Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.04.2022 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4386 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Т.С.М. излага в исковата молба и уточняваща
молба от 02.07.2020 г. следните обстоятелства за обосноваване на исканията си: причинено
му в резултат на настъпило на 21.11.2019 г. в гр. София ПТП по вина на водача Е.Б.Г.
на автобус Ютонг с ДК № СВ ******, деликтната отговорност на който е застрахована по застраховка
ГО при ЗАД ОЗК - З. АД (отказал да изплати обезщетение), телесни увреждания
като пешеходец на кръстовището на бул. Сливница с бул. Христо Ботев, изразяващи
се в: рана в областта на дясна вежда, фрактура на унгвинална фаланга на 1-ви
пръст, мозъчно сътресение и множество счупвания на лява подбедрица (открито),
част от които наложили оперативно лечение; претърпени болки и страдания и
имуществени вреди от 3997.50 лева; справедливо обезщетяване на неимуществени
вреди със сумата 70000 лева. Претендира посочените суми, заедно със законната
лихва за забава върху тези суми съответно от 18.05.2020 г. за неимуществените
вреди и от 04.12.2019 г. за имуществените вреди, и разноските.
Ответникът ЗАД ОЗК - З. АД в законоустановения срок навежда възражения
за неоснователност на исковете поради: неясен механизъм на настъпване
на процесното ПТП; липса на виновно поведение на застрахования при него водач;
отсъствие на причинна връзка на вредите с процесното ПТП, тъй като същите го
предхождат, и виновно поведение на ищеца, движел се при несъобразяване на
правилата за движение в състояние на алкохолно опиянение. Навежда при евентуалност
и възражения за съпричиняване поради възможността на ищеца да възприеме
автобуса и да не предприеме пресичане като пешеходец на платното за движение и поради
поставянето му в опасност в резултат от тежко алкохолно опиване, в което същият
се е намирал; завишаване на размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди и неоснователно претендиране на лихва. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал.
2 от ГПК, приема за
установено следното:
По
делото се установява от представената преписка, по която е изготвен и констативен
протокол № К-692 от 21.11.2019 г., съставен от ОПП при СДВР, че на 21.11.2019
г., около 20.10 часа, автобус Ютонг с ДК № СВ ******, управляван от Е.Б.Г.,***
от бул. Христо Ботев към ул. Опълченска и на около 15 метра след кръстовището с
бул. Христо Ботев участва в ПТП с намиращия се на пътното платно пешеходец Т.М.
на възраст 69 години. От съставителя на протокола е констатирано, че от
произшествието има един пострадал – пешеходецът Т.М., който е и ищец по
производството, и че за водача на автобус Ютонг с ДК № СВ ****** е била
сключена със ЗАД ОЗК - З. АД задължителна застраховка Гражданска отговорност по
полица № BG/23/119002862493 от 2019 година със застрахователно покритие от
20.10.2019 г. до 19.10.2020 г., като този правнорелевантен факт е признат и за
безспорен между страните, а и се установява и от справка от Информационния
център на Гаранционен фонд. Тези обстоятелства се установяват и от протокол за
оглед на местопроизшествие заедно с изготвените към него албум и скица, съставени
по образуваното досъдебно производство ЗМ № 11419/2019 г. по описа на СРТП –
Отдел Разследване при СДВР, пр. пр. № 51864/2019 г. на СРП и по което е
изготвено постановление за привличане на обвиняем от 09.07.2020 г. за престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
За
установяване на обстоятелствата и причините за настъпването на процесното ПТП
пред настоящата съдебна инстанция са разпитани св. Е.Г. – водач на автобус
Ютонг и обвиняем в наказателното производство, и св. С.К. – пешеходец, движел
се в района на кръстовището и възприел обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието. От показанията на свидетелите се установява, че ударът е
настъпил след предприет от водача на автобус Ютонг при скорост от около 10 -15
км/ч завой надясно от бул. Христо Ботев към бул. Сливница в посока бул. Опълченски
и ж.к. Люлин с пешеходеца Т.М., предприел от десния тротоар на бул. Сливница пресичане
на пътно платно за движение на около 5-6 метра след пешеходната пътека,
движейки се диагонално наляво към десния тротоар на моста над река Владайска,
което пресичане често се случвало от слезлите на автобусната спирка пътници,
намираща се на разстояние над 45 м след пешеходната пътека и над 50 м след
кръстовището (така заключението на повторната САТЕ). Ударът
е настъпил с дясната страна на автобуса след предна му дясна гума и преди средна
дясна врата, като от него пешеходецът Т.М. бил паднал извън бус лентата на пътното
платно за движение на бул. Сливница и бил с получено видимо счупване на долен
крайник от удара с автобуса, който със задната си част бил накрая на
пешеходната пътека и след удара бил изместен от водача му, за да не препятства
движението. Водачът на автобуса и трето лице преместили пешеходеца Т.М. на
безопасно място извън пътното платно за движение, а св. С.К. се обадил за помощ
и останал до пешеходеца до идването на бърза помощ и органите на МВР. Съдът
възприема показанията на свидетелите в тази им част, тъй като те се подкрепят
от другите данни по делото, но не дава вяра на показанията на св. Е.Г. в частта
им относно мястото на настъпване на произшествието и разстоянието на автобуса
от пешеходната пътека и от намиращата се на булеварда автобусна спирка на градския
транспорт, тъй като в тази им част те се опровергават от установените по делото
данни въз основа на показанията на св. С.К., възприел непосредствено поведението
на участниците в произшествието и обстоятелствата, при което същото е
настъпило, и експертните заключения на съдебно-автотехническата експертиза,
използвала и констатираното в протокола за оглед и скица и фотоалбума към него за
района и обстоятелствата на произшествието.
По
делото са приети заключения на първоначална и повторна и допълнителна съдебно-техническа
експертиза, като настоящият състав на съда възприема фактическите изводи на заключението
на повторната и допълнителна съдебно-техническа експертиза, тъй като те са
направени от вещото лице въз основа на обективен и компетентен анализ на всички
доказателствени средства, включително и показанията на св. С.К. (дадени след
приема на заключението по първоначалната експертиза), и отчитайки възможната
траектория на движение на автобуса при осъществявания десен завой. От
заключението на повторната и допълнителна експертиза, пояснено от вещото лице в
публично съдебно заседание, се установява по делото, че водачът на автобуса
Ютонг е извършил десния завой по възможно най-краткия път и че ударът между
дясната страна на автобуса и пешеходеца Т.М. (ищец по производството) е
настъпил в процес на завиване на автобуса с минимален радиус, така че автобусът
да навлезе във втората пътна лента и да започне да се връща в бус лентата си, установено
и от показанията на двамата свидетели относно механизма на настъпване на процесното
ПТП. Мястото
на удара по дължина на пътя е бил на около 5 метра след пешеходната пътека, а
по широчина на около 5 м вляво от десния тротоар. Според заключението опасната
зона за спиране на автобус Ютонг при движение със скорост 10 км/ч е 5 м метра,
а при скорост 15 км/ч е 7 метра, но вещото лице изяснява, че в случая, особено
без извършена симулация, е недопустимо да се използва опасната зона за анализ
на предотвратимостта на удара поради различната скорост на движение на автобуса
за задния му мост и предната му част в остър завой, изминатото от тях разстояние,
страничния удар и относителното движение на автобуса спрямо пешеходеца, като съществено
значимо за предотвратимостта на удара е времето, необходимо на водача, за да
спре автобуса преди да достигне позицията му към момента и мястото на удара.
Това време при скорост 10 км/ч е 2.2 секунди, а при скорост 15 км/ч – 2.4 секунди.
Водачът е имал възможност да предотврати удара чрез своевременно аварийно
спиране, ако той е гледал и е видял пешеходеца през стъклата на първата врата
на автобуса в интервала от 5.0 до 7.3 секунди след момента, в който автобусът
пресича с предната си броня стоп-линията на бул. Христо Ботев, като извън този
интервал ударът е бил непредотвратим за водача, защото преди 5-та секунда пешеходецът
Т.М. е в невидима зона, а след 7.3 секунда водачът вече не е могъл да спре
преди да настъпи удар с пешеходеца. Вещото лице изяснява, че причините за настъпване
на процесното произшествие са от субективен характер и на двамата участници - на
пешеходеца Т.М., защото е предприел пресичане на платното за движение от място,
което не е предназначено за движение на пешеходци, поради което като неочакван
за водача на автобуса е създал опасната ситуация за последния, и на водача на
автобуса – поради липса на систематично наблюдение и през стъклата на първата
врата на автобуса при знание за предприемано от пешеходците пресичане на
пътното платно на бул. Сливница в района на спирката на градския транспорт не
по пешеходната пътека, а далече след нея. Според заключението водачът е имал
възможност да види пресичащия платното за движение пешеходец своевременно само,
ако е гледал през стъклата на първата врата на автобуса в интервала от време от
5 до 7.3 секунди след пресичане на стоп-линията си. Пешеходецът е бил видим и в
интервала от 7.3 до 8.3 секунди, но водачът вече не е имал възможност да спре
преди удара. Пешеходецът е имал пряка видимост към автобуса, в случай че се е
огледал от момента, в който е предприел пресичане на платното за движение на
бул. Сливница и по време на пресичането, поради което той е имал обективна
възможност да се спре далече преди място на удара и да изчака автобуса да премине.
Двамата участници се движили при зелен сигнал на светофарната уредба за МПС и пешеходци
– така показанията на св. С.К. и плана на фазите на светофарните уредби, от
който се установява, че автобусът и пешеходците, движещи се по пешеходните
пътеки върху платното за движение на бул. Сливница, се пропускат да навлязат в
кръстовището в една и съща фаза - четвърта фаза, като зеленият сигнал за
пешеходците се включва 1 секунда след включване на зеления сигнал за автобуса и
се изключва 3 секунди преди да се изключи зеления сигнал за автобуса.
По
делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, фактическите
изводи на което съдът също възприема за достоверни, тъй като те са направени
обективно и компетентно от вещото лице въз основа на представените по делото
протоколи за ПТП и епикризи, фактури и фискални бонове, всички съставени през
релевантния период. От заключението се установява, че в резултат от настъпилото
ПТП, ищецът Т.М. е получил: открита фрактура на малкия ляв пищял в областта на
глезенната става; разкъсване на тибиалните лигаменти; сублуксация (полуизкълчване)
на лявата глезенна става; счупване на костица под нокът на ляво ходило; разкъсно-контузна
рана (3.5 см) и кръвонасядане на десен очен клепач, част от които (фрактура на
малкия ляв пищял, разкъсване на тибиалните лигаменти и полуизкълчване на лявата
глезенна става) по своята медико-биологична характеристика са довели на ищеца Т.М.
до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от
30 дни (в случая 4 месеца), а останалите - до временно разстройство на здравето
неопасно за живота. За лечението на уврежданията на ищеца Т.М. била оказана
спешна медицинска помощ и проведено болнично лечение в Травматологична клиника
на УМБАЛСМ Н. И. Пирогов. Той е постъпил контактен и ориентиран за време и
място, с оплаквания от болки и ограничени движения на лявата глезенна става, и по
спешност са му били извършени различни изследвания и консултации, от които се
установили уврежданията. Вещото лице изяснява, че за ищеца Т.М. не били
установени други увреждания и придружаващи заболявания, поради което след проведена
предоперативна подготовка по спешност раната, намираща се над дясната очна
вежда, била хирургично обработена и зашита. Раната над левия фибуларен глезен
също била хирургично обработена, а фрактурата временно обездвижена с гипсова
лонгета, като на следващият ден - 22.11.2019 г., било проведено оперативно
лечение с открито наместване на фрактурата на левия малък пищял и стабилизиране
на фрактурата със семитубуларна плака и винтове, допълнително поставен
супрасиндесмален винт и възстановяване на разкъсаните тибиални лигаменти на глезенната
става. След стабилизиране на състоянието ищецът бил изписан на 28.11.2019 г. с
предписан хранителен режим и прегледи и в периода 09.01.2020 г. - 14.01.2020 г.
било проведено ново болнично лечение за оперативно отстраняване на
супрасиндесмалния винт, като след изписването от му бил насочен за провеждане
на рехабилитация с постепенно натоварване на левия крак.
Вещото
лице изяснява, че раните на ищеца Т.М. зараснали за срок до 2 седмици, а фрактурата
на малкия пищял зараснала за по-дълъг от обичайния период - 2 месеца, тъй като
фрактурата е била комбинирана с разкъсване на делтоидните връзки, а глезенната
става била в състояние на полуизкълчване, което наложило поставянето на стабилизиращия
супрасиндесмален винт. Общо лечебният и възстановителен период при пострадалия Т.М.
продължил 4 месеца, през който той е търпял болки и страдания - през първите 30
дни, непосредствено след произшествието, с интензивен характер, а извън него
периодично явяващи се при преумора на лявата глезенна става и рязка промяна на
климата (студено и влажно време), налагащи използването на седативни и
обезболяващи лекарства. Търпял е също и неудобства при придвижването и
обслужването му в ежедневието през първите 2 месеца поради ограниченията от
стъпването му на левия си крак от извършената операция и наличното разместване
на лявата глезенна става. Според вещото лице към момента на изготвяне на
заключението – около 1 година след произшествието, ищецът Т.М. е възстановен от
претърпените увреждания. За проведеното лечение той е извършил и необходими за
него разходи за медикаменти, медицински изделия, екип и обслужване общо в размер
на 3977.50 лева (така и пояснения на вещото лице в открито съдебно заседание).
Прието
е също и заключение на съдебно-токсикологична експертиза, от което се установява,
че отчетената алкохолна концентрация в издишания въздух на ищеца Т.М. към момента
на произшествието от 0.99 промила съответства на лека степен на алкохолно
опиване. Липсата на данни за използваното техническо средство препятствала категоричен
извод за съответствие на тази концентрация с концентрацията на алкохол в кръвта
от 0.99 промила, при която вещото лице изяснява, че се очаквали признаци, изразяващи
се в намаляване на способността за преценка, възприятие, памет и разбиране,
понижен сензорен отговор, повишено реакционно време, намалена зрителна острота
и периферно зрение, промени в акомодацията, сензорно-моторната
некоординираност, отслабване на координацията, вниманието и съобразителността,
като за тяхната проява алкохолът не е единственият фактор. Значими фактори за
проявата на тези признаци били също житейския опит и социален статус.
За
установяването на болките и страданията пред настоящата съдебна инстанция е
разпитан св. Д.М. – син на ищеца. От показанията на свидетеля се установява, че
той е видял баща си в болницата непосредствено след произшествието, като бил
окървавен и с видимо увреден крак. Имал силни болки от уврежданията, налагали прием
обезболяващи, и затруднения в предвижванията за около 4 месеца, през които
използвал и патерици. През тези месеци подпомагал баща му, с който живеели заедно,
и при обслужването му в ежедневието. Ищецът бил стресиран и изстрадал от
случилото се и продължавал да изпитва болки и имал оттоци в увредения крак, за
който било невъзможно провеждане на рехабилитация поради установено друго негово
заболяване - карцином на костите.
Представени
са също по делото уведомително писмо от 17.02.2020 г., подадено от ищеца Т.М.
до застрахователя ЗАД ОЗК – З. АД за настъпилото произшествие, по което с писмо
от 18.05.2020 г. застрахователят изрично е отказал да изплати застрахователно
обезщетение.
Други
относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон
преклузивни срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По
исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За
възникване на имуществената отговорност на застрахователя, исковата претенция
за която в настоящото производство е процесуално допустима поради наличие на проведено
рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да
бъдат осъществени следните материалноправни предпоставки в съотношение на
кумулативност: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка
Гражданска отговорност между делинквента и ответника.
В
разглеждания случай се установи по делото, че при настъпилото на 21.11.2019 г.
на бул. Сливница в гр. София на около 5 метра след пешеходната пътека на
кръстовището с бул. Христов Ботев пътнотранспортно произшествие застрахованият
при ответника водач на автомобил Ютонг - Е.Г., нарушил
правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 2, т. 1 и 116 от ЗДвП относно
поведение на водачите към пешеходците. Нарушението е осъществено от него поради
управление на автобуса със скорост от около 10-15 км/ч в посока от бул. Христо
Ботев към бул. Сливница с навлизане в кръстовището и преминаване му през
намиращата се на него пешеходна пътека, чрез извършване на маневра десен завой и
насочване към намираща се в близост спирка на градския транспорт, без да прояви
необходимото внимание и предпазливост към пешеходеца – ищеца Т.М., пресичал пътното
платно на бул. Сливница на място, намиращо се на 5-6 метра извън пешеходната
пътека на кръстовището, в резултат от което последвал удар с дясната странична
част на автобуса, причинил му различни по вид и тежест увреждания.
Доказа
се по делото, че получените от ищеца Т.М. увреждания представляват: открита
фрактура на малкия ляв пищял в областта на глезенната става; разкъсване на
тибиалните лигаменти; сублуксация (полуизкълчване) на лявата глезенна става;
счупване на костица под нокът на ляво ходило; разкъсно-контузна рана (3.5 см) и
кръвонасядане на десен очен клепач и че в резултат от същите е претърпял неимуществени
вреди. Не се установи по делото на ищеца Т.М. да са причинени други по вид
травматични увреждания, включително и твърдяното мозъчно сътресение.
При
обсъждането на така установените правнорелевантни факти съдът приема, че
неимуществените вреди – болки и страдания, неудобства, стрес и потиснатост,
които ищецът Т.М. е претърпял от установените му травматични увреждания са в
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на водача на автомобил Ютонг,
извършено в противоречие с изискванията на правилата за движение по чл. 116 от ЗДвП, като виновното им причиняване от него съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с
обратно доказване от ответника. Напротив, установи се по делото, че ударът е
бил предотвратим не само за ищеца Т.М. като
участник в движението, който се намирал на платното на бул. Сливница извън
пътно превозно средство, но и за водача на автобуса при своевременно
възприемането на пешеходец през стъклата на първата врата, обусловено от знанието
му за предприемано от пешеходците пресичане на пътното платно на бул. Сливница
в района на спирката на градския транспорт не по пешеходната пътека, а далече
след нея. Следователно са налице всички елементи от фактическия състав на
деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна
връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на исковете,
предявени пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, а
доводите на ответника ЗАД ОЗК – З. АД в обратния смисъл се явяват неоснователни.
Възраженията
на ответника ЗАД ОЗК - З. АД, че не са налице годни доказателствени средства в
настоящото производство, които да установяват осъществяване на виновно
противоправно поведение на водача на автомобил Ютонг, са също неоснователни.
Протоколът за ПТП, съставен от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК представлява официален
свидетелстващ документ. Когато е съставен при задължително посещение от
службите за контрол на МВР на мястото на ПТП, както е съставен и констативният
протокол за процесното ПТП, той се ползва с обвързваща формална доказателствена
сила не само относно авторството на протокола, но и относно удостоверените в
него, непосредствено възприети от служителя на МВР факти, относими към
механизма на ПТП-то, като местоположението на участниците в произшествието,
характера и вида на причинените щети и пострадалите лица, вида и състоянието на
пътното платно, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и
други, и неизгодните факти за лицето, чието изявление евентуално се
възпроизвежда в протокола. Удостоверените в констативния протокол № К-692 от 21.11.2019
г. обстоятелства, релевантни към механизма на процесното ПТП – времето и
мястото на настъпване на процесното ПТП, участниците в произшествието МПС-та и
тяхната посока на движение на пътното платно, и характера и вида на причинените
им вреди, преценени с другите установени данни от протокола за оглед, скицата и
фотоалбума към него, свидетелските показания и заключение на автотехническата
експертиза, несъмнено доказват механизма на настъпване на процесното ПТП и
наличието на извършено от водача на автомобил Ютонг противоправно деяние.
Доказа
се по делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във
фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищеца Т.М. срещу ответника
ЗАД ОЗК - З. АД, а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за задължителна
застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно
. 431, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите,
причинили вреди на трети лица, при управлението на автомобил Ютонг. Този правнорелевантен
факт е безспорен между страните, а и се доказа от представените протокол и справка.
Претърпените
от ищеца неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД при отчитане вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото (в този смисъл Постановление № 4/1968 г. на Пленума на
ВС). Ищецът Т.М. е претърпял различни по вид и тежест увреждания, част от които
по своята медико-биологична характеристика са представлявали средна телесна
повреда. Процесът на неговото лечение и възстановяване, включващ и провеждането
на двете оперативни интервенции за счупването на крака, е продължил 4 месеца. Предвид
уврежданията и състоянието му след произшествието той имал за срок от около 2
месеца затруднения при обслужването в ежедневието, налагали ползването и на чужда
помощ, и на помощни средства (патерици) за придвижване, като причинените му
болки и страдания били с висок интензитет през първите 30 дни непосредствено
след увреждането. Проводеното лечение на тези и другите му по-леки по тежест увреждания
е довело до пълното му възстановяване. Съобразявайки посочените обстоятелства,
както и напредналата (пенсионна) възраст на ищеца – навършени 69 години, и лимитите
на застрахователна отговорност по задължителна застраховка ГО като проявна
форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието
– м. ноември 2019 г., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
от ищеца Т.М. болки и страдания и неудобства възлиза на 30000 лева.
По
делото се установи от съвкупната преценка на представените медицински документи,
фактури и фискални бонове и приетото и пояснено в съдебно заседание заключение
на медицинската експертиза, че ищецът Т.М. е извършил разходи за медикаменти,
медицински изделия, обслужване и екип общо в размер на 3997.50 лева, които са
били необходими и използвани за лечението на получените от процесното ПТП
травматични увреждания. Следователно извършените от ищеца разходи са в причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на делинквента, отговорността на който е
застрахована при ответника.
Настоящият
състав на съда обаче намира за основателно направеното от ответника З.О. АД
възражение за съпричиняване на вредите от процесното ПТП в резултат от предприетото
пресичане на платното за движение на бул. Сливница от ищеца Т.М. извън определените
за това места и при несъобразяване с приближаващия го автобус. Ответникът, който
има доказателствената тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, установи по
категоричен начин, че ищецът Т.М. със своите действия е нарушил правилата за
движение по чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП за пресичане на платното за
движение от пешеходци с предприетото от него пресичане на платното за движение на
бул. Сливница на около 5-6 метра след пешеходната пътека, движейки се
диагонално наляво към десния тротоар на моста над река Владайска, с което ненужно
е удължил пътя, и при несъобразяване с приближаващия го автобус. На участък от
пътното платно на бул. Сливница в населеното място, в близост до което (на
около 5-6 метра) е имало обозначена пешеходна пътека за неговото пресичане, и в
резултат от предприетото по този начин пресичане на пътното платно, при
възможност да възприеме автобуса от момента на предприемане на пресичането и
през време на пресичане и да го пропусне като спре, е създал условия за
настъпването на вредоносния резултат. Несъмнено водачът на процесния
автомобил – Е.Г., е бил длъжен да бъде достатъчно внимателен и предпазлив, за
да осигури безопасността на най-уязвимите участници, каквито са пешеходците,
съгласно чл. 116 във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, и фактът, че той е
предприел маневра в района на кръстовище със знание за пресичащи от намиращата
се в близост спирка на градския транспорт пешеходци по платното за движение и
при управление, което не му е позволило до спре своевременно при възникналото
на пътното платно препятствие – пешеходеца Т.М., е довел до настъпването на
вредите. Отговорността на водачите на превозни средства, като участници в
движението за осигуряване на безопасност на движението, е значително по-голяма
в сравнение с тази на другите участници в движението, в разглеждания случай
обаче осъщественото от ищеца пресичане извън определеното за това място, установено
от всички доказателствени средства по производството, с неговото удължаване и
несъобразяването с приближаващия го автобус, където е настъпило произшествието,
са релевантни факти, обосноваващи значителен и преимуществен фактически принос
за произшествието от пострадалия – ищеца Т.М.. Последният се обоснова и с
възможността на ищеца Т.М. да възприеме автобусът през значително по-дълъг
период от време (от момента на предприемане на пресичането и през време на
пресичането) в сравнение с водача и при проявена от него през този период нормална
дължима грижа като пешеходец към останалите участници в движението, респ. към
приближаващия се автобус.
Този
принос за увреждането настоящият състав на съда намира, че не се доказа да е
повлияно от състоянието на алкохолно опиване на пешеходеца Т.М.. Не се установи
осъщественото от него поведение като пешеходец или друго противоправно такова
да е повлияно именно от състоянието му на алкохолно опиване. Само пресичането
на пешеходец в състояние на леко алкохолно опиване не представлява осъществено
от него противоправно поведение, което само
може да обуслови принос за настъпването на вредоносния резултат.
Предвид
гореизложеното и след преценка на причините, довели до настъпилото ПТП и вредите,
съдът приема, че е налице 60 % съпричиняване, поради което обезщетението за
неимуществени вреди, възлизащо на сумата от 30000 лева, и обезщетението за
имуществени такива, възлизащо на 3997.50 лева, следва да се намалят с посочения
процент на съпричиняване. Следователно ответникът З.О. АД дължи на ищеца Т.М.
за причинените му неимуществени вреди обезщетение в размер на сумата от 12000
лева и за причинените му имуществени – 1599 лева, за които суми предявените искове
се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени. В останалата част -
за разликата над тези суми до сумата от 70000 лева и 3997.50 лева исковете са
неоснователни и следва да бъде отхвърлени.
По
акцесорните претенции за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихви-те за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомява-не или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В
случая частичната основателност на главните искове в посочения размер води до
основателност и на акцесорните претенции. Като при липса на данни по делото, а
и твърдения от страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от
застрахования или увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно
събитие, съдът намира, че лихвата за забава се дължи от предявяване на
застрахователната претенция от ищеца Т.М. – 17.02.2020 г., до окончателното
изплащане на дължимите му обезщетения. Предвид изложеното и диспозитивното
начало в гражданския процес акцесорните претенции следва да бъдат уважени съответно
от 18.05.2020 г. за неимуществените вреди и от 17.02.2020 г. за имуществените
вреди, а за периода от 04.12.2019 г. до 16.02.2020 г. включително акцесорната
претенция за имуществени вреди - отхвърлена.
С
оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца сумата 715.57 лева – разноски по производството
за държавна такса и възнаграждения за свидетел и вещи лица, определени
съразмерно на уважената част на исковете.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 3126.07
лева, представляваща доказани по производството разноски за адвокатско
възнаграждение и възнаграждения за свидетел и вещи лица, определени съразмерно
на отхвърлената част на исковете. Направеното от ищеца възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно,
тъй като така уговореното и заплатено от ответника възнаграждение за
производството е в минималния размер на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на
2749.92 лева без включен ДДС.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК - З. АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Т.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ сумата 12000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди в резултат от осъществено на 21.11.2019
г. на бул. Сливница в гр. София и на около 5-6 метра след пешеходната пътека на
кръстовището с бул. Христо Ботев в посока към ул. Опълченска пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на автобус Ютонг с ДК № СВ ****** – Е.Б.Г.,
чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор
за задължителна застраховка Гражданска отговорност при застрахователя, заедно
със законната лихва върху тази сума от 18.05.2020 г. до окончателното й изплащане,
и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 1599 лева – дължимо застрахователно
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за медикаменти, медицински изделия, екип и обслужване, настъпили в резултат от
посоченото пътнотранспортно произшествие, заедно със законната лихва върху тази
сума от 17.02.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществените вреди
за разликата над уважения размер от 12000 лева до пълния предявен размер от 70000
лева и за имуществените вреди за разликата над уважения размер от 1599 лева до
пълния предявен размер от 3997.50 лева и акцесорната претенция за законна лихва
върху обезщетението за имуществени вреди за периода 04.12.2019 г. – 16.02.2020
г. включително.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК - З. АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Т.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата 715.57 лева – разноски по производството.
ОСЪЖДА Т.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗАД
ОЗК – З. АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 3126.07 лева – разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: ________
Р. Бошнакова