Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 22. 06. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 58 по
описа на Софийския градски съд за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство „А.Л.“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, ж.
к. „Манастирски ливади“, ул. „Йордан Бакалов Стубел“ № ******(въззивник/застрахован)
чрез адвокат А.Б. срещу решение № 269814, постановено на 08. 11. 2019 г. от
Софийския районен съд, 78-и състав, по гр. д. № 38149 по описа на Софийския
районен съд за 2019 г. (обжалвано решение). С него районният съд изцяло е
отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) за сумата от 4 500 лева и 48 стотинки.
Въззивникът твърди,
че обжалваното решение е неправилно. Поддържа, че по делото е било доказано
настъпването на застрахователното събитие, както и обстоятелството, че към
момента на настъпването му автомобилът е бил застрахован. Заявява, че освен
противозаконно отнетите два предни фара на автомобила са били нанесени и редици
съпътстващи изтръгването на фаровете увреждания. Оспорва да е налице изключение
по т. 16. 10 от общите условия, защото в случая не можело да се приеме, че е
налице цялостна липса на фаровете (част от тях са отчупени и са останали
закачени към автомобила). Добавя, че без наличието на фарове автомобилът не би
могъл да се използва по предназначение. Прави извод, че всички нанесени на
автомобила повреди трябва да се обезщетят в пълен обем. Позовава се на съдебна
практика. Тълкува клаузите на общите условия в смисъл, че не всяка кражба на
отделни автодетайли може да се счете за уговорено изключение от
застрахователното покритие. Изключението по т. 16.10 от общите условия следвало
да намери приложение само когато отнемането на отделна част не нарушава
целостта на автомобила и използването му по предназначение. Позовава се на
експертното заключение по съдебната автотехническа експертиза. Иска от
въззивния съд да отмени обжалваното решение, като постанови ново и уважи
предявения иск в пълен размер. Претендира разноските пред двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в
първоинстанционното производство „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** (въззиваемо дружество/застрахован)
чрез процесуалния представител юрисконсулт И.Й.. Оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Твърди, че първоинстанционният съд се е произнесъл
законосъобразно, правилно и мотивирано. Споделя извода на районния съд, че е
реализиран изрично изключен риск по смисъла на общите условия. Заявява, че
въззивникът неправилно тълкува т. 16. 10 от общите условия, като я свързва с
неотносими други разпоредби. Твърди, че функцията на липсващите детайли и по
какъв начин се отразява липсата им върху използването на автомобила и
коректното му функциониране е ирелевантно. Поддържа, че уговорената премия
съответства на така изключения риск, а за покритието на подобен риск не е била
събрана застрахователна премия. Иска от въззивния съд да остави без уважение
въззивната жалба и да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира
заплащането на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
След като разгледа твърденията на страните и като съобрази
събраните по делото доказателства, съдът направи следните фактически и правни
изводи.
Въззивната
жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт
чрез надлежно упълномощен процесуален представител в законоустановения срок.
Представен е документ за внесена държавна такса в необходимия размер.
Следователно въззивната жалба е редовна и допустима. При служебна проверка
въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Относно
правилността му приема следното.
Предмет на
настоящото производство е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ. Правопораждащият
вземането за застрахователно обезщетение по чл. 405, ал. 1 от КЗ фактически
състав обема следните елементи: наличие на валидно застрахователно обезщетение
между страните, настъпване на вредоносно събитие през периода на
застрахователно покритие, което да представлява покрит застрахователен риск,
увреждане на застрахованото имущество, причинна връзка между вредоносното
събитие и вредите и отправяне на писмена застрахователна претенция към
застрахователя.
Страните не
оспорват фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, които се
потвърждават и представените по делото доказателства, че между тях е било налице
валидно застрахователно правоотношение (комбинирана застрахователна полица №
0306Х0408754), по силата на което застрахователя е застраховал моторното
превозно средство марка и модел „Ауди Кю7“ с рег. номер ******(застраховано
моторно превозно средство) при клауза „П“ (л. 7 от делото на районния съд). По
делото са представени данни, че уговорената застрахователна премия е била
заплатена на четири вноски, първата от които на 10. 08. 2018 г. (л. 16 от
делото на районния съд). Уговореният в застрахователната полица период на
застрахователно покритие е от 11. 08. 2018 г. до 10. 08. 2019 г.
Страните не
спорят и по делото също така се установява, че през ноември 2018 г., в периода
на застрахователното покритие, свидетелят С.С.Н.е паркирал застрахованото
моторно превозно средство пред дома си вечерта. На сутринта е забелязал, че
липсват предните два фара на автомобила. Освен това били изкривени калниците и
предния капак, а закрепващите механизми на фаровете и предната броня били
счупени.
Страните не
спорят, че застрахователят е изплатил обезщетение за възстановяването на
наличните и увредени части от застрахованото моторно превозно средство, но е
отказал да заплати застрахователно обезщетение относно липсващите два предни
фара. Страните спорят дали липсата на фаровете е покрит застрахователен риск по
приложимите към застрахователния договор общи условия.
Настоящият
състав на въззивния съд приема, че в разглеждания случай не е налице изключен
риск. Съгласно т. 16. 10, изр. първо от общите условия за застраховка на
моторни превозни средства („Каско“), по тези общи условия не се покриват
липсващи отделни части и принадлежности на застрахованото моторно превозно
средство („отделни части, възли, детайли, агрегати, оборудване, принадлежности,
горива и масла“). Уговорката е израз на предоставената на страните по
застрахователния договор свобода на договаряне и е валидна. Тя обаче следва да
бъде тълкувана във връзка и с останалите уговорки от общите условия предвид чл.
20 от Закона за задълженията и договорите. В частност уговорката по т. 16. 10,
изр. първо трябва да бъде тълкувана във връзка с уговорката по изр. второ на
същата точка. Според последната „Нанесените повреди по МПС в резултат на кражба
се обезщетяват“. При това положение уговорката по т. 16. 10, изр. първо от
общите условия трябва да се тълкува в смисъл, че липсата на отделни части от
застрахованото моторно превозно средство не е покрит застрахователен риск само когато те не са причинени от
кражба. Когато липсата на части се дължи на кражба, тогава е налице покрит
застрахователен риск. В този смисъл е и решение № 4927 от 20.07.2018 г. на Софийския
градски съд, II-Е
въззивен състав, по в. гр. д. № 13683/2017 г., чиято аргументация настоящият
състав споделя.
Под „кражба“
се има предвид противозаконното отнемане на движима вещ от нечия фактическа
власт с намерението тя да бъде присвоена. От събраните по настоящото дело данни
се установява, че предните фарове на застрахованото моторно превозно средство
са били изтръгнати от автомобила и са били отнесени от неустановено лице (или
лица). От тези обективни факти трябва да се приеме, че неустановеното лице е
действало с намерението противозаконно да присвои предните фарове. Следователно
липсата им се дължи на кражба. За застрахователя е възникнало задължение да
заплати застрахователно обезщетение в полза на въззивника за липсата на
предните фарове на застрахованото моторно превозно средство по т. 16. 10, изр.
второ от общите условия.
Съобразно
експертното заключение по допуснатата съдебна автотехническа експертиза
стойността на щетата, определена по средни пазарни цени, възлиза на 4 578
лева и 24 стотинки. При това положение представената фактура № ********** от
27. 11. 2018 г. за фарове на автомобил е за стойност, която е по-ниска от
средната пазарна. При това положение предявеният иск е доказан по основание и
размер. Обжалваното решение трябва да бъде отменено и вместо това
застрахователят трябва да бъде осъден да заплати претендираното застрахователно
обезщетение.
Разноски.
Предвид изхода на делото в полза на въззивника-ищец следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
В
първоинстанционното производство има доказателства, че ищецът действително е
направил следните разноски: 180 лева и 2 стотинки държавна такса, 80 лева
депозит за възнаграждение на вещото лице и 654 лева и 4 стотинки адвокатско
възнаграждение. Ответникът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Общо
разноските възлизат на 914 лева и 6 стотинки.
Във въззивното
производство има доказателства, че въззивникът е сторил следните разноски: 90
лева за държавна такса и 654 лева и 4 стотинки за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемото дружество не е направило възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Общо
разноските възлизат на 744 лева и 4 стотинки.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло решение
№ 269814, постановено на 08. 11. 2019 г. от Софийския районен съд, 78-и състав,
по гр. д. № 38149 по описа на Софийския районен съд за 2019 г., като вместо
това постановява:
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, да
заплати в полза на „А.Л.“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, ж.
к. „Манастирски ливади“, ул. „Йордан Бакалов Стубел“ № ******, сумата
от 4 500 (четири хиляди и
петстотин) лева и 48 (четиридесет и осем) стотинки, представляваща дължимо
по комбинирана застрахователна полица № 0306Х0408754 застрахователно
обезщетение за кражбата на предните фарове
на моторното превозно средство марка и модел „Ауди Кю7“ с регистрационен
номер ****която е била осъществена между 20. 11. 2018 г. и 21. 11. 2018 г. в
град София, на ул. „Нишава“ пред № 36, ведно със законната лихва от
предявяването на иска – 03. 07. 2019 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 1 „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД да заплати в
полза на „А.Л.“ ЕООД
сумата от 914 (деветстотин и
четиринадесет) лева и 6 (шест) стотинки – разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 1 „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД да заплати в
полза на „А.Л.“ ЕООД
сумата от 744 (седемстотин четиридесет и
четири) лева и 4 (четири) стотинки – разноски във въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.