Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1126 18
юни 2019 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на дванадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия : Златина Бъчварова
Секретар:
Б. Н.
като
разгледа административно дело номер 697 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124, ал.1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ във връзка с
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на Г.Д.П. ***, против заповед
№ 4090 от 13.03.2019 г., издадена от директора на Агенция „Митници“, с която,
на основание чл.107, ал.1, т.5 във вр. с чл.7, ал.1, т.6, предл. последно от Закона
за държавния служител/ЗДСл./, във вр. с чл.10, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/,
е прекратено, считано от 15.03.2019 г.,
служебното правоотношение с жалбоподателя на длъжност старши инспектор в
териториална дирекция на Агенция „Митници“, длъжностно ниво - 8, експертно ниво
- 4, в териториална дирекция „Южна морска“, с ранг: V старши.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени заповедта. Твърди, че
последната е немотивирана и е издадена в противоречие с материалния закон. Не ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата - директор на Агенция „Митници“,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Счита същата за неоснователна. Представил е административната преписка по
издаване на оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд Бургас, като прецени доводите на
страните, съобрази доказателствата и закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на
административния акт и има правен
интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество е основателна по следните съображения:
Жалбоподателят
е лице с трайно намалена работоспособност - 70 %, съгласно експертно решение №
1525 от 129/16.08.2016 г., ТЕЛК, втори състав,„МБАЛ Бургас“ АД/л.9 от делото/.
Със
заявление, рег.№32-1994 от 03.01.2019 г. до директора на Агенция „Митници“, Г.П.
е поискал да бъде преназначен на
длъжност „старши инспектор“ в териториална дирекция на Агенция „Митници“, в териториална
дирекция „Южна морска“/л.32 от делото/.
На
същата дата е подал декларация по чл.10, ал.1, изр.второ ЗМ, в която е посочил,
че не е подсъдим или привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ
характер/л.31 от делото/.
По повод
това заявление, със заповед за изменение на служебното правоотношение № 924 от
04.01.2019 г. на директора на Агенция „Митници“, издадена на основание чл.82,
ал.1 ЗДСл, във вр.с чл.87а с.з., чл.8 ЗМ, заповед №ЗМФ-1318/27.12.2018 г. на
министъра на финансите, в сила от 07.01.2019 г. и заповед № ЗАМ - 16/32-3171/04.01.2019
г. на директора на Агенция „Митници“ за определяне на структурата на териториална
дирекция „Южна морска“, считано от 07.01.2019 г., утвърденото длъжностно
разписание на териториална дирекция „Южна морска“, считано от 07.01.2019 г., П. е преназначен на длъжност
старши инспектор в териториална дирекция на Агенция „Митници“, длъжностно ниво
8, експертно ниво 4, териториална дирекция „Южна морска, Агенция „Митници“, с
ранг: V старши, считано от 07.01.2019 г./л.30 от
делото/.
На 13.03.2019 г., директорът на Агенция „Митници“, е издал
заповед № 4090 от 13.03.2019 г.,
с която, считано от 15.03.2019
г., е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл /прекратяване на служебното
правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност
държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3/, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6, предл. последно от Закона
за държавния служител, във вр.чл.10, ал.1, изречение второ от Закона за
митниците и удостоверение, рег.№И-6550-1 от 05.03.2019 г. на Национална
следствена служба/НСС/л.20 от делото/.
Тази заповед е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
При тези
факти се налагат следните правни изводи:
На първо място, заповед №4090 от 13.03.2019 г. е издадена от
компетентен орган - директора на Агенция
„Митници“, съобразно нормата на чл.108, ал.1 ЗДСл, като няма спор, че издателят
на административния акт е орган по назначаването за служителите в Агенция
„Митници“ и на него, съобразно закона са възложени правомощията за налагане на
дисциплинарните наказания и за прекратяване на служебните правоотношения в
агенцията, и е в предвидената от закона писмена форма.
На
второ място обаче заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
материалния закон и неговата цел и съображенията за това са следните:
Съобразно нормата на чл.108, ал.1 ЗДСл, служебното
правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт,
който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за
прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В
случаите по чл. 107,
ал. 1, т. 5 ЗДСл се посочват и фактическите
обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните
задължения.
В заповедта като правно основание за прекратяване на
служебното правоотношение е посочено- чл. 107, ал. 1, т. 5 , вр. чл.7, ал.1, т.6,
предл.последно от Закона за държавния служител/ЗДСл/, във вр.чл.10, ал.1,
изр.второ от Закона за митниците/ЗМ/, както и придобития от П. ранг на държавна
служба - V старши.
В
мотивите на заповедта като фактически основания за нейното издаване и причини
за прекратяване на служебното правоотношение с Г.П. е отразено обективна
невъзможност държавния служител да изпълнява задълженията си извън случаите на
чл.103, ал.1, т.3 ЗДСл, тъй като е привлечен като обвиняем за умишлено
престъпление от общ характер по досъдебно производство №965/2017 г. по описа на
Районна прокуратура/РП/ Бургас.
