РЕШЕНИЕ
№ 561
гр. Пловдив, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламена Н. Славова Милева
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова Милева Гражданско дело
№ 20225330114690 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е исковата молба от К. И. И. против „Сити Кеш“ ООД, с която
се иска да бъде установено в отношенията между страните на основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че клаузата на чл. 11, установяваща задължение за заплащане
на неустойка в размер на 784,89 лв. от Договор за потребителски кредит от
13.10.2021 г., е нищожна като накърняваща добрите нрави, поради
установяването й при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като неравноправна и
като противоречаща на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит от
13.10.2021 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е
предоставена сумата в размер от 1100 лв. при фиксиран лихвен процент по
заема от 40, 05 % и годишен процент на разходите от 49, 87%. Сочи, че в чл.
5 от договора е установено задължение за кредитополучателя за предоставяне
на обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство, което
да отговаря на определени изискванията, установени от кредитодателя. В
случай на непредставяне на уговореното обезпечение или неизпълнение
условията в чл.5 от Договора, съгласно чл. 11 от същия договор
кредитополучателят дължал неустойка в общ размер на 784,89 лв., платима
разсрочено ведно с погасителните вноски, към които се кумулира вноска за
неустойка. Ищецът твърди, че предвидената в чл.11 неустойка противоречи
1
на добрите нрави, доколкото последната е излязла извън присъщата й
обезщетителна функция. Сочи, че установената неустойка е в размер над 50
% от заемната сума, без последната да е свързана с вредите от
неизпълнението на главното задължение за връщане на заемната сума в срок.
Сочи, че неустойката е излязла и извън присъщата й обезпечителна функция.
Твърди още, че с предвиждане на задължение за заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение, отговарящо на неизпълними от
потребителите изисквания, по същество се осигурява допълнително
възнаграждение за кредитора и по този начин се заобикаля установената в
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК забрана. Ищецът сочи още, че кумулирането
към погасителните вноски на неустойка създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на заемодателя, както и че по този начин се стига
до непосочване в договора на действителния лихвен процент.
Въз основа на изложеното иска прогласяване нищожността на клаузата за
неустойка, обективирана в чл.11 от Договора за кредит, на посочените по-
горе основания.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока за това.
Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата
по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.
Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност
установителни искове за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД; както и по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК; чл.
146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26 ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 от
ЗПК.
Исковете са допустими, доколкото прогласяването нищожността на
договора и неговите клаузи не е ограничено със срок. Освен това ответната
страна може да търси изпълнение по нищожната клауза, което определя
интереса на ищеца за прогласяване на нейната нищожност с отделен иск.
За прогласяване нищожността на клаузата се сочат няколко основания.
От една страна, с размера и функцията на неустойката ищецът обосновава, че
същата накърнява добрите нрави. От друга страна, с факта, че неустойката се
предвижда при неизпълнение на изначално неизпълними задължения за
предоставяне на поръчителство и по този начин се създава допълнителна
печалба за кредитора, се свързват всички твърдени основания за нейната
нищожност. В съответствие с Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. 196/2011г. на
I т.о. на ВКС и доколкото първото посочено основание за нищожност се
основава на различни факти от останалите, съдът приеме, че първият иск
спрямо останалите е предявен в условията на евентуалност. Исковете следва
да се разгледат в поредността, посочена от ищеца в петитума на исковата
2
молба.
Основателността на главния иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3
ЗЗД е предпоставена от наличието на сключен между страните договор за
потребителски кредит, в който да е уговорена неустойка при условията и в
размера, посочени от ищеца, както и установяването на такива
характеристики на клаузата за неустойка, които я определят като
накърняваща добрите нрави.
От представения по делото договор за потребителски кредит от
13.10.2021г., носещ подписа на представител на ответника, се установява, че
на същата дата между страните бил сключен договор, по силата на който на
ищеца бил предоставен заем в размер на 1100 лв., като общо дължимата за
плащане сума била в размер на 1245,11 лв. Било предвидено още в чл.5 от
договора, че ищецът има задължение в тридневен срок от сключване на
договора да предостави обезпечение на кредитора под формата на безусловна
банкова гаранция или поръчителство при осигурителен доход на поръчителя
минимум 7 пъти минималната работна заплата. Установява се още, че
съгласно чл.11 от Договора ищецът дължал неустойка в размер на 784,89 лв.,
платима разсрочено, при неизпълнение на задължението да бъде представено
обезпечение в тридневния срок или ако то не отговаря на условията на чл.5.
Въз основа на така установените уговорки между страните съдът намира,
че клаузата на чл.11 от договора за потребителски кредит, предвиждаща
неустойка, накърнява добрите нрави, поради което е нищожна на основание
чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. На първо място, следва да се взема предвид
размерът на уговорената неустойка. За непредоставяне на обезпечение на
заетата сума в размер на 1100 лв. и общо дължимата сума в размер на 1245,11
лв., се предвижда неустойка в размер на 784,89 лв., което съставлява 63 % от
общо дължимата сума и 71 % от заетата сума. Като се има предвид, че тази
неустойка е предвидена не в случай на неплащане на дължимите по договора
главница и възнаградителна лихва, а в случай на непредоставяне на
обезпечение, предвиденият размер излиза извън обезщетителната, а и извън
санкционната функция на неустойката. Възможно е длъжникът да изпълни
паричните си задължения по връщане на заетата сума и възнаградителната
лихва, макар и без да е предоставил обезпечение по заема, но въпреки това ще
дължи неустойка, чийто размер надвишава половината от общо дължимите
суми по договора. В този случай без реални вреди за кредитора, същият би се
обогатил със сумата за неустойка.
Краткият срок за изпълнение на задължението от три дни, високите
изисквания, на които следва да отговаря обезпечението, както и
предварителното разсрочване на задължението за неустойка сочат, че същата
не е уговорена да обезпечи изпълнение на задължението за предоставяне на
3
обезпечение, тъй като изначално е предпоставена невъзможността за неговото
изпълнение в този срок и при тези условия. Ето защо за уговорената
неустойката липсва и функцията да обезпечава изпълнението.
Основателни са и доводите на ищеца, че с предвиждането на санкция за
изначално неизпълнимо задължение, всъщност се цели набавяне на
допълнителна печалба за кредитора, което също накърнява добрите нрави.
Поради изложеното главният иск се явява основателен, клаузата на чл.11
от Договора следва да се прогласи за нищожна, като накърняваща добрите
нрави, тъй като предвидената неустойка излиза от присъщите й функции и
преследва друга цел.
Доколкото главният иск се уважава, не е настъпила процесуалната
предпоставка за разглеждане на другите основания за нищожност, предявени
при евентуалност.
Поради изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се присъдят сторените от ищеца разноски за държавна
такса в размер на 50 лв.
Ищецът е бил представляван при условията на безплатна адвокатска
защита, поради което в съответствие с искането и на основание чл.38 ЗА, вр. с
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответникът ще бъде осъден да плати на процесуалния
представител на ищеца – адв. С. Н., адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СИТИ КЕШ“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.“Славянска“ № 29, ет.7, по предявения от К. И. И., ЕГН: **********, с
адрес: гр. *******************************, иск с правно основание
чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, че е нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, уговорката в чл.11 от Договор за потребителски кредит
от 13.10.2021г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и К. И. И., с която се
предвижда неустойка в размер на 784,89 лв., дължима от кредитополучателя
при непредоставяне на обезпечение, отговарящо на условията на договора.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: ********* да плати на К. И.
И., ЕГН: **********, сумата в размер на 50 лв. – разноски за държавна
такса.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: ********* да плати на адв. С.
К. Н., с БУЛСТАТ **********, с адрес: гр.
4
*******************************, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, сумата
в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5