М О Т
И В И: ЯРП е предявила обвинение против
подсъдимия П. В. С. *** за престъпление по чл.343 б ал.1 и по чл.216, ал.6, вр.
ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителя на ЯРП поддържа обвинението против подсъдимия така както е предявено с обвинителния акт.
Счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства безспорно се
установява фактическата обстановка, изложена в обвинителният акт, поради което
подсъдимия следва да бъде признат
за виновен по предявеното му обвинение, като му се наложи наказание от една
година лишаване от свобода за престъплението по чл.343б от НК и шест месеца
лишаване от свобода за престъплението по чл.216, ал.6 от НК, като на основание
чл.23 от НК му се определи едно общо наказание, изпълнението на което да бъде
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
Подсъдимият участва лично в с.з.
и с упълномощен защитник. Признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт и
не желае да се събират доказателства относно тях. Чрез защитника си пледира за
наказание при условията на чл.55 от НК за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК
и за несъставомерност на деянието по чл.216, ал.6 от НК и за оправдаване
на подсъдимия по това обвинение.
На осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4
вр.чл.371 т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени
от прокурора в обвинителният акт.
На 03.12.2019г., в гр.Я. подс.С.,
след като употребил преди това известно количество алкохол, привел в движение и
предприел управление на лек автомобил марка и модел „ Шкода Фелиция“ с рег.№ ***.
Около 05:00 часа, докато управлявал горепосочения автомобил в гр.*** в посока
към кръстовището с ул.“**“, подсъдимият изгубил управление над автомобила, при
което МПС се завъртяло и се блъснало в металните елементи на пътното платно, намиращо
се на същата улица. На място пристигнали
служители от дирекция „Превенция и опазване на обществения ред“ - свидетелят С.
Б. С.,заедно с неговите колеги Р. П. и Г. Д.. Дошли и служители на РУ-Ямбол,както и служители от
сектор „Пътна полиция „.Свидетелите М. Г. и А.Д. - служители в сектор „ПП“ при
ОДМВР-Ямбол установили самоличността на подсъдимия С..Свидетелят М. Г. извършил
проверка на подсъдимия С. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“с инвентарен номер ARDN-0093. Апаратът е отчел наличие на алкохол
в кръвта на подс.С. 1,68 промила. Непосредствено след това свидетелят Г.
съставил АУАН серия GA №*** от 03.12.2019г. на подс.П.В.С. *** за нарушение на
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП.По делото е изготвен протокол за 1111 на СИ от
21.11.2019г. от който е видно, че техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“с
инвентарен номер ARDN-0093 с който е бил изпробван подсъдимия за алкохол е
проверен и е годен.
Подсъдимият С. подписал АУАН без
възражения,след което му бил връчен талон за изследване № ***.Подсъдимият
записал в талона,че приема показанията на техническо средство „Дрегер Алкотест
7510“с инвентарен номер ARDN-0093 и не се явил да даде кръвна проба.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена , както от направеното от
подсъдимата признание, така и от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От всички събрани по делото
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че подсъдимия С. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл.343б ал.1 от НК, тъй като на на 03.12.2019г.,около 05:00 часа, в гр.*** в посока
към кръстовище с ул. *** е управлявал лек автомобил марка
и модел,, Шкода Фелиция“ с рег.№ *** с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,68 промила установено по надлежния ред
с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инв.№ ARDN 0093
На съдебното следствие безспорно
се установява размерът на алкохолната концентрация, тъй като е бил извършен съобразно разпоредбите на Наредба № 1/19.07.2017
г. за реда за установяване на концентрацията в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
При осъществяването на деянието
подсъдимия е действал с пряк умисъл, тъй
като ясно е съзнавал обществено опасния и противоправен характер на
извършеното, както и неговите обществено опасни последици, но въпреки това е
искал настъпването на тези последици.
С оглед всичко изложено съдът
намира, че подсъдимия действително е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл.343б ал.1 от НК, поради което го призна за виновен по този
текст от НК.
Относно вида и размера на
наложеното наказание, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимия С. престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба
в размер от 200 до 1000 лв. При
индивидуализацията на наказанието от една страна съдът взе предвид зачестилите
случаи на тази вид престъпления, а от друга страна съобрази изразеното
съжаление и чистото съдебно минало на подсъдимия, както и оказаното съдействие
за разкриване на обективната истина и му наложи наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства в минималния размер, а именно една година лишаване от
свобода и глоба в 200 лв. На основание чл.58а, ал.1 от НК намали наказанието
лишаване от свобода с 1/3, на осем месеца лишаване от свобода. Подсъдимия не е
осъждан до сега на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, поради
което съдът намери, че за постигането на целите на наказанието и за поправянето
на осъдения С. не е наложително същия да изтърпи наказанието и го отложи за
срок от три години.
На осн.чл.343Г вр. чл.37 ал.1 т.7
от НК, съдът лиши подсъдимия и от право да управлява МПС за срок от осем месеца,
като съобрази обществената опасност на деянието и тази на дееца, както и с малкото
на брой и инцидентни в годините допуснати нарушения които има на ЗДвП, за които е
санкциониран по административен ред.На
основание чл.59 ал.4 от НК зачете времето през което подсъдимия е бил лишен от
това си право по административен ред, считано от 03.12.2019 год. Съдът намира,
че това наказание, ще мотивира подсъдимия
в бъдеще да се отнася с по-високо чувство за отговорност и да не
нарушава установения в страната правопорядък
Причини за осъществяване на деянието
от страна на подсъдимия са ниската му
правна култура, заниженият му самоконтрол и самодисциплина.
Съдът намира, предявеното
на подсъдимия С. обвинение по чл.216, ал.6 , вр ал.1 от НК за
несъставомерно по следните съображения:
Двата
състава имат различен субект на престъплението. По чл.216 от НК може да бъде
всяко наказателноотговорно лице, но при престъплението по чл.343 от НК това
може да е само лице, което е поело управление на моторно превозно средство. При
положение, че в настоящия случай не се касае за причинени значителни
имуществени вреди от от подсъдимия П.С. в резултат на нарушаване на
правилата за движение по пътищата трябва да се приеме, че извършеното от него
деяние не е престъпление. Нанасянето на щети не винаги следва да бъде
квалифицирано, като престъпление. След като тези щети са нанесени при управление
на моторно превозно средство е недопустимо деянието да бъде квалифицирано, като
такова по чл.216 от НК. Ако причинените щети бяха
значителни, то деянието му би представлявало такова по чл.343, ал.1, б.а от НК,
но не и по чл.216, ал.6 от НК. Предвид това съдът призна подсъдимия С. за
невиновен в извършване на престъплението по чл.216, ал.6, вр. ал.1 от НК и на
основание чл.304 от НПК го оправдя по така предявеното му обвинение.
При този изход на делото, на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 235.20 лв.
приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД МВР Ямбол.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: