08.01.2021г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на единадесети декември две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№760 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във връзка с чл.231 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Образувано е по жалба от П.П.П. *** против Заповед №3282з-108/15.01.2020г.
на Директор Главна Дирекция Гранична полиция, с която е прекратено служебното
правоотношение на жалбоподателя. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна и
същата страдала от съществени пороци както на материалния, така и на
процесуалния закон. Посочени били само правни и никакви фактически основания за
издаването ѝ, както и липсвали мотиви, поради което била нарушена
разпоредбата на чл.59 от АПК. Не били налице законовите основания за издаването
на заповедта, като се твърди неточно посочване на нарушените материалноправни
разпоредби. При изложението на представляващия жалбоподателя в с.з. по същество
се сочи, че били нарушени процесуалните правила, тъй като жалбоподателят се
съгласил с предложената длъжност, но отказал да я заеме, защото обжалвал
заповедта за преназначаване. При издаване на оспорената заповед още не било
приключило съдебното производство по обжалване на оценката за незадоволителни
резултати. Така настоящата заповед била
преждевременна, защото не било ясно дали предходната заповед щяла да бъде
отменена или потвърдена. Освен това била издадена по време на ползван отпуск в
нарушение на чл.229 от ЗМВР. Предложението за прекратяване на служебното
правоотношение било издадено в дисциплинарно производство по отношение на трето
лице, а жалбоподателят не се бил запознал с него. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменена
Заповед №3282з-108/15.01.2020г. на Директор Главна Дирекция Гранична полиция,
както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – Директор Главна
Дирекция Гранична полиция, взема становище по жалбата, като счита, че не е основателна.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С протокол №4070р-16910/08.11.2018г. във
връзка с установени незадоволителни резултати в служебната дейност и въз основа
на извършена оценка за изпълнението на длъжността от мл.инспектор П.П.П. на същия
е предложено да заеме длъжност полицай в 04 група Охрана на държавната граница
от ГПУ Свиленград при РД ГП – Елхово към ГД ГП МВР. МЛ.инспектор П. удостоверил
лично съгласието си да заеме длъжността в присъствието на двама свидетели.
Със Заповед №3282з-4016/04.12.2018г.,
издадена от Директор Дирекция ГП, МВР, мл.инспектор П.П.П. на основание чл.159,
ал.1, т.4 и чл.164, ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.14 от Наредба
№8121з-408/14.04.2015г. е преназначен от длъжност старши полицай в 03 група на
Граничен контролно-пропусквателен пункт Капитан Андреево от ГПУ Свиленград при
РД ГП – Елхово към ГД ГП МВР, на младши изпълнителска длъжност старши полицай в
04 група Охрана на държавната граница от ГПУ Свиленград при РД ГП – Елхово към
ГД ГП МВР, считано от датата на встъпване в длъжност. Заповедта е връчена на
служителя на 17.12.2018г., за което има изрично отбелязване и подпис от същия,
като той е направил отбелязване и на изричен негов отказ да стъпи в длъжност.
Тази заповед е оспорена по съдебен ред и
пред Хасковски административен съд е образувано а.д.№25/2019г., по което е
постановено Решение №198/18.03.2019г., с което жалбата на П.П.П. е отхвърлена.
Решението на ХАС е влязло в законна сила след касационно обжалване пред ВАС –
Решение №1106 от 23.01.2020г. по а.д. №5930/2019г., с което е оставено в сила
Решение №198/18.03.2019г.
С предложение УРИ 4070р-401/08.01.2020г.
Директор РД ГП Елхово предлага на основание чл.226, ал.1, т.16 от ЗМВР
служебното правоотношение на мл.инспектор П. да се прекрати, тъй като при
извършена проверка по Заповед №3282з-3466/25.11.2019г., приключила със Справка
№3282р-27331/02.12.2019г. е установен отказ от П. да встъпи в длъжност.
Със Заповед №1079/17.07.2019г. на
Директор РД ГП Елхово е разрешено ползването на отпуск на мл.инспектор П. за
периода от 22.07.2019г. до 05.02.2020г. Представени са и болнични листове за
периода от 05.02.2020г. до 24.02.2020г., от 24.02.2020г. до 26.03.2020г., от
27.03.2020г. до 28.04.2020г., от 27.04.2020г. до 28.05.2020г., от
29.05.27.06.2020г., от 28.06.2020г. до 17.07.2020г. и от 18.07.2020г. до
01.08.2020г.
На 15.01.2020г. е издадена от Директор
ГД ГП, МВР, оспорената Заповед №3282з-108, с която на основание чл.226, ал.1,
т.16 от ЗМВР във вр. с предложение УРИ 4070р-401/08.01.2020г. и отразен отказ
върху Заповед №3282з-4016/04.12.2018г., е прекратено служебното правоотношение
на мл.инспектор П.. Заповедта е връчена на 03.08.2020г., което се удостоверява
с саморъчното отбелязване от жалбоподателя върху акта. На същата дата –
03.08.2020г. е съставен Акт за сдаване на длъжност.
Видно от Известие за доставяне – л.23 от
делото, настоящата жалба е изпратена от жалбоподателя до административния орган
на 17.08.2020г.
В преписката е представена докладна
записка УРИ 4536р-32335 от 18.12.2018г., с която Началник ГПУ Свиленград
уведомява Директор РД ГП Елхово за извършената оценка на изпълнението, за
преназначаването и за отказа на мл.инспектор П. да подпише актове за сдаване и
встъпване в длъжност с мотив, че обжалва заповедта. Тази докладна записка е
била поставена в досието на служителя от Началник сектор Човешки ресурси в РД
ГП Елхово Д.К., която в обясненията си е посочила, че извършила това, тъй като П.
заявил, че ще обжалва заповедта за преназначаване по съдебен ред.
В постъпилата от административния орган
преписка е приложено и Становище рег.№3282р-28853/17.02.2019г., изготвено от
Началник Отдел ПНО ГД ГП, докладна записка рег.№3282р-26205 от 14.11.2019г. на
Началник Отдел ЧР, Обяснения от 28.11.2019г. от Д.К. – началник сектор ЧР при
РД ГП Елхово при ГД ГП МВР. По делото като свидетел е разпитана и св.К. относно
проведената процедура по преназначаване и заявен отказ да встъпи в длъжност от
жалбоподателя. Свидетелят дава показания, че била наказа за това, че не били
предприети действия за прекратяването на правоотношението на мл.инспектор П., а
на практика тази заповед била само приложена по досието.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в установения
от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената Заповед
№3282з-108/15.01.2020г. на Директор Главна Дирекция Гранична полиция е издадена
от материално компетентния орган по чл.227 във вр. с чл.159, ал.1 и чл.37 от ЗМВР, при спазване на изискванията за съдържание и форма.
При издаването на оспорената заповед
не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и същата е издадена при
правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.226, ал.1, т.16 от ЗМВР
служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при отказ
да заеме друга длъжност в случаите на чл.164, ал.3, т.1 от ЗМВР. За да са
налице материалноправните предпоставки в случая, то следва да бъде установено
по безспорен начин, че служителят да е отказал да заеме друга длъжност, на
която е преназначен след като са установени незадоволителни резултати в
служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността. В Наредба №8121з-310/17.07.2014г. за преназначаване на
държавните служители в МВР - чл.7, ал.1, т.1 – 6, са уредени случаите, при
които ръководител на структура на МВР, в щата на която е заеманата длъжност,
предприема действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност.
Предлагането на друга длъжност, съгласието или отказът на служителя да я заеме
се удостоверяват писмено със съставянето на протокол с подписите, трите имена и
длъжностите на двама служители – чл. 7, ал. 4 от Наредбата. Когато служителят е
изразил съгласие за заеме предложената длъжност, в чл.7, ал.5 – 8 от Наредбата
е уредена процедурата по преназначаването, която приключва с издаване на
заповед за преназначаване, като Наредбата не съдържа уредба на случаите, в
които служителят изразява несъгласие да заеме предложената му длъжност. Тези
хипотези са уредени от ЗМВР – чл.226 и сл.
Съгласно чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №8121з-310/17.07.2014г. – съобразно
приложима редакция преди изменението в т.6, ДВ бр.47 от 2020г., в сила от
22.05.2020г., редът за преназначаване се прилага и в случаите по чл.164, ал.3
от ЗМВР, в чиято т.1 се съдържа хипотезата, когато са установени
незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на
изпълнението на длъжността, като преценката за преназначаване е предоставена на
органа по назначаването. При установен отказ да се заеме предложената длъжност,
то следва да бъде съставен протокол по чл.7, ал.4 от Наредбата, като същият е
елемент от фактическия състав на чл.226, ал.1, т.16 от ЗМВР и е основание за
прекратяване на служебното правоотношение. В настоящия случай обаче съставеният
протокол отразява съгласието на жалбоподателя да заеме предложената длъжност,
като това съгласие е дадено преди издаването на заповедта за преназначаване, а
впоследствие служителят е променил своето становище и е отказал да встъпи на предложената
му длъжност, т.е да заеме длъжността. Този отказ е безспорен между страните,
оформен е писмено от самия служител, но не в протокол по чл.7, ал.4 от
Наредбата, като по безспорен начин в настоящото производство се установя и
мотивировката на жалбоподателя да го изрази – неприключилото съдебно
производство по обжалване на заповедта за преназначаване. Причините, поради
които служителят е отказал да встъпи са ирелевантни в настоящия спор, но
доколкото има изразено първоначално съгласие, оформено с предвидения по чл.7,
ал.4 протокол, променено след издаване на заповедта и тъй като този отказ е
безспорен и не се твърди оттеглянето нито до връчване на оспорената заповед,
нито това е заявено в съдебното производство, то съдът счита, че няма допуснато
съществено процесуално нарушение при издаването на заповед за прекратяване на
служебното правоотношение. При връчването на заповедта за прекратяване няма
изявление че има промяна на отказа от 17.12.2018г., както и е подписан без
възражение Акт за сдаване от 03.08.2020г., когато вече е влязло в сила
решението по а.д.№25/2019г. на ХАС. Административният орган е изпълнил
задължението си и е съставил протокола по чл.7, ал.4 от Наредбата, като няма
предвидено законово задължение последващата промяна на изразеното становище от
служителя да бъде удостоверена в същата форма, т.е. отново да се състави
протокол. Нещо повече – недопустимо е след първоначалното съгласие последващият
безспорно установен и удостоверен отказ да бъде свързван с поставяне на
условия, макар и те да са свързани с хода на съдебно производство относно
законосъобразност на административен акт. Съгласно чл.226, ал.1, т.16 от ЗМВР
служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при отказ да
заеме друга длъжност в случаите по чл.164, ал.3, т.1, т.е. съществено условие е
именно наличието на волеизявление на служителя, с което отказва да заеме другата
длъжност при установените незадоволителни резултати и е без значение към кой
момент е заявен отказът. В този смисъл осъществяването на фактическия състав на
чл.226, ал.1, т.16 от ЗМВР изисква по надлежен ред да са установени
незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на
изпълнението на длъжността, предложената друга длъжност и изричния отказ на служителя
да заеме същата.
Съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя относно процесуално нарушение, свързано с
издаването на заповедта за прекратяване на правоотношението преди приключване
на съдебното производство по обжалване на заповедта за преназначаване, за
неоснователно, тъй като в ЗМВР и Наредба №8121з-311/2014г. не са предвидени
срокове за издаването на заповед за прекратяване на правоотношението след
отказ. Освен това съгласно чл.229 от ЗМВР служебното правоотношение не може да
бъде прекратено през време на отпуск, но макар и издадена към момент, когато
жалбоподателят е бил в отпуск за временна нетрудоспособност, то заповедта за
прекратяване е връчена след изтичането на отпуска. Тук следва да се има предвид
и че служебното правоотношение се прекратява, считано от датата на връчването
на заповедта, а не от датата на издаването ѝ – чл.230, ал.2 от ЗМВР.
В случая установените конкретни фактически
обстоятелства сочат, че са изпълнени елементите на фактическия състав по
чл.226, ал.1, т.16 от ЗМВР, поради което обжалваната заповед е издадена в
съответствие с материалния закон, като при издаването ѝ не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Така съдът счита, че оспорената Заповед
№3282з-108/15.01.2020г. на Директор Главна Дирекция Гранична полиция е законосъобразен акт,
тъй като е издадена от компетентен административен орган, при спазване на
установената форма и с определеното от закона съдържание, в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби, като при издаването не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и същият е съобразен и с
целта на закона, а жалбата срещу акта е неоснователна и недоказана.
С оглед крайния извод на съда на ответната
страна да бъдат изплатени от жалбоподателя направените по делото разноски,
представляващи юрк.възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба от П.П.П. ***
против Заповед №3282з-108/15.01.2020г. на Директор Главна Дирекция Гранична
полици, МВР.
ОСЪЖДА П.П.П., **********,*** да заплати на Министерство
на вътрешните работи София направените по делото разноски от 100 лева.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок, считано от съобщаването.
Съдия: