Решение по дело №2082/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 164
Дата: 20 февруари 2024 г.
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20233100502082
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Варна, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100502082 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано за проверка на
решение № 122 от 18.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 1202 по описа за 2022
г. на Районен съд – Провадия, пети състав.
М. С. М. чрез адвокат Д. Ч. обжалва решението в следните части: с
която е определен режим на лични отношения на бащата М. С. М. с детето С.
М.ов М. ЕГН **********, както следва: до навършване на тригодишна
възраст - всяка сряда от 17 часа до 18,30 часа, както и всяка събота и неделя
от 15,30 часа до 17 часа; на личните празници на детето /рожден ден/ – за
един час без присъствието на майката, в удобно за детето време, а при липса
на разбирателство – от 17 часа до 18 часа; на рождения ден на бащата – за два
часа в удобно за детето време, а при липса на разбирателство – от 15,30 часа
до 17,30 часа; след навършване на тригодишна възраст - всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, с
преспиване, без присъствието на майката; на рождения ден на детето /16 май/
– всяка четна година от 11 часа на 16 май до 10 часа на следващия ден, с
преспиване; на рождения ден на бащата /30 декември/ – от 10 часа на 30
декември до 10 часа на 31 декември с преспиване; през коледната ваканция -
всяка четна година от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 25 декември с
преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на 31 декември до 18 часа на 01
януари с преспиване; през великденските празници – всяка нечетна година от
10 часа на Великден до 19 часа на Светли понеделник; през лятната ваканция,
1
когато майката не ползва платен годишен отпуск – 20 дни, разделени на два
пъти по 10 дни, като при липса на разбирателство относно конкретните дни –
от 10 часа на 01 юли до 19 часа на 10 юли и от 10 часа на 01 август до 19 часа
на 10 август ; при изпълнение на режима на лични отношения бащата ще
взема детето от дома на майката и ще го връща в дома на майката, находящ се
на ***; в частта, с която е осъден М. С. М. да заплаща на детето С. М.ов М.
ЕГН ********** чрез неговата майка, месечна издръжка в размер на 300 лева,
платима до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от
25.10.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка една закъсняла вноска,
до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й; а
също така и в частта за разноските.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението в атакуваните му части, както и за
постановяването му не в интерес на детето С.. Сочи се, че е недопустимо
родителите на детето да бъдат измествани от прародителите и, че за
правилното емоционално и психическо развитие на детето е то да общува
актувно с баща си, което би се постигнало с разширен режим на лични
отношения, а не с ограничен, каковто е наложил първоинстанционния съд.
Излага се, че е силно завишена опредЕ.та месечна сума за издръжка на детето
на 700 лева, като същевременно не са взети предвид податните възможности
на бащата, поради което и месечна издръжка в размер на 300 лева е непосилна
за бащата. Поради това се иска решението в частта относно режима на лични
отношения да бъде изменено съобразно изложеното във въззивната жалба,
както и да се отмени решението досежно издръжката, като се отхвърли иска
за разликата над 200 лева до присъдените 300 лева.
Х. Х. И. чрез адвокат И. В. в писмен отговор е оспорила жалбата като
неоснователна. По отношение на оспорвания режим на лични отношения на
детето с бащата излага, че последният не разполага с капацитет, за да може да
се справи с гледането на детето С. за по-дълго време, като се акцентира върху
възрастта му. Освен това се набляга и върху цялостното поведение на бащата.
Във връзка с размера на издръжката се навеждат премери за това какви
разходи се правят за детето на една година, като се излага, че дори 300 лева
месечна издръжка е недостатъчна. Желае се потвърждаване на решението в
тази му часкт. Също така се възразява против исканото събиране на
доказателства, като се сочи, че по отношение на някои от тях е настъпила
преклузия, че детето не посещава детско заведение поради ниската си възраст
и се иска допускане до разпит на един свидетел при положение, че се допусне
такъв на въззивника.

Х. Х. И. чрез адвокат И. В. е депозирала насрещна въззивна жалба, с
която обжалва решението в частта досежно режима на лични отношения на
детето като неправилно, като се иска да бъде определен такъв по следния
начин: за срок от една година от влизане в сила на решението – от 10 часа до
14 часа всяка нечетна събота и неделя в присъствието на майката, а след
изтичане на този срок – всяка първа и трета седмица от месеца от 17 часа в
2
петък до 17 часа в неделя с преспиване и без присъствието на майката, както
и десет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
М. С. М. чрез адвокат Д. Ч. е оспорил насрещната въззивна жалба като
неоснавателна.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:

Пред въззивната инстанция спорът между страните е относно режима на
лични отношения между бащата и детето и относно размера на дължимата от
него издръжка за непълнолетното дете, доколкото постановеното
първоинстанционно решение в частта досежно предоставяне упражняването
на родителските права на майката и определяне местоживеенето на детето е
влязло в сила като необжалвано.
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да
бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са
предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява
конкретните правнозначими обстоятелства с оглед интереса на детето, които
бяха изброени неизчерпателно по-горе. Чрез определения от съда режим на
лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и се
развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Поддържането
на лични отношения между родител и дете е жизнено необходимо за него с
оглед създаване на възможност чрез общуване то да развива чувство на обич,
привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му развитие,
спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен
контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и
на неговото тълкуване в практиката, уважението към семейния живот
изисква, когато семейният живот, дори и във формата на съжителство без
брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да
продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург,
че взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията
помежду си, е основен елемент от семейния живот. Следователно
Европейската конвенция по правата на човека и органите, призвани да я
прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават “право на
контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То
принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето.
Стремежът е да се постигне подходящ баланс между правата, като основен
3
критерий за това са интересите на детето от контакта. За тази цел семейният
живот следва да бъде разглеждан като двустранен и съдът да се намесва чрез
принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на детето.
Също така следва да се наблегне и върху обстоятелството, че родителят,
комуто не са предоставени родителските права по отношение на децата не
изгубва нито своето родителско качество, нито титулярството на
родителските права и задължения.
Въззивникът М. М. твърди, че целта на майката е бащата да е
максимално ограничен да вижда детето С. и то в минимално време в нейно
присъствие, когато тя прецени, използвайки това като наказание за него.
Майката излага, че бащата не може да се справя сам с грижите за детето
дори и по време на срещите си в рамките на режима на личен контакт, като
основно грижите се полагат от неговата майка.
От събраните пред двете инстанции доказателства /писмени и гласни/ се
установява по категоричен начин, че диалог между родителите на детето С.
липсва - те са в тежък конфликт, понякога водят разговори, касаещи детето,
но това неминуемо води до нови конфликти, в тази вражда са намесени и
разширените семейства на всеки един от тях, които допълнително усложняват
и без това комплицираните отношения. И двамата родители на думи се
„борят“ за детето си, но няма никакво съмнение, че под "борба за детето"
нито един от тях не разбира предприемане на действия и готовност за
компромиси в името на неговото добруване, а по–скоро означава надделяване
над другия в резултат на влошените им взаимоотношения. Всеки от
родителите преследва цел, която по никакъв начин не е свързана с грижите и
добруването на детето. Противоречието между думи и дела прави голословно
патетично заявеното, че това се прави в името на детето.
Раздялата на родителите, липсата на разговори помежду им и
изолирането на отсъстващия родител изключително зле влияят на детската
психика, още повече, че родителят, комуто са присъдени родителските права,
се насочва към детето по силата на съдебното решение и най-вече поради
възможността да споделя ежедневието си с него. Това неминуемо води до
липса на баланс в отношението на детето и родителя, който не е носител на
родителските права.
Констатирано е, че и двамата родители показват положително отношение
и приемане на детето, разпознават индивидуалните му характеристики и
нужди, стараят се да ги удовлетворяват; имат съхранен родителски капацитет,
поради което и всеки от родителите е способен да полага адекватна грижа за
детето, както и да взема адекватни решения във връзка с отглеждането и
възпитанието му. Родителите са силно привързани към С., обичат го, а детето
от своя страна показва доверие и обич и към двамата. Липсват данни за
рисково поведение на майката или бащата спрямо детето.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява,
че бащата разчита на помощта на своите родители, разполага с добри условия
за детето.
4
С оглед възрастта на детето /същото още не е навършило две години/ и
обстоятелството, че майката се е преместила да живее заедно с детето в град
Варна, а бащата живее в град Провадия, който е на разстояние от около 50 км,
е целесъобразно да бъде определен режим на лични контакти, който да
избегне пътуването на това разстояние през сравнително кратки интервали от
време, тъй като би било твърде натоварващо физически и психически за
малкото дете. Ниската възраст на детето, невъзможността му към настоящия
момент да се обслужва и да изрази посредством слово желанията си,
несъгласията си или състоянието си и необходимостта от присъствието на
майката изключват то да бъде отделено от майката за вечерния период и то на
такова разстояние. По тази причина съдът намира, че са налице предпоставки
за определяне на режим на лични контакти с преходен период.
Обстоятелството, че за осъществяване на режима на лични отношения е
необходимо пътуване в рамките на 40-50 минути следва да бъде отчетено при
определянето на начален и краен час на режима, съобразявайки необходимото
време за подготовка на детето преди пътуването и почивка след пътуването.
Поради изложеното настоящият състав на съда намира, че следва да
определи следният режим на лични отношения на бащата с детето:
1/ До навършване на тригодишна възраст:
- всяка нечетна седмица от годината за времето от 10 часа до 17 часа в
събота;
- всяка четна седмица от годината за времето от 10 часа до 17 часа в
неделя;
- през коледните празници - от 10 часа на 25 декември до 17 часа на 25
декември;
- през великденските празници - от 10 часа до 17 часа в понеделник
/Светли понеделник/;
- на 16 май /рождения ден на детето/ - от 10 часа до 17 часа;
- на 30 декември /рождения ден на бащата/ - от 10 часа до 17 часа;
- пет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката, от 10 часа до 19 часа всеки ден без преспиване, по договорка между
родителите, а при непостигане на такава - от 01 август до 05 август;
2/ След навършване на тригодишна възраст на детето:
- всяка нечетна седмица от годината от 10 часа в събота до 17 часа в
неделя с преспиване;
- на рождения ден на детето /16 май/ всяка нечетна година – за времето от
17 часа на съответния ден до 09 часа на следващия ден с преспиване, а всяка
нечетна година - за времето от 17 часа на 15 май до 12 часа на 16 май с
преспиване;
- на рождения ден на бащата /30 декември/ – от 10 часа до 18 часа;
- през коледната ваканция - всяка четна година от 10 часа на 23 декември
до 20 часа на 29 декември с преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на
30 декември до 18 часа на 03 януари с преспиване;
- през великденските празници - всяка четна година от 10 часа в петък до
5
19 часа в неделя с преспиване, а всяка нечетна година от 10 часа в събота до
19 часа в понеделник с преспиване;
- 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката с преспиване, като могат да бъдат разделени на периоди по договорка
между родителите, а при непостигане на такава - от 10 часа на 01 юли до 19
часа на 15 юли и от 10 часа на 15 август до 19 часа на 30 август;
3/ Бащата ще взема детето от дома, където се отглежда, и ще го връща
обратно там;
4/ През описаните ваканции и празници да се прилага само режимът на
лични отношения през конкретно описаната ваканция или празник, без да се
прилага останалият режим на лични отношения;
5/ Във всеки друг случай срещите между детето и бащата могат да се
осъществяват и извън определения от съда режим на лични контакти при
проявена добросъвестност и общо съгласие между родителите.
Решението в частта относно определения режим на лични
отношения на бащата с детето С. следва да бъде отменено и да се
постанови ново в посочения смисъл.

Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС №
5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което
дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.
Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени
правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са
живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да
способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера
на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето,
която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е
от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане,
като усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с
отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на
издръжката, която той дължи.
Член 59, алинея 5 от СК изрично разпорежда, че размерът на издръжката
трябва да осигури условията на живот на детето, които то е имало преди
развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия
издръжка родител. Отделно от това издръжката на детето следва да бъде в
такъв размер, при който да служи не само за задоволяване на необходимия
минимум от нуждите му, но също и такива за занимания, свързани с неговите
специфични потребности съобразно възрастта и интересите му.
Отчитайки, че детето е на почти две години, обществено-икономическата
обстановка в страната, както и предвид презумптивното бъдещо увеличение
6
на нуждите с всяка изминала година, съдът намира за адекватен за нуждите
на детето да определи общ размер на издръжката от 550 лева. Определеният
общ размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен между
двамата родители съобразно техните възможности и кой осъществява
непосредствените грижи за детето.
От събраните по делото доказателства се установява, че майката разчита
към настоящия момент на помощ от близките си и социална помощ от 250
лева, а доходите на бащата са в размер на минималната за страната работна
заплата. М. е в работоспособна възраст, не твърди здравословни проблеми,
няма алиментни задължения към други малолетни лица, тоест се налага
извод, че е същият може да си осигури добра реализация, респективно доход.
Изразходваните от бащата средства за детето като дрехи, играчки, средства за
развлечения и подобни не могат да бъдат квалифицирани като регулярни и
зависят от неговото желание. За издръжката на едно дете не са необходими
само средства за дрехи, играчки и развлечения, а и такива за заплащане на
режийни разноски /електроенергия, вода и други подобни/, храна, лекарства,
транспорт, и други.
Към настоящия момент нормативно установения минимум съгласно член
142, алинея 2 от СК, е в размер на 233,25 лева, тъй като с Постановление на
Министерски съвет № 193 от 12.10.2023 г. /обнародвано в „Държавен
вестник“ брой 87 от 17.10.2023 г./ е определен размер на минималната
работна заплата, считано от 01.01.2024 г., в размер на 933 лева, което
обстоятелство на основание член 235, алинея 3 от ГПК следва да бъде
съобразено от съда.
Поради това настоящият състав на съда намира, че е във възможностите
на въззивника да заплаща издръжка в размер на 300 лева месечно за детето С.,
защото майката полага непосредствените ежедневни грижи за детето.
С оглед изложеното решението в частта му по иска с правно
основание член 143 от СК следва да бъде потвърдено.
По разноските
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не
може да намери приложение в делата по член 127, алинея 2 от СК. Това
разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите,
когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За
разлика от исковото производство в него не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва
типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
производството всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
7
независимо от изхода на спора.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 122 от 18.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 1202
по описа за 2022 г. на Районен съд – Провадия, пети състав, в частта, с която е
определен режим на лични отношения на бащата М. С. М. с детето С. М.ов М.
ЕГН **********, както следва: до навършване на тригодишна възраст - всяка
сряда от 17 часа до 18,30 часа, както и всяка събота и неделя от 15,30 часа до
17 часа; на личните празници на детето /рожден ден/ – за един час без
присъствието на майката, в удобно за детето време, а при липса на
разбирателство – от 17 часа до 18 часа; на рождения ден на бащата – за два
часа в удобно за детето време, а при липса на разбирателство – от 15,30 часа
до 17,30 часа; след навършване на тригодишна възраст - всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, с
преспиване, без присъствието на майката; на рождения ден на детето /16 май/
– всяка четна година от 11 часа на 16 май до 10 часа на следващия ден, с
преспиване; на рождения ден на бащата /30 декември/ – от 10 часа на 30
декември до 10 часа на 31 декември с преспиване; през коледната ваканция -
всяка четна година от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 25 декември с
преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на 31 декември до 18 часа на 01
януари с преспиване; през великденските празници – всяка нечетна година от
10 часа на Великден до 19 часа на Светли понеделник; през лятната ваканция,
когато майката не ползва платен годишен отпуск – 20 дни, разделени на два
пъти по 10 дни, като при липса на разбирателство относно конкретните дни –
от 10 часа на 01 юли до 19 часа на 10 юли и от 10 часа на 01 август до 19 часа
на 10 август ; при изпълнение на режима на лични отношения бащата ще
взема детето от дома на майката и ще го връща в дома на майката, находящ се
на ***, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата М. С. М. ЕГН
********** с адрес в *** с детето С. М.ов М. ЕГН ********** с адрес в ***,
както следва:
1/ До навършване на тригодишна възраст:
- всяка нечетна седмица от годината за времето от 10 часа до 17 часа в
събота;
- всяка четна седмица от годината за времето от 10 часа до 17 часа в
неделя;
- през коледните празници - от 10 часа на 25 декември до 17 часа на 25
декември;
- през великденските празници - от 10 часа до 17 часа в понеделник
8
/Светли понеделник/;
- на 16 май /рождения ден на детето/ - от 10 часа до 17 часа;
- на 30 декември /рождения ден на бащата/ - от 10 часа до 17 часа;
- пет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката, от 10 часа до 19 часа всеки ден без преспиване, по договорка между
родителите, а при непостигане на такава - от 01 август до 05 август;
2/ След навършване на тригодишна възраст на детето:
- всяка нечетна седмица от годината от 10 часа в събота до 17 часа в
неделя с преспиване;
- на рождения ден на детето /16 май/ всяка нечетна година – за времето от
17 часа на съответния ден до 09 часа на следващия ден с преспиване, а всяка
нечетна година - за времето от 17 часа на 15 май до 12 часа на 16 май с
преспиване;
- на рождения ден на бащата /30 декември/ – от 10 часа до 18 часа;
- през коледната ваканция - всяка четна година от 10 часа на 23 декември
до 20 часа на 29 декември с преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на
30 декември до 18 часа на 03 януари с преспиване;
- през великденските празници - всяка четна година от 10 часа в петък до
19 часа в неделя с преспиване, а всяка нечетна година от 10 часа в събота до
19 часа в понеделник с преспиване;
- 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката с преспиване, като могат да бъдат разделени на периоди по договорка
между родителите, а при непостигане на такава - от 10 часа на 01 юли до 19
часа на 15 юли и от 10 часа на 15 август до 19 часа на 30 август;
3/ Бащата ще взема детето от дома, където се отглежда, и ще го връща
обратно там;
4/ През описаните ваканции и празници да се прилага само режимът на
лични отношения през конкретно описаната ваканция или празник, без да се
прилага останалият режим на лични отношения;
5/ Във всеки друг случай срещите между детето и бащата могат да се
осъществяват и извън определения от съда режим на лични контакти при
проявена добросъвестност и общо съгласие между родителите.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 122 от 18.05.2023 г., постановено по гр.д.
№ 1202 по описа за 2022 г. на Районен съд – Провадия, пети състав, в частта,
с която е осъден М. С. М. да заплаща на детето С. М.ов М. ЕГН **********
чрез неговата майка, месечна издръжка в размер на 300 лева, платима до пето
число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от 25.10.2022 г.,
ведно със законната лихва върху всяка една закъсняла вноска, до настъпване
на законна причина за изменението или прекратяването й; а също така и в
частта за разноските.

В останалите части решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението в частта му досежно издръжката не подлежи на
9
обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския
процесуален кодекс, а в останалата част може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез
Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280
и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10