Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретар А.Пашова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №623
по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №623/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на К.Ф.И. ЕГН ********** и В.А.И. ЕГН **********
от гр.София срещу решение №495386 от 26.09.2018 г постановено по гр.д.№37785/14 г на СРС , 30-ти състав , с което е отхвърлен иска на въззивниците с правно основание чл.124 ал.1 ГПК
срещу Столична община да се признае за установено , че са собственици на
основание по давностно владение на поземлен имот с плащ от 782 кв.м. с идентификатор
№68134.2051.10 по КККР гр.София м.Босилковица , землище на кв.Симеоново ; при
съседи : имот №68134.2051.16 , имот №68134.2051.2 , имот №68134.2047.2128, имот
№68134.2047.2129 и имот №68134.2047.2124 .
Въззивниците излагат доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като са владели имота от 1990 г до
настоящия момент , изградили са масивни постройки , захранили са имота с ел.енергия
и заплащат данъци за него . Въззивниците са оспорили акта за частна общинска
собственост за имота , защото същият е издаден без валидно основание и при
липса на предходен АДС . Влизането в сила на кадастрален план не е придобивен
способ , в случая имотът е имал собственик и не може да стане общинска
собственост . Имотът е бил кооперативна собственост на АПК „Средец“ .
Въззиваемата страна СО не е подала
отговор на въззивната жалба . В о.с.з оспорва същата.
Въззивната
жалба е допустима.
Обжалваното решение е връчено на въззивниците на 05.10.2018 г и е обжалвано в срок на 17.10.2018 г /по пощата / .
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
За да отхвърли иска СРС е приел
следното . Ищците не доказват правното
основание , на което са получили ползването на процесния имот от АПК „Средец “
или от друго лице . Приложеното по делото уведомление от председател на АПК „Средец
“ изх. № 2567 от 01.11.1988г., с което Л.В.Д.се уведомява, че в срок от 7 дни
считано от 02.11. следва да освободи мястото в м. „Босилковица“, тъй като не
произвежда никаква продукция, за да се предостави същото на ищеца К.И. , който
отглежда животни и продава продукция на бригадата , съдържа само намерение за
предоставяне на имота за ползване, но не удостоверява предаването му. Такова
предаване не е отразено и в кадастралната карта и кадастралните регистри за
спорното място, тъй като съгласно тях имот с идентификатор 68134.2051.10, който
съответства на процесния, е записан на името на Р.Д.. По делото са налице
свидетелски показания, че правото на ползване е получено от АПК „Средец “ през
1988 – 1989 г , но това следва да се удостовери не с гласни, а с писмени
доказателства. Гласните доказателства удостоверяват само наличие на владение
върху имота от 1988-1989г., но то не е годно да направи ищците негови
собственици, тъй като този имот не може да се придобие по давност по реда на
чл. 79 от ЗС, поради неизтичането на законово предвидения срок. Съгласно чл.3
от Закона за държавните имоти, утвърден с Указ № 1772 от 07.12.1948г. /отм.
17.12.1951г./ държавните имоти не могат да се придобиват по давност. Следващата
законова уредба на правото на собственост е в Закон за собствеността, обн. с ДВ
бр. 92 от 1951г., който в чл.86 регламентира, че не може да се придобие по
давност вещ, която е социалистическа собственост. През 1990 г. текстът на цитираната
разпоредба е изменен в смисъл, че не може да се придобие по давност вещ съотв.
недвижим имот, който е държавна или общинска собственост, а през 1996г. текстът
отново е изменен в смисъл, че не се придобива по давност вещ, която е публична
държавна или общинска собственост. През 1996г. се приема Закона за общинската
собственост. Съгласно чл.7 ал.1 от този закон вещите общинска собственост не
могат да се придобиват по давност. Тази обща забрана важи до 05.11.1999г.
когато съгласно същата норма, по давност
не могат да се придобиват само вещите които са публична общинска собственост.
Със Закона за допълнение на ЗС в пар. 1 в ЗР са спрени давностните срокове и е наложен мораториум върху придобиването
по давност на недвижими имоти – държавна и общинска собственост за срок от
седем месеца, считано от 31.05.2006г. Тази разпоредба не се прилага в случаите,
когато към 31.05.2006г. е изтекла предвидената в чл. 79 от ЗС 10-годишна
придобивна давност. Тъй като 10 години от влизане в сила на ЗДС и на ЗОС
изтичат на 01.06.2006г., спирането на давностните срокове от 31.05.2006г. прави
невъзможно придобиването на държавен или общински имот по давност на осн. чл.
79, ал.1 от ЗС. С последващи изменения на разпоредбата относно мораториума
върху придобивната давност относно държавни и общински имоти – ДВ бр. 105 от
2006г., ДВ бр. 113 от 2007г., ДВ бр. 109/2008г. и ДВ бр. 105/2011г., срокът на
мораториума е продължен до 31.12.2014 г . Следователно
10-годишната давност за придобиване на процесния имот в полза на ищците не е
изтекла. Ищците не доказаха, че имота, който са владели е бил кооперативен
и именно за това забраната за придобиването му по давност по отношение на него
не е действала.
Решението на СРС е правилно като краен резултат , при следните уточнения . Ищецът К.И.
е подал молба вх. № 9400-5553/11.12.2012 г до ответника за придобиване правото
на собственост върху имота при условията на пар.4а, пар.4б и пар.4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Със заповед № РД-50-33 от 09.05.2013 г кметът на район Витоша на
Столична община е отказал придобиване правото на собственост по този ред поради
това, че представения документ за предоставено право на ползване не отговаря на
изискванията на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Тази заповед е обжалвана по съдебен ред
и с решение № I-026-099 от 20.12.2013г.
по гр.д. № 23850/2013г. по описа на СРС жалбата е отхвърлена като не се
спори по делото, че решението е влязло в сила . Не се спори между страните и е
налице СПН между тях , че ищците години
наред са претендирали , че са бивши ползватели по реда на § 4 и сл. от ПЗР
на ЗСПЗЗ . Едва след като претенциите им за
придобиване на собственост за отхвърлени по сложния фактически състав на
трансформиране на правото на ползване в право на собственост по реда на § 4 и
сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ , ищците драстично променят твърденията и поведението си
и завеждат настоящото дело .
На първо място , противно на
твърденията на въззивниците в случая въобще не може да става въпрос за тяхно
владение върху имота , в смисъл на явно , непрекъснато и демонстрирано владение
по отношение на ответника . Като бивши „ползватели“ ищците са били държатели , а не владелци на имота . Както е
посочено в решение № 291/09.08.2010
г., постановено по гр. д. № 859/2009 г на ВКС , II ГО , за да промени държането във владение
държателят трябва да демонстрира промяна в намерението /interversio possessionis/ за своене на имота , която открито да
демонстрира спрямо собственика. Така и в решение
№ 270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1162/2009 г на ВКС , II ГО
е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като
държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на
държателя , тази фактическа власт може да доведе до придобиване на собственост
по давност само ако държателят промени
намерението си по недвусмислен начин и превърне държането във владение. В решение
№ 145/14.06.2011 г., постановено по гр. д. № 627/2010 г на ВКС , I ГО е прието, че общият принцип на справедливостта
изключва скритостта на придобивната
давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато
засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани. В решение
№ 12/19.02.2014 г., постановено по гр. д. № 1840/2013 г на ВКС , I ГО
е прието, че ако фактическата власт върху недвижим имот е придобита на правно
основание /договор , административен акт и пр. / и липсва уведомяване на
собственика за промяна на намерението на държателя и трансформирането му в
недобросъвестно владение, презумпцията по чл. 69
ЗС не намира приложение.
В случая ищците признават ,
включително и в настоящото производство , че са
придобили държане на имота като
ползватели преди 1990 г , с цел да отглеждат в него животни . Няма данни
ищците да са се считали за собственици , още по-малко да са демонстрирали това
на ответника . Ако ищците се считаха за собственици и владееха имота за себе си
, те въобще нямаше да провеждат административна процедура по реда на § 4
и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ и да обжалват по административен ред отказа на кмета на
СО , район Витоша да ги признае за
ползватели .
Фактическа власт върху имота безспорно е била налице . За нея са налице множество
доказателства – скица , СТЕ , писмен договор за доставка на ел.енергия , както и свидетелски
показания на св.П.П., М.Д.и Б.Т.. Липсва
обаче ясно демонстриран анимус / намерение
за своене като собственици /, а не като ползватели . Чрез образуване на
административна процедура ищците явно и недвусмислено са признавали пред ответника
Столична община , че не са собственици , а очакват да станат такива въз
основа на правата им като бивши ползватели. И така чак до решение № I-026-099 от 20.12.2013г. по гр.д. № 23850/2013г. по описа на СРС , с
което окончателно им е отказано признаване права на ползватели по § 63 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ . Следователно до края на
2013 г не може да се признае владение , а само държане на имота .
На следващо място , за имота е налице план
за новообразувани имоти /ПНИ/ одобрен със заповед на областния управител на област София
№РД-15-055 от 10.05.2012 г . Според трайната практика на ВКС , имот ,
който евентуално подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ респ.би представлявал
остатъчен фонд на общината не може да
бъде придобит по давност докато ПНИ не е влязъл в сила респ.не е
издадена заповед на кмета на съответната община по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ . Това е
така , тъй като преди да влезе в сила ПНИ съответният собственик няма как да се
защити срещу срещу евентуални владелци и държатели . В този смисъл са решение № 54 от 23.04.2012 г по гр.д. № 1087/2010 г, ГК , ІІ ГО на ВКС, решение № 496 от 21.05.2009 г.
по гр. д. № 905/2008 г ВКС, І ГО , решение №373 от 21.05.2010 г. по гр. д. №
396/2009 г , решение № 627 от 05.10.2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г. на І ГО ,
решение №194 от 08.12.2017 г по гр.д. № 1016/2017 г, ГК , І ГО на ВКС / и много
други .
Дори да се
приеме , че е имало владение и подаването на молба за придобиване на имота до
ответника не прекъсва теченето на давностния срок за периода след 2012 г до
настоящия момент /2019 г/ не е изтекъл 10-годишен давностен срок .
Едно от
целите на ЗСПЗЗ е именно да се предотврати присвояване на имоти от
бивши ползватели или
фактически владелци на земеделските имоти в процеса на възстановяването им .
Поначало т.нар.„ползване“ е прекратено още с влизане в сила на ЗСПЗЗ - § 4 ал.1
от ПЗР на ЗСПЗЗ . Имотите са били предоставяни за временни земеделски нужди /в
случая да се отглеждат животни /, а не за да се застрояват незаконно с
постоянни сгради и да се придобиват като собственост . Само в изрично посочени
в ЗСПЗЗ случаи – с цел социална справедливост - ползвателите могат да
придобият собственост и то само ако следват многофазните административни процедури .
За „кооперативна собственост“ върху
земеделски земи е абсурдно да се разсъждава при действието на ЗСПЗЗ .
Многогодишна е практиката на ВС , ВКС и Конституционния съд е , че нито ТКЗС ,
нито АПК или други подобни организации някога са били собственици на земеделска
земя /същата винаги е била собственост на лицата , от които е отнета напр.по
Примерния устав на ТКЗС / . Отделно , тези организации са прекратени и
впоследствие ликвидирани според §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ , а земеделската земя се възстановява
на бившите собственици или остава за държавата или общината .
Както е изяснено с решение №203 от
18.10. 2016 г по гр.д.№1703/16 г на ВКС , I ГО и решение №212 от 06.02.2017 г по гр.д. № 1493/2016 г , ГК , І ГО на ВКС според чл.25 ал.1 ЗСПЗЗ земеделската
земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата е общинска собственост. Общинска
собственост съгласно чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ стават земите, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ , но са
останали незаявени в законните срокове. Тази правна последица настъпва след
влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници / в случая след влизане в сила на ПНИ/ . За
тези земи е приложима и забраната по чл.7 ал.1 ЗОбС за придобиване по давност .
Предмет на делото са правата на ищците
/ а не тези на ответника/ и те не са доказали , че са станали собственици на
имота на основание придобивна давност . Имотът е бивш земеделски имот – бил е
стопанисван от ТКЗС според показанията на св.П.и Д.и е включен в ПНИ . Няма данни имотът да е заявен за
възстановяване от бивш собственик или да е държавен , поради което е станал
частна общинска собственост и правилно му е издаден АОС. Според писмо от
18.09.2019 г на ОСЗ-Западна имотът е заявен за възстановяване от Кметство
Симеоново /СО/ през 1992 г , но не е издадено решение от ОСЗ.
Не са решаващи в случая , а по-скоро
са относими за бъдещи отношения между страните
водещите мотиви на СРС почерпени от общата уредба на ЗС . Със Закона за
допълнение на ЗС в пар. 1 в ЗР са спрени
давностните срокове и е наложен мораториум върху придобиването по давност на
недвижими имоти – държавна и общинска собственост за срок от седем месеца,
считано от 31.05.2006 г. Поредните спирания на давностните срокове след 31.05.2006
г правят невъзможно и за в бъдеще придобиването на процесния общински
имот по давност .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да бъде потвърдено .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №495386 от 26.09.2018 г постановено по гр.д.№37785/14 г на СРС , 30-ти състав .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.