Решение по дело №639/2020 на Апелативен съд - Варна

Р      Е      Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№                                                  2021 година                           град Варна

 

В        И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на двадесет и осми април                                                     година 2021

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         А.Братанова

ЧЛЕНОВЕ:В.Петров

                             М.Недева

При секретар : Д.Чипева

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.т.д. № 639 по описа  на Варненския апелативен съд за 2020г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Динипо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Младежка“, № 142, бл. 55, вх. А, ет. 3, ап. 9 против решение № 260223/04.09.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1319/2019г., с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск  за приемане за установено спрямо АГЕНЦИЯ ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И КОНТРОЛ (с предходно наименование Агенция за приватизация и следприватизационен контрол), със седалище в гр. София, ул. „Врабча“, № 23, че не съществува правото му на принудително изпълнение за сумата 43 328.00 щ.д., представляваща част от вземане за главница, по издаден изпълнителен лист по т.д. № 769/2004 г., на ВОС, ТО, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2012808040006, на ЧСИ № 808, преобразувано в изп. дело № 130/2019 г., на ЧСИ С. Д., на осн. чл. 439, ал. 1 ГПК и същото е осъдено да заплати на ответника  сумата 300. лв., разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК. Въззивникът счита, че атакуваният от него съдебен акт е постановен  при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон и явна необоснованост, поради което моли същият да бъде отменен и вместо него постановен друг, по съществото на спора, с който исковата му претенция да бъде уважена.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК.

          Ищецът „Динипо“ ЕООД, в качеството му на ипотекарен длъжник оспорва предприетото срещу него принудително изпълнение, като твърди, че по отношение на АПСПК, сега АППК, не съществува право на вземане спрямо него по изпълнителен лист от 29.03.2006г., издаден по т.д. № 769/2004г. на ВОС за главниците в размер на 43 328 щатски долара поради погасяване на вземането чрез извънсъдебно /материалноправно/ прихващане.

          Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че по силата на Договор за приватизационна продажба от 17.02.1999 г.  „Албатросинвест – 98“ ООД е закупило собствеността върху 950 дяла, представляващи 80 % от капитала на „Албатрос Комерс“ ЕООД срещу продажна цена в размер на 375 000.00 щ.д., а по силата на  Договор за приватизационна продажба от 24.04.2000 г. дружеството е закупило останалите 20 % от капитала на  „Албатрос Комерс“ ЕООД, срещу продажна цена в размер на 93947.00 щ.д.

          С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 111, д. № 103/2005 г., на Варненски Нотариус № 484 ищецът придобил от „Албатрос Комерс“ ЕООД -  Земя       с площ от 5950.00 кв.м., идентификатор 10135.3514.247, преди УПИ IX-1682, кв. 46, по плана на ЗПЗ, ведно с описани в акта три склада. Имотът е придобит с  вписана върху него  законна ипотека за обезпечаване плащането на цената по приватизационния договор от 17.02.1999г.

          С Договор за прехвърляне на вземане от 16.05.2005 г. „Албатросинвест 98“ ЕООД, в качеството му на цедент, прехвърля възмездно на ищеца, в качеството му на цесионер, вземането си от ответника –  с предходно наименование Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, в размер на 63 184.23 щ.д., произтичащо от надплатени суми по цената на Договор за приватизационна продажба от 17.02.1999 г., обективирано в Справка за направени плащания от 05.07.2004г.

          С решение по т.д. № 769/2004г. на ВОС  „Албатросинвест-98“ ЕООД е осъдено да заплати на АППК  сумата 43 328.00 щ.д., представляваща сбор от дължими 4 бр. разсрочени вноски, ведно с договорено увеличение след изтичане на гратисен период, с посочени падежи, по Договор за приватизационна продажба от 17.02.1999 г., на осн. чл. 79 ЗЗД. Въз основа на това решение, влязло в сила на 17.11.2005г., т.е. СЛЕД  цедиране на вземането от 63 184,23 щ.д., е издаден изпълнителен лист от 29.03.2006г. и образувано изп.дело № 6/2012 г., по описа на ЧСИ № 808, прехвърлено за продължаване на производството по изп.дело № 130/2019 г., на ЧСИ С. Д..

          Със Заявление за прихващане, получено от АПСПК на 07.08.2019г. – л.82 ищецът  прихванал цедираното му вземане в размер на 63 184.23 щ.д. с вземането на ответника към длъжника „Албатросинвест – 98“ ООД  в размер на 43 328.00 щ.д., представляващо задължения за неплатена главница по Договор за приватизационна продажба от 17.02.1999 г., установено с влязло в сила решение.  Ответникът оспорил писмено компенсационното изявление.

          Именно това компенсационно изявление съставлява онзи факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание, по смисъла на чл.439 ал.2 ГПК, даващ основание на ищеца да предяви настоящия иск.

          Спорният между страните въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, се свежда до това налице ли е валидно компенсационно изявление от страна на ищеца.

          За да е налице такова изявление ищецът следва да е носител на ликвидно / установено по основание и размер/ и изискуемо вземане. Това си качество той извежда както от цесионния договор, така и от справката за съществуването на вземането от 05.07.2004г., изхождаща от ответника и удостоверяваща неизгодния за него факт досежно наличието на надплатени суми за приватизационната цена в полза на купувача. Тази справка обаче се оспорва от ответника с твърдението, че няма характер на официално изявление на продавача по договора за приватизация за надплащане на сумата, дължима като цена, а е вътрешнослужебен документ и неразделна част от справка към доклад на комисия, назначена да ревизира приватизационните отношения между страните по договора. По-същественото обаче е друго. Както тази справка, така и договорът за цесия ПРЕДХОЖДАТ влизането в сила на решението по т.д. № 769/2004г., с което със СПН е установена дължимостта на сумата от 43 328.00 щ.д., като приватизационна цена. Към момента на изявлението за  прихващане отношенията между страните по приватизационната продажба са уредени с влязло в сила решение и не могат да бъдат преуреждани с твърдение, че има надплатени суми. Още повече, че ответникът писмено е възразил срещу наличието на активно вземане у ищеца – л.85. Цесията е осъществена в хода на съдебен спор, включващ в предмета си  установяване на разчетните отношения между

 

страните по приватизационната продажба, а ищецът се явява правоприемник на цедента – ответник по иска, който е осъден да заплати 43 328 щ.долара приватизационна цена. Цесията не е съобщена на длъжника, поради което и не е произвела действие спрямо него. За Агенцията не е възникнало задължение да престира цедираната сума на ищеца по настоящия иск. Тезата на въззивника, че и при това положение може да се извърши компенсация не намира опора в закона и съдебната практика. В този смисъл съдът намира, че вземането на ищеца не  е установено по основание и размер към момента на компенсационното изявление през 2019г. и не е породило целения от него погасителен ефект по отношение вземането на ответника.

          Но дори и да се приеме тезата на ищеца за наличието на негово активно компенсационно вземане по силата на договора за цесия, към момента на изявлението за прихващане то се явява погасено по давност. Предпоставките на чл.103 ал.2 ЗЗД не са налице, тъй като вземането на ищеца е оспорено и не е ликвидно и изискуемо преди изтичане на давността.

          По отношение нищожността на ипотеката върху недвижимия имот, закупен от ищеца следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че „Динипо“ ЕООД в качеството си на ищец не може да я релевира с възражение. При установяване на тази нищожност ищецът би загубил качеството си на ипотекарен длъжник по изпълнението и респ. – активната си легитимация по предявяване на иска по чл. 439 ГПК.

          Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, обжалваното решение се потвърждава.

          На въззиваемата страна се присъжда ю.к. възнаграждение в размер на 100лв за водене на делото в настоящата инстанция.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 260223/04.09.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1319/2019г.

          ОСЪЖДА от „Динипо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Младежка“, № 142, бл. 55, вх. А, ет. 3, ап. 9 да заплати на Агенцията за публични предприятия и контрол ю.к.възнаграждение от 100лв за водене на делото в настоящата инстанция.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: