№ 83
гр. Попово, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. Г. Стефанова
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от М. Г. Стефанова Гражданско дело №
20223520100177 по описа за 2022 година
Производството по гр.д. №177/2022г. по описа на ПпРС е образувано по искова
молба от „****.“ ЕАД – гр. С., против С. А. Й. от гр.П., М. А. И. от гр.П. и Т. А. Д. от гр.С..
В исковата молба ищеца твърди, че на 19.05.2021г. депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. А. Й., М. А. И. и Т. А. Д. за сумата от
1131.68лв., от които 950.90лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. – м.04.2020г., 150.92 лв. - законна лихва за
забава от 31.12.2018г. до 12.05.2021г., както и за сума за дялово разпределение за периода
м.07.2018г-м.02.2020г. в размер на 29.86 лв., от които 25.48 лв. - главница и 4.38 лв. - лихва
за периода 31.08.2018г.-12.05.2021г., ведно законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението. Въз основа на това заявление било образувано
по ч.гр. дело № 594/2021г. по описа на РС- П., по което било уважено искането им, и била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. В срока по чл. 414 от ГПК ответниците
депозирали възражение срещу заповедта за изпълнение, предвид на което и с оглед
дадените указания от съда предявяват настоящия иск.
Твърди се, че между С. А. Й., М. А. И. и Т. Алекиева Д. и “****.” ЕАД не бил
подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което същите са се обогатили
неоснователно за сметка на дружеството, и дължат връщане на онова с което са се
обогатили.
По силата на нормативните актове /Закон за енергетиката/ С. Й., М. И. и Т. Д. не били
изпълнили задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за
стопански нужди, съгласно действащото законодателство. В този смисъл продажбата на ТЕ
за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало на основата на
писмени договори при общи условия (ОУ).
Твърди се, че за процесния период в сила били ОУ за продажба на ТЕ за стопански
нужди от “****.” АД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007г.
на КЕВР.
1
Въз основа на разпоредби от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър, като
сумите за ТЕ, за топлоснабдения имот, били начислявани от ищцовото дружество по
прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Излагат се твърдения още, че за топлоснабдения имот били издадени изравнителни
сметки, от които се установявало, че сумите за топлинна енергия били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавяла към
първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултата от изравнителната
сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения,
като се започне от най - старото.
Предвид това ищеца претендира да се признае за установено, че ответниците му
дължат суми по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №594/2021г. по описа на ПпРС, а
именно както следва: С. А. Й.- 633.94лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. – м. 04.2020г., 100.62лв. -
законна лихва за забава от 31.12.2018г. до 12.05.2021г., 16.98лв. – главница за дялово
разпределение за м. 07.2018г.-м. 03.2020г. и 2.92лв. – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018г. до 12.05.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението; Т. А. Д.- 158.48лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. –
м. 04.2020г., 25.15лв. - главница за дялово разпределение за м. 07.2018г.-м. 03.2020г. и
0.73лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до
12.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението; М. А. И.- 158.48лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. – м. 04.2020г., 25.15лв. - главница за дялово
разпределение за м. 07.2018г.-м. 03.2020г. и 0.73лв. - лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018г. до 12.05.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението.
С Решение №232/26.09.2022г. съдът е отхвърлил така предявения иск против
ответниците -М. А. И. от гр.П. и Т. А. Д. от гр.С. , а по отношение на ответника- С. А. Й. от
гр.П. производството по делото е прекратено.
В частта, в която е прекратено производството по делото е депозирана частна жалба
от С. А. Й. от гр.П., въз основа на която е образувано в.ч.гр.д.№285/2022г. по описа на ТОС.
С Определение №338/29.12.2022г. по в.ч.гр.д. №285/2022г. по описа на ТОС,
решението на ПпРС в обжалваната част е отменено, и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
С Определение №74/06.02.2023г. е насрочено с.з. за 14.03.2023г., за което са
призовани страните „****.“ ЕАД – гр. С., С. А. Й. от гр.П. и „****“ ЕООД, гр.С. (трето лице
помагач на страната на ищеца).
Ищецът-„****.” ЕАД гр.С., редовно призован за с.з., не се явява. От пълномощник на
дружеството е депозирана молба, в която по същество се излагат доводи за уважаване на
исковата претенция.
По исковата молба, в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника -С. А. Й. от гр.П., действаща чрез адв.К.Б. от САК, с който
оспорва предявения иск като неоснователен, излагайки подробни доводи и съображения за
2
това.
След връщане на делото от въззивния съд, ответника редовно призован за с.з., не се
явява. От процесуалния представител на ответника е депозирана молба, с която се поддържа
депозирания отговор. Излага и допълнителни съображения за отхвръляне на предявения иск
против С. А. Й. от гр.П.
Редовно призовано за с.з. трето лице –помагач на ищеца - „****“ ЕООД, гр.С.,не се
явява, не изпраща представител.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното в цялост ч.гр.д. №594/2021г. по описа на ПпРС (образувано по
подсъдност, след изпращане на ч.гр.д. №28033/2021г. по описа на СРС), се установява, че
„****.” ЕАД гр.С., е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК срещу С. А. Й. и А. М. Й.. Въз основа на така подаденото заявление ПпРС е издал
заповед №207/23.07.2021г., с която е разпоредил длъжниците С. А. Й. и А. М. Й.,
СОЛИДАРНО да заплатят на „****.” ЕАД гр.С., сумата 950.90лв., представляваща
доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот,
находящ се в гр.С., ул.****, пицария, аб.№381807 (инсталация **********), за периода
10.2018г. до04.2020г., сумата 150.92лв. лихва за забава, за периода от 31.12.2018г. до
15.05.2021г., сумата 25.48лв.-главница дялово разпределение за периода от 07.2018г.
до03.2020г., сумата 4.38лв.-лихва за забава за периода от 31.08.2018г. до 12.05.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата до окончателно изплащане на задължението.
Присъдени са и разноски.
Така издадената заповед е връчена на длъжника- С. А. Й., на 17.08.2021г.
За длъжникът- А. М. Й. е направена справка, от която се е установило, че същия е
починал на 21.05.2021г.
Във връзка с това с Определение №160/27.07.2021г., съдът е обезсилил заповед за
изпълнение №207/23.07.2021г. по отношение на починалия длъжник А. М. Й..
Срещу така постановеното Определение на съда, била депозирана частна жалба от
ищцовото дружество, въз основа на която било образувано ч.гр.д. №240/2021г. по описа на
ТОС.
С определение №193/08.10.2021г. по в.ч.гр.д. №240/21г. на ТОС, съдът е отменил
Определение №160/27.07.2021г. на ПпРС, и е върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
След връщане на делото в ПпРС, съдът с Определение №294/18.10.2021г. е спрял
производството по ч.гр.д. №594/21г., на осн. чл.229, ал.1, т.2 от ГПК, като е указал на
заявителя да посочи трите имане и адреси на наследниците на А. М. Й..
С молба от 25.11.2021г., „****.” ЕАД гр.С. е посочила наследниците на А. М. Й.- С.
А. Й. от гр.П., М. А. И. от гр.П. и Т. А. Д. от гр.С., като е поискала конституирането им в
процеса.
С Определение №375/30.11.2021г., съдът е възобновил производството по ч.гр.д.
№594/21г., конституирал е на осн. чл.227 от ГПК, като длъжници наследниците на А. М. Й.-
М. А. И. от гр.П. и Т. А. Д. от гр.С., и е разпоредил препис от заповедта за изпълнение да им
бъде връчена.
Впоследствие с определение №******/154.02.2022г. съдът е указал на заявителя да
предяви иск относно вземането си против М. А. И. от гр.П. и Т. А. Д. от гр.С.-наследници
на А. М. Й., за солидарно заплащане на сумите по заповед за изпълнение №207/23.07.2021г.
Във връзка това Определение на съда, на 15.03.2022г. ищцовото дружество е
3
предявило настоящия иск
От приложения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 91 том II рег. №
3188 дело 263/2018 г. , вписан в СВ с вх. № 41628/26.06.2018 г., акт № 136, дело 29838/2018
г. се установява, че С. А. Й., на 26.06.2018г. е придобила недвижим имот, находящ се в
гр.С., *****, представляващ пицария. За този имот е представен и нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека от същата дата-26.06.2018г.
В исковата молба ищецът твърди, че не му е заплатена стойността за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди за периода от 11.2018г. до 04.2020г., както и дялово
разпределение за периода от 07.2018г. до 03.2020г.
За доказване на твърденията си, ищецът е представил и по делото са приети като
доказателства договор № 5016/13.07.2004 г. между „****“ ЕООД и етажна собственост в
гр.С., ул.****, със срок на договора от 3 години; протокол от 12.07.2004г. за проведено ОС
на етажните собственици от ул.****, ведно с приложение 1 – етажни собственици,
нотариално заверени декларации от упълномощените лица от етажната собственост да
подпишат договор с „****“ ЕООД.
Приложени и приети по делото са и два договора между „****.” ЕАД, като
възложител и „****“ ЕООД, като изпълнител-от 01.11.2007г. и от 03.06.2020г., съгласно
които възложителя възлага, а изпълнителя приема да извърши услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост (СЕС)
и/или сграда с повече от един клиент, описани в Приложение 1-чл.1 от договорите. И двата
договора за сключени за срок от три години.За нито един от двата договора Приложение №1
не са представени по делото
Представени са и протокол за метрологична проверка на топломер от 23.03.2017г. и
от 15.03.2019г., в абонатна станция на ул.“****, ведно със свидетелства за проверки,
извършени от лаборатория
За доказване на твърденията си ищецът е представил и извлечение за абонат:
********** от 12.05.2021 г.; справка за отчетена топлинна енергия за ул.“****; и фактури за
аб.№ № 381807, за топлинна енергия за период 01.11.2018г.-30.04.2020г., за отопление и
подгряване на топла вода, както и фактури за дялово разпределение за период 05.2018г.-
04.2019г., и 05.2019г.-04.2020г.; дебитни известия от изравнения за два периода 01.10.2018 г
– 30.04.2019 г., и периода 07.2019г-03.2020г. и кредитни известия за корекция на топлинна
енергия
От посоченото по-горе доказателства е видно, че общата сума за плащане по
фактурите е в размер 976.38лв. включваща доставка на топлинна енергия и дялово
разпределение. Посочената сума е претендирана както със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, така и с исковата молба по настоящото дело. За тази сума, както бе
посочено по-горе, е издадена и заповед за изпълнение.
По делото е приложена и покана до С. А. Й. и А. М. Й., от 30.11.2020г., с която са
уведомени за задължението си към ищцовото дружество към 25.11.2020г., и с която са
поканени в 7-дневен срок доброволно да заплатят посочената сума. Видно от приложените
две известия за доставяне, поканата е получена от името на двамата от дъщеря им-М. И., на
01.12.2020г., и на 02.12.2020г.
По делото са приложени и общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „****.“ АД на потребители в гр.С..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предвид Определение №338/29.12.2022г. по в.ч.гр.д. №285/2022г. по описа на ТОС,
съдът намира, че предявения от„****.“ АД, против С. А. Й. иск за установяване на
4
дължимост на суми по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №594/2021г. по описа на
ПпРС е допустим.
Разгледан по същество съдът намира, че същия е неоснователен и по отношение на
този ответник, по изложените съображения в Решение №232/26.09.2022г., които са
следните:
Така както е посочил и в определението си по чл.140 от ГПК, и в Решение
№232/26.09.2022г., предявеният иск е с правна квалификация чл. 415 ГПК във вр. чл. 59 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
през процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот, че е
потребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди, както и е ползвал услугата
дялово разпределение, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази
енергия, стойността и количеството на потребената топлинна енергия и на
възнаграждението за дялово разпределение на същата, както и че е поканил ответника да
плати сумите.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Според § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ "потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и клиент на топлинна енергия за небитови нужди - чл. 149, ал.
1, т. 3 ЗЕ .
В случая ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен
писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от страна на
ответниците в т.ч. и за С. Й..
Безспорно е по делото, че процесният имот е предназначен за задоволяване на
стопански нужди, съответно небитови нужди, доколкото представлява пицария.
В настоящото производство не се спори, че между ищцовото дружество и отв. Й. не е
бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената
в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански )
нужди.
При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, от която се е и възползвал, предявявайки настоящия иск
От представения по делото договор за покупко- продажба на недвижим имот от
26.06.2018г., обективиран в нотариален акт № 91, том III, дело № 263/2018г. се установява,
че на 26.06.2018г. С. А. Й. е придобила процесния имот, находящ се на адрес: гр. С.,
ул.****, и представляващ пицария. По тези съображения се налага извод, че по правило за
възникналите във връзка с ползването на вещта задължения отговаря собственика на имота,
какъвто безспорно се явява отв. Й..
Релевантно за делото с оглед правния характер на предявения иск е дали ответника С.
Й. е ползвала имота лично през процесния период. Това е така, защото само ползвайки го,
той би могъл да се обогати със стойността на топлинната енергия, потребена в него,
5
съответно със стойността на възнаграждението за дялово разпределение.
В конкретния случай по делото не е доказано, че именно тя е ползвала доставяната до
имота топлинна енергия през процесния период, съответно, че се е обогатила неоснователно
със спестяване на разходите за заплащането за сметка на ищеца. Нещо повече, по делото
няма представени доказателства за това дали в процесния период действително са измерени
и отчетени количества ТЕ, и в какъв размер са те, за посочения обект на потребление. По
делото е представена справка за отчетена ТЕ, но тя касае ул.“****-******. От посочената
забележка в тази справка се установява, че данните отразени в нея са снети от абонатна
станция захранваща две къщи-на ул.“**** и ул.****. Отчетената и разпределена енергия е
дадена като общ показател, от който не става ясно колко всъщност е потребената ТЕ за
имота, собственост на ответника. Този извод на съда не може да се промени и от това, че
по делото са приложени фактури, издадени на името на ответника, за претендирания от
ищеца период. Това е така, тъй като в ОУ, приложими в настоящия случай месечната
дължима от купувача цена за ТЕ се определя въз основа на отчетено количество ТЕ ( чл.38
от ОУ). А по делото както посочи и по-горе не е ясно кога и какво количество ТЕ е отчетено
за процесния обект на потребление. Отделно от това няма данни тези фактури да са връчени
на ответника, тъй като едва от получаването им тече срок , първо за плащането им, и на
второ място за упражняване на правото възражения от страна на купувача на ТЕ, в т.ч. и за
отчетената ТЕ. В този смисъл съдът приема, че по делото няма представени категорични
доказателства, че именно отв.С. Й. е ползвала процесния имот, съотв. е консумирала ТЕ. В
тежест на ищцовото дружество е възложено да установи по реда на пълното и главно
доказване всички елементи на съдебно предявеното вземане, включително и
обстоятелството, че през процесния период именно ответника е ползвал имота, съответно че
той е консумирал доставената в него топлинна енергия.
За да е основателна претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не е
достатъчно да се установи, че ответникът е собственик на топлоснабдяван имот, а е
необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване, че насрещната страна реално е
ползвала топлинна енергия. При съобразяване на процесуалното бездействие на ищеца за
установяване на този релевантен спорен между страните факт, съдът следва да приложи
неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест и
да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал
недоказан.
При така установеното се налага извод, че не е налице елемент от фактическия състав
на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД - липсва обогатяване от страна на ответника, поради което
предявеният иск се явява неоснователен и по изложените по-горе съображения.
Иска за неоснователно обогатяване в размер на стойността на дяловото
разпределение на топлинна енергия е обусловен от изхода на делото по иска за стойността
на потребената топлинна енергия, поради което и доколкото съда прие, че същия е
неоснователен, то неоснователен е и иск за неоснователно обогатяване в размер на
стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, извършвано за
процесния имот. Нещо повече, по делото не са представени доказателства затова дали
ответника е бил потребител в сграда-етажна собственост. В представените договор от 2004г.
и 2007г. между ищцовото дружеството и третото лице помагач не касаят процесния период
на потребление, тъй като същите са със срок на действие от три години,т.е. предхождащ
исковия период, а представения договор между същите лица от 2020г. е в сила от
01.05.2020г., който период следва процесния. Съвсем отделен е въпроса, че в договорете от
2007г. и 2020г. е посочено, че услугата дялово разпределение ще се извършва по адреси
описани в Приложения 1, които изобщо не са приложени по делото, което е още един
аргумент за неоснователност на тази претенция.
С оглед становището на съда за неоснователност на главните искове, неоснователни
6
и подлежащи на отхвърляне се явяват и акцесорните претенции за заплащане на лихва за
забава както върху главницата за незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, така и върху
главницата за дялово разпределение
Предвид гореизложеното предявените от ищцовото дружество против С. А. Й.,
искове за признаване за установено, че същата дължи сумата 633.94лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. –
м. 04.2020г., сумата 100.62лв. - законна лихва за забава от 31.12.2018г. до 12.05.2021г.,
сумата 16.98лв. – главница за дялово разпределение за м. 07.2018г.-м. 03.2020г. и сумата
2.92лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до
12.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението, следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.
При този изход на делото съдът следва да се произнесе и по искането на ответната
страна за присъждане на разноски.
Безспорно по силата на разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответната страна има
право на разноски, както в заповедното производство, така и в настоящото исково
производство.
Предвид представения списък от страна на процесуалния представител на ответника,
съдът намира, че на същия следва да се присъди сумата от 300.00лв. за заповедното
производство.
Не така седи въпроса, обаче с претендираните разноски в размер на 15.00 лв. за
заплатена д.т. по в.ч.гр. д. №285/22г. по описа на ТОС, както и за разноски в настоящото
производство в общ размер от 1600.00лв. ( по 400лв. за всеки иск).
По отношение на заплатената д.т. по в.ч.гр.д., съдът намира, че същата е следвало да
бъде поискана пред ТОС и да присъдена от въззивния съд, поради което няма как в
настоящото производство тази сума да се присъди.
По отношение на разноските в исковото производство, то съда с Определение
№610/02.12.2022г. е присъдил такива на адв.Б., поради което намира, че е недопустимо
втори път да присъжда разноски за адвокатско възнаграждение. Съвсем отделен е въпроса,
че същото действително е прекомерно-надвишаващо два пъти исковата претенция, и
несъобразено с фактическата и правна сложност на делото. Нещо повече от представения
договор за правна защита и съдействие от 18.04.2022г. (приложен на л.103 от делото) се
установява, че предмета на договор се състои в оказване на правна консултация и
депозиране на отговор по настоящото дело, като процесуалното представителство включва
действия по подаване, преглеждане, изискване, получаване, заверяване, подписване на
всякакви книжа, документи и материали, които по някакъв начин са свързани с
образуваното гражданско дело. Това според настоящия състав на съда кореспондира с
възнагражденията определени в чл.6 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, а не с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, както се претендират.Но както посочи и
по-горе съда, тъй като адвокатско възнаграждение вече е присъдено на адв.Б., то повторно
такова не й се дължи.
Водим от изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „******.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление – гр. ******, представлявано от А. С. А. и И. Е. Е. против С. А. Й., ЕГН
**********, от гр.*****, ИСК за признаване за установено, че дължи сумата 633.94лв.
(шестстотин тридесет и три лева и 94ст.) - главница, представляваща стойност на
7
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018г. – м. 04.2020г., сумата 100.62лв.
(сто лева и 62ст.) - законна лихва за забава от 31.12.2018г. до 12.05.2021г., сумата 16.98лв.
(шестнадесет лева и 98ст.) – главница за дялово разпределение за м. 07.2018г.-м. 03.2020г.
и сумата 2.92лв. (два лева и 92ст) – лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2018г. до 12.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед №207/23.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, по ч.гр.д. №594/2021г. по описа на ПпРС.
ОСЪЖДА „******.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр.
******, представлявано от А. С. А. и И. Е. Е. ДА ЗАПЛАТИ на адв. К. И. Б. от АК-С., ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността-гр.С., ****, ет.1, СУМАТА 300.00лв.
(триста лева и 00ст.), представляваща представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за оказаната на С. А. Й., ЕГН ********** безплатна правна помощ по .гр.д.
№594/2021г. по описа на ПпРС.
РЕШЕНИЕТО е поставено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „******.” ЕАД, гр.С. -„****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. *****, представлявано заедно от управителите М. П. С. и В. Л..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните,
пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8