Решение по дело №421/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 172 от 5.04.2024 г., постановено по анд № 20244430200377/2024 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 23-0938-003583/21.11.2023 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на Т. П. П., [ЕГН], от гр.Монтана, ул. „Шести септември“ № 13, ет.1, ап.1, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 във връзка с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 2.10.2023 г. в 01,00 часа в гр.Плевен на бул. „Христо Ботев“ до №67 с посока на движение към ул. „Св.Св.Кирил и Методий“, управлява товарен автомобил *** с рег.№ [рег. номер], при извършване на маневра, свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, не пропуска ППС, което се движи по нея и реализира ПТП.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Т. П. П., която счита същото за постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване правото й на защита по делото. Твърди, че живее постоянно в град Монтана, а в град Плевен пребивава като студентка, което е видно от материалите по делото. Сочи, че на 1.03.2024 г. /петък/, пътувайки от гр.Плевен за гр.Монтана, е получила телефонно обаждане от лице, представило се за служител на Районен съд – Плевен, което я е уведомило, че на 5.03.2024 г. е насрочено дело по нейна жалба срещу наказателно постановление, издадено от Пътна полиция гр.Плевен и трябва да й бъде връчена призовка. Сочи, че е уведомила лицето, че пътува и вече е почти в гр.Монтана, както и че няма възможност да се върне обратно, за да получи призовката. Твърди, че до този момент не е получавала никакви съобщения от съда относно подадената от нея жалба. Възразила е, че до датата на заседанието са само почивни дни и не може да организира за такова кратко време защитата си по делото, а и на 5.03.2024 г. има записани медицински прегледи в гр.Монтана, но съдебният служител е заявил, че това не го интересува и ще съобщи на съда, че е информирана за делото. Счита, че уведомяването в последните часове на последния работен ден за насрочено съдебно заседание в първия работен ден след поредица от празнични дни, не може да се приеме за редовно и да се проведе съдебното заседание. Навежда доводи за лоша преценка на съда при насрочване на делото и липса на стремеж у него да гарантира спазването на процесуалните й права. Намира, че с тези прибързани и необясними нито житейски, нито юридически действия, съдът е нарушил съществено правото й на защита, поради което моли да се отмени решението и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Ц., която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на решението, претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът, Началник група в ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че Наказателното постановление е издадено за това, че на 2.10.2023г. в 01:00 часа в гр.Плевен, на бул.“Христо Ботев“ до номер 67 с посока на движение към ул.“Св.Св.Кирил и Методий“, като водач на товарен автомобил *** е рег.№ [рег. номер], касаторът извършва маневра отклонение на дясно, като частично навлиза в съседна дясна пътна лента, за да заобиколи намираща се в средата на платното за движение метална шахта, не пропуска движещия се в дясна пътна лента лек автомобил *** с рег.№ [рег. номер], в следствие на което се удря под ъгъл. Реализира ПТП с материални щети - деформиран преден ляв калник и охлузвания по предна броня в ляво на горепосочения автомобил БМВ, с което е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДП. Нарушението е установено във връзка с преписка № 316Р- 34085/ 05.10.2023г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Плевен.

Съдът приел за установена описаната в НП фактическа обстановка, въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, които изброил, и въз основа на показанията на свидетелите М. Г. Г., К. К. С. и И. Н. И.. Тези показания съдът кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени и гласни доказателства, както и поради липса на всякакво съмнение в тяхната безпристрастност и обективност. Съдът изложил мотиви, че свидетелите Д. Х., М. Г. и К. С. не са очевидци на ПТП, а свидетелстват относно обстоятелствата, които те са установили при пристигане на мястото на пътното транспортно произшествие, а именно, че при пристигане на мястото на ПТП са установили щетите по автомобилите, разговаряли са с двамата водачи и след като са преценили кой е виновния водач за настъпилото ПТП, според тях, са съставили АУАН на св.И. И.. В последствие, след получена писмена резолюция от ръководството, са съставили АУАН на жалбоподателя Т. П.. Съдът изложил още в мотивите си, че свидетелят И. е бил водач на другия автомобил БМВ М 3, който е участвал в процесното ПТП. Съдът кредитирал изцяло показанията на св.И., тъй като той е очевидец на настъпилото ПТП, а и неговите показания пред съда приел, че съвпадат с фактическата обстановка, приета за установена от съда. Съдът посочил, че показанията му са базирани на неговите непосредствени впечатления от начина на възникване на ПТП, докато всички останали са се ориентирали по следите, които не винаги могат да дадат ясна и категорична представа относно причините за възникване на ПТП. Показанията му според въззивния съд съвпадат и с установените щети по процесните автомобили, както и с механизма на настъпилото ПТП. Според св. И. Т. П. се е движела с нейния автомобил пред него, като преди завой е навлязла частично в неговата пътна лента - дясна пътна лента. Същият сигнализирал със светлинен и звуков сигнал жалбоподателя, като тя в този момент още повече навлязла в неговата лента и му препречила пътя, в следствие на което предизвикала ПТП, като с нейната задна дясна гума е ударила неговата предна лява. Св. И., опитвайки се да избегне настъпването на ПТП, натиснал спирачки и предприел маневра надясно, с цел да се качи на бордюра, но не успял. В следствие на ПТП по неговия автомобил щетите били от лявата страна - лява джанта, лява гума, ляв калник, счупен кормилен накрайник, както и счупен носач, а щетите, които св. И. причинил по автомобила си, опитвайки се да предотврати ПТП, засегнали задна дясна джанта, предна дясна джанта и частично гумите. Съдът кредитирал и показанията на актосъставителя Д. А. Х. в частта, в която същите „непротиворечат на установената от съда фактическа обстановка“. Твърдението на актосъставителя Х., относно показанията, дадени от св. И., а именно, че същият е използвал спирачната система на автомобила си, съдът приел, че не съответства на пътната настилка и по-точно на обстоятелството, че по същата са липсвали следи от спирачен път, като приел, че това е лично, субективно мнение на актосъставителя Х.. Съдът посочил, че е ноторно известно, че може да бъде задействана спирачната система на автомобила, без да се оставят следи по пътното платно от контакта на гумата с пътната настилка. По тези съображения съдът направил извод, че Т. П. П. виновно е осъществила с деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него. Съдът не констатирал нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП; приел, че АУАН и НП съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН; издадени са от компетентни органи, в рамките на правомощията си. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Според касационната инстанция подадената против оспореното решение жалба е основателна. Въззивният съд е постановил необосновано на доказателствата решение, при ненапълно изяснена фактическа обстановка, като е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с надлежното призоваване и участие на касатора в производството пред РС.

Видно е от материалите по въззивното дело, че последното е насрочено с Разпореждане №590/23.02.2024 год., за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.02.2024 год. от 10:40 часа, за която дата на П. е била изпратена приложената на л.22 от въззивното дело призовка, в която се съдържа отбелязване, че „по сведение на съсед от №3-М. И., това лице е напуснало адреса преди години. Настоящ адрес на лицето неизвестен“, като е отбелязана датата, трите имена и подпис на призовкар. В удостоверителното изявление на длъжностното лице по призоваването обаче, не се съдържа отбелязване, че адресатът на съобщението –Т. П., е търсена и не е била намерена на посочения адрес, т.е. няма отбелязване и не става ясно дали жалбоподателката е търсена на адреса по жалбата и след като не е намерена, е проведен разговор със съсед или изобщо не е била търсена на адреса, а е проведен разговор единствено със съседа, който е дал сведенията, удостоверени в призовката. Защото само в случай на търсене и ненамиране на адресата на адреса е приложима разпоредбата на чл.61, ал.4 от ЗАНН, според който текст съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. А според отбелязването в призовката е удостоверено единствено сведението от съседа. А и това удостоверяване-че „лицето е напуснало адрес преди години“ се опровергава както от данните върху разписката за връчване на НП, което е връчено на 16.01.2024 год. лично срещу подпис на П., за което е извършено отбелязване-л.12 от делото-гръб, на адреса в гр.Монтана, посочен като такъв за призоваване и в подадената въззивна жалба, така и в докладната записка с рег.№316р-251/17.01.2024 год. на л.13 от мл.ПИ от РУ-Монтана, в която е посочено, че П. е търсена и установена на посочения в жалбата адрес в гр.Монтана, където й е бил връчен екземпляр от НП лично по надлежния ред. По тези съображения касационната инстанция намира, че П. не е била редовно призована за първото проведено съдебно заседание на 28.02.2024 год.

На 28.02.2024 год. е проведено насроченото първо съдебно заседание, на което, поради необходимост от събиране на доказателства, делото е отложено за 5.03.2024 год. от 10:50 часа. В протокола от проведеното на 28.02.2024 год. съдебно заседание съдът е разпоредил да се изиска от ОД на МВР-Монтана /дирекцията по посочения в жалбата адрес на жалбоподателката в гр.Монтана/ информация за актуален телефонен номер и адрес за контакт на П./. На 29.02.2024 год. е постъпило писмо с вх.№6159 от Директора на ОД на МВР-Монтана, в което е посочено, че жалбоподателката има постоянен и настоящ адрес в гр.***, както и че лицето в момента пребивава на адрес в гр.***и има посочен мобилен телефон. На 1.03.2024 год. на П. е изпратена приложената на л.37 от въззивното дело призовка, до известния адрес вече в гр.Плевен, но същата не е връчена на П. чрез длъжностното лице по призоваването на посочения адрес, а върху призовката се съдържа отбелязване, че лицето е уведомено лично на посочения в призовката и в справката от ОД на МВР-Монтана мобилен телефон на 1.03.2024 год. в 13.10 часа. При тези обстоятелства следва да се имат предвид две неща: 1. Датата 1 март 2024 год., на която дата в 13,10 часа е била уведомена по телефона П. за с.з. е петък, след която следват три почивни дни -2, 3 и 4 март /четвърти март е понеделник, обявен за почивен поради факта, че националният празник 3 март е в неделен ден-чл.154, ал.1 и ал.2 от КТ/, а следващото съдебно заседание по делото е било насрочено за 5 март 2024 год. от 10:50 часа. Вярно е, че процесуалният закон не поставя изискване страните да бъдат уведомявани за съдебните заседания най-малко 7 дни преди провеждането им, но в случая, на практика жалбоподателката не е разполагала дори с един пълен работен ден, за да може адекватно да организира защитата си, да си ангажира адвокат и изобщо да се подготви за съдебното заседание. 2. На второ място, с призоваването по телефона на П., при вече издирен от съда и известен адрес в гр.Плевен, същата е била призова по телефона. Като при това още в административнонаказателната преписка, изпратена от АНО в съда, е имало данни, че жалбоподателката е била студентка по медицина, тъй като на л.8 от делото, на гърба на подаденото от другия участник в ПТП възражение, това обстоятелство е посочено, изписани са мобилни телефони на различни лица, две от които са с идентични фамилни имена с това на жалбоподателката, но съдът , още при призоваването за първото съдебно заседание не е направил опит П. да бъде призована на друг адрес, след като се съберат данни за такъв, както това съдът е сторил след първото проведено с.з. По –същественото е, че при известен адрес на П. в гр.Плевен, последната е била призована по телефона, без по делото да има доказателства за наложителни обстоятелства, които да обосноват както призоваването по телефона, така и отсрочване на делото за след няколко дни и призоваване от петък за вторник, като дните събота, неделя и понеделник в случая са били почивни. При тези фактически данни съдът намира, че е допуснато съществено нарушение в процедурата по призоваване на жалбоподателката за проведеното на 5.03.2024 год. съдебно заседание, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. чл.180 от НПК регламентира кръга от лицата и начините за връчване на призовки и съобщения. На първо място призовката следва да бъде връчена лично на лицето, за което е предназначена, чрез физическото й предоставяне на лицето и аргумент за това е разпоредбата на ал.1 на текста, според която призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени. Само при ненамиране лично на лицето, за което е предназначена призовката, тя се връчва на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде. Когато призовките, съобщенията и книжата са предназначени за обвиняем, частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец и граждански ответник, който отсъства, и е невъзможно връчването им на лицата по ал. 2, те могат да се връчат и на защитника и повереника, ако те се съгласят да ги приемат. С измененията на НПК, приети и публикувани в ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.), беше въведена още една възможност - за електронно призоваване. В разпоредбите на чл.178 и чл.180 от НПК са разписани и други начини на връчване в зависимост от качеството или правното положение на лицата, за които са предназначени призовките. Същественото е, че личното връчване или чрез пълнолетен член на семейството, домоуправител, портиер, защитник или повереник, което следва да бъде осъществено на адрес, обичайно посочен от лицето, респ. защитника, е с преимущество и връчването чрез някакъв друг способ или място, съставлява изключение от общия принцип за лично връчване, разписан в НПК. Аргумент за този извод е разпоредбата на чл.178, ал.11 от НПК, според която в бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса или факса. Призоваването по телефона или факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекса - с писменото потвърждаване за получено съобщение. Т.е. призоваването по телефон, телекс или факс е предвидено само по изключение, при наличие на предпоставките, посочени в нормата - „в бързи случаи“. Като следва да се посочи, че правилата за призоваване, съдържащи се в Наказателно-процесуалния кодекс, са приложими в съдебните производства при обжалване на НП и ЕФ, по препращане от чл. 84 на ЗАНН.

В Наказателно-процесуалния закон не е дадена легална дефиниция на понятието "бърз случай", поради което съдържанието му следва да се извлече при съобразяване на най-малко два критерия. Първият критерий е характера на производството. Производството не попада в обхвата на Глава Двадесет и четвърта "Бързо производство" на Наказателно-процесуалния кодекс, предвид липсата на изрично препращане в ЗАНН. Производството по обжалване на наказателни постановления не може да се характеризира като бързо, с оглед правилата за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления в чл. 59 и следващите от ЗАНН. Вторият критерий е специфика при разглеждане на конкретно дело, налагаща бързо призоваване, например молба от страна на въззивника за бързо разглеждане на делото, поради причини, които съдът счита за основателни, изчерпване на другите, предвидени в кодекса способи за призоваване и други подобни. В конкретния случай производството не е бързо по своя характер, както и не са налице данни за възникнала необходимост от бързо призоваване на страната. Това, че въззивното дело е отсрочено от съда само за след няколко дни, при условие, че посоченият в жалбата до РС адрес на жалбоподателя е бил в друго населено място-гр.Монтана, не може да обоснове призоваване по телефона като бърз начин за призоваване, защото не е обусловена от обективно съществуваща причина за такова бързо разглеждане на делото. Дори при преценка на съда да насрочи съдебно заседание след кратък период от време, той е длъжен да обезпечи редовното призоваване на страните по предвидените в НПК способи за това, с оглед преценка за участието им в производството, така че те да могат да организират своята защита. По делото не е имало никакви индикации, че жалбоподателката е създавала някакви фактически затруднения при призоваването, няма данни да е имало и други препятствия от обективен характер при намирането й, данни да се е укривала или други подобни причини. Ето защо не е имало основание : първо да се положат усилия П. да бъде призована на посочения в жалбата адрес в гр.Монтана, на който, както вече беше посочено, няма доказателства да е била търсена и ненамерена, и на второ място, при наличие на данни и за друг адрес на територията на гр.Плевен, същата да бъде призована на този адрес, а не да бъде призована по телефона. В заключение касационната инстанция намира, че призоваването по телефона е допустим способ за призоваване, но той се прилага само по изключение, при наличие на предвидените в закона предпоставки или когато са изчерпани всички останали способи за призоваване и те не са постигнали целения резултатат - адресатът да бъде призован, какъвто не е настоящия случай, по данните от делото. При тези обстоятелства въззивният съд неправилно е приел, че призоваването на жалбоподателя е редовно и е дал ход на делото. Ето защо ненадлежното призоваване на П. и за двете проведени съдебни заседания - на 28.02.2024 год. и на 5.03.2024 год. е нарушило процесуалното й право на участие в процеса и на това основание - правото активно да представя доказателства, да изразява становища, като цяло-гарантираното й от закона право на защита. Това е достатъчно основание за отмяна на проверяваното решение и връщането му за разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да обезпечи редовното уведомяване на страните за датата на съдебното заседание. Следва също да събере всички допустими и относими към отговорността на П. доказателства, за които има данни, че съществуват, но не са били събрани при разглеждане на делото- да се изискат доказателства от куриерската служба за датата на подаване на жалбата – деня на предаването й в куриерската служба /защото въззивният съд е изпратил такова писмо на л.19, но няма получен отговор, за да се установи срочността на подаване на жалбата в съда/, и без да има доказателства за срочността на жалбата против НП, е направил необоснован извод, че жалбата е подадена в срок. Показанията на разпитаните свидетели в някои техни части са противоречиви относно механизма на извършване на деянието, отговорното за причиняване на ПТП лице, а по данни от разпита на св.Х. по случая е имало събран снимков материал относно разположението и щетите по двата автомобила, който снимков материал не е приобщен по делото. Ето защо при новото разглеждане на делото съдът следва да изиска и приобщи този снимков материал, както и първоначално съставеният срещу И. АУАН и резолюцията за прекратяване на преписката по този акт и указанията за съставяне на АУАН на другия участник в ПТП; всички други писмени доказателства, ако има такива неприобщени по настоящото дело- описаната в НП преписка № 316Р- 34085/ 05.10.2023г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Плевен, писмени обяснения на водачите, протоколи, справки и други, да разпита отново всички свидетели, като при противоречие в техните показания и след преценка-да ги постави в очни ставки; при преценка от необходимостта и достатъчно начални данни-например за причинените щети, спирачния път, конкретното място на настъпване на ПТП, наличната шахта и разположението й на пътя, разположението на двата автомобила спрямо тази шахта по време на настъпване на ПТП и др., да назначи съдебно-автотехническа експертиза, която по наличните данни да даде отговор за механизма на настъпване на деянието и за съпричастността и участието на всеки един от двамата водачи в ПТП. След събиране на всички доказателства, същите следва да бъдат анализирани и ако носят противоречива информация, съдът да изложи съображения кои от тях кредитира с доверие и защо и какви правни изводи прави въз основа на тях.

По претендираните от касатора разноски по водене на производството в настоящата инстанция следва да се произнесе РС при новото разглеждане на делото-чл.226, ал.3 от АПК.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 172 от 5.04.2024 г., постановено по анд № 20244430200377/2024 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Плевен при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.