Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 23
гр.Перник 22.04.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, наказателна
колегия в публичното заседание на 17 април през
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател:
Калин Баталски
Членове: Бисер Петров
Симона Кирилова
При секретаря Ива Цветкова, с
участието на прокурора Моника Любомирова като разгледа докладваното от съдията
Петров внохд. дело № 61 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Първоинстанционното дело е било
предмет веднъж на въззивен контрол, като друг състав на този съда е приел, че при
постановяването на първоинстанционната присъда, РС – Перник е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на
абсолютните основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за
ново разглеждане. Констатираното нарушение е намерило израз в липсата на мотиви
към постановената присъда. Независимо от немалкия обем на мотивите, в
съдържателно отношение същите не отговарят на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК.
Делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав, който е постановил следното:
С присъда № 748 от 10.12.2018 г. постановена по нохд. №
00322/2017 г. Пернишкият районен съд е признал подсъдимия Е.Н.Й. с ЕГН **********
за виновен в това, че на 08.03.2015 г. в с.***, общ.Перник, чрез нанасяне на
удар с юмрук в областта на дясното око е причинил на Д.С.Д. тежка телесна
повреда, изразяваща се в „травма на дясното око – порезно нараняване на
роговицата и ириса на дясното око с последвала травматична катаракта и
последващо оперативно отстраняване на лещата“, довело до състояние на постоянна
слепота с дясното око – поради което и на осн.чл.128 ал.2 вр. с ал.1 вр. чл.54
от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода за срок от три години.
На осн.чл.66 ал.1 от НК съдът е
отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда съдът е осъдил
подсъдимия да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Д.С.Д. сумата от 40 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
/болка и страдание/, ведно със законната лихва върху главницата считано от
08.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния
размер на гражданския иск от 62 000 лв. същия е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
С присъдата съдът е осъдил
подсъдимия да заплати на Д.С.Д. сумата от 227.24 лв. за направени от него по
делото разноски на досъдебната фаза и 140 лв. такива от съдебната фаза, както и
да заплати сумата от 1600 лв. за държавна такса изчислена съразмерно уважената
част на гражданския иск.
Недоволен от така постановената
присъда е останал подсъдимия Д.С.Д., който в срок е депозирал въззивна жалба,
както и допълнителни писмени изложения към нея. В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен акт. Релевират се
съображения на първо място, че авторството на деянието в лицето на подсъдимия
не е доказано по несъмнен начин и на второ място се акцентира върху
субективната страна на извършеното деяние, като се развиват съображения, че
липсват доказателства ако деянието е извършено от подсъдимия, то да е извършено
от него в условията на пряк или евентуален умисъл.
Представителят на ОП-Перник е
изразил становище, че присъдата е законосъобразна и обоснована и предлага да
бъде потвърдена.
Гражданският ищец лично и чрез
своя доверител поддържа постановената присъда.
Пред въззивната инстанция
защитника на подсъдимия -адв.Т. поддържа депозираната жалба с изложените в нея
съображения. В последната си дума пред въззивната инстанция подсъдимият не се
признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Пернишкият окръжен съд, като
прецени доводите релевирани във въззивната жалба и допълнението към нея,
становището на страните от съдебното заседание, материалите по делото и сам
служебно на осн.чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания
първоинстанционен съдебен акт, намери за установено следното:
По делото са събрани всички
доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз основа на тях,
след направен съвкупен и обстоен анализ, районния съд е установил точно
фактическата обстановка. Тя е следната:
На 07 срещу 08 март 2015 година в тъмната
част на денонощието подсъдимият се намирал в с.*** общ.Перник в ресторант „***“ в центъра на селото. В ресторанта били и св. Ю.Л., Р.Л. и
С.Г.. Имало и други клиенти, които били част от друга компания. Така се били оформили две компании, едната от които празнувала раждането на
дете. Св. Г. познавал св. /пострадал/ Д.С.Д.. Около 01,30 часа на 08 март му позвънил от мобилния си телефон и го поканил да
дойде в заведението. Д. приел поканата. Той пък от своя страна се обадил по
мобилния си телефон на своя приятел св. Е.Р.Д. и му предложил да отидат заедно на посоченото
от св. Г. място. Р. приел. Двамата
отишли в ресторант „***“ на с.*** с автомобил, собственост на Д.. Седнали на масата, на която бил св.Г., който ги поканил. На съседна маса, в друга компания бил подсъдимия, който вече бил поел значително количество
алкохол. Неколкократно се приближавал до масата, на
която бил св.Г. и канел намиращите се там жени да танцуват с него. За част
от поканите получавал откази от тях. Във
връзка и по повод на поведението на подсъдимия Св.Г. му направил забележка, като го помолил да не притеснява жените. Св. Л., като собственик на ресторанта, отправил също забележка до подсъдимия. Тъй като действията на подсъдимия не
преставали св.Л., го помолил да излязат пред заведението и да поговорят. Двамата излезли навън. Навън излязъл и свидетеля Г.. Кратко време след това навън излязъл и
пострадалия. Последният
застанал в близост до подсъдимия и св.Л., които водели разговор помежду си. Бил изправен с ръце, поставени в задните джобове и не
вземал никакво отношение към разговора нито с думи, нито в поведение. Пострадалият носел постоянно диоптерни очила, които и към настоящия момент били на лицето му. Без причина и повод в един момент подсъдимият
се обърнал към св.Д., направил
няколко крачки към него и му нанесъл удар с юмрук в областта на дясното око. В резултат на удара очилата, които носел пострадалия се счупили и част от стъклата им попаднали в окото. Паднал
на земята. Незабавно той и намиращия се междувременно също навън св.Р. се отправили към болнично заведение в
гр.София за оказване на медицинска помощ. Подсъдимият избягал от мястото на събитието.
Видно от заключението на назначената и изготвена по делото разширена
съдебно-медицинска експертиза на пострадалия
е причинена травма на дясното око –порезно нараняване на ириса на роговицата на
дясното око с последвала травматична катаракта и последващо оперативно
отстраняване на лещата. Травматичните
увреждания на дясното око са довели до практическа слепота с неблагоприятна
прогноза за възстановяване на зрението в бъдеще в т.ч. за цял живот, поради което са квалифицирани по
медикобиологичен признак – „Постоянна слепота с дясното око“ т.е. тежка телесна
повреда. Според заключението на комплексната
съдебно-медицинска експертиза описаните травматични увреждания в областта на
дясното око са получени по механизма на действие на предмети с остър режещ ръб
и/или връх, каквито биха могли да
бъдат парчета от счупено стъкло и е възможно да се получени по начин и време, както се съобщава в материалите по делото. Травмата на дясното око на пострадалия
според вещите лица отговаря да е получена
в резултат от нанасяне на удар с ръка /юмрук/ в дясната
лицева половина на пострадалия с последващо счупване на стъклото на очилата, които в този момент безспорно са били
поставени на очите на пострадалия.
С последвалият разбор на доказателствата-
подробен и задълбочен и изложените правни изводи е преодолян недостатъка дал
основание за първото връщане на делото за ново разглеждане.
В принципен план присъдата
представлява единство от уводна част, диспозитив и мотиви. В мотивите съдът
следва да изложи кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за взетите решения
като при наличие на противоречия между доказателствата трябва да изложи и
съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля. В настоящият случай следва да се подчертае, че
първостепенния съд в пределите на своята компетентност, по реда и със
средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната
истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е
задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените
обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи.
Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал,
неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията.
Отговорено е на всички релевантни доводи. Извършено е съдебно следствие в което
са приобщени и други доказателства относими към спора.
Районния съд е обсъдил поотделно
формиралите се две групи противоположни свидетелски показания и
обстоятелствено, подробно и логично е обяснил защо кредитира едната от тях. Към
този разбор настоящата инстанция се присъединява изцяло поради което заради
процесуална икономия не се налага преповтарянето на тези съждения. Налице е съпоставяне
на доказателствата и изследване кои от тях следва да се кредитират, изложени са
съображения досежно противоречивите такива и аргументи, кои от тях са възприети
и защо и на кои не им е дадена вяра и по каква причина.
Направените от защитника на
подсъдимия възражения по фактите и по правото и особено досежно субективната
страна на престъплението са обсъдени от ПРС с дължимата задълбоченост. Във
връзка със субективната страна на престъплението, която е била подложена на
сериозна критика от страна на защитата на подсъдимия, каквито възражения се
поддържат и пред въззивния състав материалният закон е приложен точно след
излагане на съответни мотиви за това.
При всичко това е установено по
несъмнен начин, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е обвинен при
фактическа обстановка която напълно се възприема от настоящата инстанция.
При така изяснената фактическа
обстановка, районен съд Перник е направил обосновани и законосъобразни правни
изводи относно авторството и правната квалификация и размера на наказанието
лишаване от свобода.
Квалификацията на извършеното от
подсъдимия престъпление е точна, както и формата на вината при която е
извършено то.
При тези изводи, Пернишкият
окръжен съд не намира основания за отменяване или изменяване на обжалваната
присъда, в частта й, с която подсъдимия
е признат за виновен по предявеното му обвинение.
При определяне на наказанието,
районен съд Перник е отчел всички обстоятелства, имащи значение за постигане
целите на индивидуалната и генералната превенция, при което е наложил наказание
лишаване от свобода за срок от три години, което подсъдимият не следва да
изтърпи ефективно, поради наличието на условия за приложение на чл.66 ал.1 от НК.
Това наказание според въззивната
инстанция не се явява несправедливо.
Частично незаконосъобразна е
присъдата в гражданско осъдителната й част. По делото липсва протест от РП
Перник или жалба от гражданския ищец, поради което вторият състав на районния
съд не е имал правото да влошава положението на подсъдимия чрез увеличаване
размера на гражданския иск. На това основание размера на същия ще следва да се
коригира до първоначално присъденият в размер от 30 000 лв. В съответствие
с това ще следва да се коригира и държавната такса, а към разноските да се
присъединят и тези от първото разглеждане на делото- в полза на пострадалия 400
лв. адвокатски хонорар по НОХД № 135/2016 г. и пропуснатите от втория състав на
ПРС 450 лв. адвокатски хонорар по НОХД № 322/2017 г. и 1100 лв. пред ПОС, а в
полза на ВСС чрез ПРС и сумата 100 лв. разноски в съдебната част по НОХД №
135/2016 г.
Изложените съображения налагат
извода, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна, постановена при
спазване на процесуалните правила и наложеното наказание е справедливо, поради
което липсват основания за нейното изменяване или отменяване в наказателно
осъдителната й част. Ще следва да се измени присъдата в останалата й част
според гореизложеното.
Водим от
гореизложеното Пернишкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 748 от
10.12.2018 г. постановена по нохд № 00322/2017 г. на Пернишкият районен съд, като:
ОТМЕНЯВА присъденият размер на
гражданският иск за частта над 30 000 лв. до 40 000 лв., като
незаконосъобразен.
ОТМЕНЯВА определената държавна
такса за сумата над 1200 лв. до 1600 лв., като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ Е.Н.Й., със
снета самоличност и ЕГН, да заплати на пострадалия Д.С.Д., със снета
самоличност и ЕГН, сумата 1950 лв. адвокатски хонорар за всички инстанции.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ Е.Н.Й., със
снета самоличност и ЕГН, да заплати в полза на ВСС чрез ПРС и сумата 100 лв.
разноски в съдебната част по НОХД № 135/2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в
останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване
и протест.
Председател:
Членове:1.
2.