№ 314
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509374 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.“ срещу решение от
01.06.2021 г. по гр.д. №80111/2018 г. на Софийския районен съд, 71 състав, с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ЗАД „А.“ АД кумулативно съединени
осъдителни искове чл.213 ал.1 КЗ отм. и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 2365,39 лв.,
представляваща неизплатена сума по регресно вземане за възстановяване на платено от
ищеца по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по л.а. „Рено
Премиум 440“ с рег. № ****, с полуремарке с рег. № ****, причинени при настъпило на
20.10.2016 г. ПТП, и ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната
лихва от 19.12.2018 г. до окончателното плащане, и сумата от 39,42 лв. – обезщетение за
забава за периода 20.10.2018 г. – 18.12.2018 г., като ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи,
че съдът неправилно и немотивирано е приел размера на обезщетението при тотална щета.
Сочи, че по силата на ОУ по застраховка „Каско“ намалението със стойността на запазените
части не може да надвишава 20% от действителната стойност. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „А.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
От приетото във въззивното производство заключение на САТЕ, което съдът
кредитира изцяло, се установява, че стойността, необходима за възстановяване на
уврежданията на влекач „Рено Премиум 400.19 Т“, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на застрахователното събитие е 75 576,67 лв., а действителната му стойност към
1
датата на процесното ПТП /20.10.2016 г./ - 24 594,70 лв., т.е. налице е тотална щета. От
заключението се установява още, че стойността на уврежданията по влекач „Рено Премиум
400.19 Т“, определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части
в размер на 25%, е 18 446,00 лв., след приспадане на запазените части в размер на 20%, е
19 676,00 лв., а обичайните ликвидационни разноски – 15,00 лв.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгл. чл.208 ал.3 КЗ отм., то трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на МПС, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” /релевантна за процесния правен спор/ на
увредените трети лица, се определя по правилата на чл.273 КЗ отм. и клаузите на
конкретния застрахователен договор. Съгласно чл.273 ал.2 КЗ отм., в разглежданите случаи
обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се
определя в съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката е регламентирана в Наредба №
24/2006 г. на КФН, приета на основание чл.273 ал.2 КЗ отм. Разпоредбата на чл.4 от
методиката сочи, че същата се прилага като минимална долна граница в случаите когато не
са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на моторното
превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна
оценка. Съгласно тайната съдебна практика /напр. решение №52 от 08.07.2010 г. по гр.д.
№652/2009 г. на ВКС, І ТО/, при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователно обезщетение по
действителна стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
2
събитие, но без да е обвързан от минималните размери по Методиката към Наредба №
24/2006 г. на КФН, дори и когато да не са представени фактури за извършен ремонт на МПС
в сервиз.
Разпоредбата на чл.15 ал.2 Наредба №24 от 24.08.2006 г. за задължителното
застраховане сочи, че при пълно унищожаване на имущество – т.нар. тотална щета,
обезщетението не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество. И
от двете заключения на САТЕ се установява, че в конкретния случай е налице тотална щета.
Страните не спорят, а и е установено от събраните по делото доказателства, че
ответното дружество е платило на ищеца част от изплатеното на увредения обезщетение в
размер на сумата от 21 036,48 лв., като съгласно заключенията на САТЕ размерът на
обезщетението, след приспадане на запазените части /и в размер на 25% и в размер на 20%/,
е в по-малък размер от заплатеното от ответника на ищеца обезщетение по процесната щета,
поради което съдът приема, че ответникът е изпълнил изцяло задълженията си към ищеца.
Поради изложеното и поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.С оглед изхода на делото и
направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се
присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20129039 от 01.06.2021 г., постановено по гр.д.
№80111/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 71 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София,
пл. „****, да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „****, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3