Номер 40706.08.2020 г.Град
Апелативен съд - София6-ти наказателен
На 06.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно наказателно дело №
20201000600874 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат М. Г. – защитник на подсъдимата Р.
М. С. , срещу протоколно определение от 16.7.2020 г., постановено в разпоредително
заседание по НОХД № 635/2020г. по описа на СГС, Наказателно отделение, 15 състав,
в частта му, в която е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното
производство по делото.
В частната жалба се поддържа становище за неправилност на определението.
Защитникът смята, че първостепенният съд е подценил обвинителния акт и без
основание е счел, че съдържанието му отговоря на изискванията на чл. 246 от НПК и
на постановките от Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. Подателят на
жалбата твърди, че обвинителният акт е непълен, тъй като в него няма информация за
точната алкохолна концентрация на пострадалия, за съпричиняването на
произшествието от негова страна, а и за това каква е разрешената скорост за
конкретния пътен участък. Отбелязва още, че от доказателствата по делото е видно, че
посоченият от прокурора регистрационен номер на автомобила, който подсъдимата е
управлявала, е различен по едната си цифра от действителния такъв. Защитникът
счита, че съществено нарушение на процесуалните правила е допуснато още, защото
назначената на досъдебното производство комплексна медикоавтотехническа
експертиза е посочила, че причина за произшествието са субективните действия на
пострадалия пешеходец, който е предприел пресичане на неразрешено място, без да
вземе мерки за собствената си безопасност. Като заключава, че описаните процесуални
нарушения са съществени защитникът отправя към въззивната инстанция искане за
отмяна на обжалваното определение и за издаване на ново, с което съдебното
производство да бъде прекратено и делото върнато на прокурора.
Софийски апелативен съд намира частната жалба за допустима. Същата е
депозирана срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран
субект и в предвидения законов срок от 7 дни (жалбата е подадена на 22.7.2020г., а
атакуваното определение е произнесено в разпоредително заседание, проведено на
1
16.7.2020г.).
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Позицията на защитата, поддържана с частната жалба, че волята на обвинението
не е достатъчно ясно изразена, като са спестени обстоятелства от значение за главния
факт, поради което и правото на защита на подсъдимата е накърнено, не се споделя от
САС.
С внесения в първата инстанция обвинителен акт на подсъдимата Р. С. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от
НК - за това, че на 26.7.2018г., около 22.45 часа, в гр. София, при управление на л.а.
„Фолксваген Поло“ с ДК № ******** и в нарушение на правилата за движение,
визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е причинила смъртта на пешеходеца Е. В. В..
В обвинителния акт фигурират всички обстоятелства от значение за главния
факт – мястото, времето и механизма на осъществяване на произшествието. Посочена
е и нормата от Закона за движение по пътищата, чието нарушение се намира в
причинно следствена връзка с резултата – смъртта на пешеходеца Е. В.. Всички тези
обстоятелства са изведени ясно и недвусмислено и неяснота във волята на обвинението
за причините, поради които предава на съд подсъдимата няма. Словесното описание на
твърдяното престъпно деяние корелира с посочената от обвинението правна
квалификация. В този смисъл твърдяната от защитата неяснота на обвинението, която
е довела до нарушаване на правото на защита на подсъдимата, на намира опора в
съдържанието на процесуалния документ по чл. 246 от НПК.
Без основание защитата иска в обвинителния акт да бъде посочена алкохолната
концентрация на пострадалия пешеходец, като изрично фигурира и констатацията за
съпричиняване на резултата от него. На първо място, коректността изисква
отбелязването, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил,
че пешеходецът е пресичал на забранено място и след като е бил употребил алкохол.
На второ място, следва да е ясно, че съпричиняването се установява в хода на
същинското съдебно заседание след събиране, проверка и оценка на целия
доказателствен материал, като прокурорът няма задължение да го изведе като изрична
констатация.
Прокурорът не е бил задължен да посочи в обвинителния акт и каква е била
разрешената за движение скорост в конкретния пътен участък. Според обвинението
произшествието е настъпило, заради движение на подсъдимата с несъобразена, а не със
забранена скорост, поради което и пределите на максимално допустимата за
конкретното място скорост не могат да съставляват елементи от главния факт.
Защитникът смята, че прокурорът без основание е посочил, че вина за
произшествието има подсъдимата, макар че според заключението на една от
експертизите по делото фаталният резултат е настъпил поради субективните действия
на пострадалия пешеходец, който е предприел пресичане, без да вземе мерки за
собствената си безопасност. Това твърдение на защитника се явява преждевременно и
най-вече то е по съществото на обвинението. Излагането му следва да стане в хода на
същинския процес, когато се обсъждат въпросите по чл. 301 от НПК. Аргумент за това
може да бъде почерпен и от текста на чл. 248, ал. 4 от НПК, според който в
разпоредително заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането,
събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства.
2
С позоваване на този текст – както е направил и градският съд – следва да бъде
отхвърлено и следващото твърдение на защитата – че обвинителният акт е неясен, тъй
като регистрационният номер на управлявания от подсъдимата автомобил се
различавал по едната си цифра от посочения от прокурора в обвинителния акт. Както
правилно е отбелязал първият съд, в обстоятелствената и диспозитивна част на
прокурорския акт регистрационният номер на колата е посочен по един и същи начин.
В този смисъл процесуално нарушение или ОФГ по чл. 248а от НПК няма, а какъв е
действителният номер на колата е въпрос на доказване в хода на самото наказателно
производство.
По убеждение на въззивния съд при изготвяне на обвинителния акт и при
издаване на акта по чл. 219 от НПК не е допуснато процесуално нарушение от тези по
чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 345 НПК, САС, НО, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.7.2020 г., постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 635/2020г. по описа на СГС, Наказателно
отделение, 15 състав, в частта му, в която е оставено без уважение искането за
прекратяване на съдебното производство по делото.
Определението е окончателно.
Делото да се върне на СГС за продължаване на следващите се съдебно-
следствени действия по него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3