№ 144
гр. Благоевград, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора И. Ал. А.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241200600321 по описа за 2024 година
С присъда № 4/24.01.2024 год., постановена по н.о.х.д. № 616/2023 год.
на Районен съд - Петрич, подсъдимият А. А. Д. е признат за виновен в това,
че на 29.04.2023 г. вечерта, около 20:45 ч., в с. М, общ. Петрич, от жилище
собственост на Н. С. И. от същото село, в съучастие с В. Ц. М. от с. Ч, общ.
Петрич като съизвършител, чрез използване на неустановено техническо
средство, чрез което повредили преграда здраво направена за защита на имот
/повреждане на касата входната врата на къщата в областта на заключващия
механизъм, огъвайки/изкривявайки я/ отнели 1бр. златен ланец,
представляващ плетка усукано въже от 22 каратово злато с тегло 30/тридесет/
гр. на стойност 3 366.00/три хиляди триста шестдесет и шест/лв., 1 бр. златен
пръстен тип брачна халка, от вътрешната страна с надпис „Калина“ от 22
каратово злато с тегло от 3 гр. на стойност 336.60 /триста тридесет и шест
лева и шестдесет стотинки/ лв. и 5 бр. метални брошки на стойност 3.75 /три
лева и седемдесет и пет стотинки/ лв., или всички инкриминирани вещи на
обща стойност 3706.35 /три хиляди седемстотин и шест лева и тридесет и пет
стотинки/ лв. от владението на И., без негово съгласие с намерение
1
противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено при условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, а именно: с
Определение №138/22.01.2020г. по НОХД № 676/2019г. по описа на РС
Сандански, влязло в сила на 22.01.2020г., за престъпление по чл.196 ал.1 т.1
от НК, вр. с чл.194 ал.1 от НК, вр. с чл.29 ал.1 б. „а“ от НК, с което му е
наложено наказание ЛОС 6м. при първоначален „строг режим“ и с
Определение №900919/02.04.2021г. по НОХД 167/2021г. по описа на РС
Сандански за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК, вр. с чл.194 ал.1 от НК,
вр. с чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК, с което му е наложено наказание ЛОС за
срок от 11м. при първоначален „строг режим“, поради което и на основание
чл.196 ал.1 т. 2 пр.1 от НК, във вр. с чл.195 ал.1 т.3 пр.2 и т.4 пр.2 от НК, във
вр. с чл.194 ал.1 от НК, във вр. с чл.29 ал.1 б. „б“ от НК, във вр. с чл.20 ал.2
от НК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 54 от НК е осъден да
изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което е
намалено с една трета на „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години при
първоначален „строг“ режим на изтърпяването му.
Със същата присъда на основание чл. 59 от НК съдът е приспаднал
времето, през което подсъдимият А. А. Д. е задържан с постановление от
16.05.2023г. на прокурор при РП Благоевград, ТО Петрич, за срок до 72 часа и
с Определение №168/18.05.2023г. по ЧНД №395/2023 г. по описа на РС
Петрич, с което му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
С посочената присъда е признат за виновен и подсъдимият В. Ц. М. за
това, че на 29.04.2023 г. вечерта, около 20:45 ч., в с. М, общ. Петрич, от
жилище собственост на Н. С. И. от същото село, в съучастие с А. А. Д. като
съизвършител, чрез използване на неустановено техническо средство, чрез
което повредили преграда здраво направена за защита на имот /повреждане на
касата входната врата на къщата в областта на заключващия механизъм,
огъвайки/изкривявайки я/ отнели 1бр. златен ланец, представляващ плетка
усукано въже от 22 каратово злато с тегло 30/тридесет/ гр. на стойност 3
366.00/три хиляди триста шестдесет и шест/лв., 1 бр. златен пръстен тип
брачна халка, от вътрешната страна с надпис „Калина“ от 22 каратово злато с
тегло от 3 гр. на стойност 336.60 /триста тридесет и шест лева и шестдесет
2
стотинки/ лв. и 5 бр. метални брошки на стойност 3.75 /три лева и седемдесет
и пет стотинки/ лв., или всички инкриминирани вещи на обща стойност
3706.35 /три хиляди седемстотин и шест лева и тридесет и пет стотинки/ лв.
от владението на И., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по[1]малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66
от НК, а именно: с Определение по ЧНД №1415/2013г. по описа на РС
Петрич, потвърдено от Окръжен съд Благоевград, влязло в сила на
20.05.2015г., с което на основание чл.25 ал.1 от НК му е определено общо най
– тежко наказание измежду наложените му с Присъда по НОХД №1612/2007г.
по описа на РС Петрич, влязла в сила на 28.07.2011г. за извършено
престъпление по чл.198 ал.1 от НК, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, с Присъда по
НОХД №212/2007г. по описа на РС Петрич, влязла в сила на 03.11.2011г. за
извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 пр.2 и т.7 от НК, във вр. с чл.194
ал.1 от НК, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, във вр. с чл.28 ал.1 от НК, с Присъда
№48/01.03.2011г. по НОХД №46/2010г. по описа на ОС Благоевград, влязла в
сила на 03.01.2012г. за престъпление по чл.142 ал.2 т.2, вр. с ал.1/стар/ от НК,
вр. с чл.20 ал.2 от НК и с Присъда по НОХД №1415/2013г., влязла в сила от
05.11.2014г. за престъпление по чл.215 ал.1 от НК, а именно с наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4/четири/ години, което на основание чл.24
от НК е увеличено с 1 година или наказание „лишаване от свобода“ за срок от
5 /пет/ г. при първоначален „строг“ режим /изтърпяно на 04.10.2019г./ и с
Присъда №8246/27.05.2021г., постановена по НОХД №85/2021г. по описа на
РС Петрич, изменена частично с Решение №148/21.07.2021г. по ВНОХД
№547/2021г. по описа на ОС Благоевград, влязла в сила на 21.07.2021г., за
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК, вр. с чл.194 ал.1 от НК, вр. с чл.29 ал.1
б. „а“ от НК, с което му е наложено наказание ЛОС за срок от 2 години при
първоначален „строг режим“ и след като е бил осъждан два или повече пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпление от общ характер, ако поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 ал. 1 от
НК, а именно: с Определение по ЧНД №1415/2013г. по описа на РС Петрич,
потвърдено от Окръжен съд Благоевград, влязло в сила на 20.05.2015г., с
което на основание чл.25 ал.1 от НК му е определено общо най – тежко
наказание измежду наложените му с Присъда по НОХД №1612/2007г. по
3
описа на РС Петрич, влязла в сила на 28.07.2011г. за извършено престъпление
по чл.198 ал.1 от НК, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, с Присъда по НОХД
№212/2007г. по описа на РС Петрич, влязла в сила на 03.11.2011г. за
извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 пр.2 и т.7 от НК, във вр. с чл.194
ал.1 от НК, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, във вр. с чл.28 ал.1 от НК, с Присъда
№48/01.03.2011г. по НОХД №46/2010г. по описа на ОС Благоевград, влязла в
сила на 03.01.2012г. за престъпление по чл.142 ал.2 т.2, вр. с ал.1/стар/ от НК,
вр. с чл.20 ал.2 от НК и с Присъда по НОХД №1415/2013г., влязла в сила от
05.11.2014г. за престъпление по чл.215 ал.1 от НК, а именно с наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4/четири/ г., което на основание чл.24 от НК
е увеличено с 1 година или наказание „лишаване от свобода“ за срок от
5/пет/г. при първоначален „строг“ режим /изтърпяно на 04.10.2019г./ и с
Присъда №8246/27.05.2021г., постановена по НОХД №85/2021г. по описа на
РС Петрич, изменена частично с Решение №148/21.07.2021г. по ВНОХД
№547/2021г. по описа на ОС Благоевград, влязла в сила на 21.07.2021г. за
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК, вр. с чл.194 ал.1 от НК, вр. с чл.29 ал.1
б. „а“ от НК, с което му е наложено наказание ЛОС 2г. при първоначален
„строг режим“ , поради което и на основание чл.196 ал.1 т. 2 пр.1 от НК, във
вр. с чл.195 ал.1 т.3 пр.2 и т.4 пр.2 от НК, във вр. с чл.194 ал.1 от НК, във вр. с
чл.29 ал.1 б. „а“ и б.„б“ от НК, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, във вр. с чл. 58а, ал.
1 от НК и във вр. с чл. 54 от НК е осъден да изтърпи наказание наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца, което намалява с една
трета на „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, което да изтърпи
при първоначален „строг” режим.
Подсъдимите Д. и М. са осъдени освен това да заплатят солидарно на
гражданския ищец Н. И. сумата от 3 706.35 /три хиляди седемстотин и шест
лева и тридесет и пет стотинки/лв., представляваща обезщетение за
причинените имуществени вреди от извършеното престъпление.
В тежест на двамата подсъдими на основание чл.189, ал.3 от НПК са
възложени по равно сторените по делото разноски в размер на 287,54/двеста
осемдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/лв. за назначената по
делото видеотехническа експертиза и 234.00 /двеста тридесет и четири/лв. за
назначена по делото съдебно оценителна експертиза, които да се заплатят по
сметка на ОДМВР-Благоевград, а по сметка на РС Петрич да заплатят
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 148.25
4
лева.
В депозираната пред въззивната инстанция жалба срещу посочената
присъда от служебният защитник на подсъдимия М. се оспорва нейната
законосъобразност само по отношение на размера на наложеното наказание и
определения режим за изтърпяването му. Акцентът е поставен върху
здравословните проблеми на подсъдимия, за които са представени и
медицински документи. В пледоарията си пред въззивната инстанция
адвокатът поддържа жалбата по посочените съображения. Жалбоподателят
М. поддържа заявеното от защитника му, а в последната си дума моли да бъде
намалено наказанието му поради здравословни проблеми със сърцето и
определен по-лек режим на изтърпяването му.
Въззиваемият А. Д. не се присъединява към жалбата на М., а
защитникът му пледира за нейното уважаване.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград възразява
срещу искането на жалбоподателя за намаляване на наложеното му наказание,
което е определено в минимален размер, изхождайки от високата степен на
обществена опасност на извършеното престъпление и на самия деец. А
първоначалният режим на изтърпяване на наказанието е определен по реда на
ЗИНЗС и няма основание за неговата корекция.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
При излагане на приетите за установени факти, първостепенният съд
логично е приповторил изложеното в обвинителния акт относно начина, по
който е било извършено престъплението, базирайки се на проведеното по
реда на глава XXVII от НПК съкратено съдебно следствие. Отчитайки
направеното от подсъдимите Д. и М. признание на фактологията в
обстоятелствената чсат на обвинителния акт, както и наличието на достатъчно
убедителен доказателствен материал в нейна подкрепа, ПРС е описал
случилото се на инкриминираните дата и място, което се споделя напълно и
от въззивната инстанция. В този смисъл е изтъкнато, че двамата подсъдими са
многократно осъждани и са им налагани наказания „лишаване от свобода“,
които са търпели ефективно. Сред постановените срещу тях осъдителни
5
съдебни актове са и горепосочените осъждания, които и за двамата определят
всяко по нататъшно престъпление като извършено при условията на опасен
рецидив. Повторното изброяване на предходните им осъждания според
въззивната съдебна инстанция не е необходимо.
Подсъдимият А. А. Д. излязъл от затвора на 18.02.2022 г. след
изтърпяване на наказанието наложено му по НОХД №167/2021г. по описа на
РС Сандански. Подсъдимият В. Ц. М. излязъл от затвора на 07.10.2022 г. след
изтърпяване на наложеното му наказание по НОХД №85/2021г. по описа на
РС Петрич. Двамата се познавали и често били забелязвани заедно. На
29.04.2023 г. Д. и М. били забелязани заедно в района на селата К, Ч и М, общ.
Петрич. На посочената дата следобяд подсъдимите посетили с. К, където
имало празник, като по – късно, към около 20:00 ч., тръгнали пеша в посока
към с. Ч, когато ги забелязъл пострадалия И. от с.М. По същото време И.
отишъл до с. М, за да нахрани животните си. След това се върнал в
ресторанта в с. К, стопанисван от баща му, където празнувал със семейството
си. Преди това пострадалият заключил жилището си в с. М. Когато двамата
подсъдими влезли в с. М, вече било тъмно и М. предложил на Д. да отидат до
къщата на И., предполагайки, че се намира в с. К да празнува. Д. се съгласил
и отишли до къщата към около 20:30ч. – 20:40ч. След като огледали района и
констатирали, че в къщата светлините не работят, подсъдимите влезли в
двора и се насочили къв входа. В по-ранен момент И. монтирал видео-
охранителна система, която заснела влизането на подсъдимите в двора на
дата 29.04.2023 год. в 20:44:18 ч. и отправянето им към входната врата на
къщата. М. се опитал да отвори вратата, която била заключена, сложил си
ръкавици като преди това светнал с фенерче. Д. бил заснет на около 2 м. от
него, когато му подал неустановено техническо средство, с което М.
осъществил натиск върху вратата и касата, в областта на заключващия
механизъм. В резултат на осъществения натиск той успял да огъне/изкриви
касата на вратата в областта на заключващия механизъм на бравата и отворил
същата. След влизането им в дома на И.и двамата започнали да търсят ценни
предмети и вещи, като търсейки такива разхвърлили вещи и предмети,
предназначени за ежедневна употреба. Подсъдимите успели да открият в
порцеланова чаша/кутия, оставена на секцията в спалнята на жилището, 1бр.
златен ланец, представляващ плетка усукано въже, 22 каратово злато, с тегло
30.00/тридесет/ гр. и 1 бр. златен пръстен, тип брачна халка, от вътрешната
6
страна с надпис „Калина“, 22 каратово злато, с тегло 3 гр., които взели. В
детската стая открили 5 бр. метални брошки, закупени от майката на И.,
които също взели. След това двамата подсъдими си тръгнали.
Придвижили се до с.М, общ. Петрич, до хотел „М“, от където М. се
обадил по телефона на И Д от гр. Петрич, собственик на таксиметрова
компания, който същата вечер бил с таксиметровия си автомобил на смяна.
Малко преди М. да му звънне, Д бил взел друг клиент – С Ш от гр. Петрич, с
когото са приятели. Предложил му да отиде заедно с него и да вземат клиенти
от с. М. Като пристигнали в селото качили познатия на свидетеля М. и
неговия спътник в лицето на подс. Д.. Докато пътували М. предложил на Д да
му заложи златни бижута, но той отказал. От своя страна Д предложил на Ш
да се обади на майка си, която имала заложна къща и ако се съгласи, М. да
заложи при нея златните бижута.
С Ш позвънил на майка си С Д, притежаваща заложна къща „С“ ЕООД ,
находяща се в гр. Петрич на ул. „Р“ №25. Д се съгласила и се придвижила до
заложната къща. В около 23:30ч. – 24:00ч. на същата дата /29.04.2023г./ Д с
управлявания от него таксиметров автомобил и лицата посочени по-горе,
пристигнали пред заложната къща. Д разпознала М., т.к. го познавала от
много години. С М. влезнал и Д., който Д не познавала. М. извадил бижутата,
които преди това били отнели от дома на И. и ги предоставил на Д. След като
извършила проверка тя установила, че ланецът представляващ плетка усукано
въже е златен, както и пръстенът тип брачна халка, а останалите бижута не
били златни. За златните бижута му заплатила сумата от 1200.00/хиляда и
двеста/лв., след което той и непознатото за нея лице си тръгнали.
В хода на образуваното досъдебно производство била назначена
видеотехническа и лицево идентификационна експертиза, от чието
заключение се установява, че при първоначалния преглед на представената за
изследване 1бр. флаш памет марка „GOOD RAM“ 16 GB е установено, че
същата съдържа една папка с име „ickonov“, която съдържа 9бр. видеофайла,
изпълними с подходящ плеър и приложен плеър – фото 1 от експертизата.
При първоначалният преглед на представения за изследване 1бр. диск „DVD –
R“, марка „MEDIA“, без надписи на него, се установява, че същият съдържа
4бр. видеофайла, изпълними с подходящ плеър и приложен плеър – фото 2 от
експертизата. Вещото лице сочи, че за обект 1 /флаш памет/ е установил, че
7
видеофайловете са генерирани от компютърно видео-охранителна система
във видеоформат и са изпълними с подходящ плеър. Видеофайловете с
изображенията, касаещи експертизата, са цифров презапис от оригиналните
файлове, записани върху твърдият диск на компютърна видео-охранителна
система с вкопирани в кадрите данни за дата и часово време. Не са
установени следи от манипулация /намеса/ върху записаната информация.
Отбелязва, че записаните изображения са черно-бели с резолюция 240х120
пиксела. Кадрите са заснети от една камера и обхващат част от къща с
прилежащото й вътрешно /дворно/ пространство. Изображенията са заснети с
горен ракурс на заснема спрямо лица и обекти, като изображенията са със
средна отдалеченост на обектите от записващото устройство и средна
запълненост на кадрите. Изображенията са с вкопирани в кадър данни за дата
и часово време. Видеозаписите обхващат времевия диапазон от 20:43:12ч. до
20:53:40ч. на 29.04.2023г. В резултат на прегледа на видеозаписите и в
отговор на поставените въпроси е установено следното: В 20:44:18ч. на
29.04.2023г. в двора на заснетата къща с прилежащия й двор влизат две лица
като: условно обозначено лице „1“ е лице от видим мъжки пол, средно на
ръст, облечено със светло на цвят връхно яке и носещо на главата си светла на
цвят шапка тип „капутка“, а лице „2“ е от видим мъжки пол, ниско на ръст, с
черна коса, със слабо телосложение, облечено с тъмно на цвят яке, над което
се подава светла на цвят качулка и носещо на главата си светла на цвят шапка
тип „бейзболна“. В 20:44:30ч. двете лица се качват по стълбите и застават на
площадка в единия край на която има входна врата за къщата. Лице „1“ се
приближава до вратата и започва да извършва с нея скрити за камерата
манипулации, като в даден момент я осветява с фенер, а в друг момент слага
на ръцете си ръкавици, след това се обръща към лице „2“, което е застанало
зад него на около 2 м. разСие. Лице „2“ му подава неразпознаваем предмет ,
след което лице „1“ отново се обръща към вратата и продължава да
манипулира с нея като в 20:46:03ч. вратата се отваря и лице „1“ влиза в
къщата, а по – късно след него в къщата влиза и лице „2“. Двете лица са в
къщата до 20:53:43, след което лице „1“ излиза от кадър по пътя по който е
влязло в кадър, а лице „2“ отива до вратата и след това последва лице „1“ и
излиза от кадър. В представеното заключение вещото лице сочи, че избрани
кадри от действията на лицата са показани от фото 3 до фото 12. На фото 13
са показани лицата „1“ и „2“ в близък план. Вещото лице заключава, че
8
идентификацията на лица по изображения, извлечени от предоставен
видеозапис, изисква наличие на достатъчно информация в изследваното
изображение, позволяващо визуализация на външни анатомични белези на
главата и лицето според тяхната конфигурация: форма на лицето, характер и
линия на косата, чело, вежди, очи, нос, устни, конфигурация на долна челюст
и брадичка, както и извлечение на достатъчно частни признаци,
индивидуализиращи заснетото лице. Според вещото лице, при прегледа на
видеозаписа и на извлечените снимкови кадри се установява, че лицевите
черти на заснетите лица са с качество, което не позволява отграничаване на
частни и общи признаци. Причина за това според него са невисоката
разделителна способност на записващото устройство, факта, че
видеозаписите са направени в тъмната част на денонощието както и това, че
лицата носят шапки на главите си, поради което кадрите не са годни за
провеждане на лицевоидентификационно изследване. Вещото лице сочи, че за
обект 2 /диск/ е установил, че видеофайловете са генерирани от компютърно
видео-охранителна система във видеоформат и са изпълними с подходящ
плеър. Видеофайловете с изображенията, касаещи експертизата, са цифров
презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдият диск на
компютърна видео-охранителна система с вкопирани в кадрите данни за дата
и часово време. Не са установени следи от манипулация /намеса/ върху
записаната информация. Отбелязва, че записаните изображения са с цветни с
резолюция 480х240 пиксела. Кадрите са заснети от 4 на брой камери и
обхващат вътрешно и външно пространство на заложна къща „С“ ЕООД,
находяща се в гр. Петрич, на ул. „Р“ №25. Изображенията са заснети с горен
ракурс на заснемане спрямо лица и обекти, като изображенията са с близка
отдалеченост на обектите от записващото устройство и средна запълненост на
кадрите. Изображенията са вкопирани в кадър данни за дата и часово време.
Видеозаписите обхващат времевия диапазон от 00:05:00ч. до 00:25:44 на
30.04.2023г. Вещото лице твърди, че в резултат на прегледа на видеозаписите
и в отговор на поставените въпроси е установил следното: В 00:11:31 на
30.04.2023г. С Д отваря и влиза в офиса на заложната къща. В 00:13:06ч. на
улицата пред заложната къща спира таксиметров автомобил с неустановяем
номер, като на дясната страна на автомобила има изписан телефонен номер
„22992“. В 00:13:23ч. до 00:13:30ч. в заложната къща влизат последователно
както следва: С Ш, неустановено лице условно обозначено като лице „1“, И Д
9
и неустановено лице, обозначено като лице „2“. След влизането си в
заложната къща лице „2“ изважда в шепата си и след това предава на С Д
жълти на цвят предмети, наподобяващи златни накити. Д ги взема и започва
да извършва манипулации с тях, наподобяващи „проверка“ дали накитите са
златни. След това Д връща някои от предметите на лице „2“, а други слага
върху предмет, наподобяващ електронна везна, след което извършва
манипулации с електронен калкулатор и предава на лице „2“ предмет,
наподобяващ купчинка от банкноти. Лице 2 ги взема, преброява ги и след
това в 00:22:10ч. напускат заложната къща. В представеното заключение
вещото лице сочи, че избрани кадри от действията на лицата са показани от
фото 14 до фото 222. На фото 34, 35 и 36 са показани лица „1“ и „2“ в близък
план. Вещото лице заключава, че при прегледа на видеозаписа и на
извлечените снимкови кадри установил, че лицевите черти на заснетите лица
са в качество, което позволява отграничаване на частни и общи признаци,
характеризиращи ги. В случая тези фотокопия са годни да служат за
разпознаване, годни са да служат и за провеждане на
лицевоидентификационно изследване.
В хода на разследването е била назначена и оценителна експертиза, от
чието заключение се установява, че 1бр. златен ланец, представляващ плетка
усукано въже, 22 каратово злато, с тегло 30.00/тридесет/гр. е на стойност 3
366.00 лв., 1 бр. златен пръстен тип брачна халка от вътрешната страна с
надпис „Калина“, 22 каратово злато, с тегло 3 гр., е на стойност 336.60 лв., а 5
бр. метални брошки са на стойност 3.75 лв. Общата стойност на всички
инкриминираните вещи възлиза на 3 706.35 лв. Инкриминираните вещи не са
върнати на правоимащия и не е възстановена левовата им равностойност.
Изложената фактическа обстановка, възприета на практика и от двете
съдебни инстанции, намира своето доказателствено потвърждение в
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Същото е
констатирано в мотивите на проверяваната присъда и изтъкнато като причина
за направеното предварително одобрение от страна на съда, съдебното
производство да се развие по реда на глава XXVII от НПК. ПРС коректно е
изброил събраните по делото доказателства, отчитайки последователните,
житейски логични и взаимно потвърждаващи се показания на свидетелите Н.
И., И Д, С Ш, С Д и А П, за да заключи, че липсват правни пречки да бъдат
кредитирани. В тяхна подкрепа са и направените от подсъдимите признания,
10
както и събраните писмени доказателства и заключения по назначените
експертизи. В съвкупност събраните доказателства установяват по безспорен
и категоричен начин извършената кражба от страна на М. и Д. от дома на И.,
времето, мястото и начина на извършване на престъпното деяние, неговите
автори, вида и стойността на движимите вещи, предмет на престъплението.
На тази плоскост напълно обоснован е и правният извод на
проверяваната съдебна инстанция, че от обективна и субективна страна А. Д.
и В. М. са извършили вмененото им престъпление:
За А. Д. се установява, че на 29.04.2023 г. вечерта, около 20:45 ч., в с. М,
общ. Петрич, от жилище собственост на Н. С. И. от същото село, в съучастие
с В. Ц. М. от с. Ч, общ. Петрич като съизвършител, чрез използване на
неустановено техническо средство, чрез което повредили преграда здраво
направена за защита на имот /повреждане на касата входната врата на къщата
в областта на заключващия механизъм, огъвайки/изкривявайки я/ отнели 1бр.
златен ланец, представляващ плетка усукано въже от 22 каратово злато с
тегло 30/тридесет/ гр. на стойност 3 366.00/три хиляди триста шестдесет и
шест/лв., 1 бр. златен пръстен тип брачна халка, от вътрешната страна с
надпис „Калина“ от 22 каратово злато с тегло от 3 гр. на стойност 336.60
/триста тридесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лв. и 5 бр. метални
брошки на стойност 3.75 /три лева и седемдесет и пет стотинки/ лв., или
всички инкриминирани вещи на обща стойност 3706.35 /три хиляди
седемстотин и шест лева и тридесет и пет стотинки/ лв. от владението на И.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, а именно: с Определение
№138/22.01.2020г. по НОХД № 676/2019г. по описа на РС Сандански, влязло
в сила на 22.01.2020г., за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК, вр. с чл.194
ал.1 от НК, вр. с чл.29 ал.1 б. „а“ от НК, с което му е наложено наказание
ЛОС 6м. при първоначален „строг режим“ и с Определение
№900919/02.04.2021г. по НОХД 167/2021г. по описа на РС Сандански за
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК, вр. с чл.194 ал.1 от НК, вр. с чл.29 ал.1
б. „а“ и б. „б“ от НК, с което му е наложено наказание ЛОС за срок от 11м.
при първоначален „строг режим“ – престъпление по чл.196 ал.1 т. 2 пр.1 от
11
НК, във вр. с чл.195 ал.1 т.3 пр.2 и т.4 пр.2 от НК, във вр. с чл.194 ал.1 от НК,
във вр. с чл.29 ал.1 б. „б“ от НК, във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
За В. М. се установява, че на 29.04.2023 г. вечерта, около 20:45 ч., в с.
М, общ. Петрич, от жилище собственост на Н. С. И. от същото село, в
съучастие с А. А. Д. като съизвършител, чрез използване на неустановено
техническо средство, чрез което повредили преграда здраво направена за
защита на имот /повреждане на касата входната врата на къщата в областта на
заключващия механизъм, огъвайки/изкривявайки я/ отнели 1бр. златен ланец,
представляващ плетка усукано въже от 22 каратово злато с тегло 30/тридесет/
гр. на стойност 3 366.00/три хиляди триста шестдесет и шест/лв., 1 бр. златен
пръстен тип брачна халка, от вътрешната страна с надпис „Калина“ от 22
каратово злато с тегло от 3 гр. на стойност 336.60 /триста тридесет и шест
лева и шестдесет стотинки/ лв. и 5 бр. метални брошки на стойност 3.75 /три
лева и седемдесет и пет стотинки/ лв., или всички инкриминирани вещи на
обща стойност 3706.35 /три хиляди седемстотин и шест лева и тридесет и пет
стотинки/ лв. от владението на И., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено при условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по[1]малко от една година, изпълнението на което не
е отложено по чл.66 от НК, а именно: с Определение по ЧНД №1415/2013г. по
описа на РС Петрич, потвърдено от Окръжен съд Благоевград, влязло в сила
на 20.05.2015г., с което на основание чл.25 ал.1 от НК му е определено общо
най – тежко наказание измежду наложените му с Присъда по НОХД
№1612/2007г. по описа на РС Петрич, влязла в сила на 28.07.2011г. за
извършено престъпление по чл.198 ал.1 от НК, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, с
Присъда по НОХД №212/2007г. по описа на РС Петрич, влязла в сила на
03.11.2011г. за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 пр.2 и т.7 от НК,
във вр. с чл.194 ал.1 от НК, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, във вр. с чл.28 ал.1 от
НК, с Присъда №48/01.03.2011г. по НОХД №46/2010г. по описа на ОС
Благоевград, влязла в сила на 03.01.2012г. за престъпление по чл.142 ал.2 т.2,
вр. с ал.1/стар/ от НК, вр. с чл.20 ал.2 от НК и с Присъда по НОХД
№1415/2013г., влязла в сила от 05.11.2014г. за престъпление по чл.215 ал.1 от
НК, а именно с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4/четири/ години,
което на основание чл.24 от НК е увеличено с 1 година или наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ г. при първоначален „строг“ режим
12
/изтърпяно на 04.10.2019г./ и с Присъда №8246/27.05.2021г., постановена по
НОХД №85/2021г. по описа на РС Петрич, изменена частично с Решение
№148/21.07.2021г. по ВНОХД №547/2021г. по описа на ОС Благоевград,
влязла в сила на 21.07.2021г., за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК, вр. с
чл.194 ал.1 от НК, вр. с чл.29 ал.1 б. „а“ от НК, с което му е наложено
наказание ЛОС за срок от 2 години при първоначален „строг режим“ и след
като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпление от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 ал. 1 от НК, а именно: с Определение по
ЧНД №1415/2013г. по описа на РС Петрич, потвърдено от Окръжен съд
Благоевград, влязло в сила на 20.05.2015г., с което на основание чл.25 ал.1 от
НК му е определено общо най – тежко наказание измежду наложените му с
Присъда по НОХД №1612/2007г. по описа на РС Петрич, влязла в сила на
28.07.2011г. за извършено престъпление по чл.198 ал.1 от НК, във вр. с чл. 20
ал.2 от НК, с Присъда по НОХД №212/2007г. по описа на РС Петрич, влязла в
сила на 03.11.2011г. за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 пр.2 и т.7
от НК, във вр. с чл.194 ал.1 от НК, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, във вр. с чл.28
ал.1 от НК, с Присъда №48/01.03.2011г. по НОХД №46/2010г. по описа на ОС
Благоевград, влязла в сила на 03.01.2012г. за престъпление по чл.142 ал.2 т.2,
вр. с ал.1/стар/ от НК, вр. с чл.20 ал.2 от НК и с Присъда по НОХД
№1415/2013г., влязла в сила от 05.11.2014г. за престъпление по чл.215 ал.1 от
НК, а именно с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4/четири/ г., което
на основание чл.24 от НК е увеличено с 1 година или наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 5/пет/г. при първоначален „строг“ режим /изтърпяно на
04.10.2019г./ и с Присъда №8246/27.05.2021г., постановена по НОХД
№85/2021г. по описа на РС Петрич, изменена частично с Решение
№148/21.07.2021г. по ВНОХД №547/2021г. по описа на ОС Благоевград,
влязла в сила на 21.07.2021г. за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК, вр. с
чл.194 ал.1 от НК, вр. с чл.29 ал.1 б. „а“ от НК, с което му е наложено
наказание ЛОС 2г. при първоначален „строг режим“ – престъпление по чл.196
ал.1 т. 2 пр.1 от НК, във вр. с чл.195 ал.1 т.3 пр.2 и т.4 пр.2 от НК, във вр. с
чл.194 ал.1 от НК, във вр. с чл.29 ал.1 б. „а“ и б.„б“ от НК, във вр. с чл.20 ал.2
от НК.
От обективна страна действията на двамата подсъдими са били насочени
към отнемане на чужди движими вещи от владението на пострадалия И. и
13
установяване на своя фактическа власт върху тях, с помощта на неустановено
техническо средство и чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот. Видно от бюлетините за съдимост на Д. и М. е, че са налице
предпоставките за квалифициране на извършената от тях кражба при
условията на опасен рецидив в едната му форма за първия от тях и в двете му
форми за втория от тях. Не е изтекъл и изискуемият се от чл.30 от НК
петгодишен срок от изтърпяване на наказанията по предходните осъждания и
за двамата подсъдими. С оглед демонстрираното от тях поведение се извежда
и прекия умисъл в извършване на вмененото им престъпление като и двамата
са съзнавали, че действат задружно за постигане на престъпния резултат,
както и останалите квалифициращи обстоятелства, посочени по-горе.
На практика единствените възражения в жалбата на подсъдимия М. са
относно определеното му наказание, което счита за несправедливо, както и
първоначалният режим на изтърпяването му. С оглед задълженията си за
служебна проверка на цялата присъда, въззивната инстанция намира, че
липсват основания за изменение на наложеното на подсъдимия Д. наказание.
За него същото е било определено в предвидения минимум от законодателя в
размер на три години „лишаване от свобода“, отчитайки липсата на
многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства. В този смисъл е
приложено правилото за редукция на наказанието по смисъла на чл.373, ал.2
от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК като определеното наказание е намалено с
една трета на „лишаване от свобода“ за срок от две години, което да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим. Отчетени са по-ниската степен на
участие на Д. в задружната престъпна дейност, съдействието за разкриване на
обективната истина и тежкото му материално положение от една страна, а от
друга – сравнително високата стойност на отнетите движими вещи, съдебното
минало, извън възприетата квалификация и наличието на съучастническа
дейност. Посоченият подход е изключително либерален и по-голяма
снизходителност е недопустима. Напротив, налице са основания за по
сериозното санкциониране на дееца, но липсата на протест изключва
възможността за коментиране на тази възможност.
По отношение на жалбоподателя М. също не са налице никакви
основания за по-снизходителното му третиране. Престъпната инициатива и
водещата му роля в извършване на престъплението са очевидни и в този
смисъл степента на обществената му опасност е значително по-висока от тази
14
на Д.. Видно от изложеното по-горе, признато и от двамата подсъдими, М. е
предложил да крадат в дома на познатия му И., възползвайки се от
празненството в съседното село. Той е разбил входната врата на къщата и от
действията му след това е очевидно, че той е имал решаващата роля с
разпореждането с отнетите вещи. Като се прибавят и множеството
осъждания, извън приетата квалификация опасен рецидив, е очевидно, че
определянето на наказанието му малко над предвидения минимум от три
години „лишаване от свобода“ в размер на четири години и шест месеца, е
сравнително либерален подход от страна на първата инстанция. С
редуцирането му с една трета по реда на чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл.373,
ал.2 от НПК М. следва да изтърпи ефективно наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години. Здравословните му проблеми не могат да
доведат до допълнителното му намаляване, защото се касае за лице с
изградени престъпни навици, което в сравнително кратко време след
излизането си от затвора отново е извършило криминално деяние. Отделно от
това, грижи за болните осъдени се полагат и в местата за лишаване от
свобода, което е в съзвучие с хуманния подход в пенитенциарната политика
на една демократична страна, каквато е и Република България.
Възражението за определяне на по-лек първоначален режим на
изтърпяване на наложеното на М. наказание „лишаване от свобода“ е напълно
неоснователно и в очевидно противоречие с разпоредбите на чл.57 от ЗИНЗС.
Според ал.3 на посочената разпоредба тероретично е възможно да се
определи и „общ“ режим, но само когато осъденият не е с висока степен на
обществена опасност. В случая М. е с висока степен на обществена опасност
и единствената правна възможност за първоначалния режим на изтърпяване
на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ е „строг“.
По отношение на уважения размер на гражданския иск проверяваната
присъда също не следва да търпи корекции. Гражданската отговорност в
наказателния процес е акцесорна и зависи от признаването на дееца/ите за
виновни в извършване на вмененото им престъпление. В случая двамата
подсъдими са извършили кражбата в съучастие и дължат солидарно
заплащането на стойността на отнетите движими вещи на техния владелец, в
който смисъл се е произнесъл и ПРС.
Законосъобразно в тежест на осъдените подсъдими са възложени и
15
сторените по делото разноски. Правилно е приложена и разпоредбата на чл.59
от НК за подсъдимия Д..
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК Окръжният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4/24.01.2024 год., постановена по н.о.х.д. №
616/2023 год. на Районен съд – Петрич.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16