№ 84
гр. ***********, 02.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ***********, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20233300500031 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 10907/12.12.2022 г. от „Професионален домоуправител
***********“ ООД, ЕИК ********** в качеството му на управител на Етажна собственост на
жилищна сграда, находяща се на адрес: гр/ ***********. Ж.к. „O.“ бл. 3, вх. И, чрез пълномощник
против Определение № 1146/23.11.2022 г., постановено по гр. д. № 1306/2022 г. по описа на
Районен съд-***********, с което съдът е прекратил производството по делото поради неговата
недопустимост, предвид липсата на активна легитимация на ищеца за упражняване правото му на
иск.
В жалбата се поддържа становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност
на атакуваното определение. Счита същото за постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Поддържа се становище, че по силата на договор за възлагане на
управлението на етажната собственост сключен между „Професионален домоуправител
***********“ ООД и Етажната собственост, се поражда активната легитимация на първия да
представлява етажната собственост. Сочи, че процесуалната легитимация в исковия процес се
определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално
отношение. За допустимостта на процеса е необходимо наличие на процесуална легитимация, а
относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното
решение. Излага подробни доводи, сочи съдебна практика. В обобщение се моли за отмяна на
обжалваното определение, с всички произтичащи от това последици.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, при редовност на връчването, насрещната по жалбата страна К.
П. Н. е депозирал писмен отговор, чрез пълномощник. Счита жалбата за процесуално допустима,
но неоснователна. Поддържа се становище за правилност на атакуваното определение. Излагат се
подробни съображения. Моли първоинстанционното определение да бъде потвърдено, като
правновалидно, допустимо и правилно. Прави се искане за присъждане на сторените от него
разноски за въззивната инстанция.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
1
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
Въз основа на депозирано от „Професионален Домоуправител ***********“ ООД, ЕИК
********* заявление, по реда на чл. 410 от ГПК, по ч.гр.дело № 740/2022г. по описа на Районен
съд - *********** е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 17.05.2022 г., по
силата на която е разпоредено длъжникът К. П. Н. да заплати на дружеството сумата 80,80 лв. –
месечна такса за управление на етажна собственост на жилищна сграда за периода от месец Август
2020 г. до месец Февруари 2022 година, ведно със законната лихва от 13.04.2022 г. до окончателно
изплащане на задължението, сумата от 25 лева- държавна такса, както и сумата от 50 лева –
юрисконсулстко възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника, като в законоустановения срок същият е подал възражение
по реда на чл. 414 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за
вземането.
В дадения едномесечен срок в деловодството на Районен съд – *********** е постъпила
искова молба с вх. № 6341/21.07.2022 г., с която „Професионален Домоуправител ***********“
ООД, ЕИК ********** в качеството си на управител на Етажна собственост на жилищна сграда,
находяща се на адрес: гр. ***********, ж.к. „O.“, бл. 3, вх. И, чрез пълномощник е предявил иск
против К. П. Н., ЕГН **********, с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за
установяване, че в полза на ищеца срещу ответника съществува вземане в размер на 80.80 лева,
представляваща незаплатена такса домоуправител за периода от м. Август 2020 година до м.
Февруари 2022 година, определена с решение на общото събрание на етажната собственост,
Договор № 16/23.12.2019 г. и Анекс към него от 08.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението /13.04.2022 г./ до окончателно изплащане на задължението, както и
присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В хода на производството съдът след проведено открито съдебно заседание на 14.11.2022
година е обявил, че делото е изяснено от фактическа страна и ще се произнесе с решение в срок.
В срока по чл. 235 от ГПК съдът е постановил обжалваното определение, с което е прекратил
производството по делото по предявения установителен иск, поради неговата недопустимост. В
мотивите към обжалваното определение първоинстанционният съд е изложил съображения, че
едно от условията за допустимост на иска е ищецът да е активно легитимиран да предяви същия,
т.е. да е носител на материалното задължение, което претендира да бъде изпълнено от ответника.
Сочи, че в настоящия случай предмет на иска е установяване на задължение за заплащане на такса
домоуправител, която по същество представлява разход за управление. Приел е, че надлежни
страни по материалното правоотношение уреждащо разходите за управление са етажните
собственици. Задълженията им и съответстващите вземания в случая са възникнали по силата на
решение на Общото събрание на Етажната собственост и имат действие само за етажните
собственици. При неизпълнение на задължението за заплащане на разходите за управление на
общи части, етажните собственици са носители на вземане срещу неизпълнилия своята част. Сочи
се още, че вземането за таксата за разходи за управление и поддържане на общите части по чл. 51
от ЗУЕС, определено по размер от общото събрание е вземане на етажната собственост /на всички
етажни собственици/. С оглед на това, съдът е приел, че „Професионален Домоуправител
***********“ ООД притежава единствено качеството на изпълнител по договора, поради което не
е титуляр на вземането и не може да го събира от собствениците за себе си на заявеното в исковата
молба основание.
Въззивната инстанция намира, че правилно първостепенния съд е прекратил производството
по делото, поради неговата недопустимост, но изпитва резерви към изложените в атакуваното
определение правни изводи. С оглед на това настоящата инстанция следва да изложи собствените
си съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че липсва пълен идентитет между страните в
заповедното и исковото производство.
С депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като
кредитор е посочен заявителят „Професионален Домоуправител ***********“ ООД, ЕИК
2
********** чрез пълномощник М.С.Т.рещу длъжника К. П. Н.. Съответно със заявлението за
носител на материалното право, нуждаещо се от защита се сочи именно дружеството
„Професионален Домоуправител ***********“ ООД.
Не така стоят нещата с подадената пред Районен съд – *********** искова молба с правно
основание чл. 422 от ГПК. В адресната част на същата се сочи, че искът се предявява от
„Професионален Домоуправител ***********“ ООД, ЕИК ********* в качеството му на
управител на Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. ***********, ж.к.
„O.“, бл. 3, вх. И, чрез пълномощник отново срещу К. П. Н.. От така посоченото в адресната част
на исковата молба става ясно, че дружеството „Професионален Домоуправител ***********“
ООД, в качеството си на управител по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС търси защита на накърнени права и
интереси на Етажната собственост на жилищна сграда /с посочен в ИМ адрес/. Съответно
очертания с исковата молба ищец е Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се на адрес:
гр. ***********, ж.к. „O.“, бл. 3, вх. И, представлявана от управителя „Професионален
Домоуправител ***********“ ООД.
С депозиране на исковата молба се упражнява правото на иск. Искът определя спорния
предмет и чрез него кои са надлежните страни по делото, сочи вида на търсената защита, която
предопределя естеството на самия иск.
Съответно за да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно
съответствие между страните, основанието, размера и периода на предявените искове и
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се
установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за
които е издадена заповед за изпълнение.
В настоящия случай съответствие липсва. При описаната фактическа обстановка се налага
извод за разминаване между заявителя по издадената заповед за изпълнение /“Професионален
Домоуправител ***********“ ООД/ и ищеца /“Етажна собственост на жилищна сграда“,
представлявана от „Професионален Домоуправител ***********“ ООД, в качеството му на
управител по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС/, по чиято искова молба е инициирано производството пред
първостепенния съд за установяване дължимостта на посочените в нея суми.
За пълнота, въпреки, че такова оплакване не е наведено, съдът намира, че следва да посочи, че
дори в заявлението да са допуснати технически грешки, последиците им следва да се понесат от
заинтересованата страна, която не е очертала правилно страните, твърденията и исканията си ясно
и недвусмислено, съобразно действителното фактическо положение. Този пропуск не може да
бъде саниран в настоящото производство.
При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск за
съществуване на вземането е недопустимо да се променя процесуалноправната и
материалноправната легитимация на страните, като се посочва друг кредитор-ищец, различен от
посочения в заявлението. Посочването на друго лице, за което произтича вземането /в случая –
друг правен субект– Етажната собственост/, различен от твърдяното в заявлението, за което е
издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1,
предл.4 ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл.415, ал.1 ГПК.
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко обвързано със
заповедното по чл. 410 и сл. ГПК.
При разминаване в произнасянето на съда по заповедното и исковото производство, би се
стигнало до недопустимо разминаване в претенциите /СПН би следвало да се създаде относно
всички съществени елементи на правоотношенията – така, както са присъдени със заповедта/.
Съобразно дадените задължителни указания в т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС,
правилно първоинстанционният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение.
Само за прецизност следва да се посочи, че при прекратяване на производството поради
недопустимост на иска, съдът следва да върне исковата молба на ищеца, какъвто диспозитив не е
изрично постановен от първоинстанционния съд, което от своя страна не би могло да доведе до
порочност на акта, тъй като не е ограничило правото на защита на страната. Същата валидно е
упражнила правото си на въззивна жалба.
3
С оглед изложеното, и предвид съвпадение на крайния резултат на двете инстанции,
настоящият съдебен състав намира, че атакуваното Определение № 1146/23.11.2022 г.,
постановено по гр. д. № 1306/2022 г. по описа на Районен съд – ***********, следва да бъде
потвърдено.
Своевременно с отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна е направила искане за
присъждане на сторени разноски във въззивното производство.Настоящият съдебен състав
намира, че не следва да бъдат присъдени разноски на въззиваемата страна, доколкото не са
представени доказателства за реално сторените и заплатени съдебни и деловодни разноски за
настоящото производство.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1146/23.11.2022 г., постановено по гр. д. № 1306/2022
година по описа на Районен съд – ***********.
ОТХВЪРЛЯ искането на въззиваемата страна К. П. Н. за присъждане на сторени разноски във
въззивното производство, като неоснователно.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4