№ 704
гр. София , 13.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602316 по описа за 2021 година
Постъпила е частна жалба от Д. Н. Д., подсъдима по н.ч.х.д. № 20939/19 г. на
СРС, НО, 122 състав, срещу определение на СРС, НО, 122 състав, по същото дело, с
което е върната жалбата й, депозирана на 22.03.2021 г. срещу постановената на
15.12.2020 г. присъда.
В частната жалба се изтъква, че определението за връщане на жалбата срещу
протеста е неправилно и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че присъдата е била
обявена в отсъствие на подсъдимата, поради което тя не е могла да научи за нея, за да я
обжалва в срока по чл. 319 НПК. Присъдата била връчена на жалбоподателката на
19.03.2021 г. от служител на 4 РУ-СДВР, поради което тя счита, че от тази дата е
започнал да тече срокът й за обжалване.
Въззивният съд, като прецени изложените в частния протест доводи и
съдържанието на атакуваното определение, намира следното.
Първоинстанционното съдебно производство е образувано по частна тъжба,
подадена от Б.Н.Ц. срещу Д. Н. Д.. С разпореждане от 2.03.2020 г. съдия-докладчик
при СРС е дал ход на делото, като е квалифицирал твърдяното в тъжбата престъпление
по чл. 182, ал. 2 НК.
Подсъдимата Д. Н. Д. е била нередовно призована за съдебните заседания на
8.07.2020 г., 23.07.2020 г., 4.11.2020 г., в които ход на делото не е даден, като съдът е
положил безуспешни усилия да я издири на известните адреси в Национална база
„Данни население“, чрез мобилните оператори, чрез справка за осигурителни
правоотношения в НОИ, чрез справка от НАП, от която е установил, че адресът за
1
кореспонденция с приходната администрация, деклариран от подсъдимата, е в гр.
Варна, бул. „****, на който адрес е изяснено от длъжностното лице по призоваването,
че тя не живее. Съдът е призовал подсъдимата и от адрес в гр. София, ул. „Траянови
врата“, като е докладвал, че е търсена многократно за всяко заседание, но не е открита.
На този адрес жалбоподателката твърди в процесната частна жалба, че на 19.03.2021 г.
е получила препис от присъдата от полицейски служител. Съдът е изяснил и това, че
след 21.01.2020 г. няма данни подсъдимата да е напускала страната.
Първоинстанционният съд е назначил на подсъдимата служебен защитник –
адв. Х.Ч., и с негово участие в съдебното заседание 15.12.2020 г. е приел, че са
извършени всички процесуални действия за издирването на подсъдимата, и е дал ход
на делото в нейно отсъствие. В същото съдебно заседание е даден ход на съдебното
следствие и то е било приключено, след което е даден ход на съдебните прения, след
приключването на които районният съд е постановил присъда, публично обявена
същия ден.
С присъдата подс. Д.Д. е била призната за виновна по обвинението й по чл. 182,
ал. 2 НК и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободена от наказателна отговорност и й
е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв., като са й
възложени и направените по делото разноски.
При обявяването на присъдата съдът е съобщил публично, че тя подлежи на
обжалване на основание чл. 319 НПК в 15-дневен срок, считано от същия ден –
15.12.2020 г., пред СГС.
В този срок по делото не е постъпила жалба от никоя от страните.
Районният съд е приел, че присъдата е влязла в законна сила на 31.12.2020 г. и е
предприел действия за нейното изпълнение.
На 22.03.2021 г. е подадена въззивна жалба от Д.Д. срещу присъдата.
С обжалваното в настоящото производство определение от 9.04.2021 г.
районният съд на основание чл. 323, ал. 1, т. 2 НПК е върнал жалбата като подадена
извън законоустановения срок за обжалване.
Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на материалите по
делото, намира, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно чл. 319, ал. 1 НПК жалбата срещу постановената от първата съдебна
инстанция присъда се подава в петнадесетдневен срок от обявяването на присъдата.
2
Това означава, че в процесния случай срокът за обжалване е изтекъл на 30.12.2020 г.,
тъй като жалбоподателката не направила искане за възстановяване на срока по чл. 186,
ал. 1 НПК.
Констатирането на факта на изтичане на законоустановения срок е достатъчно,
за да се приеме, че жалбата на подсъдимата е недопустима, тъй като е подадена извън
срока за надлежно упражняване на правото на обжалване, което представлява
основание по чл. 323, ал. 1, т. 2 НПК за нейното връщане. В този смисъл както
правните съображения, така и изведеният въз основа на тях краен извод от районния
съд са правилни.
Действително първоинстанционото производство срещу жалбоподателката е
проведено в нейно отсъствие, като районният съд е счел, че са налице предпоставките
на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК, защото е приел за установено, че местоживеенето на
подсъдимата в страната не е известно и след щателно издирване тя не е могла да бъде
открита, за да бъде призована. В случай че подсъдимата твърди, че преценката на
районния съд е незаконосъобразна и в съдебния процес срещу нея са били допуснати
съществени процесуални нарушения, тя разполага с правна възможност да сезира
компетентния орган да поиска възобновяване на делото по реда на глава трийсет и
трета на НПК.
Мотивиран от изложеното, Софийският градски съд, 3 въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 122 състав, от 9.04.2021 г. по н.ч.х.д. №
20393/2019 г., с което е върната депозираната на 22.03.2021 г. жалба на Д. Н. Д. срещу
постановената по същото дело на 15.12.2020 г. присъда.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4