№ 2459
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100513479 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 17.12.2021 г., поправено с решение от 12.07.2022 г. по
реда на чл. 247 ГПК, постановено по гр. дело №33342/2016 г. по описа на
Софийския районен съд,177 състав, ответниците ******* „Проф. д-р Е.П.“ и
Б. Я. са осъдени да заплатят при условията на солидарност на ищцата Н. М.,
представлявана от законния си представител М. М. /майка/, на основание чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за причинени болки и страдания от нахапвания от
страна на малолетно дете на 02.06.2016 г. в ******* „Проф. д-р Е.П.“, ведно
със законната лихва от 20.06.2016 г. до окончателното погасяване на
вземането, като са отхвърлени исковете, за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 25 000 лв., както и исковете, предявени срещу С.
Н. - Б. и Т. Д. и И. Д. в качеството им на наследници на Ц. Д.а в цялост.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Н. М.,
представлявана от законния й представител, в частта, в която предявените
искове срещу ******* „Проф. д-р Е.П.“ и Б. Я. са отхвърлени за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 25 000 лв., както и в
частта, в която исковете са отхвърлени в цялост срещу Т. Д. и И. Д. в
качеството им на наследници на Ц. Д.а. По отношение на иска, предявен
срещу ******* „Проф. д-р Е.П.“ и Б. Я. се поддържа, че присъденият размер
на обезщетението е силно занижен, като не са съобразени установените по
делото обстоятелства и събраните доказателства. Поддържа се, че неправилно
1
е прието от първоинстанционния съд, че уврежданията не са тежки, при
положение че, съгласно събраните гласни доказателства, зарастването на
раните е отнело осем месеца, някои от които съществували и към датата на
подаване на въззивната жалба. Излагат се доводи, че по делото не са
съобразени обстоятелствата, че на ответницата са причинени многобройни
наранявания, продължителна физическа и психическа болка, която се
отразила негативно върху развитието и социалните контакти на детето.
Заявява се, че ответницата е имала посттравматични прояви, емоционалното
състояние на детето е било влошено в продължение на няколко години –
плачела през нощта, не контактувала с никого и спряла да общува. Излагат се
доводи, че не става въпрос за обикновено нараняване, а за продължително
физическо насилие, поради което се иска отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените
искове да бъдат уважени в пълен размер.
В частта, в която предявените искове са отхвърлени срещу
наследниците на Ц. Д.а, се поддържа, че решението е неправилно, тъй като
същата е имала задължение да се грижи за децата, заедно с ответницата Я..
Излагат се доводи, че ответницата е нарушила служебните си задължения,
като е излязла от помещението, като се поддържа, че не е оборена
презумпцията за вина, както е приел първоинстанционния съд. По изложените
съображения се иска уважаване на иска и срещу наследниците на Д.а.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. Д.
и И. Д., с който оспорват същата като неоснователна и молят въззивния съд
да я остави без уважение. Излагат се доводи, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че причинените вреди не могат да се
вменят във вина на Ц. Д.а, тъй като по време на събитието същата е била
ангажирана с изпълнение на преките й задължения, като това й поведение не
е било в пряка и непосредствена причИ. връзка с настъпилите вреди. Заявява
се, че не може да се вмени във вина и отговорността на ръководството на
детската ясла, което е взело решението в групата да бъдат 23 деца, вместо
нормативно установените 16. По отношение на размера на обезщетението,
присъдено от първоинстанционния съд, излагат становище, че е справедлив и
съответен на причинените вреди. По изложените съображения се иска
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части.
В законоустановения срок е постъпил отговор и от ******* „Проф. д-р
Е.П.“ и Б. Я., с който оспорват същата като неоснователна и молят въззивния
съд да я остави без уважение. Същите подават и въззивна жалба срещу
решението в уважителната част срещу тях. В нея се излагат доводи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че детската градина е
възложител на работата на медицинските сестри. Поддържа се, че
работодател на ответниците е съответният район към Столичната община,
представляван от кмета, поради което детската градина не носи отговорност
за техните действия и бездействия. При условията на евентуалност се
поддържа, че медицинските сестри са обгрижвали максимално добре децата и
случилото се било непредотвратимо и извън психическите и физическите
възможности на ответниците. По изложените съображения се иска отмяна на
2
въззивното решение в обжалваните части и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени в цялост.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. М.,
представлявана от законния си представител, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна и необоснована. Излагат се доводи, че правилно
по делото е ангажирана отговорността на детската градина, тъй като съгласно
чл. 40, ал.2 от Закона за народната просвета, трудовите договори с помощник-
директорите, с учителите и служителите се сключват съответно от директора
на училището, на детската градина или на обслужващото звено, който текст е
бил възпроизведен и в ЗПУО. Оспорват се и доводите на въззивника, че
случилото се било едно непредвидимо събитие, като се посочва, че не се
касае за еднократен акт, а за множество и продължителни нахапвания в
продължение поне на 10-15 минути. По изложените съображения се иска
потвърждаване на първоинстанционното решение в тази обжалвана част.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Решението, в частта, в
която исковете са отхвърлени срещу ответницата С. Б., не се обжалва, поради
което е влязло в сила и не е предмет на настоящото въззивно производство.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай е именно
такъв, тъй като се касае за правата и интересите на малолетно дете, по
отношение на което, съгласно Закона за закрила на детето, държавата /в това
число и органите на съдебната власт/ има задължение да защитава и
гарантира основните му права във всички сфери на обществения жИ.т.
Решението е валидно и допустимо, поради което съдът следва да се произнесе
по правилността му в рамките на релевираните в жалбите доводи.
Районният съд е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове по реда на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и по чл.
47,ал.2, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за причинени наранявания в резултат на нахапвания от
малолетно дете на 02.06.2016 г. в ******* „Проф. д-р Е.П.“, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното погасяване на
вземането. Между страните не е спорно, че се касае за причинени вреди в
резултат на поведение на малолетно дете от яслената група на ответницата,
както и че вредите са настъпили по време на престоя им в детското заведение
3
на 02.06.2016 г.
На първо място спорно по делото е кръгът на лицата, които носят
отговорност за настъпилите вреди. По този въпрос настоящата въззивна
инстанция намира следното:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго. За
разлика от деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, която се носи за лични
виновни действия, отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна. Тя не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
/деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причИ. връзка между
деянието и вредата, протИ.правност и вина/, 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с
него (така - ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в
тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че не детското заведение, а
съответния район към Столична община е работодател, респективно
възложител на дейността на медицинските сестри. Под „възлагане на работа“
по смисъла на чл. 49 ЗЗД се има предвид натоварването на изпълнителя с
извършването на действия в интерес и в изпълнение на упражняваната от
възложителя дейност. В настоящия случай това са действия по предоставяне
на ежедневни грижи за деца в ранна детска възраст. Без значение в случая е и
обстоятелството, че сестрите не се намират в трудови или служебни
правоотношения с детското заведение, тъй като възлагането на работата не
предполага непременно съществуване на трудов договор /Решение № 340 от
15.07.1998 г. по гр. д. № 178 /1997 г. на Върховен касационен съд/, нито
наличието на такъв договор с друго лице или организация определя
непременно качеството му на възложител. За да се определи правилно
възложителя в конкретния случай следва да се изследва въпросът в чий
интерес се изпълнява възложената работа и отговорът на този въпрос следва
от трудовите договори и длъжностните характеристики, приобщени като
писмени доказателства по делото. В гл. VI от приложената по делото
длъжностна характеристика за длъжността „медицинска сестра“ се посочва,
4
че медицинските сестри получават задачи от директора и възпитателя на
детското заведение. Това е така, тъй като несъмнено тази дейност се
извършва в интерес на детското заведение, което дефинира и положението му
на възложител на изпълняваната от медицинските сестри дейност. По
изложените съображения следва да се заключи, че в настоящия случай
отговорността по чл. 49 ЗЗД се носи именно от ответника по настоящото дело
- ******* „Проф. д-р Е.П.“.
Настоящата въззивна инстанция намира, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че по делото е доказано при условията на
пълно и главно доказване наличието на правоотношение по възлагане на
работа, осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице -
изпълнител, както и че вредите са причинени от изпълнителя при
извършването на възложената му работа /ППВС № 9/1966 г./.
По отношение на отговорността на изпълнителите - физическите
лица, съдът намира следното:
Малолетните са неспособни по смисъла на чл. 47 ЗЗД и не отговарят за
непозволено увреждане. Родителите, осиновителите, настойниците и другите
лица, които са задължени да упражняват надзор над неспособни да разбират
или ръководят постъпките си, отговарят лично за причинените от
неспособните вреди /Постановление №7 от 30.12.1959 г., Пленум на ВС/.
Отговорността на учителите, възпитателите и другите лица, задължени да
упражнява надзор над неспособен /малолетен/, се урежда от разпоредбата на
чл. 47, ал. 2 ЗЗД. Тя се отличава от отговорността за непозволено увреждане
на родителите, осиновителите и настойниците по това именно, че последната
е презумптивна и се основава на неположените от тези лица грижи за
възпитанието и контрола над децата, без да се търси конкретна вина за
настъпването на конкретното увреждане от тях. Достатъчно е да се установи
наличието на причИ. връзка между настъпилите вреди от поведението на
неспособния и неупражнен надзор от страна на носителите на това
задължение. Необходимо е също така да се направи преценка, дали те са били
в състояние да предотвратят увреждането, или не са били в състояние да
направят това /Решение № 577 от 18.Х.1960 г. по гр. д. № 5536/60 г., IV г. о./.
Съгласно обстоятелствата, на които се основава претенцията, за които
от фактическа страна по същество не се спори от страните, вредоносният
резултат, настъпил в детската градина, безспорно е причинен от дете,
поверено на същата градина, в която дейността по полагане на грижи на
децата е била поверена на ответниците Б. Я. и Ц. Д.а. Следователно намираме
се пред хипотезата за търсене отговорност по реда на чл. 47, ал. 2 ЗЗД, вреди
от неспособен, за когото отговаря друго лице, което е задължено да
упражнява надзор над него. Лицето, което упражнява надзор, се екскулпира
само ако не е било в състояние да предотврати настъпването на вредите.
Докато трае заниманието в детската градина, с оглед възрастта на децата
/пострадалата е била на година и няколко месеца, а неспособният е бил
тригодишен/, обемът на мерките, които трябва да се вземат, за да се
5
осъществи надзорът, се определя от особеностите и състоянието на
нуждаещия се от надзор и обстановката, в която се провежда наблюдението.
В настоящия случай от събраните по делото гласни доказателства се
установява по безспорен начин, че от страна на лицата по чл. 47,ал. 2 ЗЗД не е
проявена постоянна грижа за наблюдение на поведението на неспособния,
както и върху опасния начин на въздействие върху пострадалото дете от
страна на друго малолетно дете, която грижа е възложена на ответниците –
физически лица. Последните не може да се позовават на чл. 47, ал. 2 предл. 2
ЗЗД, че не са могли да предотвратят настъпването на вредните последици,
тъй като увреждането е резултат от бездействието и невниманието от страна
на ответниците, а не на случайно събитие, затова и ще следва да се ангажира
отговорността им /Решение № 646 от 28.VI.1985 г. по гр. д. № 377/85 г., IV г.
о./. В чл. 47, ал. 2 ЗЗД./ Отговорността в настоящия случай е за бездействие –
за неположени грижи за предотвратяване на вредоносния резултат, поради
което съдът намира, че следва да се ангажира отговорността и на двете
медицински сестри, които са имали задължение да се грижат за децата от
съответната яслена група в деня и по времето, когато на ищцата са били
причинени процесните наранявания. Обстоятелството, че по време на
инцидента ответницата Ц. Д.а не се е намирала в същото помещение не е
екскулпиращо, тъй като не се доказва, че лицето не е било в състояние да
предотврати настъпването на вредите по смисъла на чл. 47,ал. 2 ГПК
//Решение № 88 от 12.09.1962 г. по гр. д. № 83 / 1962 г. на Върховен съд/.
Солидарната отговорност може да бъде последица както от един, така и
от различни юридически факти (т.н. неистинска солидарност). Когато
поведението /действие или бездействие/ на няколко лица е допринесло за
непозволеното увреждане, отговорността им пред увреденото лице е
солидарна /Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС/.
Отговорността на възложител на работата следва да се ангажира на основание
чл. 49 ЗЗД, а на изпълнителите – по реда на чл. 47,ал. 2 ЗЗД. Пострадалият
разполага с възможност да насочи иска си срещу всеки един от отговорните
за вредите или да претендира солидарното им осъждане, както е в настоящия
случай.
По отношение на размера на претендираното обезщетение
настоящият въззивен състав намира следното:
Обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на
обезщетението по правилата на чл. 52 ЗЗД, съобразно константната практика
на ВКС, са онези, установени по конкретния случай, имащи отношение към
вида, продължителността и интензитета на търпените страдания, личността на
увредения, начина му на жИ.т и обичайната среда, отражението върху
здравето и обичайния начин на жИ.т.
За установяване на тези обстоятелства по делото е приобщено частно
гр. дело №32094/2016 г., по което са обезпечени доказателства по реда на чл.
207 ГПК - допусната и изслушана е комплексна съдебно-медицинска и
психологическа експертиза. От заключението на вещите лица се установява,
6
че на ответницата са причинени вреди, изразяващи се в охлузвания,
кръвонасядания по лицето, дясната мишница, задна повърхност на дясното
рамо към гръдния кош отзад, лявото рамо, левия лакът, които се дължат на
твърди тъпоръбести предмети. Прието е, че през първите няколко дни от
увреждането детето е изпитвало силни болки и страдание. Според
експертното становище на вещите лица така причинените охлузвания и
кръвонасядания зарастват без да оставят белези, но в конкретния случай при
преглед на детето /ответник/ се забелязват увреждания в стадий на
преминаване, което е необичайно дълъг срок. От експертизата се установява,
че уврежданията на тялото и лявата ръка са получени от действието на зъби,
като уврежданията в областта на главата могат да се получат както от зъби,
така и от други тъпоръбести предмети. При изясняване на заключението по
реда на чл. 200 ГПК, вещото лице, предвид данните по делото заявява, че най-
вероятно и тези наранявания са получени от действието на зъби. Според
заключението на психологическата експертиза соматичните посттравматични
прояви на детето сочат към преживени емоционални травми, последващи
случилия се инцидент.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетели. Разпитана е свидетелката Г. М., която споделя, че след инцидента
ответницата е била с рани около очите и устата, имала е множество
наранявания по гърба, под мишниците, ръцете и в областта на корема под
формата на охлузвания, наранявания и кръвонасядания. Споделя, че в
продължение на няколко години емоционалното състояние на детето е било
влошено – плакала е през нощта с часове, спряла е да контактува и общува,
страняла се от деца, проявявала е агресия. Споделя, че зарастването на раните
е отнело около осем месеца, като към датата на показанията знае за един
белег под мишницата в меката част на тялото, но психическото състояние не
се е възстановило – детето се стресирало при среща с много хора или при
силен шум.
Идентични данни се установяват и от показанията на свидетелката Ч.,
която е била на работа в деня на инцидента в детското заведение. Същата
споделя, че след инцидента е видяла, че детето има ухапвания по бузата и
ръката, като е кървяла устата й. Тези обстоятелства се потвърждават и от
показанията на свидетелката Филева, която се е запознала със състоянието на
детето след обяд, когато е дошла на работа да поеме втора смяна. Спомня си,
че детето е имало рани по веждата, рамото и устната.
Въз основа на така изложеното и при съвкупния анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящата въззивна инстанция намира, че
справедливият размер за причинените неимуществени вреди е в размер на
25 000 лв., платими солидарно от ответниците ******* „Проф. д-р Е.П.“ и Б.
Я. Т. Д. и И. Д. в качеството им на наследници на Ц. Д.а. Следва да се има
предвид, че на основание чл. 84,ал. 3 ГПК с предявената искова молба се
претендира законна лихва от датата на увреждането до окончателното
погасяване на вземането /а не от датата на исковата молба/. На основание чл.
214,ал. 2 ГПК и като взе предвид, че по настоящото дело се касае за права и
законни интереси на малолетно дете, съдът намира, че в полза на ищеца
7
следва да се присъди законната лихва, считано от датата на увреждането –
02.06.2016 г. до окончателното погасяване на вземането.
Поради разминаване на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която
деликтният иск е отхвърлен срещу ответниците ******* „Проф. д-р Е.П.“ и Б.
Я. за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 25 000 лв.,
ведно със законната от датата на увреждането до окончателното погасяване
на вземането, както и в частта, в която солидарно предявеният иск е
отхвърлен срещу ответниците Т. Д. и И. Д. в качеството им на наследници на
Ц. Д.а, като вместо това бъде постановено решение, с което ответниците
******* „Проф. д-р Е.П.“ и Б. Я. Т. Д. и И. Д. в качеството им на наследници
на Ц. Д.а следва да бъдат осъдени на основание чл. 49,вр.чл. 47,ал.2, вр. чл.
45, вр. чл. 52 ЗЗД да заплатят солидарно на ищцата сумата от 25 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие
на наранявания, изразяващи се в нахапвания от друго дете на 02.06.2016 г.,
ведно със законната от датата на увреждането до окончателното погасяване
на вземането. В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
По разноските:
Предвид изхода от спора обжалваното решение следва да се ревизира и
в частта за разноските, като решението следва да бъде отменено и в частта, в
която. ищцата е осъдена на основание чл. 78,ал. 3 ГПК да заплати разноски на
Б. Я. в размер на 360 лв. и на И. Д. в размер на 1 300 лв.
Предвид основателността на предявените искове и на подадената
въззивна жалба в цялост, право на разноски има единствено ищецът. За
първоинстанционното производство се претендират разноски в размер на
3 600 лв., от които 1000 лв. за държавна такса, 600 лв. депозит за вещо лице и
2 000 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ от
22.11.2016 г., срещу който размер е възразено своевременно. На съда е
служебно известна практиката на Съда на европейския съюз по дело C‑438/22,
с която изцяло е съобразена и практиката на Върховния касационен съд,
съгласно която посочените в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат
да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда /Определение №
50015/16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС/.
Съдът, като взе предвид правната и фактическа сложност по делото, броя на
проведените съдебни заседание, обема на събрания доказателствен материал,
намира, че претендираният размер не е прекомерен, поради което не са
налице предпоставките за намаляването му по реда на чл. 78,ал. 5 ГПК.
За въззивното производство се претендират разноски в размер на 2 500
лв., от които 2 200 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. държавна такса,
които следва да се възложат в тежест на ответниците - въззиваеми.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 17.12.2021 г., поправено с решение от 12.07.2022
г. по реда на чл. 247 ГПК, постановено по гр. дело №33342/2016 г. по описа на
Софийския районен съд, 177 състав, в частта, в която искът по чл.
49,вр.чл.47,ал.2,вр.чл.45,вр.чл.52 ЗЗД срещу ответниците ******* „Проф. д-р
Е.П.“ и Б. Я. е отхвърлен за разликата над уважения размер от 10 000 лв. до
пълния предявен размер от 25 000 лв., както и в частта в която са отхвърлени
в цялост исковете срещу Т. Д. и И. Д. в качеството им на наследници на Ц.
Д.а, включително и в частта, в която ищцата Н. М. М. е осъдена на основание
чл. 78,ал. 3 ГПК за плати разноски на Б. Я. в размер на 360 лв. и на И. Д. в
размер на 1 300 лв.
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 49,вр.чл.47,ал.2,вр.чл.45,вр.чл.52 ЗЗД
******* „Проф. д-р Е.П.“, с адрес: гр. София, р-н Красно село, кв. „*******“,
ул. „******* и Б. М. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*******
******* ./ да заплатят солидарно на Н. М. М., ЕГН **********,
представлявана от законния й представител – М. Н. М. /майка/, ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „******* сумата от още 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие
на наранявания, изразяващи се в нахапвания от друго дете на 02.06.2016 г. в
******* „Проф. д-р Е.П.“, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 02.06.2010 г. до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.47,ал.2,вр.чл.45,вр.чл.52 ЗЗД И. Д. Д., ЕГН
********** и Т. Д. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. София, ул.
„******* /конституирани на основание чл. 227 ГПК в качеството им на
наследници на Ц. Т. Д.а, ЕГН **********, починала в хода на процеса на
16.09.2019 г./ да заплатят солидарно с ******* „Проф. д-р Е.П.“, с адрес: гр.
София, р-н Красно село, кв. „*******“, ул. „******* и Б. М. Я., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „******* ******* на Н. М. М., ЕГН
**********, представлявана от законния й представител – М. Н. М. /майка/,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „******* сумата от 25 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие
на наранявания, изразяващи се в нахапвания от друго дете на 02.06.2016 г. в
******* „Проф. д-р Е.П.“, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 02.06.2010 г. до окончателното погасяване на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 1 ГПК ******* „Проф. д-р Е.П.“, с
адрес: гр. София, р-н Красно село, кв. „*******“, ул. „*******, Б. М. Я., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „******* *******, И. Д. Д., ЕГН
********** и Т. Д. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. София, ул.
„*******, да заплатят на Н. М. М., ЕГН **********, представлявана от
9
законния й представител – М. Н. М. /майка/, ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „******* сумата от 3 600 лв. – разноски за първоинстанционното
производство и сумата от 2 500 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок, считано от датата на съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10