№ 1298
гр. Варна, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20223100501398 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №29341/03.05.2022г. от "А1 БЪЛГАРИЯ
ЕАД", ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение №1027/12.04.2022г. по гр.д.
№20213110112575 на РС – Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
искове срещу „Феникс Старс – Маруся Катева“ КД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите по заповед за изпълнение № № 3608/26.07.2021 г., издадена по ЧГД №
20213110109743/2021 г. на ВРС, 53 състав, а именно: сумата от общо 1 250 7 лева –
неустойки за неизпълнение на Договор ********, начислени за периода от 08.12.2019г. до
04.04.2021г., както следва: 350 лева – 15 месечни такси по 30 лева за номер **********; 450
лева – 15 месечни такси по 30 лева за номер **********; 450 лева - 15 месечни такси по 30
лева за номер **********; ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда –
01.07.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл.415 от ГПК вр.
с чл. 92 от ЗЗД.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно относно
извода на съда за нищожност на договорните клаузи, предвиждащи дължимост на неустойка
при предсрочно прекратяване на договора. Твърди се, че в случая е неприложим Законът за
защита на потребителите, доколкото ответникът е юридическо лице - търговец. В жалбата не
са направени доказателствени искания.
1
Отправената към съда молба е за отмяна на решението в обжалваната част и за
уважаване на предявените искове изцяло, като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
„Феникс Старс – Маруся Катева“ КД, с който жалбата се оспорва като неоснователна, като
се изразява становище за правилност и законосъобразност на решението. Доказателствени
искания не са направени.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правнo основание
чл. 422 ГПК за приемане за установено съществуването на вземанията по издадената
заповед за изпълнение по гр.д. №20213110112575 на РС – Варна.
Производството е образувано по предявени от „А1 България” ЕАД срещу
„Феникс Старс – Маруся Катева“ КД, ЕИК *********, със седалище град Варна, с правно
основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по заповед за изпълнение №
3608/26.07.2021г., по ЧГД № 20213110109743/2021г. на ВРС, 53 състав, а именно: сумата от
общо 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева – неустойки за неизпълнение на Договор
********, начислени за периода от 08.12.2019 г. до 04.04.2021 г., от която сума: 350 лева –
15 месечни такси по 30 лева за номер **********; 450 лева - – 15 месечни такси по 30 лева
за номер **********; 450 лева - 15 месечни такси по 30 лева за номер **********; ведно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда – 01.07.2021г. до окончателното
изплащане на задълженията. Претендират се и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че "ФЕНИКС СТАРС - МАРУСЯ КАТЕВА" КД е
сключило с „А1 България" ЕАД (предишно наименование „Мобилтел" ЕАД) договор за
използване на електронни съобщителни услуги *********, партида *********, ID на
договор ******** от 4.4.2019г. Сочи се, че за всяка отделна мобилна услуга или пакет от
услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част. от договора, в
които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия,
условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. С 3 броя
Приложение № 1 от 04.04.2019г. по договора за срок от две години били активирани
тарифни планове Al М клас 2XL за мобилни номера **********, ********** и **********
със стандартна месечна такса 30 лв. без ДДС и промоционална за срока на договора 18.00
лв. без ДДС. С 3 броя допълнителни приложения към Приложение № 1 за номерата били
активирани и допълнителни пакети Плюс 6000 MB мобилен интернет на максимална
скорост с месечна такса 1.00 лв. без ДДС. По договора длъжникът имал просрочени
задължения за заплащане на месечни фактури за използване на мобилни услуги.
Задълженията по фактурите били заплатени, но междувременно поради неизпълнение на
задълженията на абоната/забавяне за заплащане на използваните мобилни услуги договор
******** бил прекратен, считано от 08.12.2019г. на основание т. 54.12. от Общи условия за
взаимоотношенията между „А1 България" ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
2
LTE и/или т. 85.4 от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България" ЕАД и
крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна
съобщителна фиксирана мережа за преност на даннни, съгласно които договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че
забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е продължила повече от
124 дена. Твърди се, че при прекратяване на договора по желание/вина на абоната,
последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в
Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които
срокът на действие не е изтекъл. Сочи се, че се дължи неустойка на обща стойност 1250.00
лв. за период от 08.12.2019г. (датата на предсрочно прекратяване на договора на основание
т. 54.12. от ОУ) до 04.04.2021г. (уговорената дата на ползване на услугите) за оставащите 15
месеца от срока на договора, определена като сбор от стандартните месечни абонаментни
такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната за съответните SIM
карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора
срок за всеки мобилен номер.
В отговора по чл. 131 от ГПК ответникът изразява становище за неоснователност
на исковете. Не оспорва, че „ФЕНИКС СТАРС -МАРУСЯ КАТЕВА" КД е сключило с „А1
България" ЕАД Договор за използване на електронни съобщителни услуги №********* с 3
броя Приложение №1 за мобилни номера **********, ********** и ********** на
04.04.2019 г. Твърди, че договор с номер ******** не е подписван между страните. Твърди,
че всички задължения по фактурите за използваните мобилни услуги са заплатени преди
предприетите действия на мобилния оператор по подаване на заявление за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК Счита, че клаузата, с която
е уговорена неустойка е неравноправна, тъй като с определяне на неустойка в пълния размер
на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава
значителна неравнопоставеност между страните по договора.Тази уговорка е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД - по този начин
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществени облаги от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен и ако беше изпълнил
услугите по споразумението. Сочи се също, че ищецът не е отправил към абоната писмено
предизвестие, с което да е дал достатъчен срок за изпълнението на задълженията. Липсата
на надлежно прекратяване на договора препятства пораждането на вземането на неустойка в
полза на мобилния оператор. Сочи се също, че според ВКС /Реш.№ 68 от 09.07.2012 г./ е
недопустимо да се кумулират неустойката за забавено парично задължение с начислена
лихва, тъй като по този начин длъжникът би понесъл две гражданско-правни санкции за
едно и също неизпълнение, а кредиторът би получил две обезщетения.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
3
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
Изложените в жалбата конкретни твърдения касаят правилността на
първоинстанционния съдебен акт. Съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилност на
извода на съда за нищожност на договорните клаузи, предвиждащи дължимост на неустойка
при предсрочно прекратяване на договора. В жалбата не са направени доказателствени
искания.
Положителният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е
предявен в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 12575/2021г.
на ВРС, 18-ти състав.
Издадена е заповед за изпълнение № 3608/26.07.2021г., по ЧГД №
20213110109743/2021г. на ВРС, 53 състав, срещу длъжника „ФЕНИКС СТАРС -МАРУСЯ
КАТЕВА" КД за сумата от общо 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева – неустойки за
неизпълнение на договор ********, начислени за периода от 08.12.2019г. до 04.04.2021г., от
която сума: 350 лева – 15 месечни такси по 30 лева за номер **********; 450 лева - – 15
месечни такси по 30 лева за номер **********; 450 лева - 15 месечни такси по 30 лева за
номер **********; ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда –
01.07.2021г. до окончателното изплащане на задълженията. Заповедта за изпълнение е
връчена на 28.07.2021г. на длъжника, който в рамките на законоустановения едномесечен
срок е депозирал възражение по чл.414 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства се установява и не е спорно
между страните наличието на валидна облигационна връзка въз основа на договор за
съобщителни услуги №********* и 3 бр. приложения, с който на ответника са предоставяни
услуги за мобилни номера **********, ********** и **********. Представените към
исковата молба общи условия също не се оспорват от ответника, поради което следва да
бъдат приети като като приложими спрямо процесните облигационни отношения.
Не е спорно също, че абонатът е заплатил дължимите задължения срещу
предоставените услуги по тези телефонни номера. Спорна е дължимостта на задължение за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за посочените мобилни номера, която
се претендира в размер на месечните абонаментни такси по стандартен размер без отстъпка
4
до изтичане на съответния срок на ползване. Основателно е оплакването във въззивната
жалба, че процесният договор не попада в приложното поле на потребителската защита по
см. на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, тъй като клиентът не е физическо лице,
От текста на представените към исковата молба приложения се установява, че е
уговорена клауза за неустойка в посочения размер, дължима в случай на нарушение на
задължения по договора от страна на абоната, вкл. ако по негово искане или вина достъпът
до мрежата бъде спрян или договорът бъде прекратен в рамките на определения срок за
ползване.
В случая ищецът твърди, че е налице хипотезата на прекратяване на договора,
предвидена в т. 54. 12 от ОУ, съгласно която договорът на абоната/потребителя се счита за
едностранно прекратен от страна на „А1 България“ ЕАД в случай, че забавата на плащането
на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дни.
Въпреки употребения термин „прекратяване“, от текста на клаузата е видно, че се
касае за разваляне на договора по вина на абоната, изразяваща се в забава с
продължителност 124 дни. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
предупреждението за разваляне на писмени договори, какъвто е процесният, следва да се
направи писмено.
С оглед императивния характер на нормата договорната клауза, с която се
предвижда автоматично прекратяване на договора, се явява нищожна поради противоречие
със закона, поради което следва да бъде заместена от повелителната материалноправна
разпоредба. В случая не се твърди и не се ангажират доказателства да е изпращано на
абоната писмено волеизявление за разваляне на договора, поради което въпреки
установената от заключението по съдебно-счетоводната експертиза забава за изплащане
задълженията по една от издадените фактури за по-дълъг от уговорения период, се налага
извод, че правото на разваляне не е било надлежно упражнено. В случая изявление за
разваляне не е формулирано в исковата молба, която освен това е депозирана след изтичане
на периода, за който се претендира неустойка.
С оглед на извода за липса на предпоставките за дължимост на неустойка,
уговорена в представените към исковата молба приложения, претенциите за заплащане на
неустойка се явяват лишени от основание.
За пълнота следва да се разгледа възражението за нищожност на неустоечната
клауза поради накърняване на добрите нрави. Съгласно т. 3 на ТР № 1/09 г. на ОСТК на
ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Освен да следят не противоречи ли клаузата за неустойка на добрите нрави, съдилищата
следва да изясняват за всеки отделен случай дали вредата от конкретното неизпълнение не
се компенсира по друг предвиден или уговорен от закона начин, което налага при иск за
неустойка да се изясни и естеството на вредата като последица от конкретното
5
неизпълнение. /Определение № 1 от 2.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3408/2018 г., IV г. о.,
ГК/
При прекратяване на договора действително възниква отговорност за обезщетение
за накърнения негативен интерес на кредитора, но в случая размерът на предвидимите за
доставчика на услугата вреди не е съизмерим с дължимото до края на срока. В случая
предвидимите вреди за доставчика са несравнимо по-малки от уговорения размер на
неустойката, която ги компенсира, доколкото естеството на услугата не е свързано с
предварителни разходи за подготовка. Още повече, че същата е уговорена в размер равен на
абонаментни вноски по стандартните планове без промоционалните и пакетните отстъпки,
които са приложими към конкретните споразумения, тоест неустойката е в по-висок размер,
отколкото би било пълното плащане по договора при доставка на услугите.
С оглед на изложеното при съпоставка на уговорената неустойка с очакваните
вреди от неизпълнението, същата се явява нищожна, тъй като излиза извън присъщите й
функции, предвидени в закона.
Предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, макар и поради различни
съображения.
С оглед изхода от спора разноски се дължат в полза на въззиваемата страна
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и договор за правна помощ, в който е
инкорпорирана разписка за плащане на уговореното възнаграждение в размер на 1000 лв. в
брой. Възражението за прекомерност на адв.хонорар, релевирано своевременно, се явява
основателно и с оглед липсата на правна и фактическа сложност в производството
претендираният хонорар следва да бъде намален до минималния размер съгласно чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба №1/2004г.а именно 317, 50 лв. и в този размер да се възложи в тежест на
въззивника.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1027/12.04.2022г. по гр.д. №20213110112575 на РС
– Варна, 18 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА "А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД", ЕИК *********, със седалище гр.София да
заплати на „Феникс Старс – Маруся Катева“ КД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна,
сумата от 317, 50 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
6
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7