Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На
седми февруари две хиляди и деветнадесета
година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Силвия Генова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 81 по
описа за 2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Н.Т.” ЕООД, против НП № 23-0001040 от 14.11.2018г. на Началника на
Областен отдел АА в ГД АИ – гр.Варна,
с което за нарушение на чл.91в, т.2 от ЗАвПр, на осн. чл.104 ал.7 от ЗАвПр на „Н.Т.” ЕООД
е наложено наказание „имуществена санкция“
в размер на 5 000 лева.
В жалбата се излагат
аргументи, че с отправената до дружеството покана АНО не е дал подходящ срок за
предоставяне на поисканите извлечения от паметта на дигиталния тахограф, тъй
като за обработката на данните е необходим специален софтуеър. Наред с това се
посочва, че в случая от НП не става ясно дали дружеството е наказано за
несъхраняване на данни или за отказ от представянето им, като едновременно с
това НП е било издадено след изтичане на едномесечния срок, предвиден за това.
В
съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, изпраща представител, който поддържа изцяло заявеното в жалбата.
Въззиваемата
страна Изпълнителна Агенция Автомобилна Администрация-Варна, изпраща
представител, който оспорва жалбата, моли за
потвърждаване на НП и изразява становище, че предявеното
обвинение било за непредставяне на документи, а не за непредставянето им в
срок, поради което възражението относно датата на нарушението било
несъстоятелно. Следвало документите да се съхраняват в офиса на превозвача за
да бъдат предоставени при всяко поискване. Съгласно чл. 38 ал.1 т.1 и т.2 от
Наредба Н-3/07.04.2009 г. на МТ данните следвало да бъдат архивирани и
съхранени в офиса на дружеството много
преди проверката. Според чл.18 от Наредба Н-3/07.04.2009 на МТ, всеки служител
на предприятието можело да притежава карта на
превозвача, посредством която да се извлекат данните от паметта на тахографите. Това можело да бъде сторено във
всеки лицензиран сервиз или център. Едномесечният срок за издаване на НП не бил преклузивен, доколкото законът е предвидил шестмесечен такъв. Случаят не бил
маловажен.
Като съобрази събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Чрез Министъра на транспорта до ИА
АА през м. август 2018г. се получил
писмен сигнал за нарушения, от страна на „Н.Т.“
ЕООД, вкл. се описвало че водачите на автобусите не ползват почивки и използват
чужди дигитални карти.
По
повод на това, с писмо от 29.08.2018 г. на Началник ОО АА-Варна било възложено
да бъде извършена проверка.
За
приключването й бил определен срок до 10.09.2018г.,
като проверката
извършил св.Й.Р.Й., Старши инспектор към ОО "АА" – Варна.
С
изрична писмена покана №50-00-736/2/03.09.18г. била
изискана информация по т.6, извлечена от паметта на дигиталния
тахограф марка EFKON AG модел EFAS
– 3, сер. № **********, одобрен тип 1-200, монтиран в МПС
автобус „МАН РХЦ 404“, кат. М3, с ДК № В7637РТ, собственост на
дружеството-превозвач за периода от 01.07.2018г. до 31.07.2018г., когато били
извършвани международни обществени превози на пътници по линия Добрич- Малко
Търново – Дерекьой- Истанбул. С поканата не бил определен срок за
предоставяне на документите. Поканата била връчена на упълномощено лице Сийка
Георгиева на 03.09.2018 г.
Превозвачът притежавал лиценз на Общността №
0470/13.12.11г. за международен обществен превоз на пътници.
Разпечатки
от дигиталния тахограф не били предоставени и до края на проверката.
На
дружеството били налагани и множество други наказания за нарушения на правилата
за обществен превоз.
На
13.09.2018 г. срещу дружеството бил съставен АУАН за нарушение по чл. 91в,
т.2 от ЗАвтПр, извършено на 13.09.2018 г., изразяващо се в непредставяне на информация от дигиталните тахографи. АУАН бил предявен на
упълномощено лице без възражения.
Описаната
фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото
доказателства, а именно от писмените
доказателства - преписката по АНП- АУАН, справка за нарушител, покана,
приемо-предавателен протокол, писма, заповед за компетентност, пътнически
листи, двенки за изпълнени курсове на автогара-Варна и други, както и от
гласните доказателства – показанията на св. Й., които са конкретни, подробни,
логични и непротиворечиви и изцяло се кредитират от съда.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на
обжалване от надлежна страна, поради което е и приета от съда за разглеждане.
НП
е издадено от компетентен орган и в
шестмесечния, определен от закона срок за това.
Както АУАН, така и НП
обаче, не съдържат изискуемите по чл.42 и 57 ЗАНН реквизити, доколкото
не са
описани обстоятелствата, касаещи съставомерните елементи на нарушението
и последното не е индивидуализирано в изискуемата от
закона степен.
За
да е налице нарушение по 91в ЗАвП, следва
превозвачът да не е съхранявал, или да не е предоставил на проверяващите (при условията на изричен отказ), информацията от
дигиталните тахографи.
В
случая се твърди, че АНО не е определил срок за предоставяне на разпечатките,
тъй като по силата на закона, те следвало да се съхраняват в офиса на
дружеството. Това е така, но в този
случай нарушението следва да се счита извършено в деня, в който е установено,
че те не се съхраняват в офиса на дружеството и не се предоставят. Ако АНО бе
определил срок за предоставянето им в сградата на ОО АА-Варна, или ако този
срок е определен нормативно, то тогава нарушението щеше да се смита извършено в
първия ден на забавата след изтичане на срока.
В АУАН и НП не са изложени факти, от
които да стане ясно защо АНО е избрал за дата на нарушението именно датата 13.09.2018г.- на която е съставен и АУАН. Това не става ясно и от
доказателствата, събрани в хода на АНП, нито в хода на съдебното производство.
Нарушението, изразяващо се в непредставяне на документи, когато за представянето им е определен срок,
се счита извършено в първия ден на
забавата. В случая с поканата не е определен срок, като
според показанията на актосъставителя това било така защото дружеството дължало
предоставянето на информацията незабавно при поискване, т.е. в момента на
проверката.
Чл.12
ал. 5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и
организацията на контролните проверки на пътя определя седмодневен срок за
предоставяне на документи, но доколкото в случая става въпрос за информация от дигитален тахограф и доколкото проверката е била
в офиса на дружеството, то действително съдът намира, че е следвало въззивната
страна да разполага с тези разпечатки и да може още на момента да ги предостави
за проверка. Поради това и правилно с поканата не е определен срок за
предоставянето им.
Горното,
обаче, предполага нарушението да се счита за извършено в деня на проверката.
Кога е бил този ден, не се описва нито в АУАН, нито в НП. Не са описани и
фактите, от които е направен извод, че нарушението е извършено на посочената от
АНО дата 13.09.18 г. Датата индивидуализира нарушението по безспорен и
категоричен начин и посочването й е винаги дължимо от страна на наказващия орган, респ.
следва да се опишат фактите дали основание на наказващия орган да приеме именно
конкретна дата за тази на която е било извършено нарушението.
Такива факти не се описват в АУАН и НП и не стават ясни дори и от
доказателствата. Поради това съдът намира, че е ограничено правото на защита на
въззивната страна и НП следва да бъде отменено поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
Освен това е приложена санкция по
чл. 104 ал. 7 от ЗАвтПр която има две хипотези на изпълнително деяние – „не съхраняват“ и „отказват да ги
предоставят“. От фактическото и правно описание не става ясно за какво точно е
наказано лицето. Действително се сочи в НП „не предоставят“, но закона говори
за „отказ“ да бъдат предоставени. Т.е. става ясно, че законодателят е имал при едната хипотеза предвид случаите, в които
разпечатките се съхраняват, но съзнателно не се предоставят, а в другата
хипотеза – случаите, в които те не се съхраняват. При описание на нарушението
от правна страна не е описан елемент от съставомерните признаци, а именно, че е
налице „отказ“.Недостатъчното изясняване на
изпълнителното деяние, за което е наказано лицето е довело и до неяснотата
относно датата на извършване на деянието.
Съдът
не споделя становището на въззивната страна, че не им бил даден достатъчен срок
за предоставяне на информацията от дигиталните тахографи. Същата би
следвало да се съхранява в офиса на дружеството и да са на разположение на
контролните органи винаги при поискване.
Като не е с пазило това изискване, дружеството само се е поставило в
положение да не може да ги предостави по време на проверката. Несъстоятелно е и твърдението за
неспазване на едномесечния срок за издаване на НП. Този срок не е преклузивен,
нито давностен, а само инструктивен и неспазването му не ограничава правото на
защита и не е съществено процесуално , което да води до отмяна на НП.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №
23-0001040 от 14.11.2018г. на Началника
на Областен отдел АА в ГД АИ – гр.Варна, с което за нарушение на чл.91в, т.2 от
ЗАвПр, на осн. чл.104 ал.7 от ЗАвПр на „Н.Т.”
ЕООД е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: