№ 10929
гр. София, 24.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110150255 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.06.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Пейчева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 50255 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „....” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, с ЕИК ....., представлявано от изпълнителния
директор ....., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против Д. Я. Х., с ЕГН **********, от гр. С...... Ищецът, чрез процесуалния
си представител, твърди, че на 22.04.2021 г. подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника, по което било образувано гр.д. №
23144/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, за сумата от общо 703,80 лв., от които: сумата от
600,77 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2020 г., сумата от 76,95 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021 г., сумата
от 21,75 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. до месец
февруари 2020 г., сумата от 4,33 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 08.04.2021 г., както и за присъждане на
законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски.
Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания, ищецът
предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр. С....., с
абонатен № 30219, за периода от месец май 2017 г. до месец април 2020 г., но не е заплащал
дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 703,80 лева. Моли
съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Д. Я. Х., че
ответникът дължи на „Топлофикация-София” ЕАД – гр. София сума за консумирана
топлинна енергия в общ размер на 703,80 лв., от които: сумата от 600,77 лв. – главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
месец май 2017 г. до месец април 2020 г., сумата от 76,95 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021 г., сумата от 21,75 лв. – главница за
дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. до месец февруари 2020 г., сумата от
4,33 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018
г. до 08.04.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковите
претенции. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото
разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответницата Д. Я. Х., с който отговор исковите претенции се оспорват по основание и
2
размер. Прави възражение за погасителна давност на вземанията за главница за периода от
месец май 2017 г. до месец април 2018 г. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните, както и качеството на потребител на ответника, като
твърди, че трето лице е ползвател на процесния имот. Оспорва дължимостта на суми за
дялово разпределение, както и на претендираните лихви за забава. Излага подробни
съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани,
претендира направените разноски.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции като
неоснователни, претендира направените по делото разноски.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение
по реда на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 23144/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
14.06.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Д. Я. Х. е осъдена да заплати на „....” ЕАД сумата от 600,77 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес: гр. С....., абонатен № 30219, за периода от месец май 2017 г. до месец април
2020 г., сумата от 76,95 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018
г. до 08.04.2021 г., сумата от 21,75 лв. – главница за дялово разпределение за периода от
месец май 2018 г. до месец февруари 2020 г., сумата от 4,33 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 08.04.2021 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 22.04.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, а също и сумата от 75 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв.
– платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на
подадено възражение и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок
заявителят “....” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “....” ЕАД на потребители в гр.София, приети с решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „....” АД и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 29, том XVIII, дело №
2949 от 1988 г. на нотариус при Коларовския районен съд, се установява, че на 24.06.1988 г.
Славка Стойчева Янакиева е прехвърлила на сина си Явор Аспарухов Хаджиянакиев
собствеността върху собствения си недвижим имот, находящ се на адрес: гр. С....., срещу
3
задължение за гледане и издръжка, а от представения заверен препис от удостоверение за
наследници, издадено от Столична община, се установява, че Явор Аспарухов
Хаджиянакиев е починал на 02.06.2011 г. и е оставил свой единствен наследник дъщеря си
Д. Я. Хаджиянакиева. Видно от представения заверен препис от заявление-декларация
ответницата е подала искане за откриване на партида на нейно име.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като размерът на сумите за потребена
топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 944,35 лв., от които
начислената сума по фактури е в размер на 991,54 лв., сума за връщане от изравнителните
периоди – 47,19 лв. Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият
топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични
проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като проверката има
валидност до 18.03.2021 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
процесния недвижим имот с абонатен № 30219, за периода от месец май 2017 г. до месец
април 2020 г. са в размер на 591,12 лв. за главница и 76,95 лв. – лихва за забава за процесния
период, като за процесния периода са били изготвени четири броя изравнителни сметки.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “....” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. С....., на който адрес
е открита партида на абонатен № 30219. По делото е безспорно установено, че ответницата е
собственик на процесния отопляван недвижим имот по силата на наследствено
правоприемство. Спори се за размера на дължимата сума за топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
4
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 944,35 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 991,54 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 47,19 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за претендирания
размера от 600,77 лв.
По отношение на направеното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия
са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия
относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича
срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 22.04.2021 г. тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение на вземането до месец февруари 2018 г. включително, като вземането
за месец март 2018 г., което е станало изискуемо в средата на месец май 2018 г., както и
вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност. Задълженията за главница на
ответника за периода от месец март 2018 г. до месец април 2021 г. възлизат на 563,75 лв.
