Решение по дело №21/2019 на Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

гр.Козлодуй, 25.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, пети състав в публично заседание на 12.03.2019г. /дванадесети март две хиляди и деветнадесета година/ в състав:

Районен съдия: Жаклин Димитрова

при секретаря Стела Димитрова като разгледа докладваното от съдията Димитрова гражданско дело № 21 по описа за 2019 г. на Козлодуйския районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявени са при условията на обективно, комулативно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на предишната работа, и по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, за присъждане на обезщетение за времето, през което работника е останал без работа.

            Исковата молба е депозирана от И.Д.И. ЕГН:**********,*** против „А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***  3320, площадка АЕЦ, peг. по ф.дело № 528/2000 г. по описа на ВОС, представлявано от Изпълнителния директор.

 

       В исковата молба се твърди, че ищецът до прекратяването на трудовия договор по силата на заповед №161/22.11.2018г. на изпълнителния директор на "А.К."ЕАД *** е изпълнявал длъжността "Шофьор", Дирекция „Икономика и финанси", Управление „ДСД", Отдел"СБКО", ПОК „Леденика" на ответното дружество. По силата на цитираната заповед на основание чл.330, ал.2, т.1 КТ е прекратен трудовият договор, считано от 23.11.2018г.Ищеца намира така издадената заповед и последвалото го прекратяване на трудовия  договор за незаконосъобразни.Счита, че цитираната заповед е подписана от неизвестно лице, тъй като положеният подпис не бил изпълнен от изп. директор Иван Андреев, което водело до незаконосъобразност на оспорваната заповед. Липсата на индивидуализиращи белези за конкретния субект подписал се за Изпълнителен Директор, правели невъзможно установяването на факта притежавал ли е същия представителна власт, за подобно властническо волеизявление, от което да последва и прекратяването на трудовото ми правоотношение.На следващо място сочи, че заповедта не е мотивирана.Твърди, че не е запознат с доклад №ИиФ-801/14.11.2018г., въз основа на който е издадена заповедта.

 

        Във връзка с това прави искане, съдът да отмени заповед №161/22.11.2018г. на Изпълнителния Директор на "А.К." ЕАД ***; да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "Шофьор" в Дирекция „Икономика и финанси", Управление „Допълнителни стопански дейност", Отдел „СБКО", ПОК „Леденика" на "А.К."ЕАД ***; да му бъде изплатено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е останал без работа, считано от 23.11.2018г., в размер на 7461.00 лева, след изменение на иска, ведно със законната лихва върху сумата.Претендират се и разноските в процеса.

            В рамките на едномесечния срок е постъпил отговор. В него се възразява по основателността на иска. Прави се подробно изложение на обстоятелствата, които според ответника са мотивирали да издаде процесната заповед.

            В с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове на посочените в исковата молба основания.

            Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва молбата като неоснователна.

            От събраният по делото доказателствен материал, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, а и видно от материалите по ЛТД, ищецът заемал длъжността “Шофьор” в “ПОК Леденика”, Отдел “СБКО” Управление “Допълнителни стопански дейности”, Дирекция “Икономика и финанси” на “А.К.” ЕАД.С влязло в сила Наказателно постановление № 18-0967-001647/12.11.2018 г. на ОДМВР-Враца, сектор Пътна полиция Враца, ищецът на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е бил лишен от право да управлява МПС за срок от един месец, въз основа на което трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.1 от КТ със Заповед № 161/22.11.2018 г. на изпълнителния директор, подписана от негов представител “със запетая.

         Разпитан по делото е служител на „АЕЦ Козлодуй”, който твърди, че процесното наказателно постановление му е било дадено от ищеца  за представянето му пред работодателят на 10-11.11.2018г.

       Представени по делото са: Заповед № 161/22.11.2018г. на Изп. директор на ”А.К.” ЕАД, копие от личното трудово досие на ищеца; Заповед № B3-274/23.11.2018 г.; Пълномощно от 19.10.2016 г.; Удостоверение за брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец октомври 2018 г. с рег.№ У-01-231/24.01.2019 г.; Фиш за изплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2018 г. Фиш за изплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2018 г., Длъжностна характеристика,  Доклад ИиФ-801/14.11.2018 г., ведно с приложенията; Болничен лист № Е2018 1245930 за временна неработоспособност, Извлечение от регистъра на представените болнични листа в “А.К.” ЕАД, болнични листове, извлечение от ведомост за изплатени обезщетения от НОИ Враца, Дирекция  „Осигуряване и краткосрочни плащания”, АУАН  бланкетен № 451518  от 31.10.2018 г. и НП № 18-0967- 001647 на Началник група към ОД на МВР Враца сектор „Пътна полиция”.

 

       От представената трудовата книжка на ищеца се установява, че след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество същият не е започвал работа по друго трудово правоотношение.

Представен е фиш за м. ноември 2018 г. и Удостоверение, от които е видно, че брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за посочения месец, е в размер на 1243.56 лева.

С протоколно определение и на основание чл.214, ал.1 ГПК  е допуснато изменение  на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. 225, ал. 1 КТ, а именно :На основание чл.344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 222, ал. 3 КТ  ответното дружество да бъде осъдено да  заплати на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 7461.36 лв.  ведно със законната лихва.

  Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

            Не е спорно, че ищецът е изпълнявал длъжността “Шофьор” в “ПОК Леденика”, Отдел “СБКО” Управление “Допълнителни стопански дейности”, Дирекция “Икономика и финанси” на “А.К.” ЕАД, видно от представения трудов договор и допълнителни споразумения.От представената Заповед №161/22.11.2018 г. на изп. директор на ответното дружество се установява, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 330, ал.2, т.1 от КТ поради обстоятелството, че работникът е лишен по административен ред от правото да упражнява длъжността, на която е назначен.От съдържанието на заповедта се установява, че работодателят е посочил цифрово уволнителното основание – чл. 330, ал.2, т.1 от КТ, а в частта й, в която се посочват причините за прекратяване на трудовото правоотношение е възпроизведено съдържанието на част от посочената законова разпоредба – "работникът е лишен по административен ред от правото да упражнява длъжността, на която е назначен“. По делото са налице данни, че вероятно ищецът е бил лишен от право да управлява МПС. Доказателства в тази насока обаче няма, към момента на издаване на процесната заповед, както и няма доказателства, че спрямо ищеца е наложено наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК – лишаване от правоуправление на МПС. В отговора си по предявения иск, работодателят излага съображения, че ищецът е съзнавал защо е прекратен трудовия му договор на посоченото в заповедта основание – а именно - по повод лишаването му от правоуправление на МПС.

 

         По така предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване  уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна, съдът съобрази следното: за да може един работник, заемащ длъжността «шофьор», да изпълнява трудовите си задължения, несъмнено същият следва да има валидно свидетелство за управление на МПС и да не е лишен от право да управлява МПС. Лишаването от право да се управлява  МПС не означава обаче, че ищецът е лишен от правото да упражнява професията «шофьор». Той е поставен в обективна невъзможност да изпълнява длъжността, на която е назначен, което сочи, че в една такава ситуация правното основание за прекратяване на трудовия договор би могло да се подведе под хипотезата на чл.328, т.12 от КТ. Но не правната квалификация за прекратяване на трудовия договор в обсъжданата хипотеза е важно, а основанието за прекратяване – фактите и обстоятелствата, от които се е ръководил работодателят, издавайки уволнителната заповед.

 

         В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение следва достатъчно ясно да са посочени обстоятелствата, обуславящи наличието на основанието за уволнение. Върховният касационен съд е имал достатъчно поводи да се произнесе, че много по-важна е текстовата част на уволнителната заповед, в която са посочени обстоятелствата, обуславящи наличието на основанието за уволнение, отколкото правната квалификация. Дори правната квалификация да е неточна, за да се изведе наличието на основание за прекратяване на трудовия договор по даден текст на КТ, е важно да се изхожда от изложените обстоятелства и факти, от които се е ръководил работодателят, прекратявайки съответния трудов договор. В този смисъл Решение № 43 от 14.02.2013 година, постановено по  гр. дело № 269 по описа за 2012 г., IV г.о. на ВКС, както и цитираното от ТРС и постановено по реда на чл.290 от ГПК Решение № 99 от 05.04.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 380/2009г., ІV г.о. В последното е посочено следното: „Основание за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя или за работника. Когато работодателят издава заповедта за уволнение той посочва в нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния текст на закона, който го урежда. Не е изключено работодателят да направи грешка при правната квалификация и посочи погрешен или дори несъществуващ текст на закона. Това не опорочава заповедта за уволнение, тъй като съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото. Съдът не може да прекрати трудовото правоотношение на основание факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта за уволнение или друг документ, известен на работника, към който тя препраща, но може да признае уволнението за законно, ако твърдените факти пораждат право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение и правото е упражнено надлежно.“

 

        В случая работодателят е посочил като причини за прекратяване на трудовия договор - "работникът е лишен по административен ред от правото да упражнява длъжността, на която е назначен“. Това е фактът, който той сочи като основание за прекратяване на трудовия договор. Факт, който не само не е конкретизиран в заповедта, но дори не се явява установен в настоящото производство поради липса на процесуална активност от страна на ответното дружество.

 

         Прекратяването на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 330, ал.2, т.1 от КТ предполага обективна невъзможност на работника да изпълнява трудовите си функции, тъй като е бил лишен от право да ги изпълнява по волята на трето лице, т.е. извън волята на страните по трудовото правоотношение и това е факт, настъпил впоследствие, след сключването на трудовия договор - например  работникът е лишено от право да заема държавна или обществена длъжност, отчетническа длъжност и пр. Мотивирането на заповедта е необходимо както с оглед адекватната защита на работника срещу уволнението, така и с оглед преценката на съда за това дали са били налице законовите предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото уволнително основание към момента на прекратяването. В конкретния случай работодателят не сочи кога и с какъв акт работникът е лишен да изпълнява длъжността «шофьор» или излагане на други обстоятелства, които са го мотивирали да пристъпи към уволнение. Ето защо настоящият състав приема, че е поставен в невъзможност на базата на така събраните по делото доказателства да прецени законосъобразността на  уволнението. Ответникът не доказа, че извършеното от него уволнение е законосъобразно, поради което същото следва да се признае за незаконно и да бъде отменено.

 

         С оглед основателността на предявения иск за отмяна на уволнението като незаконно основателен се явява и предявеният иск за възстановяване на ищеца на длъжността, която е заемал преди уволнението. Практиката на ВКС е безспорна, че дори и ищецът към момента на възстановяване на длъжността да не отговаря вече на условията за заемането й, то съдът е длъжен да уважи иска, а работодателят е в правото си да упражни правото си за прекратяване на трудовия договор със съответния работник, но при спазване на изискванията на КТ – в случая – с излагане на конкретните факти и обстоятелства, които го мотивират да предприеме такова действие спрямо работника.

 

         Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 7461.36 лв., ведно със законната лихва, представляващо обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди за времето, през което е останал без работа вследствие на незаконното уволнение, но не повече от 6 месеца. В настоящото производство се установи, че ищецът е останал без работа в продължение на повече от четири месеца, поради което следва да бъде обезщетен за целия период. За база при изчисляване размера на обезщетението следва да послужи брутното трудово възнаграждение, което ищецът е получил за последния пълен отработен месец /чл. 228, ал. 1 от КТ/.Искът следва да се уважи в пълния предявен размер 7461.36 лв. при последно получено брутно трудово възнаграждение в размер на 1 243.56 лева.

На ищеца следва да се присъдят разноски за адв. хонорар в размер на  500.00 лева, съгл. представен списък по чл.80 ГПК.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и плащането по сметка на РС-Козлодуй на разноски за държавна такса -  50 лв. за неоценим иск по чл.344, ал.1, т. 1 от КТ и 4% от цената на осъдителният иск в размер от 298.45 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл.225, ал.1 от КТ, или общо сумата от 348.45 лв.

Водим от горното, съдът

 

                                                                             РЕШИ:

            ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ дисциплинарното уволнение на И.Д.И. ЕГН:**********,***  на длъжност “Шофьор” в “ПОК Леденика”, Отдел “СБКО” Управление “Допълнителни стопански дейности”, Дирекция “Икономика и финанси” на “А.К.” ЕАД, наложено със заповед № 161/22.11.2018г. на зп. директор на ”А.К.” ЕАД.

            ВЪЗСТАНОВЯВА И.Д.И. ЕГН:********* на основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ на заеманата преди дисциплинарното уволнение длъжност “Шофьор” в “ПОК Леденика”, Отдел “СБКО” Управление “Допълнителни стопански дейности”, Дирекция “Икономика и финанси” при “А.К.” ЕАД.

***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** - 3320, площадка АЕЦ  да заплати на И.Д.И. ЕГН:********** на основание чл. 344 ал.1 т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ сумата от 7461.36 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата.

            ОСЪЖДА „А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** - 3320, площадка АЕЦ да заплати на И.Д.И. ЕГН:********** сторени разноски в размер на 500.00 лева за адвокатско възнаграждение.

            ОСЪЖДА „А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** - 3320, площадка АЕЦ, представлявано от Изп.директор Иван Андреев да заплати по сметка на РС – Козлодуй държавна такса по предявените искове в общ размер на 348.45 лева и 5 лева за изпълнителен лист за събиране на горната сума.

          Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                       Районен съдия.....................................