Правилото
на чл.10, ал.1, изр. второ ЗМ, в приложимата редакция/ДВ, бр.98/2018 г., в сила
от 07.01.2019 г./ гласи, че митническите
служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само
лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено
престъпление от общ характер. Ответникът се е позовал и на чл.
7, ал. 1, т. 6 ЗДСл, съгласно който държавният служител
следва да отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове
за заемане на съответната длъжност.
Разпоредбата на чл.107, ал.1, т.5 ЗДСл предписва, че органът
по назначаването може да прекрати едностранно служебното правоотношение с
държавния служител при обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си
задължения, извън случаите по чл.103, ал.1, т.3 ЗДСл. Административният орган е
възпроизвел текста на правната норма, без конкретно да посочи в какво се
изразява неизпълнението на задълженията от страна на жалбоподателя. В нарушение
на изискването на чл.108, ал.1 изр. второ ЗДСл не е посочил в заповедта фактическите
обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните
задължения. Този пропуск е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като затруднява съдебния контрол
за материалната законосъобразност на оспорената заповед.
В ЗДСл липсва легална дефиниция на понятието „обективната
невъзможност“. Съдебната практика по приложението на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДС сочи, че, за да е налице
хипотезата на тази правна норма, е необходимо да бъдат доказани три
правнорелевантни факти: да е създадена нова фактическа обстановка; тя да води
до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната
длъжност; причините за тази невъзможност, да не зависят от волята на страните
по служебното правоотношение.
От
направената в заповедта връзка на чл.107, ал.1, т.5 ЗДСл с чл.7, ал.1, т.6, предл.последно ЗДСл и с чл.10,
ал.1, изр.второ от Закона за митниците се налага извода, че се касае за нова фактическа
обстановка, изразяваща се в законодателна промяна - изменение на чл.10, ал.1 от Закона за
митниците, извършена с преходните и заключителните разпоредби към Закона за
изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане /ДВ, бр.
98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./. Промяната на закона се състои в
създаване на изречение второ в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона за
митниците, която въвежда изискване, че митническите служители, които са
митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са
привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ
характер. Промяната на изискванията за заемане на длъжността е извършена не по
волята на страните по правоотношението, а със закон. Нормативната промяна
представлява основание да се изисква от всяко едно лице, което впоследствие ще
бъде назначавано като митнически орган по смисъла на §1, т.9 ДР ЗМ да отговаря
на установените в 10, ал.1 ЗМ изисквания, но сама по себе си не може да бъде
разглеждана като основание за прекратяване на служебното правоотношение на
лицето, което до този момент е заемало длъжността, поради „обективна
невъзможност“ да продължи да изпълнява
същите задължения и функции, които до този момент е изпълнявало. В случая
липсват данни тази нормативна
промяна да е довела до наложително изменение на обстоятелствата, а оттам и на
задълженията, заложени за изпълнение на
длъжността на митническия инспектор. Поради това въведеното изискване в
чл.10, ал.1, изр. второ от Закона за митниците, не води до обективна
невъзможност за изпълнение на посочените задължения. При издаването на
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, административният орган
е длъжен да посочи фактите, описващи случаи на неизпълнение от държавния
служител, по причина на неговото несъответствие с променените изисквания и да
докаже тези факти пред съда, ползвайки съответните доказателствени средства. В
заповедта липсват мотиви в тази насока, бланкетно е посочено, че е налице
обективна невъзможност за П. да изпълнява задълженията си. Не са наведени
твърдения от ответника и не се сочат доказателства жалбоподателя да е бил в
постоянна или временна невъзможност да изпълнява длъжността, която е заемала,
причинена от изменението на чл.10, ал.1 ЗДСл, т.е. не е установено наличието на
втората предпоставка, обективирана в нормата на чл.107, ал.1, т.5 ЗДСл.
Следователно в разглеждания случай не е осъществен фактическият състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл и не е налице обективна невъзможност
държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Обстоятелството, че
е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер по досъдебно
производство №965/2017 г. по описа на Районна прокуратура Бургас, посочено в
процесната заповед, не може да се мотивира приложението на основанието по чл.107, ал.1, т.5 ЗДСл. за прекратяване на
служебното му
правоотношение, тъй като не е равнозначно и
не се твърди да е довело до неизпълнение на служебните задължения.
Следва да се посочи, че съобразно
удостоверение, рег.№
И-6550-1 от 05.03.2019 г. на национална следствена служба, във връзка с което е
издадена процесната заповед, е отразено, че към 01.03.2019 г., срещу жалбоподателя има данни за обвинения по
неприключени наказателни производства, както следва: прокурорска преписка, вх.№
965/2017 г. по описа на Районна прокуратура Бургас за престъпление по чл.343б,
ал.1, чл.343г. - управление на МПС в пияно състояние - 1.2/л.21 от делото/.
Наличието
на данни за обвинения по неприключени наказателни производства, а именно: по
прокурорска преписка, вх.№ 965/2017 г. по описа на Районна прокуратура Бургас,
според цитираното удостоверение обаче, е различно от отразеното в процесната
заповед, че жалбоподателят е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление
от общ характер по досъдебно производство №965/2017 г. по описа на Районна
прокуратура/РП/ Бургас.
Отделно,
от удостоверение, рег.№И-1658 от 03.06.2019 г. на НСС е видно, че към настоящия
момент, срещу Г.Д.П., няма данни за образувани/водени досъдебни
производства/л.207 от делото/. А законосъобразността на административния акт се
преценява към момента на издаването му, а именно 13.03.2019 г./по арг. от
чл.142, ал.1 АПК/. Следователно, към тази дата, за жалбоподателя не са били
налице нито данни, нито същият е бил привлечен като обвиняем за престъпление от
общ характер по досъдебно производство №965/2017 г. по описа на РП Бургас, които
да се приеме, че предпоставят обективна невъзможност да изпълнява служебните си
задължения.
С
издадената заповед са ограничени правата на жалбоподателя непропорционално и в
по-голяма степен от необходимото за спазване на изискването като митнически
служители да бъдат назначавани лица, които са лоялни и пазят авторитета на
институцията, в която работят, съвестни при изпълнение на функциите им като
митнически органи.
Следва да се посочи, че с последното
изменение и допълнение на чл.10, ал.1 ЗМ е въведено ограничение на правото на
труд на митническите служители, които са митнически органи по смисъла на ЗМ без
да е налице легитимна цел, свързана с необходимост от защита на обществен
интерес и в противоречие с норми на Конституцията на Република България, на
ратифицирани международни актове, по които България е страна /ЕКПЧ, Всеобщата декларация за правата на човека на
общото събрание на ООН, Международния пакт за икономически, социални и културни
права, Европейска социална харта/, както и на Хартата на основните права на
Европейския съюз като задължителен източник на първичното право на ЕС, в които
правото на труд е провъзгласено и гарантирано като основно и неотменимо право.
Несъмнено съществува обществената потребност от пълна неопетненост на службата
и доверие в действията на митническите служители, които действат като
митнически органи по смисъла на ЗМ, поради което може да бъде ограничено
правото им на труд, но само при доказана по несъмнен начин нелоялност и
неетичност на тези служители, каквато не е налице във фазата на привличане на
дадено лице като обвиняем или в следващата фаза, докато лицето е подсъдим за
умишлено престъпление от ОТМЕНЯ заповед № № 4090 от 13.03.2019 г.
на директора на Агенция „Митници“, с която, на основание чл.107, ал.1, т.5 във
вр. с чл.7, ал.1, т.6, предл. последно от Закона за държавния служител/ЗДСл./,
във вр. с чл.10, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/, е прекратено, считано от
15.03.2019 г., служебното правоотношение
с Гинчо Димитров Петков от гр.Бургас, к-с „Зорница“, бл.15, вх.6, ет.4, ап.10,
на длъжност старши инспектор в териториална дирекция на Агенция „Митници“, длъжностно
ниво - 8, експертно ниво - 4, в териториална дирекция „Южна морска“, с ранг: V старши.
ОСЪЖДА
Агенция „Митници“ да заплати на Гинчо Димитров Петков от гр.Бургас, к-с
„Зорница“, бл.15, вх.6, ет.4, ап.10, разноски в размер на 730.00/седемстотин и
тридесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд
на Република България.за невиновност,
провъзгласена като конституционен принцип и гарантирана като основно право от
цитираните по-горе международни актове, както и от чл.31, ал.4 Конституцията на
Република България, въвеждаща забрана за ограничения на правата на обвиняемия,
надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че заповедта е незаконосъобразна и следва да се
отмени.
Процесуалният
представител на ответника е направил своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от
жалбоподателя в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.5 ГПК, за да намали размера на платеното адвокатско възнаграждение, съдът
трябва да установи, че фактическата и правна сложност на делото не съответства
на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая възнаграждението,
което е заплатено реално за настоящото производство, предвид направените
доказателствени искания и проведените съдебни заседания, отговаря на
фактическата и правна сложност на делото и неговия обем, поради което не е
прекомерно и следва да се присъди в цялост.
При този
изход на спор и предвид направеното искане, в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят направените по делото разноски, които са общо в размер на 730.00/седемстотин
и тридесет/ лева, представляващи
10.00/десет/ лева, дължима и заплатена за производството държавна такса и 720.00/седемстотин
и двадесет/ лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ заповед
№ № 4090 от 13.03.2019 г. на директора на Агенция „Митници“, с която, на
основание чл.107, ал.1, т.5 във вр. с чл.7, ал.1, т.6, предл. последно от
Закона за държавния служител/ЗДСл./, във вр. с чл.10, ал.1 от Закона за
митниците/ЗМ/, е прекратено, считано от 15.03.2019 г., служебното правоотношение с Г.Д.П. ***, на
длъжност старши инспектор в териториална дирекция на Агенция „Митници“,
длъжностно ниво - 8, експертно ниво - 4, в териториална дирекция „Южна морска“,
с ранг: V старши.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на Г.Д.П. ***, разноски в размер на 730.00/седемстотин и
тридесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва, в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: