Мотиви към Присъда
№ 7 / 28.04.2017г. по НОХД № 2555/2016г. по описа на
Несебърския
районен съд
С обвинителен акт Районна
прокуратура – Несебър е повдигнала обвинение срещу Д.В.Б. с ЕГН **********,
българин, български гражданин, средно образование, неженен, работи като общ
работник, осъждан, постоянен и настоящ адрес:***6, за това, че на 29.06.2016г.
около 15:20 часа в к.к. Слънчев бряг, на главната алея срещу хотел „Ривер Парк” с посока на движение към град Свети Влас,
управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес”,
модел „Спринтер” с рег.№ А .... КХ в едногодишен срок
от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление с наказателно постановление №
14-0304-002217 / 27.08.2014г. по описа на РУ-Несебър, връчено му лично на
16.02.2016г. и влязло в законна сила на 24.02.2016г. – престъпление по чл.343в,
ал.2 от НК.
Производството се е развило по Глава ХХVІІ от НПК.
Подсъдимият на основание чл.371,
т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебните прения:
- представителят на прокуратурата
поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище, че събраните по делото
доказателства установяват по категоричен и безспорен начин извършването на
престъплението от обективна и субективна страна, за което Б. е предаден на съд.
Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.58а,
ал.4, връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК „лишаване от свобода” за срок от четири
месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
- защитата на подсъдимия пледира при
определяне на наказанието „лишаване от свобода”, същото да бъде наложено в
минимален размер, да бъде приложен института на чл.66, ал.1 от НК, и което
наказание да бъде намалено с една трета на основание чл.58а, ал.3 от НК.
- подсъдимият Д.В.Б. при
условията на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират
доказателства за тези факти, признава вината си и изразява съжаление за
стореното.
Несебърският районен съд, при условията на чл.372, ал.4 от НПК,
позовавайки се на направените от подсъдимия самопризнания и събраните в
досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, водим от принципите
на чл.14 от НПК, прие за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д.В.Б. е роден на ***г***,
живее на постоянния си и настоящ адрес ***6. Работи като общ работник, със
средно образование е, не е женен. Същият е осъждан, като последното му наложен
наказание е пробация също за престъпление по чл.343в,
ал.2, вр. ал.1 от НК.
На същият е издадено свидетелство
за управление на МПС и контролен талон към него, валидни до 10.07.2017г., но
СУМПС е отнето със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
2131 от 27.02.2010г. на Началник Сектор към ОДМВР Бургас, която заповед е била
връчена лично на Б. на 28.01.2013г., а СУМПС е било иззето считано от
16.08.2011г. поради отнемане на всички контролни точки на основание чл.157,
ал.4 от ЗДвП. Въпреки това подс. Б. е продължил да
управлява МПС след като СУМПС му е било отнето, и бидейки по този начин
неправоспособен водач. За извършени след това нарушения по чл.150 от ЗДвП са му
били налагани административни наказания по чл.177, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП с влезли в сила наказателни постановления,
между които и НП № 14-0304-002217, издадено от Началник РУП към ОДМВР Бургас,
РУ Несебър, връчено му на 16.02.2016г. и влязло в сила на 24.02.2016г., като му
е била наложена глоба.
На 29.06.2016г. свидетелите Т.Д.Т.
и О.М.И. – двамата на длъжност младши автоконтрольори
при РУ на МВР Несебър, са изпълнявали служебните си задължения за времето от
07:30 часа до 19:30 часа. Докато упражнявали контрол на пътното движение, около
15:20 часа по главната алея на к.к. Слънчев бряг, срещу хотел „Ривер Парк” спрели за проверка движещия се в посока град
Свети Влас товарен автомобил „Мерцедес Спринтер” с
рег.№ А .... КХ. При проверката установили самоличността на водача и че това е подс. Д.В.Б., както и че автомобила е собственост на Юсеин
Али Юсеин. След като подс. Б. е заявил, че не може да
представи свидетелство за управление на МПС по причина, че същото му е било
отнето, проверяващите извършили служебна справка в дежурната част на районното
управление, при което се установило, че действително СУМПС на водача е било
отнето и не притежава такова валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. За управление на МПС без свидетелство
за правоуправление съставили акт за установяване на административно нарушение
сериен № Г726929 от 29.06.2016г.
По доказателствата:
Съдът прие гореописаната фактическа
обстановка като безспорно установена и доказана, вземайки предвид
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени към
делото по реда на чл.283 от НПК като годни и достоверни, поради което и се
кредитират от съда.
От правна страна:
При така приетите за установени
факти по делото съдът намери, че на 29.06.2016г. като е управлявал МПС без да е
правоспособен водач и в едногодишния срок след като за същото такова деяние е
бил наказван по административен ред с наказателно постановление №
14-0304-002217 от 27.08.2014г., издадено от Началник РУП към ОДМВР Бургас, РУ
Несебър, влязло в сила на 16.02.2016г., подс. Б. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в,
ал.2 от НК, а от субективна страна е осъществил същото с пряк умисъл – при
съзнавани общественоопасни последици и тяхното
целене.
Причини за извършването
на деянието са ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитане на
законоустановените норми и правила на поведение в обществото и пренебрежително
отношение към правилата за движение по пътищата и тяхното незачитане.
По вида и размера на
наказанието:
Съдът намира, че с оглед
посочените по-горе правни изводи, подсъдимият Д.В.Б. следва да бъде признат за
виновен за извършеното от него престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът приема дадените от подсъдимия обяснения и изразеното
критично отношение към извършеното деяние.
За отегчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства съдът приема предходното осъждане на подсъдимия за
същия вид деяние, както и наложените административни наказания също за
нарушения по чл.150 от ЗДвП, които наказания обосновават упорито незачитане и
пренебрежение на законоустановените правила за движение по пътищата.
След като призна подсъдимия Д.В.Б.
за виновен в извършването на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК и взе
предвид всички обстоятелства по чл.54 от НК, съдът счете, че налагане на
наказание над минималния предвиден размер за съответното престъпление, а именно
една година и шест месеца „лишаване от свобода”, би съответствало на целите,
посочени в чл.36 от НК, като едновременно с това, на основание императивната
разпоредба на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и осъди
подсъдимия на 1 (една) година „лишаване от свобода”.
В случая съдът прима, че за постигане целите
на наказателната репресия и преди всичко за поправянето му, не е наложително подс.Б. да изтърпи така наложеното му наказание „лишаване
от свобода” ефективно. От друга страна не предходните му осъждания не се явяват
пречка за приложението в случая на чл.66, ал.1 от НК. Подс.
Б. е бил осъждан като непълнолетен, като му е било наложено наказание
„обществено порицание”. Впоследствие като пълнолетен с влязла в сила на
25.06.2010г. Присъда № 856/10.05.2010г., постановена по НОХД № 4495/2009г. по
описа на Районен съд – Бургас, подс.Б. е бил признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.129, ал.2 от НК, като му е било наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от едно година и шест месеца, чието изпълнение на
основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от три години. Реабилитацията
за това осъждане на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК е настъпила на
25.06.2013г. – с изтичането на изпитателния срок – независимо, че в този срок подс. Б. е извършил на 21.03.2013г. друго престъпление, а
именно по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, защото то не
е наложило изтърпяването на отложеното наказание (Решение № 43 от 22.03.2016г.,
постановено по ч.н.д.№ 208/2016г. на ВКС, І н.о.). Осъждането на подс. Б. за това престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК с одобрено Споразумение от 01.04.2014г. по
НОХД № 217/2014г. по описа на Районен съд – Бургас, с което му е наложено
наказание „пробация”, изтърпяно към датата на
извършване на престъплението, предмет на настоящото дело, също не представлява
пречка за приложението в случая на института на чл.66, ал.1 от НК, поради което
и на това основание съдът отложи изпълнението на наложеното с настоящата
присъда наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Ръководейки се от всички относими обстоятелства в тази насока, както и от принципа,
залегнал в чл.35, ал.3 от НК, при конкретните обстоятелства на казуса, съдът
намери, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на тежестта на
престъплението и на обществената опасност на подсъдимия, отговаря на целите,
визирани в чл.36 от НК и адекватно би съдействало за постигане на
индивидуалната и генералната превенция.
Разноски по делото не са правени,
включително и в хода на досъдебното производство, поради които такива не следва
да се присъждат на основание чл.189, ал.3 от НПК.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
15.05.2017г.
Град Несебър
РАЙОНЕН СЪДИЯ: