НОХД № 232/2010г. по описа на Районен съд-гр. М.
МОТИВИ
Подсъдимият Д.И. xxx е обвинен в това, че на 4.11.2009г.
в с. Н., обл. М., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у Т.К.С. xxx/че зет й е предизвикал пътно-транспортно произшествие
и е необходимо заплащането на парична сума за освобождаването му от
отговорност/ и на 9.11.2009г. в гр. Б., обл. М., с рппппппппппппппп цел да
набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Й.Д.Т. xxx/че
внучката му е предизвикала пътно-транспортно произшествие и е необходимо
заплащането на парична сума за освобождаването й от отговорност/ и с това им
причинил имотна вреда в размер на 4 100 лв., съответно, на С.-1 100
лв. и на Т.-3 000 лв., като деянията са извършени в условията на
продължавано престъпление-престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на Районна
прокуратура-гр. М. поддържа обвинението и неговата правна квалификация. Счита, че
събраните в хода на досъдебното производство доказателства по безспорен начин
доказват за осъществен състав на престъплението в което подсъдимият е обвинен, а
и същият признава изцяло вината си. Предлага на съда, след като отчете
смегчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, както и самопризнанието на
подсъдимия и съдействието му за изясняване на обективната истина, да му наложи
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК-ПРОБАЦИЯ, със
задължителните пробационни мерки, за срок от по 18 месеца, като първата
пробационна мерка бъде изпълнявана два пъти седмично.
За съвместно разглеждане с наказателната
отговорност на подсъдимия е предявен граждански иск от Т.К.С. xxx срещу
подсъдимия, за сумата от 1 100 лв., ведно със законната лихва от 4.11.2009г.
до окончателното изплащане на сумата.
Конституираната като граждански ищец, същата
моли съдът да уважи изцяло предявеният граждански иск със законните последици.
За съвместно разглеждане с наказателната
отговорност на подсъдимия е предявен граждански иск от Й.Д.Т. xxx, за сумата от
3 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 9.11.2009г. до
окончателното изплащане на сумата.
Конститурин като граждански ищец моли съда да
уважи предявения граждански иск, ведно със законните последици.
Първоначално съдът е разпоредил производството
по делото да се разгледа при условията на чл. 256 и сл. от НПК, но по молба на
подсъдимият Д., съдът, с определение разпореди произцводството по делото да се
разгледа по реда на чл. 370 и сл. от НПК.
Подсъдимият Т. се признава за виновен. При условията
на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинението и дава съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. В последната си дума подсъдимият твърди, че осъзнава вината си, а и той
бил подведен за извършване на престъплението
Служебният защитник на подсъдимия Д.,xxx в
пледоарията си по същество пледира, бе обвинението от фактическа страна е
доказано по несъмнен начин. От правна страна твърди, че деянието правилно е
квалифицирано, като такова по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Относно
определяне на наказанието, сл. защитник поддържа, че съдът е обвързан от
разпоредбата на
чл. 55 от НК. Счита, че
са налице многобройни смегчаващи вината обстоятелства-признаване на вината, чисто
съдебно минало. При старата редакция на чл. 209, ал. 1 от НК е предвидено
наказание до 6 години лишаване от свобода, като пледира на подсъдимият да му
бъде наложено наказание-ПРОБАЦИЯ, със задължителните пробационни мерки за срок
от 6 месеца. Смята, че едно такова наказание ще е справедливо и достатъчно, с
оглед осъществяване целите на наказанието, с оглед разпоредбата на чл. 36 от НК.
Производството се развива при условията и реда
на чл. 370, ал. 1 от НПК-проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени. На
основание чл. 373, ал. 1, във вр. с чл. 283 от НПК съдът ги прие и прочете. Прочетоха
се протоколите от разпита на свидетелите.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство и съобрази доводите
и становищата на страните, приема за установено следното:
Свидетелката Т.С., с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx. На 4.11.2009г.,
около 12.00ч. получила позвъняване по стационарния си телефон. Непознат мъжки
глас й обяснил, че е служител от полицията и, че роднина на С. е реализирал
ПТП-ударил дете в гр. М.. Впоследствие лицето казало, че детето е починало. Възрастната
жена се притеснила и се разплакала. Помислила си, че действително зет й е
реализирал пътната катастрофа.
Малко по-късно на С. се обадил женски глас, който
заплакал по телефона, след което с нея отново се свързал мъж, представил се
като адвокат. Той обяснил на жената, че трябва да му предаде сумата от
8 000 лв., необходима за освобождаване на зет й. С. му обяснила, че
разполага само с 1 100 лв., като “адвокатът” се съгласил да я приеме. Той
обяснил на свидетелката, че негов “служител” ще я посети в домът й, за да
прибере сумата.
Впоследствие, до входната врата на къщата в
която С. живеела, се приближил подсъдимият Д.И.Д.. Той обяснил на възрастната
жена, че е паркирал управляващият от него автомобил, марка “ВАЗ” в близост до
къщата. Свидетелката подала на подсъдимия пакет, съдържащ паричната сума в
размер на 1 100 лв., който подсъдимият прибрал и се отдалечил.
Впослбедствие свидетелката се усъмнила, че
може да е станала жертва на измама и се свързала по телефона с внучката си., която
е убедила, че информацията получена по телефона е невярна.
Свидетелят Й.Д.Т., с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, о.. Близките
и роднините му живеели другаде.
На 9.11.2009г., около 14.30ч., на
ста;ционарния телефон на свидетеля се обадил непознач за него мъж, който му
казал, че е полицейски служител. Мъжът разказъл на възрастния овек, че внучкета
му е блъснала дете в гр. М.. Свидетелят не се усъмнил в думите му, тъй като
действително имал внучка, живееща в гр. М.. След това по телефона заговорил
женски глас, плачейки и се представил за внучката на свидетеля Т.. Притеснен от
чутото, възрастният мъж се заблудил, че това лице е внучката му. След това, на
свидетелят било съобщено, че блъснатото дете е починало и той следва да заплати
парична сума, за да може внучката му да бъде освободена от отговорност. Свидетелят
Т. съобщил на жената, представила се за негова внучка, че разполага с парична
сума в размер на 3 000 лв., която е готов да предостави, като съобщил своя
адрес.
Малко по-късно свидетелят Т. забелязъл пред
къщата му да спира лек автомобил, марка “Р.”, модел”19”, с XXXX . Същият
бил управляван от свидетел Е.Т. xxx. В автомобила се намирал и подсъдимия Д.. Последният
наредил на свидетеля Т. да не отваря входната врата на къщата, като му подаде
паричната сума през вратата, при което свидетелят изпълнил тези указания.
Впоследствие, свидетелят решил да се свърже по
телефона с внучката си, която го уведомила, че не е блъснала никакво дете.
При разпита на свидетеля Е.Т. на досъдебното
производство е установено, че на 9.11.2009г. с него се свързал подсъдимият Д., който
го помолил да го закара с личния автомобил на свидетеля-л. а., варка “Рено4, модел
“19”, с XXXX , до гр. Б.. Свидетелят се съгласил без да
разпитва подсъдимия за целта на пътуването. Докато пътували, подсъдимият Д.
разговарял по мобилния си телефон, откъдето му съобщили адреса, на който
двамата следвало да отидат. След като стигнали до къщата, в която живеел
свидетелят Й.Т., подсъдимият разговарял с възрастният мъж, а шофъорът не слязъл
от автомобила. Впоследствие, подсъдимият Д. обяснил на свидетеля Е. Т., че
трябва да посети гр. В. Т.. Вечерта на 9.11.2009г. двамата пристигнали влизост
до гр. В. Т., като почти през цялото време, докато пътували, подсъдимият
разговарял по мобилният си телефон. Автомобилът спрял до табелата “Област В. Т./.
Подсъдимият слязъл и вблизост до табелата оставил пакета, в който се намирала
паричната сума. След това обяснил на свидетеля Е. Т., че трябва да се върнат
обратно в гр. М., каквито били и разпорежданията на мъжът с когото говорил.
В хода на разследването е извършено
процесуално-следствено действие разпознаване по снимки на подсъдимия Д., който
бил разпознат от пострадалите свидетели С. и Й. Т..
При условията на чл. 343, ал. 4 от НПК съдът
приема за установени обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и
доказателствата от досъдебното производство, както и тези, представени в хода
на съдебното следствие.
Налице са всички условия на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
Съобразявайки горното и събраните в
наказателния процес доказателства съдът намира, че с деянието си подсъдимият Д.И.
xxx е осъществил от обективна страна състава на чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК, като на 4.11.2009г. в с. Н., обл. М., с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил и поддържалб заблуждение у Т.К.С. xxx/че, зет й е
предизвикал пътно-транспортно произшествие и е необходимо заплащане на парична
сума за освобождаването му от отговорност/ и на 9.11.2009г. в гр. Б., обл. М., с
цел да набави имотна за себе си възбудил и поддържал заблуждение у Й.Д.Т. xxx /че,
внучката му е предизвикала пътно-транспортно произшествие и е необходимо
заплащането на парична сума за освобождаването й от отговорност/ и с това му
причинил имотна вреда в размер на 3 000 лв., като деянията са извършени в
условията на продължавано престъпление.
Деяниятя са извършено в условията на
продължавано престъпление-чл. 26, ал. 1 от НК, като осъществяват поотделно
състав на едно и също престъпление измама. Извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото.
От субективна страна, деянието е извършено с
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-подсъдимият е съзнавал
общественоопасия характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици.
Горната фактическа обстановка е установена по
несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на наказателното производство
писмени доказателства-протоколи за разпознаване на лица, фотоалбум, материали
от ДП, свидетелство за съдимост и от свидетелските показания на Т. С., Й. Т., Е.
Т., а. А. и К. К., които съдът кредитира като дадени компетентно и безпристрастно
и които са обективни, взаимно се допълват и се подкрепят от събраните по делото
писмени доказателства.
Авторството на деянието е доказано по
безспорен начин. безспорно са доказани и останалите обстоятелства за време, масто
и начин на извършване на деянието. Подсъдимият е имал ясна представа за всички
обективни елементи от състава на престъплението.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия д., съдът взе предвид разпоредбата на чл. 36
от НК-относно целите на наказанието и на чл. 58а и чл. 2, ал. 2 от НК-за
неговата индивидуализация.
При индивидуализиране на наказанието и предвид
разглеждането на делото по реда на чл. 370 и сл. от НПК и с оглед на чл. 373, ал.
2 от НПК, съдът съобрази разпоредбата на чл. 58а от НК, в редакцията й преди
измемението с ЗИДНК, обн. ДВ бр. 26/10г., влязъл в сила на 10.04.2010г., предвид
извършване на деянието преди влизане в сила на това измемение и с оглед на чл. 2,
ал. 2 от НК, като определяне на наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б”
от НК е по-благоприятно за подсъдимия. Съдът съобрази, че към момента на
извършване на деянието-4 и 9.11.2009г., предвиденото в закона е до шест години
лишаване от свобода, при което следва да се спази разпоредбата на чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. ”б” от НК, като наказанието “лишаване от свобода” се замени с
наказание “пробация”.
Деянието е извършено при преобладаващи
смегчаващи вината обстоятелства, а именно- липса на предишни осъждания, съдействие
при разкриване на обективната истина по делото, признанието и осъзнаването на
вината.
Като отегчаващи вината обстоятелства се
отчетоха по-високата укоримост на този вид деяния, зачестили напоследък из
цялата страна, като пострадалите са предимно възрастни лица.
При тези данни, като отчете подбудите за
извършване но деянието, наличните смегчаващи и отигчаващи вината обстоятелства,
съдът, с оглед характера на процедурата, като признаподсъдимия Д.И.Д. за ВИНОВЕН
в извършване на деяние по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, му
наложи наказание “пробация”при условията на чл. 58а, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК и на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 1 от НК, му наложи
следните пробационни мерки:
1.задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, която да бъде изпълнявана два пъти седмично, в дните
вторник и четвъртък
2.задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА
Съдът намира, че така наложеното наказание е
от вид и характер да изпълни целите на наказанието, както по отношение на
подсъдимия, така и към останалите граждани.
ПО
ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Приети са за сдъвместно разглеждане с
наказателната отговорност граждански исдкове предявени от Т.К.С. xxx за сумата
от 1 100 лв., ведно със законната лихва, считано от 4.11.2009г. до
окончателното й изплащане и от Й.Д.Т. xxx срещу подсъдимиая, за сумата от
3 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 9.11.2009г. до
окончателното изплащане на сумата, представляващи обезщетение за нанесени
имущестмвени вреди от престъплението.
За да е осъществен състава на чл. 45 от ЗЗД, трябва
да е налице настъпила вреда, противоправно поведение и причинна връзка между
тях. В настоящия случай, по един категоричен и несъмнен начин се доказа, че
настъпилата вреда за пострадалите лица, конституирани в процеса като граждански
ищци е причинена от противоправното поведение на подсъдимия Д.И.Д. и последният
трябва да репарира вредите, които виновно е причинил другиму.
С оглед на събраните доказателства на
досъбдебното производство, съдът намери за основателни предявените граждански
искове за причинените имуществени вреди и на двамата пострадали, за сумите за които
са предявени, за с.- 1 100 лв., за Т.-3 000 лв. със законните
последици и за двата иска.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимият Д. бяха присъдени и същият се осъди
да заплати по сметка на ВСС сумата от 164 лв., представляваща държавна такса
върху умважените размери на предявените граждзански искове и 5 лв. държавна
такса при служебно издаване на изпълнвителен лист.
При този разбор на доказателствата от правна и
фактическа страна, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: