Решение по дело №1717/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260026
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 15 февруари 2021 г.)
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20201630101717
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260026 / 15.2.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е

Град М. 15.02.2021г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - М. ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ състав в публичното заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                     

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

                    

При секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 1717 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „В и К” ООД гр.М. представлявано от у. В. Д. И. предявява срещу ответника И.А.З. xxx установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Поддържа се в исковата молба, че ответникът е абонат на ищцовото дружество, потребител на питейна вода, за което въз основа на изразходеното количество питейна вода, следва да заплати и цената за същата, като към 03.02.2020г. е натрупал задължение към дружеството в общ размер от 793.54 лева за имот, находящ се в гр.М. ж. б. в. а. като в сумата е включена главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност на консумирана вода съгласно извлечение от сметка 411 „Клиенти” на дружеството.

Твърди, че съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4/2004г. получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, които са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г.   

Поради неизпълнение на задължението да плати стойността на консумираната вода, твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 202/2020г. на РС Монтана и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 793.54 лева, включени главница в размер на 675.61 лева и лихва за забава в размер на 117.93 лева, представляваща вземане произтичащо от неизплатена стойност на консумирана вода за периода от 17.01.2017г. до 07.11.2019г.

Ищецът твърди, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника И.А.З. на основание чл.47, ал.5 ГПК, чрез залепване на уведомление.

С оглед на указанията на съда по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, ищцовото дружество предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, в т.ч. и разноските по заповедното производство. Моли за присъждане и на разноските в настоящето производство.

Приложил е писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за допълнителни доказателства.

Ответникът И.А.З., в срока по чл.131, ал.1 ГПК, редовно уведомен, не представя писмен отговор на исковата молба и не взема становище по предявения установителен иск. 

В откритото съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

С определение № 260147, постановено в закрито заседание на 06.10.2020 г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и е насрочил делото за открито съдебно заседание на 12.11.2020г.

В първото заседание по делото ответникът И.А.З. xxx, редовно призован, не се явява и не се представлява, не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, при което пълномощникът на ищеца прави искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът е обявил делото за решаване, като е приел, че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК, след като: на ответника са указани последиците от неподаването на отговор и от неявяването му в съдебно заседание.

Ход на делото е даден при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК - страната е била редовно призована, като съобщението е връчено на ответника при условията на чл.41, ал.1 и ал.2 ГПК.    

Съобразена е и разпоредбата на чл.131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението, с указанията за последиците от неподаването на отговор, е връчен и препис от исковата молба и приложенията.   

Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед на твърдяното неплащане на исковата сума, като сбор от главница и мораторна лихва за забава, представляваща неизплатената стойност на консумирана вода за периода от 17.01.2017г. до 07.1.2019г., по договор за доставка на питейна вода, съгл. Общи условия на „В и К” ООД М. одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/ 11.08.2014г., съгласно приложените писмени доказателства – извлечение от сметка 411 „Клиенти”, извлечение от партидна книга намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.

При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата писмени доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковата претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД.

При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в заповедното и исковото производство съдебни разноски, съобразно с уважената част на исковете, в размер на 25.00 лева разноски, представляващи внесена държавна такса в заповедното производство и сумата от 225.00 лева, държавна такса и възнаграждение за вещо лице, представляваща разноски в исковото производство. 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.З. ЕГН xxxxxxxxxx и адрес xxx  съществуването на вземане към „В и К” ООД – град М. ЕИК:  xxxx  , седалище и адрес на управление гр.М. ул.А. №11, представлявано от у. В. Д. И., на сумите по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 131/ 05.02.2020г. по ч.гр.дело № 202/2020г., а именно сумата от 675.61 лева главница, представляваща задължение за вода за периода от 17.01.2017г. до 07.11.2019г., сумата от 117.93 лева мораторна лихва за периода от 18.02.2017г. до 03.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, 04.02.2020г. до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА И.А.З. ЕГН xxxxxxxxxx и адрес xxx  ДА ЗАПЛАТИ на „В и К” ООД – град М. ЕИК:  xxxx  , седалище и адрес на управление гр.М. ул.Ал. Стамболийски №11, представлявано от у. В. Д. И., съдебни разноски от 25.00 лева в заповедното производство и сумата от 225.00 лева разноски в исковото производство.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: