ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 196
гр. Пловдив, 27.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503252 по описа за 2021 година
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.64 от ГПК.
Постъпила е частна жалба, ведно с допълнение, от Н. КР. КР.,
против Определение № 263721/11.10.2021г. по гр.д.№ 20720/2019г. по описа
на Районен съд – Пловдив, III гр.с., с което е оставена без уважение подадена
от нея молба с вх. № 276330/ 27.04.2021 г. с искане за възстановяване на
пропуснат срок по чл. 64, ал. 2 от ГПК; както и е осъдена да заплати на
основание чл.67 от ГПК във вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адвокат Р.Д. Д., ПАК,
сумата от 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. Моли да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което делото да се върне на
Районен съд – Пловдив за продължаване на процесуалните действия.
Въззиваемата страна АНГ. В. АНД., чрез адв. Р.Д., депозира
писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да
бъде разгледана.
С Решение № 260633/01.03.2021г., постановено по гр.д.№
1
20720/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.с., е отхвърлен
предявеният от К. против А. осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 от
ЗЗД. Препис от решението е връчен на 15.03.2021г. /на л.205/ на адв.Д. П.,
пълномощник на К., с приложени пълномощни /на л.40, л.48 и л.167/. До
постановяване на съдебния акт пълномощията не са оттеглени, поради което
и връчването е извършено чрез адвоката на страната на осн. чл.39 ал.1 от
ГПК. Тъй като до изтичане на двуседмичния срок не е постъпила въззивна
жалба, то затова Районният съд е уважил искане с вх.№ 284918/15.04.2021г.
на насрещната страна за издаване на изпълнителен лист. Изпълнителният
лист е получен на 22.04.2021г. от адв.Д., пълномощник на А..
К. е депозирала Молба вх. № 276329/ 27.04.21 г. /на л.212/, с
която иска да се повторят процесуалните действия по връчване на препис от
съдебното решение, като връчването да се извърши лично на нея - ищцата.
К. е депозирала и Молба с вх. № 276330/ 27.04.21г. , с която е
направила искане за възстановяване на срока за обжалване на постановеното
по делото решение. Посочила е, че упълномощеният от нея адвокат П.,
получил препис от решението на 15.03.2021 г., се е разболял от Covid 19 на
16.03.2021 г., като в срока за обжалване на връченото му решение бил
поставен под карантина.
С Определение от 28.04.2021г. Районният съд е оставил без
уважение искането за повтаряне на процесуалните действия по връчване на
препис от съдебното решение. Приел е, че при наличие на упълномощен
представител адвокат, разполагащ с три броя пълномощни по делото, на
който пълномощията не са оттеглени, то връчването на решението затова е
извършено чрез адвоката на страната. Със същото определение е насрочено
делото за разглеждане на молбата за възстановяване на срок в открито
съдебно заседание на 15.06.2021г. и е постановил изпращането на препис от
Молба с вх. № 276330/ 27.04.21г. на насрещната страна А., чрез адв.Д..
В открито съдебно заседание на 15.06.2021г. /протокол – на л.230/
от адв.П. са представени и съответно приети документи, относими към
неговото заболяване от ковид и въззивна жалба срещу решението. Допуснат е
по негово искане и един свидетел, който е бил разпитан в следващото съдебно
заседание на 23.09.2021г.
Районният съд, с обжалваното определение, за да остави без
2
разглеждане молбата с искането за възстановяване на пропуснат срок, излага
основни съображения, че едновременно с молбата за възстановяване на срока
на осн. чл.65 ал.2 от ГПК се подават онези книжа, за подаването на които се
изисква възстановяване на срока, а ако срокът е за внасяне на суми за
разноски, съдът определя нов срок за внасянето им – чл.65, ал.2 от ГПК. Към
молбата за възстановяване ищцата не е представила доказателства за
основателността й, нито пък книжа, за подаването на които се изисква
възстановяване на срока – въззивната жалба срещу решението. Тези
доказателства и книжа са били представени едва в откритото съдебно
заседание, насрочено за разглеждане на молбата съгласно чл.66, ал.1, изр.2 от
ГПК. В този случай Районният съд няма задължение да даде указания на
страната да представи описаните книжа. Единствено такова изискване е
поставено за внасянето на държавна такса, какъвто не е случаят.
Районният съд е наложил извод, че доколкото ищцата не е
изпълнила законовите изисквания на чл.65, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК, то затова
молбата за възстановяване е недопустима и подлежи на оставяне без
разглеждане.
Районният съд е посочил за пълнота на изложението, че в
молбата по чл.64 от ГПК ищцата е направила искане и да й се даде
възможност да представи препис от въззивната жалба, за което се иска
възстановяване на срока. Това искане представлява по своята правна природа
молба за продължаване на срока за попълване на съдържанието и
приложенията към молбата за възстановяване, което предвид изричната
норма на чл.64, ал.4 ГПК е недопустимо – не може да бъде продължаван
срокът за подаване на молба за възстановяване на срока. Недопустимо е
продължаване на срока за това, както и представянето на книжата
впоследствие. Уредените в процесуалния закон срокове са преклузивни и
пропускането им погасява правото на страната. Обстоятелството, че ищцата е
заявила искането за възстановяване на срок като евентуално, в случай не се
уважи искането й за повторно връчване на препис от решението, не я
освобождава от задължението да представи редовна молба за отмяна,
съпроводена от всички изискуеми от закона в чл.65 от ГПК документи.
Позовава се и на нормата на чл.63, ал.3 от ГПК, предвиждаща, че
продължаването на срока е неприложимо за сроковете за обжалване и за
3
подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение, какъвто е случаят.
Поради това ищцата е нямало как да поиска продължаване на срока за
обжалване, а единствено неговото възстановяване.
С частната жалба на Н.К. се възразява, че след като е депозирала
Молба вх. № 276329/ 27.04.21 г. за повтаряне на процесуалните действия по
връчване на препис от съдебното решение, и Молба с вх. № 276330/ 27.04.21г.
за възстановяване на срока по чл.64 от ГПК, Районният съд е разгледал с
Определение от 28.04.2022г. първата от тях и я е оставил без уважение, след
което е насрочил по втората молба разглеждането й в открито съдебно
заседание. Според К., вместо да насрочва делото, със същото определение,
Районният съд е трябвало да й даде указания „да заяви дали поддържа
молбата по чл.64 от ГПК и дали ще представи доказателства към нея“.
Именно по тази причина преписът от въззивната жалба бил представен едва в
откритото съдебно заседание на 15.06.2021г. На следващо място, К. възразява,
че Районният съд е допуснал процесуално нарушение като е пристъпил към
разглеждане на молбата по чл.64 от ГПК преди да се е произнесъл по
връщането на депозираната въззивна жалба с изрично обжалваемо
определение. Също така, К. възразява и срещу присъждането на сумата 300
лв. за адвокатско възнаграждение на адв.Д. отделно от присъденото му
възнаграждение в производството по същество на спора по същото
гражданско дело.
Настоящият съдебен състав, намира, че частната жалба е
неоснователна. Ищцата Н.К. е представлявана по делото от адв. П., за което
са представени 3 бр. пълномощни /на л.40, л.48 и л.167/. След като
пълномощията не са оттеглени, съдът правилно е процедирал, като на
осн.чл.39 ал.1 от ГПК, е изпратил съобщение до пълномощника на страната
по делото. Не се оспорва обстоятелството, че адв. П. е получил лично
съобщението за връчване на преписа от Решение № 260633/01.03.2021г.
Страната Н.К. е подала в срок молба за възстановяване на срока за обжалване
на решението, но към молбата не са били представени каквито и да било
доказателства, а вместо това е направено искане да й бъде дадена възможност
да представи препис от въззивната жалба поради липса на надлежно връчване
на решението на нея като ищца по делото и поради заболяването на
упълномощения адвокат. Районният съд правилно е квалифицирал това
4
изявление като искане за продължаване на срока и е направил верен извод за
неприложимост, на осн. чл.63 ал.3 от ГПК. Непредставянето към молбата за
възстановяване на срока на „всички доказателства за основателността й“ води
до нейната недопустимост и оставяне без разглеждане. В тази насока съдебна
практика -
Определение № 545/ 28.09.2012 г., постановено по ч.т.дело № 449
/2012 г. на ВКС, I т.о.;
Определение № 390/ 22.06.2012 г., постановено по ч.т.дело № 343/
2012 г. на ВКС, I т.о.
Неоснователно е и възражението, че Районният съд не се е
произнесъл първо с разпореждане на връщане на въззивната жалба, което е
обжалваемо, а вместо това само и единствено с определение по чл.64 от ГПК.
Окръжният съд констатира, че по делото не е била изобщо депозирана
въззивна жалба с входящ номер и дата по описа на Районен съд, която при
установено просрочие да подлежи на връщане при условията на чл.262 от
ГПК. Въззивна жалба /без входящ номер и дата/, в два екземпляра, е
представена едва в откритото съдебно заседание на 15.06.2021г. в
производството по чл.64 от ГПК. Има принципна разлика като правни
последици между въззивна жалба с входящ номер и дата, подадена без
значение кога във времето по делото и въззивна жалба без входящ номер и
дата подадена за първи път във времето - в съдебно заседание в производство
по чл.64 от ГПК. В първия случай, както се посочи, съдът дължи извършване
на процесуални действия по чл.262 от ГПК, а във втория случай не дължи
проверка по чл.262 от ГПК.
По отношение на възражението за присъдените разноски, същите
правилно са присъдени на осн. чл.67 от ГПК във вр. с чл.38 от ЗАдв., така
както е било направено искането от адв.Д., с представени ДПЗС от 15.06.2021
г. и Списък за разноските от 23.09.2021г. По делото пред Районния съд
пълномощникът на К. е заявил да не се уважава представеният договор за
правна помощ на насрещната страна за присъждане на разноски по принцип,
но не е направил изрично възражение, че не е налице конкретно визираната
предпоставка „правна помощ на близък“ по чл.38 ал.1 т.3 пр.2 и ал.2 от ЗАдв.
за определяне на възнаграждение на това специално основание.
Обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи
5
изцяло на потвърждаване.
Разноски. Съобразно правния резултат Н.К. ще бъде осъдена да
заплати на адв.Д. сумата 300 лв. – определено възнаграждение от съда на осн.
чл.38 ал.1 т.3 пр.2 във вр. с ал.2 от ЗАдв. /правна помощ на близък/.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 263721/11.10.2021г. по гр.д.№
20720/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.с.
Осъжда Н. КР. КР., да заплати лично на адв. Р.Д., ПАК, личен №
**********, гр.Пловдив, ул.“Никола Войводов“ № 2, сумата 300 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ал.2 във вр. с чл. 38 ал.1
т.3 пр.2 от ЗАдв.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6