№ 266
гр. Търговище, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20213530101615 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен установителен иск за
съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от
ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК *********(с предишно
наименование „ЮБЦ“ЕООД), със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н „Триадица“, бул.”България ”, № 81,вх.В,ет.8, представлявано от М. У.,
действащ чрез адв.В.Г.-САК, твърди в исковата молба, че между БТК и
ответника М. Т. М. с ЕГН ********** от гр.Търговище бил налице сключен
Договор за мобилни услуги под кл.№ 1697572 и Допълнително споразумение
от 13.09.2016г. за ползване на мобилна услуга за номер ********** при
условията на тарифен план VIVACOM I Traffic S с месечна абонаментна такса
от 9,99лв.(с ДДС) и мобилна услуга за номер 0878363*** при условията на
тарифен план VIVACOM Smart Call M с месечна абонаментна такса 15,95лв.
(с ДДС), като срокът на договора е бил 24 месеца и е изтекъл на
13.09.2018г.Излага, че за потребените услуги, абонатът не е заплатил
дължимите суми за четири отчетни месеца-м. март, април, май и юни 2018г.,
за които задължения операторът е издал съответните фактури на обща
1
стойност 327,87лв., поради което и на осн. т.2 от договора, операторът е
прекратил договора с абоната на 13.06.2018г. и е издал крайна фактура №
**********, в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора в размер на 73,72лв., представляваща сбор от трикратния размер(без
ДДС) на месечните такси за всяка абонаментна услуга, от която ищецът
претендира сумата от 64,92лв.Сочи, че по силата на договор за цесия,
кредиторът прехвърлил вземането си срещу ответника на „С.Г.Груп” ООД,
който на свой ред прехвърлил това вземане на настоящия ищец с договор за
цесия 01.10.2019г., поради което ищецът се легитимира като надлежен
кредитор на вземането, при което се снабдил със Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 618/27.08.2021г., пост. по ч.гр.д. № 1270/2021г. по описа на
РС Търговище, оспорена от длъжника, обуславящо и правният му интерес от
предявяване на настоящия установителен иск. Посочва още, че с връчването
на исковата молба, към която е приложено и уведомлението за извършената
цесия, кредиторът е изпълнил задължението си за уведомяване на длъжника,
поради което иска уважаване на предявения иск, претендира разноските в
заповедното и в исковото производство. В съдебно заседание, представител
на ответника не се явява.Постъпило е писмено становище от процесуалния му
представител адв.Г.-САК с искане за разглеждане на спора в отсъствие на
представител на ищеца; въведено е и искане за постановяване на
неприсъствено решение против ответника при наличие на предпоставките за
това; по същество претенцията се поддържа изцяло, като се иска уважаването
й, претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, писмен отговор от ответника
не е постъпил.В съдебно заседание, същият, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
По въведеното искане за постановяване на неприсъствено решение
против ответника, съдът, като взе предвид обстоятелството, че настоящото
производство е продължение на заповедното, а длъжникът е оспорил
заповедта, с протоколно определение в съдебно заседание от 19.05.2022г.,
постановено по делото, съдът е оставил искането на ищеца без уважение, като
неоснователно.
След преценка на доказателствата по делото, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
2
От представеното по делото Допълнително споразумение към договор
за електронни съобщителни услуги от 13.09.2016г., сключено между БТК
ЕАД и ответника се установява, че страните са уговорили нова мобилна
услуга, включваща комбинирането на две такива- мобилна услуга за номер
********** при условията на тарифен план VIVACOM I Traffic S с месечна
абонаментна такса от 9,99лв.(с ДДС) и мобилна услуга за номер 0878363***
при условията на тарифен план VIVACOM Smart Call M с месечна
абонаментна такса 15,95лв.(с ДДС), като срокът на споразумението е бил
уговорен на 24 месеца до 13.09.2018г.В т.2 от посоченото споразумение е
уговорено, че ако същото бъде прекратено преди изтичане на уговорения срок
по искане или по вина на абоната, вкл. при непращане на дължимите суми,
абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер месечни абонаменти за услугите
на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, вкл. и за
допълнителните услуги по техния стандартен размер без
отстъпка.Представени са издадените неплатени фактури с детайлна
информация ,както и крайната фактура № **********, в която е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 73,72лв., от
която сума ищецът претендира 64,92лв.По делото ищецът е представил и
договорите за всяка цесия, както и уведомление за цесия от БТК ЕАД до
ответника за извършеното прехвърляне на задължението му, извлечение от
договора за цесия ,сключен между „С.Г.Груп” ООД и ищеца, както и
пълномощно за съобщаване на цесията.Представени са и ОУ към договорите
за електронни съобщителни услуги на БТК ЕАД, както и декларация от
ответника за това, че е получил екземпляр и е съгласен със същите. От
документите, съдържащи се в ч.гр.д.№ 1270/2021г. по описа на РСТ се
установява, че в полза на ищеца съдът е издал заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК № 618/27.08.2021г., за сумата от 64,92лв. неустойка при
прекратяване на допълнителното споразумение; присъдени са и разноските в
заповедното производство в размер на 25лв. държавна такса и 180лв. платено
адв. възнаграждение.Видно от депозираното възражение от длъжника,
действащ чрез адв.Н. Л.-ТАК, същият не е оспорил дължимостта на
посочената сума, а само е възразил относно липса на уведомление за
извършената цесия.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
3
правни изводи:Предявеният установителен иск за съществуването на вземане
в размер на 64,92лв., претендирана неустойка при прекратяване на
Допълнително споразумение от 13.09.2016г., за която сума ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 618/27.08.2021г.,
пост. по ч.гр.д. № 1270/2021г. по описа на РСТ, е обоснован с обстоятелството
,че длъжникът е оспорил издадената заповед, обуславящо и правният интерес
на ищеца от предявяване на настоящия иск. Самата претенция е обоснована с
твърдение за предсрочно прекратяване на допълнителното споразумение от
страна на ищеца поради неплащане на задълженията на ответника по
тях.Видно от представените писмени доказателства, за четири месеца от
срока на споразумението, а именно-м.март-м. юни 2018г., операторът е
издавал фактури за дължимите суми, като при липса на доказателства същите
да са платени, съдът приема за установено наличието на основанието по т.2 от
Допълнително споразумение от 13.09.2016г., по силата на което операторът е
прекратил едностранно договора, ведно с посоченото споразумение към него.
Относно единственото въведено възражение от страна на длъжника-настоящ
ответник, а именно-за това, че цесията не му е съобщена, съдът приема
следното: Целта на въпросното съобщаване на цесията на длъжника,
предвидено в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е да бъде защитен длъжника срещу
претенцията на новия кредитор в случай, че изпълни частично или изцяло на
стария си кредитор. Затова, ако длъжникът изпълни изцяло или частично на
стария си кредитор преди да му е съобщено за цесията, това изпълнение ще е
валидно и ще погаси неговото задължение. Когато, обаче, както е в случая, не
са въведени от страна на ответника по иска твърдения за каквото и да било
изпълнение от страна на длъжника на неговото задължение към стария
кредитор, то възражението, че цесията не е съобщена на длъжника е
ирелевантно за правилното решаване на спора; то е само формално направено
и ще е без всякакво значение за това дали ответникът има задължение към
новия кредитор(цесионера) и в какъв размер е то. Заедно с това, въпросното
възражение изобщо не засяга действителността на договора за цесия и
неговото прехвърлително действие по отношение на вземането. На второ
място, доколкото в конкретния случай в исковата молба е обективирано
твърдението за извършената цесия, към нея също така са приложени и
документите за извършената цесия, в т. ч. и уведомлението до ответника за
цесията, то от това следва извода, че с връчването на преписа от исковата
4
молба с доказателствата, на ответника е връчено и уведомлението за
извършената цесия на вземането срещу него, което съдът следва да съобрази
по реда на чл. 235,ал.3 от ГПК. На следващо място, съобщението до
длъжника за цесията, респ. неговото получаване от длъжника, не е елемент от
договора за цесия и не е условие за действителността на този договор. То,
както беше изяснено по –горе има значение само в случай, че длъжникът
твърди, че е извършил частично или пълно плащане на стария си кредитор
преди да е надлежно уведомен за извършената цесия, каквито твърдения в
случая липсват, липсват и доказателства за извършвани плащания от страна
на ответника, поради което съдът приема възражението на ответника за
неоснователно.
Поради изложеното съдът приема, че ответникът дължи на ищеца
посочената сума от 64,92лв., претендирана неустойка при прекратяване на
Допълнително споразумение от 13.09.2016г., сключено между БТК ЕАД и
ответника, цедирано на „С.Г.Груп” ООД, който на свой ред го цедирал на
настоящия ищец, обстоятелство, обуславящо основателността на предявения
установителен иск за съществуване на вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 618/27.08.2021г., пост. по ч.гр.д. №
1270/2021г. по описа на РСТ, и неговото уважаване, на осн. чл.422,ал.1 вр.
чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД .
По разноските: С оглед изхода от спора съдът приема, че ищецът има
право на разноските, които е сторил в заповедното производство в размер на
25лв. внесена държавна такса и 180лв. с ДДС) платено адв. възнаграждение,
както и разноските в настоящото производство, които съобр. представения
списък по чл. 80 от ГПК(инкорпориран в исковата молба) са в размер на 25лв.
внесена държавна такса и 180лв.(с ДДС) платено адв.възнаграждение или
общо 410лв., които ответникът следва да му заплати, на осн. чл. 78,ал.1 от
ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза
на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК *********(с предишно наименование
„ЮБЦ“ЕООД), със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
5
„Триадица“, бул.”България ”, № 81,вх.В,ет.8, представлявано от М. У.,
действащ чрез адв.В.Г.-САК, против М. Т. М. с ЕГН ********** с настоящ
адрес в гр.Търговище, бул.“****, за сумата от 64,92лв., претендирана
неустойка при прекратяване на Допълнително споразумение от 13.09.2016г.,
сключено между БТК ЕАД и ответника, цедирано на „С.Г.Груп” ООД, който
на свой ред го цедирал на настоящия ищец, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 618/27.08.2021г., пост. по ч.гр.д. №
1270/2021г. по описа на РСТ, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във
вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Т. М. с ЕГН ********** с настоящ адрес в
гр.Търговище, бул.“****, да заплати на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК
*********(с предишно наименование „ЮБЦ“ЕООД), със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Триадица“, бул.”България ”, № 81,вх.В,ет.8,
представлявано от М. У., действащ чрез адв.В.Г.-САК, разноските в
заповедното и в исковото производство в размер общо на 410лв., на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6