№ 4563
гр. София, 07.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Наказателно дело
частен характер № 20251110204952 по описа за 2025 година
и повдигнатото от И. П. Х. срещу Р. С. А. обвинение от частен характер, намирам, че са
налице основанията по чл. 250, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК за прекратяване на
наказателното производство.
Цитираната разпоредба има диспозитивен характер и дава процесуална възможност на
съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, когато деянието, описано в
обвинителния акт или тъжбата (които, съгласно ТР 2/2002 ОСНК, очертават фактическите рамки на
обвинението), не съставлява престъпление. Към посочената правна възможност следва да се
подхожда изключително внимателно – само и единствено в случаите, когато описаното деяние (без
да се вземат предвид приложените към тъжбата или обвинителния акт доказателства) не само не
може да бъде подведено под диспозицията на посочената от частния тъжител норма, но и под която
и да е друга, посочена в Особената част на Нказателния кодекс. В допълнение, за да бъде избегнат
отказ от правосъдие, към цитираната възможност следва да се прибягва, само и единствено когато
липсва всякакво съмнение относно несъставомерността на деянието, предмет на производство, в
резултат на което отнапред да е ясно, че дори да се докажат всички факти и обстоятелства,
твърдени в обвинителния акт или тъжбата, те не биха били годно основание за ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимия. Настоящият случай, според съдията-докладчик, е
именно такъв.
Частният тъжител изтъква, че изнесени данни в снето сведение съставляват хипотеза на
разгласяване на позорно обстоятелство. Въпросът за съставомерността на подобна теза, според
съдията-докладчик, следва да получи подчертано отрицателен отговор, доколкото се касае за
несъставомерна – подлежаща на самостоятелно доказване, версия на конкретни събития (Н. Ив.
"Наказателно право", Особена част, том I; С. Ал. "Престъпления против правата на човека"; Р
17/2011 г. на 1-во н. о. на ВКС; Р 362/2011 г. на 1-во н. о. на ВКС; Решение на ЕСПЧ "Л. срещу
Австрия" /08.07.1986 г./). Нещо повече – на практика, актуален е и въпросът с реализирането на
правото на защита, доколкото именно даващото сведение лице е адресатът на подадената от Х.
жалба (т. е. лицето, ангажиране на чиято наказателна отговорност се иска) и поставянето пред него
на задължение – да доказва всички свои твърдения, респективно – да не отправя такива, верността
на които не може да докаже, на практика съставлява недопустимо ограничаване на правото на
защита. В този смисъл и дори при доказване на авторството и отправянето на инкриминираните
1
реплики, въпросът със субективната съставомерност би имал подчертано отрицателен отговор, на
изцяло принципна основа.
На силно сходна плоскост, дори при доказване на обстоятелствата от тъжбата, би се
намирала и обективната съставомерност. Доколкото се касае до снето писмено сведение по
конкретна преписка, актуален е изобщо въпросът с разгласяването – изпълнителното деяние на
основния състав по чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК. Отделно от това, употребата на наркотични вещества (т.
е. попадащи или не в списъците по чл. 3, ал. 2 ЗКНВП) не е изначално запретена от националното
законодателство, а държането им е поставено под условие – наличие на „надлежно разрешително“
(вж. чл. 354а, ал. 1 и ал. 3 НК). В този смисъл, при липса на съпътстващо твърдение – дали подобен
прием на психоактивни вещества е предписан и провеждан от лице с лекарска правоспособност
(напр. метадонова заместваща терапия пр.), то и не би могла да бъде споделена теза за „позорно
обстоятелство“, по смисъла на закона. За пълнота на изложението, касателно останалата част от
инкриминираната фраза, негативното психическо влияние на наркотичните субстанции е ноторно
известен факт и то, именно, е в основата на рестриктивния разрешителен режим, наложен върху
производството, преработката, придобиването и държането им, поради което и не се касае за
обстоятелство, което касае частен случай на конкретно лице.
В обобщение, внимателен прочит на изложената в тъжбата фактология не позволява
описаното в нея да се подведе под диспозицията на норма от Особената част на Наказателния
кодекс и образуваното наказателно приоизводство от частен характер се явява лишено от предмет
и, като такова, след да бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по н.ч.х.д. № 4952/2025 г. по описа на СРС,
НО, 11 състав, образувано по тъжба на И. П. Х. срещу Р. С. А., вх. на СРС № 118464/03.04.2025 г.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в 7-дневен срок, считано от уведомяването
на частния тъжител, по реда на глава XXII НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2