Исковата претенция се явява основателна и доказана до претендирания размер, като за
периода от месец май 2017 г. до месец февруари 2018 г., претенцията следва да бъде
отхвърлена като погасена по давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Ответницата е направила възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД задълженията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за лихва за забава върху
главниците за периода преди месец февруари 2018 г. са погасени по давност. Доколкото се
претендира лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021 г., то същата следва да
се изчисли върху главницата от 600,77 лв., при съобразяване с издадените общи фактури.
Видно от заключението на вещото лице за задълженията за претендирания период се дължи
лихва за забава в размер на 76,95 лв. Исковата претенция се явява основателна и доказана за
претендирания размер, поради което следва да бъде изцяло уважена.
Относно претендираната главница в размер на 21,75 лв. за главница за дялово
разпределение за периода от месец май 2018 г. до месец февруари 2020 г., съдът намира
претенцията за основателна и доказана по размер. От събраните по делото писмени
доказателства и от заключенията на вещите лица се установява, че ищецът е извършвал
услугата дялово разпределение, която за претендирания период възлиза на сумата от 21,75
лв. Ето защо исковата претенция следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на сумата от
4,33 лв. върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 08.04.2021
г., същата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 22.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението
съдът намира за неоснователно, с оглед на извършено плащане преди подаване на
6
заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 74,54 лв. от общо направените разноски в размер на 75
лв., от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение в размер
на 100 лв., като в случая договореният размер от 300 лв. съдът намира за прекомерен.
Подаването на възражение в заповедното производство, в което не е необходимо излагане
на съображения, а е достатъчно да се попълни бланка, в която се посочват данните на
длъжника и номера на заповедното производство, не представлява фактическа и правна
сложност и не обосновава необходимост от присъждане на възнаграждение в посочения
минимум от наредбата, какъвто минимум се присъжда по дела със значително по-висока
фактическа и правна сложност.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно с уважената част от иска, като в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 770,23 лв. от общо направените разноски в размер
на 775 лв., от които: сумата от 75 лв. – платена държавна такса, сумата от 600 лв. – платено
възнаграждение на вещи лица и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно отхвърлената част от исковите претенции. На ответника
се дължат разноски за адвокат, като следва да му бъде присъдена сумата от 1,85 лв. от общо
направените разноски в размер на 300 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение. В конкретния случай направеното от процесуалния представител на
ответницата възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователно, доколкото е
договорен и платен минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
7
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „....” ЕАД, с ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от изпълнителния директор
....., против Д. Я. Х., с ЕГН **********, от гр. С....., с правно основание чл. 422 във връзка с
чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Д. Я. Х.
дължи на „....” ЕАД сумата от 600,77 лв. /шестстотин лева и седемдесет и седем стотинки/ –
главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2017 г. до месец април 2020 г., сумата от 76,95 лв. /седемдесет и шест
лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от
15.09.2018 г. до 08.04.2021 г., сумата от 21,75 лв. /двадесет и един лева и седемдесет и пет
стотинки/ – главница за дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. до месец
февруари 2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 22.04.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата от 4,33
лв. /четири лева и тридесет и три стотинки/ – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 08.04.2021 г., а претенцията за главница
периода от месец май 2017 г. до месец февруари 2018 г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА Д. Я. Х., с ЕГН **********, от гр. С....., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕАД, с
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от изпълнителния
директор ....., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 74,54
лв. /седемдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща направени по
делото разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 14.06.2021 г. по гр.д. № 23144/2021 г. по описа на СРС, 155
състав.
ОСЪЖДА Д. Я. Х., с ЕГН **********, от гр. С....., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕАД, с
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от изпълнителния
директор ....., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 770,23 лв. /седемстотин и
седемдесет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „....” ЕАД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр....,
представлявано от изпълнителния директор ....., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Я. Х., с ЕГН
**********, от гр. С....., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото разноски в производството по
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.06.2021
г. по гр.д. № 23144/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА „....” ЕАД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр....,
представлявано от изпълнителния директор ....., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Я. Х., с ЕГН
**********, от гр. С....., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1,85 лв. /един лева и
осемдесет и пет стотинки/, представляваща платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
8
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9