Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 11.02.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Марина
Гюрова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 6579 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 25.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 61195/ 2017 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 34 състав, по предявен от С.Г.М. /ЕГН **********/ и А.П.М.
/ЕГН **********/ иск с правно основание чл.108 ЗС е признато за установено по
отношение на Т.С.М. /ЕГН **********/, че С.Г.М. /ЕГН **********/ и А.П.М. /ЕГН **********/
са собственици на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. Балша,
общ. Столична, район Нови Искър, ул.“********, с площ от 536 кв.м.- по скица № 15-
450297/ 15.09.2017 г. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-2/ 11.01.2012 г. на Изп. директор на АГКК, с идентификатор
02511.4605.246, номер по предходен план: 246, квартал 22, парцел I, при съседи:
улица с идентификатор 02511.4605.781, УПИ с идентификатор 02511.46.05.245 и
имот с идентификатор 02511.4605.249, и с площ от 490 кв.м.- по Нотариален акт №
7, том XXIV, дело № 4456
от 10.03.1997 г., издаден от СРС, ведно с построената СГРАДА с площ от 100
кв.м.- по Скица на сграда № 15-450298/ 15.09.2017 г. по кадастрална карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-2/ 11.01.2012 г. на Изп.
директор на АГКК, с идентификатор 02511.4605.246.2, брой етажи: 1,
предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, със застроена площ от 70 кв.м.- по
Нотариален акт № 7, том XXIV, дело № 4456 от 10.03.1997 г., издаден от СРС,
изградена частично на мазе, състояща се от стая, кухня и коридор, на основание сключен на 10.03.1997 г. договор за покупко- продажба,
и
на основание чл.108 ЗС Т.С.М. /ЕГН **********/ е осъден да предаде на С.Г.М. /ЕГН
**********/ и А.П.М. /ЕГН **********/ владението върху описания недвижим имот.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Т.М. е осъден да заплати на ищците С.М.
и А.М. сумата 722 лв.- разноски за
първоинстанционното производство.
Постъпила
е въззивна жалба от Т.С.М. /ответник
по делото/,
в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на предявения срещу него ревандикационен
иск /искове/ като неоснователен, с присъждане и на разноски по делото.
Въззиваемите
страни С.Г.М. и А.П.М. /ищци по делото/ оспорват жалбата и
молят постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като
претендират разноски за въззивното производство.
Предявен е иск /искове/ с правно основание чл.108 ЗС.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Постановеното от СРС решение е и правилно
като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Основателността
на предявения по делото ревандикационен иск по чл.108 ЗС предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ ищците да са собственици
на претендирания имот; 2/ процесният имот да се владее или държи от ответника /да
се намира във фактическата му власт/; 3/ ответникът да владее или държи имота
без правно основание.
В
случая по предявения ревандикационен иск ищците С.М. и А.М. дължат да установят
чрез пълно и главно доказване материално- правната си легитимация, а именно, че
са собственици на процесния недвижим имот. Своето право същите извеждат при
фактически твърдения, че са придобили имота въз основа на сключен на 10.03.1997
г., през времетраенето на брака помежду им, договор за покупко- продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 70/ 10.03.1997 г. на софийски
нотариус.
Ответникът
Т.М. оспорва правата на ищците, като твърди, че праводателят по горепосочената
прехвърлителна сделка не бил собственик на имота, като прави и евентуално възражение
за придобиване по давност на реална част от имота, представляваща място с площ
от около 245 кв.м. в северната му част, и върху намиращата се в тази част
сграда № 1 /с площ от 35 кв.м. /съгласно уточнителна молба от 27.04.2018 г./,
при твърдения, че давностното владение започнало през 1950 г., тъй като имотът
„принадлежал на баща му“, и продължило до м.12.2017 г. /писмен отговор на
исковата молба по чл.131 ГПК/.
Установява
се от представения като доказателство по делото Нотариален акт „за продажба на
недвижим имот на низходящ“ № 7, том XXIV, дело № 4456/ 1997 г. на софийски
нотариус /в заверен препис/, че на 10.03.1997 г. ответникът А.П.М. придобил в
качеството на купувач от М.Х.Г. правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ
Реш. по гр.д.№ 6579/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
от 490 кв.м., находящо се в с. Балша- София,
ул.“********, съставляващо имот пл.№ 246 от квартал 22, попадащ в терен,
отреден за поща и фурна, при граници: от две страни- улица, парцел ІХ- 245 и
площад, заедно с построената в него ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от около 70
кв.м., изградена частично на мазе, състояща се от стая, кухня и коридор. Не е
спорно по делото, че при сключване на продажбената сделка купувачът А.М. е бил
в брак със С.М., поради което и придобиването е осъществено при условията на съпружеска
имуществена общност помежду им, съответно- двамата имат съвместна материално-
правна легитимация по предявения иск за собственост.
Доказателства, легитимиращи
ответника Т.М. като собственик на горепосочения имот- въз основа на придобивно
основание, различно от евентуално посоченото- придобивна давност, по делото не
са ангажирани и събрани. Няма безспорни данни и доказателства по делото и кога
и на какво основание праводателят на ответника или самият ответник са
установили фактическа власт върху процесния имот.
Съгласно заключението на вещото лице по
изслушаната в първо-инстанционното производство съдебно- техническа експертиза,
прието като неоспорено от страните, за района на процесния
имот има изработени кадастрален план и регулационен план /дворищно-
регулационен плен/ през 1990 г., според които процесното дворно място с площ от
490 кв.м. съставлява имот пл.№ 246 от кв.22 по плана на с. Балша, записан на
името на ищеца А.П.М., за който е отреден парцел /УПИ/ І- 246 в кв.22 по плана
на с. Балша, върху който са отразени: паянтова жилищна постройка и две масивни
едноетажни жилищни сгради, разположени в източната част на имота, а също и
масивна постройка на едно ниво със стопански характер в югозападния ъгъл на
дворното място. Горепосоченият поземлен имот в сега действащата кадастрална
карта е отразен с площ от 536 кв.м. и идентификатор 02511.4605.246. Парцел І-
246 от кв.22, „отреден за фурна и поща“, е образуван от имоти пл.№ 246 и пл.№
249 /придаваемо място/, последният- съседен на имот пл.№ 246 от североизток и
северозапад, като върху този парцел има общо „три строителни обема“, включващи
сграда № 1 и сграда № 2.
Във
въззивното производство е представена Заповед № РА-20-46/ 22.10.2019 г. на Гл.
архитект на Столична община, с която на основание чл.195, ал.6 ЗУТ вр. чл.195,
ал.1 ЗУТ и чл.196, ал.3 и ал.5 ЗУТ на ищеца А.М.- в
качеството му на собственик по смисъла на чл.195, ал.1 ЗУТ на обект: „сграда с
идентификатор 02511.4605.246.2", в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
02511.4605.246 и административен адрес: район „Нови Искър", с. Балша,
ул."*********, е наредено да премахне строежа, който не може да се поправи
и заздрави по указания, дадени от районната техническа служба. В мотивите на цитираната
заповед са направени следните констатации: че за сградите в имот с
идентификатор 02511.4605.246 не са открити одобрени строителни книжа в техническия
архив на район
„Нови Искър“; че горепосочената сграда представлява паянтова едноетажна жилищна
сграда, заснета в кадастралната карта на с. Балша, строена през периода 1920 г.-
1930 г., със застроена площ от 100 кв.м., състояща се от приземен етаж и етаж, с
основи от зидан камък, в чиято северна част през периода 1960 г.- 1970 г. е
изградена пристройка от плътна тухлена зидария и покрита със стомано-бетонова
плоча, която е напълно компрометирана; че сградата е с дървена покривна
конструкция, многоскатен покрив, покрит с керемиди, който на много места е
разрушен, образувани са срутвания и дупки, има липсващи участъци от покрива, по
стените и основите има вертикални цепнатини, дограмата на прозорците и вратите
е разрушена, сградата е с прекъснато електрозахранване и водоснабдяване; а също
и че оглед отвътре на сградата не е осъществен, поради липса на достъп до
входа, лошото техническо състояние и съществуващата опасност от срутване на
стените и покрива й. Посочено е също в обстоятелствената част на заповедта, че сградата
е полуразрушена, необитаема и посещавана от наркомани, както и че има следи от
пожар.
Предвид горното, при съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал се налага приемането на извод за налична
активна материално- правна легитимация на ищците А.М. и С.М., които са установили
чрез дължимото в процеса доказване правото си на собственост върху процесния
недвижим имот, и извод за упражнявана от ответника без основание фактическа
власт върху част от имота, което обосновава уважаване на предявения по делото ревандикационен
иск като основателен и доказан.
Неоснователно е направеното от
страна на ответника Т.М. евентуално възражение за придобиване по давност на
част от процесния имот, представляваща място с площ от около 245 кв.м. в
северната му част, и върху намиращата се в тази част сграда /една стая/- според
уточнителната му молба от 27.04.2018 г. Според фактическите твърдения на
ответника спорната реална част от 245 кв.м. в северната част на имота, ведно с
находящата се върху него сграда /една стая/, била придобита по давностно
владение, осъществявано през периода от 1950 г. и до м.12.2017 г., когато е
подаден писмения отговор на исковата молба по делото.
Според събраните в
първоинстанционното производство доказателства ищците са придобили процесния
имот, представляващ дворно място с площ от 490 кв.м.- по нотариален акт, а по
скица- от 536 кв.м., ведно с находящата се върху него едноетажна жилищна сграда
с площ от около 70 кв.м, по силата на сключен с Нотариален акт № 7/ 10.03.1997
г. договор за покупко- продажба на недвижим имот. Според фактическите им
твърдения ответникът упражнявал фактическа власт върху имота, след като завзел насилствено
част от него през м.09.2007 г., като това фактическо положение продължавало и
към датата на подаване на исковата молба, въпреки противопоставянето им,
изразено с нотариална покана от 20.09.2007 г., приложена като доказателство по
делото.
Липсват данни и доказателства по делото за
статута на процесния имот през 1950 г. и след това, като данните за първия
създаден за територията, в която същият се намира, устройствен план датират от
1990 г., когато е създадена кадастрална основа, според която имотът е с пл.№
246 от кв.22 по плана на с. Балша, с площ от 490 кв.м., за който заедно с имот
пл.№ 249- придаваемо място, по действащия след това дворищно- регулационен план
е отреден парцел І- 246 от кв.22 по плана на с. Балша, целият с площ от 536
кв.м.
Доколкото приложимо материално право от 1950
г. нататък са били Закон за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ- 1950
г., отм.- 1973 г./ и правилника за приложението му- ППЗПИНМ /отм./, както и
Закон за териториалното и селищно устройство /ЗТСУ- 1973 г., отм./ и ППЗТСУ
/отм./, приложими до датата на сключване на сделката по Нотариален акт № 7/
1997 г., възможността за осъществяване на соченото придобивно основание следва
да бъде преценена с оглед дадената в тези нормативни актове правна
регламентация. Съображенията на първоинстанционния съд, основани на
приложението на Закона за устройство на територията /ЗУТ- в сила от 31.03.2001
г./, са частично относими към предмета на спора, доколкото се твърди от
ответника давностно владение и през периода 2007 г.- 2017 г.
Липсва основание за
приемането на извод, че спорната реална част от УПИ І- 246 от кв.22 по плана на
с. Балша, чиято площ е 245 кв.м., е била придобита от ответника Т.М. по
давност, в какъвто смисъл е наведеният по делото довод. Такива законови
предпоставки по реда на действащия от 1950 г. до 1973 г. ЗПИНМ /отм./, както и
при действащия след това до 1997 г. ЗТСУ /отм./ не са били налице, предвид
забраните на чл.40 ЗПИНМ /отм./ и на чл.59 ЗТСУ /отм./, според които: парцелите по дворищно- регулационния план не могат да се
разделят по съдебен ред или чрез доброволна делба на части с размери по- малки
от предвидените по действащите разпоредби и преди съответните дялове да бъдат
обособени по законния ред в самостоятелни парцели; такива части не могат да
бъдат предмет на отчуждителни сделки, на завети и на придобивна давност- чл.40
ЗПИНМ /отм./, и реално определени части от дворищно- регулационни
парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност- чл.59 ЗТСУ
/отм./.
Предвид забраните на
чл.40 ЗПИНМ /отм./ и чл.59 ЗТСУ /отм./, доколкото ответникът се позовава на
осъществено давностно владение върху реална част от дворно място с площ от
около 245 кв.м., то до датата на сключване на сделката по Нотариален акт № 7/
1997 г., такова придобивно основание не би могло да бъде осъществено от него. След
отмяната на ЗТСУ през 2001 г.- при действието на ЗУТ /в сила от 31.03.2001 г./
такъв придобивен способ е възможен съобразно дадената в чл.200 ЗУТ
регламентация /при спазване изискванията на чл.19 ЗУТ/, като за придобиването
на част от съседен имот е необходимо изтичането на предвидената в чл.79, ал.1
ЗС 10- годишна давност, каквато в случая въз основа на събраните в процеса
доказателства не се установява да е изтекла в полза на ответника.
Според твърденията в
исковата молба имотът бил завзет от ответника „през есента на 2007 г.“.
Исковата молба по делото е подадена на 4.09.2017 г. Нотариална покана за
противопоставяне на ищците срещу посоченото завладяване на имота е връчена на
ответника на 20.09.2007 г., като впоследствие въпросът е отнесен и до Софийска
районна прокуратура, постановила отказ за образуване на наказателно
производство с постановление по пр.пр. № 47484/ 2008 г. от 7.01.2009 г. Същевременно
в цитираната по- горе заповед от 22.10.2019 г., представена във въззивното
Реш.
по гр.д.№ 6579/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
производство, са
направени констатации, че сградата в имота е компрометирана и следва да бъде
премахната /подлежаща на премахване като самосрутваща се/, т.е. опровергано е твърдението
на ответника за упражнявана върху нея към датата на подаване на писмения
отговор по чл.131 ГПК фактическа власт.
При липсата на
доказателства за упражнявана върху имот, който може да бъде предмет на
давностно владение, фактическа власт /с характер на владение/, и за изтичане на
изискуемия от закона 10- годишен давностен период, е безпредметно да бъдат
обсъждани останалите предпоставки за осъществяване на твърдяното от Т.М.
оригинерно придобивно основание.
При тези съображения
предявеният от А.М. и С.М. срещу Т.М. ревандикационен иск по чл.108 ЗС е основателен
и следва да бъде уважен.
Поради
съвпадане на приетите от двете инстанции крайни изводи по съществото на спора
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл.273
вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски за въззивното производство имат въззиваемите
страни А.М. и С.М., но по делото не са представени доказателства за
договарянето и заплащането на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение,
поради което и такива с настоящото решение не следва да им бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 25.02.2019
г., постановено по гр.д.№ 61195/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 34
състав.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в 1- месечен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.