Р Е
Ш Е Н
И Е
№_______
23.04.2018г., гр.Добрич
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №1318 по описа на ДРС за
2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от К.А.С., ЕГН ********** *** срещу Ж.Ю.А., ЕГН
********** *** иск за заплащане на сумата от 2375 лева, представляваща
обезщетение за получени само от ответника добиви от недвижим
имот, находящ се в землището на село Телериг, община Крушари, област Добрич,
представляващ поземлен имот - нива с
площ 7.914 дка, трета категория на земята,
имот №129084 по КВС на село Телериг, община
Крушари местността "Карапетлика", който имот
е образуван от съсобствен между страните имот №129035 през стопанските години
2012/2013, 2013/2014, 2014/2015, 2015/2016, 2016/2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба се излагат следните съображения:
С решение №1031 от
09.11.2017г. по гр.д. №848/2015г. по
описа на ДРС, влязло в сила на 02.12.2017 г.
ищецът придобил собствеността върху недвижим имот, находящ се в землището на
село Телериг, общ. Крушари, обл.Добрич, представляващ: поземлен имот, с
предназначение нива с площ 7.914 дка, трета категория на земята, имот №129084
по КВС на село Телериг, община Крушари местността"Карапетлика", който
имот е образуван от имот №129035. През последните пет стопански години, а
именно 2012/2013, 2013/2014, 2014/2015, 2015/2016 и 2016/2017 г., ответникът е
отдавал имота под наем/аренда/ и е получавал рента/наем/ за същия, без съгласие на ищеца, от което следва, че се е
обогатил през тези пет стопански години за негова сметка и следва да му заплати
обезщетение, което да е равно на средното рентно плащане за района, а именно по
60.00 лева за един декар, или по 475 лева за всяка от петте стопански години
или общо за петте стопански години в размер на 2 375 лева.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба. С вх.рег.№9657/14.05.2018г. е подаден
писмен отговор от ответника, с който се заявява оспорване основателността на
исковата претенция и се настоява за нейното отхвърляне. Излага се, че относно релевираните в исковата
молба обстоятелствата ищецът не е изложил факти, които да установят правопораждащото му право
на обезщетение, включително и относно размера на обедняването, следствие на
което е недоказан претендирания размер на обезщетението за неправомерното
ползване на имота от страна на ответника през процесните стопански години.
Ищецът не е посочил, респективно представил годни доказателства, въз основа на
които да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и
причинната връзка между двете. На следващо място, липсват яснота и аргументи
при какви критерии и параметри ищецът е определил претендирания среден размер на
рента/наем за района на с.Телериг, община Крушари, а именно 60 лв./дка.
Твърденията в тази насока са неоснователни и недоказани. Средният пазарен наем
на декар земеделска земя, находяща се в землището на с.Телериг за стопанската
2012/2013г., е бил едва в рамките на 30 лева на декар. Т.е. в предходните пет
години, респективно към настоящия момент средният размер на наем на земеделската земя в този район никога не е
достигал 60 лева за един декар и при това положение предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан в претендирания размер на обезщетение. С изложеното
кореспондира факта, че през изминалите процесни стопански години средното
наемно плащане в района на с.Телериг не се с променило съществено, но дори да
се приеме противното, то промяната в размера на наема е процес на постепенно
повишаване, а не следва да се определя като непроменлива величина, фиксирана
цена идентична за петте стопански години. Следва извод за липса на достатъчно
ангажирани доказателства, които категорично да обуславят дължимостта на
претендирания размер на пазарната поземлена рента/наем като еквивалент на обезщетение за неправомерното
ползване на имота, а именно 60 лева за един декар, респективно 2 375 лв.,
претендиран размер за пет стопански години.
На
следващо място, земеделската земя - нива е отдадена под наем, което е в
непосредствена връзка с начина на определяне цената й като съществен елемент от договора за наем. В ЗАЗ е дадена легална
дефиниции на понятието размер на арендно плащане и как следва да се определя,
докато за наемната цена няма нормативно определена такава. Т.е., докато при
договора за аренда арендното плащане се определя съгласно нормативните
правила на чл.8, ал.2 от ЗАЗ, то при отдаването под наем, както е в
процесния случай цената се определя свободно между страните по правилата на
ЗЗД. Водейки се от гореизложените аргументи, претендираната от ищеца
сума следва да се редуцира, както съобразно
притежаваните от последния идеални части от процесния имот, така и при съблюдаване действителния
размер на средния за района наем на земеделска земя. Обезщетението за лишаване
от ползването следва да бъде съизмерено със средния пазарен наем за една година
за земеделска земя съобразно площ, местоположение, вид, категория и начин на
трайно ползване.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят и по делото се
установява, че в съсобственост с трети лица същите са притежавали два недвижими
имота: поземлен имот с предназначение нива, с площ от 8,927 дка, четвърта
категория, представляващ имот № 127012 по КВС на с.Телериг, община Крушари,
местност „Саат Бунар”, и поземлен имот с предназначение нива, с площ от 38,556 дка,
трета категория, представляващ имот № 129035 по КВС на с.Телериг, община
Крушари, местност „Карапетлика”. С влязло в сила решение от 16.02.2017г., постановено по гр.д.№848 по
описа на ДРС за 2015г. е допусната делба
на недвижимите имоти, като на ответника Ж.Ю.А. е призната квота от 2/12 ид.ч. в
съсобствеността, както и на ищеца К.А.С. - 2/12 ид.ч. С влязло в сила решение от
09.11.2017г. по гр.д. №848/2015г. по
описа на ДРС в дял и изключителна собственост на ищеца е възложен недвижим имот, находящ се в
землището на село Телериг, общ. Крушари, обл.Добрич, представляващ: поземлен
имот, с предназначение нива с площ 7.914 дка, трета категория на земята, имот
№129084 по КВС на село Телериг, община Крушари местността "Карапетлика",
който имот е образуван от имот №129035.
По делото са представени договори за наем на
земеделска земя от 10.01.2013г., 10.01.2014г., 10.03.2015г., 01.06.2016г.
Същите са сключвани от трето лице – Афизе Сали Низам в качеството на наемодател
с наемателя Н.Ю.М. за срок от една стопанска година за нива с площ от 8,927дка, четвърта
категория, представляващ имот № 127012 по КВС на с.Телериг, община Крушари и нива
с площ от 38,556 дка, трета категория, представляващ имот №29035 по КВС на
с.Телериг, община Крушари. В договорите липсва уговорено възнаграждение.
Ищецът е
ангажирал по делото и гласни доказателства с показанията на свидетеля Н.Ю.М.
/без родство със страните/. Свидетелят излага, че е обработвал около 40 дка
земеделска земя в с.Терелиг, която била наследствена на ответника Ж.А. в
периода 2012-2017г. Договорите били сключвани с ответника Ж.А. и наема бил заплащан на него. Всяка
година наемът бил в различен размер според добива, по 50-60 лв./дка.
Районният съд,
съобразявайки становището на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон прие за установено от правна страна, следното:
Предявените искове са с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС.
Съгласно чл.30,
ал.3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. Ако някой
от съсобствениците е извлякъл някаква полза от общата вещ, той дължи на
съсобствениците си съответна част от нея.
Уважаването на иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС изисква положително кумулативно установяване по делото
на елементите от следния фактически състав, включващ: съсобствена вещ между ищеца и ответника; ответникът да не е ползвал съсобствената вещ пряко за
задоволяване на лични и семейни нужди, а за получаване на ползи от нея (добиви - естествени или граждански); и ответникът,
който е събирал тези добиви, да не е заплатил на ищеца частта от тях, съразмерно на неговия дял в съсобствеността, т.е. да
е налице лишаване на ищеца от ползите от вещта съобразно правата му.
В
случая ищецът доказва елементите на фактическия състав на предявените искове по
чл.30, ал.3 от ЗС: съсобственост върху описаните
имоти; възмездното им отдаване при условията на договор за наем; получени
добиви за процесните години от ответника. Ответникът от своя страна, съгласно
възложената му доказателствена тежест, не доказва плащане на сумите,
съответстващи на частта на ищеца за процесния период.
Исковата
претенция е частично основателна съобразно събраните доказателства. Ищецът е
притежавал в съсобствените имоти дял равен на 7,914 дка. Съобразно показанията
на свидетеля М., последният е обработвал насделствените на страните имоти през процесните
години, за което е сключвал договори за наем с ответника Ж.А. и на същия е
заплащал наемно възнаграждение в размер на 60 лв./дка. При това
ищецът съобразно участието му в съсобствеността, следва да получи по
474,84 лв. за всяка от процесните пет стопански години или общо сумата от
2374,20 лв. За горницата до претендираните 2375 лв. претенцията следва да се
отхвърли.
Върху присъденото
обезщетение и съгласно заявеното искане, следва да се присъди законната лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2018г. до окончателното
изплащане.
За пълнота на
мотивите следва да се посочи, че представените по делото договори за наем са нищожни
на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, като сключени при липса на съгласие. В
договорите не е уговорена наемна цена. От определението за наемния договор в
чл.228 от ЗЗД следва, че страните по този вид договор следва да постигнат
съгласие относно предоставяната за временно ползване вещ и относно
възнаграждението /цената/, която наемателят дължи за предоставеното му
ползване. Следователно наемната цена е съществен елемент от съдържанието на
този вид договор и липсата на уговорена такава е порок, който се отразява на
съставомерността на сделката и води до нейната нищожност по смисъла на чл.26,
ал.2 от ЗЗД.
С оглед изхода на спора на ищците се
следват сторени по делото разноски в размер на 499,84 лв. (99,97 лв. –
заплатена държавна такса и разноски за банковия й превод и 399,87 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение). Съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция на
ответника също се следват разноски, но по делото не са представени
доказателства за сторени такива.
Водим от горното,
Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Ж.Ю.А., ЕГН **********
*** да заплати на К.А.С., ЕГН ********** *** сумата от 2374,20 лева,
представляваща обезщетение за получени само от ответника добиви от недвижим
имот, находящ се в землището на село Телериг, община Крушари, област Добрич,
представляващ поземлен имот - нива с
площ 7.914 дка, трета категория на земята,
имот №129084 по КВС на село Телериг, община
Крушари местността "Карапетлика", който
имот е образуван от съсобствен между страните имот №129035,
през стопанските
години 2012/2013, 2013/2014, 2014/2015, 2015/2016, 2016/2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба - 30.03.2018г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до претендираните 2375 лв.
ОСЪЖДА Ж.Ю.А., ЕГН **********
*** да заплати на К.А.С., ЕГН ********** *** сторени по делото разноски в
размер на 499,84 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: