Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 21.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на двадесет
и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Десислава Буюклиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 61 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 40 от 27.11.2018 г. на Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите гр. Пазарджик е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв. на
основание чл.135, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците на „А.М.81“
ЕООД с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: с. Г., община Пазарджик, ул.
„Двадесет и втора” № 16 за нарушение на чл.44, ал.2 ЗУО.
Срещу НП е подадена в срок жалба от „А.М.81“
ЕООД, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението,
издаването му в нарушение на процесуалните правила и се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание управителят на
дружеството-жалбоподател лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата.
Ангажират писмени и гласни доказателства.
Ответникът по жалбата, чрез
процесуалния си представител, застъпва становище, с което се иска потвърждаване
на постановлението. Ангажира доказателства.
В хода на делото се установи
следната фактическа обстановка:
След сигнал, подаден в сектор „ПИП“ при ОД на МВР
Пазарджик, на 07.09.2018 г. е извършена съвместна проверка от техни
служителите, между които свидетелите С.К. и П.О. ***, между които и
свидетелката А.К., в обект на „А.М.81“ ЕООД, находящ се в ПИ № 203032, местност „Горни
лозя“, УПИ II-32, кв.203 село Г., община Пазарджик.
В хода на проверката са установени два броя излезли от употреба МПС, съдържащи
опасни компоненти – светлозелен Н.П. SXL и Р.Л.
К., светлосив металик. Установено е по проверка на документацията, че тези два
автомобила, намиращи се на площадката на дружеството, не са вписани в отчетната
книга и следователно не се е водила отчетност в отчетна книга за отпадъците по
приложение № 4 към чл.7, т.5 от Наредба № 1 от 2014 г. за реда и образците, по
които се предоставя информация за дейностите по отпадъците. За извършваната
дейност на дружеството било издадено Разрешение № 07-ДО-309-00/03.06.2013 г. от
Директора на РИОСВ Пазарджик, както и дружеството разполагало с отчетна книга
за оползотворяване на отпадъци, заверена от Директора на Регионална инспекция по околната среда
и водите гр. Пазарджик. На проверяващите
обаче не били представени никакви документи за посочените по-горе два
автомобила, установени на площадката. Като е приела, че с действията си
дружеството е извършило нарушение на чл.44, ал.2 ЗУО, свидетелката К. съставила
АУАН № 40 на 09.10.2018 г. Актът е съставен
и връчен лично на управителя на дружеството, който го е подписал и е записал,
че има възражения, без да излага подробно какви. В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения
акт е издадено и атакуваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства и от показанията
на свидетелите А.К., В. С., г. М., С.К., П.О. и А.А.. Изложеното от свидетелите
А.К., С.К. и П.О. кореспондира изцяло с останалите доказателства, показанията
им са логични, последователни, взаимнодопълващи и се подкрепят от представените
писмени доказателства, включително констативния протокол от извършената
проверка, поради което съдът напълно ги кредитира. Съдът кредитира и
показанията на свидетелката С. за изнесените от нея обстоятелства по отношение
на начина ѝ на работа в дружеството-жалбоподател и не кредитира
показанията на свидетелите г. М. и А.А. като противоречиви и нелогични. По
изложената по-горе фактическа обстановка по делото реално не се спори между
страните. Установяването на двата автомобила на площадката на дружеството на
процесната дата и неотразяването на двата в отчетната книга са безспорни
обстоятелства. В тази връзка от дружеството-жалбоподател в жалбата се излагат
обстоятелства, че свидетелката С., която води тази отчетност и работи на
граждански договор, идвала на място в края на всеки работен ден между 17,00 и
18,00 ч. и съответно тогава попълвала отчетната книга. Твърди се също така, че
двата автомобила са оставени на площадката след края на последния работен ден,
преди почивния ден на 06 септември 2018 г., когато С. си била вече тръгнала и
затова в първия работен ден – 07.09.2018 г. сутринта, когато дошли
проверяващите, тези два автомобила не са били включени в отчетната книга, а
това е станало в края на същия ден. В тази връзка са представени договори за
покупко-продажба от тази дата за тези два автомобила и са ангажирани като
свидетели продавачите г. М. и А.А.. Съдът дава вяра на С., че е на място на
площадката всеки ден между 17,00 ч. и 18,00 ч., но не дава вяра на свидетелите г.
М. и А.А., че са докарали автомобилите там на 05.09.2018 г. преди почивния ден на
06.09.2018 г. след приключване на работното време. И двамата свидетели,
независимо един от друг разказват как всеки от тях е пристигнал след 18,00 ч.
на площадката, било затворено, но управителката Я. била все още вътре и те я
убедили с разговори през оградата да приеме автомобила им, за да не се разкарват
два пъти с тях, като в крайна сметка тя се съгласила, приела всеки от тях без
документи и се разбрала с всеки от тях да дойде в първия работен ден – на
07.09.2018 г., за да оформят документите. И двамата обясняват, че били
ангажирани сутринта на 07.09.2018 г. и отишли след обяд, като и на двамата тя
била казала, че заради неговия автомобил е имала проблеми. И на двамата не
казала, че има и друг автомобил без документи, а само, че конкретно неговият
ѝ е създал проблеми. Освен, че показанията им са абсолютно идентични, за
да са истина и да има вероятност на двама души да се случват абсолютно едни и
същи неща, то очевидно е, че това за всеки от тях се е случвало и в някаква
паралелна реалност, защото на въпросите на съда за обстоятелствата по
предаването на автомобилите се разбра, че са ги предали по едно и също време –
към „шест и нещо“ на 05.09.2018 г., но в същото време никой не е видял другия и
никой от двамата не знаеше, че има оставен и друг автомобил по същото време. Очевидно
е, че показанията им не отговарят на действително случилото се и не следва да
се кредитират, а съставените договори за покупко-продажба от 07.09.2018 г.
обслужват единствено целите на дружеството-жалбоподател в процеса.
Съдът, с оглед така установената фактическа обстановка, установи от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
По същество същата е неоснователна.
Според разпоредбата на чл.35, ал.1, т.1 и т.2
от ЗУО, за извършване на дейностите по третиране на отпадъци се изисква: 1.
разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или 2. комплексно
разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на
околната среда. Към тези дейности се отнася и третирането на отпадъци от излезли
от употреба моторни превозни средства. Разрешение за извършване на дейности по
третиране на отпадъци се издава от директора на РИОСВ, на чиято територия се
извършват дейностите. Разрешението се издава по образец, утвърден от министъра
на околната среда и водите. То се издава на лица, регистрирани като търговци по
смисъла на българското или по националното си законодателство, на държавни и
общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия по
смисъла на §
1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които
отговарят на изискванията на този закон. По делото се установи, а и няма спор,
че дружеството-жалбоподател е търговец по смисъла на закона. Установи се по
делото, че дружеството има издадено разрешение за извършване на дейност по третиране
на отпадъци, включително и за излезли от употреба МПС на площадка в ПИ №
203032, местност „Горни лозя“, УПИ II-32,
кв.203 село Г., община Пазарджик. Това е решение № 07-ДО-309-00/03.06.2013 г.
от Директора на РИОСВ Пазарджик. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗУО
решенията на компетентния орган по глава V, раздел I от ЗУО във връзка с
издаване на разрешения за дейности с отпадъци се съобщават писмено на
заявителите в 7-дневен срок от издаването им. След влизането в сила на това
решение възникват и правните последици от него, между които е и воденето на
отчетност съгласно Наредба № 1 от 2014 г. Всички горепосочени обстоятелства, за
които са събрани и съответните доказателства по делото, водят към несъмнения и категоричен
извод, че на площадката, стопанисвана от „А.М.81“ ЕООД в ПИ № 203032, местност
„Горни лозя“, УПИ II-32, кв.203 село Г., община
Пазарджик дружеството е извършвало дейности по третиране на отпадъци от излезли
от употреба МПС, като са установени по време на проверката две такива, които не
са отразени във водената отчетна книга за отпадъците по приложение № 4 от
Наредба № 1 от 2014 г., заверена от Директора на Регионална инспекция по околната среда
и водите гр. Пазарджик. При така изложеното от обективна страна А.М.81“ ЕООД е
извършило нарушението, за което е подведено под административнонаказателна
отговорност. Съдът счита нарушението за безспорно извършено, установено и
доказано по категоричен начин от доказателствата по делото. Следва да се
отбележи, че дружеството следва така да организира работата си, че тази
отчетната книга да
съдържа хронологична информация за количеството, естеството и
произхода на отпадъците от излезли от употреба МПС. Дружеството е сключило
граждански договор със С., която да извършва тези вписвания в края на всеки
работен ден, което не е само по себе си проблем, но в случая са установени в
началото на следващ работен ден, че два автомобила не са вписани в книгата.
Съдът изложи доводи защо не приема версията, че и двата автомобила са оставени
в предходния работен ден, след края на работното време, но дори и да е било
така, в крайна сметка каква е причината за невписването на автомобилите в
книгата е без значение, тъй като това е обективен факт, а и се касае за
отговорност на ЮЛ, която е именно обективна и безвиновна.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че
при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Наказващият орган надлежно е
издирил приложимия закон, както и съответната санкционна разпоредба и е
определил наказание в минимален размер, което не подлежи на корекция от съда.
Не е налице съществено процесуално нарушение в описанието на нарушението, като
обстоятелствата около извършването му са посочени достатъчно пълно и ясно, по
начина, възприет от законодателя при формулирането на относимата нормативна
уредба, като позволяват на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е
вменено и да организира съответно защитата си. Посочено е мястото на площадката,
вида на отпадъците и количеството им, липсата на отчетност за тях в отчетната
книга. Нарушението е точно описано в акта и в наказателното постановление, то е
и правилно правно квалифицирано. Правилно е приложена и санкционната норма –
чл.135, ал.1, т.1 ЗУО. Датата на
извършване на нарушението също е определена правилно.
Няма също
така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Липсват данни лицето да е наказвано за друго такова
нарушение, като доказателствената тежест върху това лежи върху наказващият
орган. Необходимо е да бъде отбелязано и това обаче, че липсват изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Дори да няма конкретно
установени настъпили вредни последици, не следва да се чака такива да настъпят,
за да се приеме, че има извършено нарушение, което да не е маловажно.
При определяне на вида и размера на административното
наказание административнонаказващият орган се е съобразил с разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН и е определил на дружеството-жалбоподател наказание имуществена
санкция в минимален размер на 2 000 лв. при предвиден в закона диапазон от 2 000 лв.
до 6 000 лв. Така определеното наказание
в минимален размер съдът намира, че ще подейства превъзпитаващо по отношение на
наказаното лице да не извършва в бъдеще нови такива правонарушения.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно
постановление № 40
от 27.11.2018 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите гр. Пазарджик, с което е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.135, ал.1, т.1 от
Закона за управление на отпадъците на „А.М.81“ ЕООД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: с. Г., община Пазарджик, ул. „Двадесет и втора”
№ 16 за нарушение на чл.44, ал.2 ЗУО.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: