
законови изменения обаче, е налице легалната дефиниция на §1 т.4 от ДР на
ЗАНН, съобразно която„ "Маловажен случай" е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид.“. В случая съдът намира, че
нарушението по чл.124 ал.5 ЗДДС, извършено от дружеството, не оправдава
налагането на имуществена санкция, още повече - предвид нейния размер в
настоящия случай. В тази връзка Съдът счита, че следва да се вземе предвид
включването на КИ в дневник продажби за следващия данъчен период след
покана от данъчната администрация; липсата на ощетяване на фиска;
нарушението е извършено за първи път. Всички тези обстоятелства разкриват,
че се касае за незначителни вредни последици в отношенията на регулиране
по ЗДДС, а случаят е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение по чл.124 ал.5 ЗДДС. Поради това,
случаят е „маловажен“ и налагането на имуществена санкция на основание
чл.182 ал.2 вр.ал.1 ЗДДС, се явява неправилно. Въз основа на така
изложените съображения Съдът намира, че обжалваното Наказателно
постановление следва да бъде отменено, а нарушителят – предупреден, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
5
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
При този изход административнонаказателното производство на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева / в това число при
първоначалното разглеждане на делото от РС Плевен по НАХД №326/21г, по
к.а.н.д.№254/22 г. на Административен съд гр.Плевен./
Водим от горното и на основание чл.63 ал.4 вр. ал.2 т.2 вр.ал.1 ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПОРАДИ МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ НП № 589448-
F613030/26.07.2021г. на *** на ТД на НАП-Велико Търново, с което на „****
– ***“ ***, ***: ***, представлявано от Ю. И. Г., ЕГН **********, на
основание чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
2106,25 лв. /две хиляди сто и шест лева и двадесет и пет стотинки/ за
нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС .
ПРЕДУПРЕЖДАВА „**** – ***“ ***, ***: ***, представлявано от Ю.
И. Г., ЕГН **********, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на настоящото Решение, за това друго нарушение,
ЩЕ БЪДЕ НАЛОЖЕНО АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8,
ал.1, от Наредба №1/09.07.2004г. на ВАС ОСЪЖДА ТД на НАП-Велико
Търново, представлявано от *** да ЗАПЛАТИ на „**** – ***“ ***, ***: ***,
представлявано от Ю. И. Г., ЕГН **********, сумата от 1000,00 лева,
представляваща направените от негова страна разноски за адвокатско
възнаграждение на адвокат Н. И. К. от ВТАК, /включително по к.а.н.д.
№254/22 г. на Административен съд гр.Плевен/
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7