МОТИВИ НА КРС ПО НОХД 564/2017 г.

                                                     гр.Кюстендил, 23.03.2018 г.

 

 

 

 

 

 

Кюстендилска районна прокуратура е внесла  за разглеждане в Районен съд гр.К. на 23.03.2017 г. обвинителен акт против А.В.К., с ЕГН – ********** *** за извършено престъпление от общ характер по   чл. 144, ал.3 от НК срещу лицето Р.Г.С., при фактическа и правна обстановка  подробно изложени в обвинителния акт.

Прокурорът поддържа обвинението, като пледира за постановяване на осъдителна присъда  по отношение на подсъдимия. Искането му се основава както на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, така и  на събраните в хода на съдебното следствие  такива. 

 В хода на съдебното производство е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия Р.С. срещу подсъдимия  за причинени му  неимуществени вреди, резултат от твърдяното в ОА престъпление. Последните пострадалият оценява на 5 000 лева. Пострадалият е конституиран в наказателното производство в качеството на граждански ищец  и частен обвинител.

                    

                                                      ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

 

Подсъдимият А.В.К. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***.  ….е , български гражданин, неосъждан, със средно образование , неженен, с ЕГН- **********. Към инкриминирания период работи в ОЗ Бобов дол  ГД“ИН“ като мл.инспектор-надзирател.

 Пострадалият Р.С. е  мл.автоконтрольор към ОД МВР Кюстендил, сектор Пътна полиция.

 

На 08.07.2016г. постр. Р.С.  и неговият колега – св. В.С. изпълнявали служебните си задължения като мл.автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР Кюстендил. Патрулът им бил ситуиран в с. Ж./на ПП I-6/ . В хода на  това свое дежурство, около 15:20 ч. , постр. С. спрял за проверка лек автомобил м.“БМВ“, модел „Х5“, с рег.№ Е…КВ , управляван от подсъдимия К.. Автомобилът се движел в посока от гр. Кюстендил към с.Вратца. В хода на извършената проверка  свидетелите С. и С. установили , че управляваното от К. МПС не е представено на задължителен годишен технически преглед в определения срок , както и че водачът не може да представи контролен талон, който е неразделна част от СУМПС. За тези нарушения св. С. съставил на А.К. АУАН с бл.№ 189234/08.07.2016г.

Недоволен от съставения му АУАН подсъдимия успял да открие мобилния номер на св. С. и няколко дни по-късно – на 13.07.2016 г.решил да му  звънне по телефона.

На същата дата – 13.07.2016 г. постр. С. , отново с колегата си св. В.С. изпълнявали служебните си задължения  като АП. Около 21.20 ч.на същата дата служителите на сектор пътна полиция патрулирали и се намирали на територията на с. Р.и. Докато се намирали в патрулния автомобил иззвънял личният мобилен телефон на постр. С..  Обаждането било от абонат със скрит номер.

Р.С. приел повикването. Отсреща чул мъжки глас, който го назовал по име :"Ради?". Това бил подсъдимият А.К.. След като С. отговорил утвърдително-,,Да", подсъдимият започнал да крещи, да го обижда и да го заплашва с думите :" как може да си толкова прост и глупав, като те уволнят от работа ,ние сме се събрали цяла групичка , които си ни наказвал и ще те пребием боклук мръсен . Ще те запалим, ще те убием ...ще те вземем в гората на работа ,след като те уволнят и ще ти се празним в устата ...ще дойдем във вас, ще ти запалим колата да ти еба майката ...,ще дойдем във вас да ти еба майката .." ,след което разговорът прекъснал.

Още при първите думи, заради повишения и заплашителен тон постр. С. включил телефона си на високоговорител,така че разговорът бил чут и станал достояние и на свид.В.С..

Към момента на обаждането нито пострадалият, нито св. С. знаели кое е лицето, което отправя тези думи. Цинизмът и арогантността им, обаче   притеснили сериозно  пострадалия , като страхът му бил както за него самия, така и за семейството му. Силно притеснен, Р.С. уведомил веднага прекия  си началник  - свид.С.К., а след сдаване на дежурството написал докладна записка.

Във връзка със случая и подадената докладна записка била назначена полицейска проверка, от която се установило, че телефонът,от който е обаждането и лицето, което се е обадило е подсъдимият А.В. *** - надзирател в Затвора гр.Бобов дол ,който ползвал телефон с номер 0894 300 733 със сключен договор с „Теленор". От приложена по ДП разпечатка на проведените с мобилния телефон на подс. разговори е установено също така, че на 13.07.2016 год.в 21,20 ч.има проведен разговор от телефона на подс.К. към личния мобилен телефон на свид.С. -а именно : тел.0898 796 746.

След установяване на  автора на обаждането , пострадалият си спомнил, че няколко дни преди 13.07.2016 г. е съставил АУАН на А.К. за нарушения по ЗДвП. Както от съдържанието на самите думи на К., така и поради факта, че няколко дни преди процесната дата св. С. му е съставил АУАН , станало ясно, че заканите са отправени именно в тази връзка , т.е към него  в качеството му на  длъжностно лице по повод изпълнение на службата му. Това обяснявало думите: „тука сме се събрали групичка, които си ни наказвал."

След случилото се на 13.07.2016 г. пострадалият продължил да изпълнява служебните си задължения, но бил изключително тревожен, предпазлив и неспокоен.  Страхувал се за живота си, както неговия, така и на неговите близки.

В хода на ДП е изготвена и е приета  в хода на съдебното следствие съдбен-психиатрична експертиза , според която „след инцидента през м.юли 2016 г. у осв.С. възникнали симптоми на страх и на чувство за застрашеност ,с последваща очакваща тревожност и опасения, свързани с обекта на закана, които са нормалпсихологични. Те са предизвикани от непредсказуемото поведение на подсъдимия и чувството за невъзможност за огриначаване на рисковото му поведение“.

Според експерта „ Въпреки,че заканите били отправени по телефона те възбудили основателен страх за осъществяването им,предвид агресивният тон, неизвестността на автора им и познанията, които  подс.К. демонстрирал във връзка с личния живот, семейството  и длъжността на заплашения С.. Доколкото полицейската професия е една от най-рисковите професии,предвид контактите с хора от криминалния контингент, заканата е предизвикала напълно основателен страх за осъществяването и , заради ,  което и веднага са били уведомени колегите на полицая и неговият пряк ръководител.“

 

В хода на ДП и съдебното следствие са събрани множество гласни доказателствени средства, които условно съдът разделя на две групи. От една страна са показанията на пострадалия и на свидетеля С., които лично са възприели/чули/ заплахите отправени от подсъдимия към пострадалия.  Тези показания са в основата и на обвинителната теза на прокуратурата, той като от една страна са последователни, непротиворечиви и логични, а от друга страна са в унисон и с по-голямата част от останалите събраните по делото доказателства – гласни такива /показанията на свидетелите Св.К.,  Г.П., З.З., С.В. и В.З./. В подкрепа на обвинителната теза, съдът прие  като годно и събрано по надлежния ред доказателство – разпечатка от мобилен оператор „Теленор“ удостоверяваща , че именно на инкриминираната дата, в посочения в ОА час, подсъдимият е звънял на пострадалия. Доказано е и , че  по същото време постр. С. е изпълнявал служебните си задължения като дежурен автопатрул в състав със св. В. С..  

От друга страна / в другата група гласни доказателствени средства/ са обясненията на подсъдимия и показанията на св. П.П.. Според обясненията на К. , той действително е звънял на пострадалия, но е смятал, че се обажда на друго лице, със същото първо име -Р.. От съдържанието на отправените думи , обаче става ясно, че заплахите и обидите са били с адресат именно С. и то в качеството му на полицай. В този смисъл, съдът приема  обясненията на подъсдимишя като защитна позиция, неподкрепена с никакви доказателствени средства. Единствено св. П.П., твърди в показанията си, че е бил с К., когато той се е обадил на лице с име „Ради“, защото знаел, че има уговорка с него за закупуване на мотоциклет. Свидетелят П., обаче не можа да уточни, кога точно е провеждан този разговор . Единственото, което св. П. твърди , че е чул са думите  „ще те смачкам“, както и последвали извинения от страна на подсъдимия.

           Горната фактическа обстановка се установява и доказва по безспорен начин от  събраните в хода но досъдебното производство  и съденото следствие  доказателствени средства.

             

            ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ

       

 Обвинението  срещу  К. е за извършване на престъпление от общ  характер - по чл. 144, ал.3, вр. с ал.2, вр. с ал.1  от НК

               От обективна страна престъплението по чл. 144, ал.3 от НК представлява  особена форма на престъпно въздействие върху свободното протичане на психичните процеси, в резултат на които се  формира  волята на човека, но само когато това въздействие /заканването/ би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Подсъдимият К. е осъществил състава на престъплението по чл.144,ал.З,  във вр.с ал.2 във вр.с ал.1 от НК, като на 13.07.2016 г. по телефон /от личен телефонен номер 0894 300733/ се е заканил с убийство на длъжностно лице - младши автоконтрольор Р.Г.С. *** ,с престъпление спрямо неговата личност с думите :"ще те запалим,ще те убием",като заканата е била отправена по повод изпълнение на службата му и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. От обективна страна е налице закана с убийство, отправена от подсъдимия към постр. С..  Това заканване е възприето непосредствено от адресата и е могло да възбуди у същия основателен страх за осъществяването му, тъй като е било с агресивен тон, от непознато до момента лице, което е знаело какво работи пострадалия, знаело е и къде живее.

Деянието се явява такова с по-висока степен на обществена опасност, предвид личността на дееца -служител в ГД"ИН" , надзирател в Затвора гр.Бобов дол, което не се вписва в очакваното поведение на служител от правоохранителните органи.

От субективна страна ,деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер - засягане на личността на заплашения, предвиждал е обществено-опасните последици от него и е искал настъпването им.  К. е целял съдържанието на отправените от него закани  да се възприеме от  пострадалия С. като реална заплаха.

В горния смисъл , съдът  намери за доказано по несъмнен начин, че А.К. е осъществил състава на престъплението, за което е привлечен да отговаря. 

      

                               ПО НАКАЗАНИЕТО

 

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него деяние,  съдът взе предвид всички обстоятелства, имащи значение за степента на неговата отговорност.

От събраните в хода на наказателното производство  доказателства, съдът намери, че не са налице многобройни смекчаващи  вината обстоятелства, които да наложат прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. Като единствено смекчаващо вината обстоятелство,  съдът отчете липсата на предходно осъждане на подсъдимия преди извършване на инкриминираното деяние, поради което и наказанието бе определено при  условията на чл. 54 от НК . 

В този смисъл и прилагайки цитираната материална разпоредба на НК, съдът наложи на  К. наказание :“ лишаване от свобода“ за срок от 4/четири/ месеца, изпълнението на което отложи с изпитателен срок от 3 години.

 

                                ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

 

 Както вече бе посочено,  в хода на съдебното производство,  е  предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия Р.С.. Последният е оценил претърпените от него неимуществени вреди на 5000 лева и в такъв размер е предявил гражданския си иск.

Предявеният граждански иск намира правно основание в чл.45, ал.1 ЗЗД.

Отговорността за непозволено увреждане по чл.45, ал.1 от ЗЗД се поражда при наличност на следните елементи: противоправно деяние, извършено от подсъдимия, вреда, вина и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. 

В разглеждания случай по делото са установени правопораждащите за отговорността на подсъдимия елементи от фактическия състав на чл.45 ал.1 ЗЗД. Безспорно бе установено извършването на противоправно деяния от К.. Установена,  предвид показанията на свидетелите и заключението на вещото лице, е причинната връзка между поведението на подсъдимия  и настъпилите за  пострадалия  вреди изразяващи се в  психическо страдание – стрес, страх, психическа травма. Имайки предвид характера и вида на причинените  на пострадалия психически  травми, срокът за възстановяването им и съобразявайки тези критерии с  разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД , съдът счита, че сумата от 800 лева  е справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД.  На тази основа до пълния предявен размер от 5 000 лева  гражданският иск бе отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.86 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД основателно е и искането за присъждане на законната лихва върху така определеното  обезщетение от 800 лева за неимуществени вреди, присъдени на пострадалия, считано от датата на увреждането –13.07.2013 г. до окончателното им изплащане.

Предвид изхода от спора подсъдимият дължи  на гражданския ищец  и  частен обвинител възстановяване на сторените от него в хода на наказателното производство разноски, поради което К. бе осъден да заплати същите.

             

 

 

                                                   Районен съдия :