РЕШЕНИЕ
№ 72
град Плевен, 17.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – първи
касационен състав, в съдебно заседание на двадесети януари
две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛКА
БРАТОЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. НЕДЯЛКО И. |
при секретар Милена
Кръстева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Недялко И. касационно административно дело № 942/2022 г.
Производството е по чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Касационното административното дело е образувано по
касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез
юрисконсулт Първолета Попова с пълномощно по делото срещу решение № 20/14.01.2022
г. по адм. дело № 901 по описа за 2020 г. на АС Плевен, в осъдителната му част,
в която е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да
заплати на З.И.П. ЕГН **********,
изпърпяващ наказание в затвора Белене, сумата 5 500 лв., съставляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 08.12.2004 г.- 15.10.2015г.,
ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от 06.11.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Решение № 20/14.01.2022 г. по адм. дело № 901 по описа
за 2020 г. на АС Плевен, в частта, с която е отхвърлен предявения иск от З.И.П.,
ЕГН **********, изтърпяващ присъда в Затвора-гр.Белене, за разликата над
присъдения размер от 5 500 лева до пълния претендиран размер от 50 000 лева, не
е обжалвано и е влязло в законна сила.
В касационна жалба процесуалния представител на ГДИН навежда доводи, че за да бъде приет за основателен искът за вреди с
правно основание чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани:
акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага
до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284,
ап.5 от ЗИНЗС - оборима презумпция. Посочва, че отговорността на държавата се
ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение /чл. 3 ал.1 от ЗИНЗС/, както при поставянето на лицата в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3,
ал.2 от ЗИНЗС/. Сочи, че на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК. във вр. с чл.144
от АПК, в тежест на П. е било да докаже, че е налице незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на администрацията, след като твърди, че в резултат от
такива за него са настъпили вреди. Посочва, че съдът неправилно е приел, че е
доказано наличието на неимуществени вреди за ищеца, произтичащи от отменения
като незаконосъобразен административен акт по отношение разпореденото в т. 1 от
заповедта използване на белезници и начинът на поставянето им при престой на
открито; по т. 8, касаеща ползване правото на телефонно обаждане и отчасти по
т. 6, тъй като няма безспорни доказателства за наличието на причинно-следствена
връзка между отменената заповед и претърпените вреди. Моли да бъде отменено решението
и да бъдат присъдени в полза на ГДИН разноски за двете инстанции.
С допълнение към касационната жалба е направено
оспорване и на Определение № 447/14.03.2022 г., с което е допълнено решение №
20/14.01.2022 г. като е осъдена ГДИН да заплати на З.П. на осн. чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ сумата от 10 лева, представляваща заплатена от ищеца държавна такса за
образуване на производството и да заплати на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в
полза на НБПП – София разноски за един служебно назначен адвокат в размер на 33
лева, като счита, че сумите са неправилно присъдени. Счита, че съда се е
произнесъл по искане, с каквото не е сезиран, присъждайки разноски в полза на
НБПП, без да е отправено такова искане от тях. Моли да бъде отменено това
определение.
Постъпил е писмен отговор от ответника – З.И.П.,***, с
който счита, че касационната жалба на ГД „Изпълнение на наказанията“ по адм.
дело № 901/2020 г. на Административен съд - Плевен е неоснователна. Счита, че ответникът
е пропуснал процесуалния срок за обжалване на решението, като счита, че е
същият е загубил правото си на касационна жалба. Относно оспорването на
Определение № 447/14.03.2022 г. счита, че е направено с мотиви, които са
неотносими. Посочва, че той има правен интерес да направи искане за присъждане
на разноски в полза на НБПП, тъй като след влизане в сила на решението, ще бъдат
претендирани разноски, които държавата е направила за адвокатски хонорар. По
изложените аргументи, с които се оспорва решението счита, че същите са неправилни,
тъй като се излагат аргументи свързани със ЗИНЗС, а исковата молба и решението
на АС – Плевен се основават на ЗОДОВ. Излага доводи, че за периода на исковата
претенция приложима и действаща е била правната норма на ЗОДОВ, тогова ЗОД,
който препраща към ЗЗД като правно основание за обезщетения за неимуществени
вреди. Посочва, че когато се търси отговорност се прилага онази материална
и/или процесуална правна норма, която е била действаща към датата на
извършеното правонарушение, ако тези правни норми са по-благоприятни за правонарушителя.
Излага доводи и за неправилност на решението, тъй като съда не е взел предвид
всички изложени от него факти и събраните по делото доказателства. Претендира присъждане
на обезщетение в пълен размер – 50 000 лева, както и да бъдат отхвърлени
касационните жалби на ответника.
В съдебно заседание касаторът – Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ – гр. София се представлява от юрисконсулт Първолета Попова с
пълномощно по делото, която поддържа жалбата против акта на първоинстанционния
съд, както и изложеното в нея по отношение на допълнението на решението с
определение от 14.03.2022 г. по съображения, изложени в касационната жалба.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. в полза на ГДИН.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба З.И.П.
се явява лично. Твърди, че касационната жалба е неоснователна, защото се иска
отмяна на решение, което вече е влязло в сила. Посочва, че съдът е постановил,
че има нечовешко отношение, като това е преюдициален факт и той не може да бъде
обезсилен с тази жалба. Счита, че хонорар за юрисконсултско представителство не
се дължи, тъй като държавата плаща юрисконсултска заплата на ответника. Отделно
навежда доводи, че първоинстанционният съд не се е съобразил със задълженията
си по ГПК да му укаже кои факти не са доказани и той е счел, че всички факти,
които е посочил, както и всичките му оплаквания са доказани. Моли настоящия съд
да отмени първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане, за
да се разгледа производството с всички експертизи и той да има възможност да
докаже всяка една от основателните си претенции или алтернативно да потвърди
иска в пълния му размер. Иска делото да бъде върнато, за да може да докаже
претенциите си.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че касационната жалба е основателна и предлага на съда да бъде
уважена.
Административен съд – Плевен, първи касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба и допълнителната жалба към нея са подадени в срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 285, ал. 1, изр. ІІ от ЗИНЗС, и са процесуално
допустими.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна, но по основания различни от
наведените от жалбоподателя.
С посоченото решение съдът е осъдил на основание чл.1
ал.1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.
София да заплати на З.И.П., ЕГН **********, изтърпяващ присъда в
Затвора-гр.Белене сума в размер на 5 500 лева (пет хиляди и петстотин лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода
08.12.2004 г. – 15.10.2015 г. от отменената като незаконосъобразна Заповед №
1353/08.12.2004 год. на началника на Затвора – Белене, ведно с дължимата
законна лихва върху присъденото обезщетение от 06.11.2015 год. до окончателното
изплащане на сумата. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения иск за
разликата над присъдения размер от 5 500 лева до пълния претендиран размер от
50 000 лева, като неоснователен и
недоказан, като решението в тази част е влязло в законна сила.
С Определение № 447/14.03.2022 г., е допълнено решение
№ 20/14.01.2022 г., като е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
– гр. София да заплати на З.И.П. на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 10
лева, представляваща заплатена от ищеца държавна такса за образуване на
производството и да заплати на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на НБПП –
София разноски за един служебно назначен адвокат в размер на 33 лева.
Настоящата инстанция намира, че решението е недопустимо,
в частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София е
осъдена да заплати на З.И.П., ЕГН **********, изтърпяващ присъда в
Затвора-гр.Белене съответстващата сума от общия размер на 5 500 лева (пет
хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от 08.12.2004
г. до 31.05.2009 г. (част от общия период
08.12.2004 г. – 15.10.2015 г.) от отменената като незаконосъобразна Заповед №
1353/08.12.2004 год. на началника на Затвора – Белене, ведно с дължимата
законна лихва върху присъденото обезщетение от 06.11.2015 год. до окончателното
изплащане на сумата, като в тази част решението следва да бъде обезсилено.
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София
е създадена с приемането на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража обн. ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009
г., като съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС в редакцията към 01.06.2009г. Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към министъра
на правосъдието със седалище София и е второстепенен разпоредител
с бюджетни кредити. Преди 01.06.2009г. Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – гр. София не е съществувала и следователно не може да бъде
надлежна страна – ответник за част от периода на исковата претенция, а именно от
08.12.2004 г. – 31.05.2009 г., като за този период пред първата инстанция не е
имало конституиран надлежен ответник, поради което след обезсилване и връщане
на делото на друг състав на първоинстанционния съд, в тази му част,
първоинстанционният съд следва да остави исковата молба без движение, като
укаже на ищеца да посочи надлежен ответник за част от периода на исковата си претенция,
а именно от 08.12.2004 г. до 31.05.2009 г.
По отношение на останалата част на обжалваното решение,
в частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София е
осъдена да заплати на З.И.П., ЕГН **********, изтърпяващ присъда в Затвора-гр.Белене
съответстващата сума от общия размер на 5 500 лева (пет хиляди и петстотин
лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.06.2009 г. до 15.10.2015
г. (част от общия период 08.12.2004 г. – 15.10.2015 г.) от
отменената като незаконосъобразна Заповед № 1353/08.12.2004 год. на началника
на Затвора – Белене, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото
обезщетение от 06.11.2015 год. до окончателното изплащане на сумата, в тази
част производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на ЗОДОВ –
чл. 1 ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно определение №10439 от 16.11.2022г. по адм.
дело №4126/2022г. на ВАС, исковата претенция на З.И.П. следва да бъде
квалифицирана по чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и следователно
производството следва да се развие пред първоинстанционния съд по реда на чл.
284 и сл. от ЗИНЗС, като в този случай освен по различен ред, производството
следва да се развие и при разпределение на доказателствена тежест по различен
начин, тъй като съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, като настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, т.е.
доказателствената тежест е на ответника пред първоинстанционния съд.
С оглед на горното, при разглеждане на делото пред
първата инстанция и съгласно определение №10439 от 16.11.2022г. по адм. дело
№4126/2022г. на ВАС, неправилно е приложен материалният закон, а именно чл. 1
ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, вместо чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, което
представлява нарушение на материалния закон, който е следвало да бъде приложен
при разглеждане на делото пред първата инстанция, поради което решението за
част от периода на исковата претенция, а именно от 01.06.2009 г. до 15.10.2015
г. (част от общия период 08.12.2004 г. – 15.10.2015 г.) е постановено при неправилно прилагане на материалния
закон, поради което решението, в тази част, следва да бъде отменено и върнато за
разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд.
След връщането на делото и след посочване на надлежен
ответник от ищеца за периода от 08.12.2004 г. до 31.05.2009 г., исковата
претенция за целия период за който се претендира обезщетение от ищеца, а именно
от 08.12.2004 г. – 15.10.2015 г. , следва да се разгледа от първоинстанционния
съд по реда на чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
При новото разглеждане на делото съдът
следва да се произнесе и по всички направени деловодни разноски, включително и
за настоящата инстанция на осн. чл. 226 ал. 3 АПК, поради което Определение № 447/14.03.2022 г., с което е допълнено
решение № 20/14.01.2022 г., като е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – гр. София да заплати на З.И.П. на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
сумата от 10 лева, представляваща заплатена от ищеца държавна такса за
образуване на производството и да заплати на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в
полза на НБПП – София разноски за един служебно назначен адвокат в размер на 33
лева следва да се отмени.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.3 от АПК и чл.
221, ал. 2, предл второ във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Плевен, първи касационен състав,
РЕШИ:
Обезсилва решение №
20/14.01.2022 г. по адм. дело № 901 по описа за 2020 г. на Административен съд –
Плевен, в частта, с която Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София е осъдена да заплати на З.И.П.,
ЕГН **********, изтърпяващ присъда в Затвора-гр.Белене съответстващата сума от
общия размер на 5 500 лева (пет хиляди и петстотин лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 08.12.2004 г.
до 31.05.2009 г. (част от общия
период 08.12.2004 г. – 15.10.2015 г.) от
отменената като незаконосъобразна Заповед № 1353/08.12.2004 год. на началника
на Затвора – Белене, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото
обезщетение от 06.11.2015 год. до окончателното изплащане на сумата.
Отменя
решение № 20/14.01.2022 г. по адм. дело №
901 по описа за 2020 г. на Административен съд – Плевен, в частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
гр.София е осъдена да заплати на З.И.П., ЕГН **********, изтърпяващ присъда в
Затвора-гр.Белене съответстващата сума от общия размер на 5 500 лева (пет
хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от
01.06.2009 г. до 15.10.2015 г. (част от
общия период 08.12.2004 г. – 15.10.2015 г.) от отменената като незаконосъобразна Заповед №
1353/08.12.2004 год. на началника на Затвора – Белене, ведно с дължимата
законна лихва върху присъденото обезщетение от 06.11.2015 год. до окончателното
изплащане на сумата.
Отменя Определение №
447/14.03.2022 г., с което е допълнено решение № 20/14.01.2022 г., като е
осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София да заплати на З.И.П.
на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 10 лева, представляваща заплатена от
ищеца държавна такса за образуване на производството и да заплати на осн. чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на НБПП – София разноски за един служебно назначен
адвокат в размер на 33 лева.
Връща делото за
ново разглеждане от друг състав на Административен съд-Плевен при съобразяване
с дадените указания.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/ 2. /П/