Р Е Ш Е Н И Е №260098
гр.Шумен, 31 Декември 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски окръжен съд в публично заседание на двадесет
и седми ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
М. Маринов
Членове: 1. Т. Димитрова
2. С. Стефанова
при
секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №372
по описа за 2020 год. на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №459 от 16.07.2020г.
постановено по гр.д.№2957/2019г. по описа на ШРС, съдът е признал за
установено, че клаузите
на чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1, чл. 6, ал.2, чл.20 и чл.22 от Договор
за покупка на недвижим имот HL 26784 от
25.09.2007г.,
сключен между ищцата И.С.И., ЕГН **********, с адрес: *** и
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК , седалище
и адрес на управление: гр. С..., представлявано от П.Н.Д., Д.Б.Ш.. и А.В.Я. са нищожни на основание противоречие със закона
–разпоредбите на ЗЗП. С решението е осъден
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, на основание чл. 55, ал.1 ,
пр.1 от ЗЗД,
ДА ЗАПЛАТИ на И.С.И., сумата от 1817,04
лв., платена без правно основание по
Договора за покупка на недвижим имот HL 26784
от 25.09.2007г. за периода. 02.10.2014г.-10.03.2016г., в резултат на прилагания
курс при превалутирането /курсовата разлика/ на вноските по кредита, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, като отхвърлил иска в останалата част над 1817,04 лв. до първоначално предявения размер 1904, 34лв., като неоснователен и
недоказан. На ищцовата страна са присъдени 587,95лв. лв. разноски, съразмерно
на уважената част от иска.
Решението е обжалвано от ответника в
частта му с която са уважени предявените срещу жалбоподателя искови претенции. В
жалбата си, жалбоподателя излага, че не е доволен от решението на съда, като
сочат доводи за неправилност на акта, по подробно изложени съображения, и моли
решението да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде отхвърлена
изцяло исковата претенция.
Въззиваемата
страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно
и законосъобразно, поради което и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският
окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбите, становищата на
страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за частично основателна по същество.
Районен
съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по чл.26,
ал.1 ЗЗД вр. чл.146, ал.1 ЗЗП като неравноправна по чл.143 ЗЗП на клаузите на чл.1,
ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1, чл. 6, ал.2, чл.20 и чл.22 от Договор за покупка на
недвижим имот HL
26784 от 25.09.2007г., сключен между
страните, и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1904,34
лева, представляваща надплатена сума при превалутирането /курсовата разлика/ от
швейцарски франкове в лева по горния договор.
Между
страните, на 25.09.2007 г. в гр. Ш., е бил сключен Договор за покупка на
недвижим имот HL 26784, по силата на който ответникът предоставил на ищеца
кредит в швейцарски франкове с левова равностойност 35000 лева, за покупка на недвижим
имот, находящ се в гр. Ш.. Кредитът бил обезпечен с вписана законна ипотека
върху закупения недвижим имот в гр. Ш., апартамент № , етаж , вх., бул. „*“ № –
Молба вх. рег. 6351 под № 191, том I/26.09.2007. СВ Шумен, подновена с Молба
вх. Рег.№ 6151/ 15.09.2017г. Крайният срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви е 360 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита съгласно чл. 5 от Договора. Съгласно чл.1, ал.1 от Договора банката
предоставя на кредитополучателя кредит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 35 000 лева, по търговски курс
„купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на
кредита“. Съобразно чл.1, ал.3 от Договора, в деня на усвояване на кредита,
страните подписват Приложение №1 към договора, неразделна част от него, в което
посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на
банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в
швейцарски франкове. Видно от Приложение № 1, като дата на усвояване на кредита
е посочена датата 03.10.2007г. Сумата по Договор за покупка на недвижим имот HL
26784 е посочена в лева и следва да съставлява равностойност в швейцарски
франка по курс "купува" на"Юробанк България" АД. В т. 1 на
Приложение №1 е посочено, че датата на усвояване на кредита по описания Договор
за покупка на недвижим имот HL 26784 е 03.10.2007г. В т. 2 на Приложение №1 е
посочено, че към датата на усвояване на кредита, посочена в т.1, приложимия
курс „купува“ за швейцарски франк на банката към лева, е 1,1683, като
определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от
кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от Договора, е
29 959 швейцарски франка. Съгласно чл.2, ал.1 от Договора, разрешеният кредит
се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя /описани номера на IBAN ***/
в швейцарски франкове в „БПБ“ АД и се ползва от кредитополучателя при условията
на ал.3 и 4. Съгласно чл. 6, ал.2. от Договора, погасяването на кредита се
извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен –швейцарски франкове.
В случай, че на съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или
лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове
по сметката си по чл. 2, ал.1, но има средства в лева по своите сметки в
банката, погасяването се извършва с тези средства, след служебно изкупуване от
банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на „БПБ“ АД за
швейцарския франк към лева, за което кредитиполучателят, с подписването на
договора, дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. В
чл. 20, ал.1 от Договора е посочено, че кредитополучателят има право да поиска
от банката да превалутира предоставеният му кредит в швейцарски франкове
съответно в лева, като за услугата се съгласява да заплети съответната
комисионна, съгласно действащата към датата на превалутирането тарифа на
банката. В ал.2 на чл. 20 от Договора е посочено, че с подписването на
настоящия договор, кредитополучателят се съгласява, в случаите по ал.1, банката
да превалутира кредита в лева по обявения курс „купува“ на банката за
швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по
отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по
реда на чл. 12, ал.2, за съответната валута и вид на кредита. В чл.22, ал.1 от
Договора е посочено, че кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен
с обстоятелството, че промяната в обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към лева, както и превалутирането по чл. 20 от договора
може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал.2, повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,
както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/,
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит.
От
изготвената по делото СИЕ се установява, че размерът на вноските за процесния
период, ако банката беше прилагала погасителен план за усвоения кредит в лева, би
бил общо 6085,62лв. За периода от 02.10.2014г. до 10.03.2016г. и въз основа на
проверени банкови извлечения от банковата сметка на ищцата, по кредита били
заплатени общо 3738,27 швейцарски франка, с левова равностойност 6290,13лв. Размерът
на надвнесената сума от курсовите разлики за процесния период в СИЕ е изчислен
на 2227,04лв. /и 204,51лв., ако кредитът е ползван в лева/. Погасителните
вноски по процесния кредит постъпвали по банкова сметка, *** - ищцата при
„Юробанк България“ АД, като след постъпване на средствата, същите са
прехвърляни по сметка на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, по данни на банката,
от където са извършени погасявания по кредита. В съдебно заседание е уточнено,
че горния извод е направен от банковите извлечения от сметката на ищцата и по
данни от банката. Внасяни са суми в лева, а банката ги превалутира в швейцарски
франкове, след това прехвърлят швейцарските франкове в „Бългериън Ритейл
Сървисиз“, а превалутирането остава при банката. Стойностите на БЛП за жилищни
кредити в швейцарски франкове и БЛП за жилищни кредити в лева към датата на
отпускане на кредита, били 4,50 % и 7,50%. Официалният курс на БНБ се определял
от обективни процеси на валутния пазар, променящи се ежедневно и банката -
ответник не би могла да влияе върху промените в пазара на валутата. Банката -
ответник можела да влияе върху отклонението на търговския си курс от курса на
БНБ, в зависимост от нейния търговски интерес. На база динамиката на курса на
швейцарския франк за изминал период /в частност 2005г.-2007г./ не е било
възможно да се направи прогноза за бъдещото му изменение, което е валидно за
всички финансови активи. За периода от 2005г.-2007г. не се наблюдавали
съществени колебания в курса на швейцарския франк/евро, както и отклонения в
средните стойности, които са в стойности +/-5%; за периода 2005г.-2007г.
лихвите на швейцарския франк следват развитието на лихвите в евро с около 150
базисни точки, по-ниски. Банковата сметка на ищцата при банката – ответник, на
03.10.2007г. била заверена със сума в размер на 29959,00 швейцарски франкове. Сумата
на валутни разлики за периода /разлика между плащанията, превалутирани по курс „продава“ и договорен курс CHF/лв.,
изключвайки плащанията, за които не са купувани швейцарски франкове от
ответника, се определя на 1817,04лв. Разликата между плащанията, превалутирани
по курс „продава“ и погасителен план при кредит в лева, възлизала на 205,49лв.
Анализът на горната фактическа
обстановка налага следните правни изводи: На първо место е необходимо да се
отбележи, че според дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна проверка за правилното
приложение на императивни правни норми. нормите на ЗЗП, уреждащи материята за
неравноправния характер на клаузи в потребителски договори са именно от такъв
характер - императивни. При положение, че въззивният съд има задължение да
следи служебно за приложението на императивни материалноправни норми, то,
такова задължение има и първоинстанционния съд. Още повече че по отношение на
института на неравноправните клаузи задължението на съда да извърши служебно
проверка, са му вменени с преюдициални заключения на Съда на ЕС, имащи
задължителен характер по приложението на Директива 93/13/ЕИО. Установено е, че
кредитополучателят е физическо лице, като процесния кредит не е предназначен за
търговска или професионална дейност. С оглед на това ищцата има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. От своя страна,
неравноправните клаузи са нищожни и не пораждат правни последици в отношенията
между страните – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. За да бъде квалифицирана като
неравноправна клауза в потребителски договор, е необходимо да са налице общите
материалноправни предпоставки на чл. 143, чл. 145, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Поставените въпроси по
дело С-119/17 на СЕС, са били във връзка с приложението на Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, в хипотеза на кредит, по който цялата сума фактически
е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната валута, а не
в чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор (кредитът
е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е в същата
чуждестранана валута, но кредитът реално е отпуснат в националната валута, като
паричната единица на сметката се използва виртуално само за изчисление). Въз
основа на това, че валутата в която е сключен кредитният договор има само
функцията на парична виртуална единица, служеща за изчисление, в т.20 от
постановеното на 22.02.2018г. по дело С-119/17 по чл. 99 от Процедурния
правилник на СЕС мотивирано определение е посочено, че договорът за кредит не
предвижда поне възможност за реално използване от потребителя на чуждестранната
валута. Кредитът следва да се погаси в чуждестранната валута независимо, че е
предоставен в националното платежно средство и че договорът предвижда преобразуване
на налични на кредитополучателя по негова банкова сметка ***но средство във
валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните вноски. При
тези обстоятелства СЕС е приел в т.20 от определението, че този договор не може
да се приравни на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, във
връзка с какъвто договор са дадените разрешенията в постановено от СЕС решение
по дело С-26/13.
С определението си по дело
№ С-119/17 СЕС препраща към свое решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16
относно критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на
клауза от договор за банков кредит от гледна точка на разпоредбите на чл.3,
пар.1 и чл.4, пар.2 от Директива 93/13. Посочените разпоредби са транспонирани
в чл.145, ал.1 и ал.2 ЗЗП, поради което даденото от СЕС тълкуване е
задължително за националните юрисдикции на държавите - членки на Европейския
съюз.
Съгласно чл.4, пар.2 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. и чл.145, ал.2 ЗЗП, преценката за
неравноправния характер на клаузите не се свързва, нито с основния предмет на
договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна,
и по отношение на доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие,
че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език.
В т.1 от диспозитива на
решението по дело С-186/16 на СЕС и в разяснителната част към него е посочено,
че чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието
„основен предмет на договора“ по смисъла на тази разпоредба обхваща договорна
клауза , включена в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, която не
е била индивидуално договорена и по силата на която кредитът трябва да се
погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, тъй като
посочената клауза определя основна, характеризираща този договор престация. СЕС
се е произнесъл, че чл. 4, пар.2 от Директива 93/13 установява изключение от
механизма за контрол по същество на неравноправните клаузи, предвиден от
въведената с тази директива система за защита на потребителите (в този смисъл и
т.42 по дело C-26/13 и т.31 по дело C-96/14 на СЕС), но само при условие, че
клаузата е изразена на ясен и разбираем език. Съдът е подчертал, че изискването
за изразяване на ясен и разбираем език се прилага дори когато клаузата попада в
обхвата на понятието „основен предмет на договора“ или „съответствие на цената
и възнаграждението, от една страна, и на доставените стоки или предоставените
услуги, от друга“ по смисъла на член 4, пар. 2 от Директива 93/13 (в този
смисъл е и т.68 от решение от 30 април 2014 г. по дело C-26/13 на СЕС). Не се
прави преценка на неравноправния характер на посочените в споменатата
разпоредба клаузи, само ако след самостоятелно изследване на всеки отделен
случай компетентната национална юрисдикция приеме, че те са били изразени от
продавача или доставчика ( в случая от банката), на ясен и разбираем език
(разрешението е дадено и в т.32 от решение на СЕС от 03.06.2010 г. по
C-484/08). Според т.2 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-186/16, чл.
4, пар. 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването
договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при
договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на
кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат
решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във връзка с това
посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да
бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се
разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но
и по отношение на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не
само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната
валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите
икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. В
т.50 от решението е разяснено, че от една страна, потребителят трябва да е
добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута
той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще
му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. От друга страна, банковата институция, трябва да
представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с
вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят
кредитополучател не получава доходите си в тази валута . При това положение
националната юрисдикция следва да се увери, че банката е предоставила на
съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да
преценят икономическите последици от клаузата за финансовите им задължения.
Разрешението се извежда от закрепеното в постоянната практика на СЕС (т.47 по
дело С-484-08) разбиране, че въведената с Директива 93/13 система на защита се
основава на идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в
отношенията с продавача или доставчика от гледна точка, както на позицията му в
преговорите, така и на степента на информираност - положение, което го
принуждава да се съгласява с установените предварително от продавача или
доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им. В т.3 от
диспозитива и т.54 и т.56 от мотивите на горното решение СЕС се е произнесъл,
че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 (транспониран в чл.145, ал.1 ЗЗП) трябва да
се тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния характер на дадена
договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на
разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът
или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се
отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може
да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на
изпълнение на договора. Националната юрисдикция трябва да направи оценка
относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на
посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото и отчитайки по-специално
експертната компетентност и познанията на банката относно възможните промени в
обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна
валута (най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а
след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на
чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13). За да установи дали клаузата води в разрез с
принципа на добросъвестност до значителна неравнопоставеност в ущърб на
потребителя между правата и задълженията, произтичащи от договора, националният
съд трябва да провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с
потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че
потребителят ще се съгласи с подобна клауза след индивидуално договаряне (т.57
от решението по С-186/16, в който смисъл и решение по C-415/11, т. 68 и 69). В
т. 55 от разяснителната част на решението си по дело С-186/16 СЕС е посочил, че
клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, която
изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата
валута, в случай на обезценяване на националната парична единица спрямо тази
валута, поставя курсовият риск в тежест на потребителя. В диспозитива на
определението по дело № С-119/17 е постановено, че чл.3 до чл.5 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. (транспонирани в чл.143, чл.145 и чл.147
ЗЗП) следва да се тълкуват в смисъл, че може да бъде преценена от националната
юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която
са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е
съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
договора и когато при проверката ѝ за неравноправния характер бъде
констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в ущърб на
потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
произтичащи от договора. В горния смисъл е и константната съдебна практика по
аналогични хипотези изразена в Решение №295/22.02.2019г. по т.д.№3539/2015г. на
ВКС ІІ т.о., Решение № 314 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1766/2016 г., II
т. о., Решение № 384 от 29.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 2520/2016 г., I т. о., Решение
№ 294 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1599/2017 г., II т. о., Решение № 155
от 24.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2561/2018 г., II т. о., Решение № 231 от
6.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 875/2017 г., I т. о., Определение № 266 от
29.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 2168/2019 г., II т. о., и др..
Съгласно чл.143 и чл.146,
ал.1 ЗЗП, нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия (чл.146, ал.2 ЗЗП), като тежестта на
доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на
търговеца / доставчика - чл.146, ал.4 ЗЗП. В настоящия случай, презумпцията на
чл.146, ал.4 ЗЗП не е оборена въз основа на съдържанието на оспорената от
потребителя клауза. По делото не са ангажирани доказателства потребителят да е
могъл да изрази становище по съдържанието на договора, вкл. по спорните клаузи от
него, както и да е имал възможност да повлияе върху тях. С оглед чл. 145, ал. 1
ЗЗП, оспорените клаузи от договора за кредит следва да се тълкуват ведно с
останалите клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със
сключването на договора към датата на сключването, при което се установява, че:
1. кредитът, съгласно чл. 1 от договора, се предоставя в швейцарски франкове в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 35000 лева; 2. независимо,
че в чл. 2, ал. 1 е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове,
достъп до тази сметка кредитополучателят няма, тъй като същата е блокирана; 3.
швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутиран от банката
в лева преди усвояването им, като реалното усвояване на кредита от потребителя
става именно в лева по негова сметка в лева. Видно от горните уговорки, реален
паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е
налице. Действителното усвояване на кредита е в националната валута на страната
– в лева. Клаузите на чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1, чл.6, ал.2, чл.20 и чл.22 от
договора не отговарят на изискването за яснота и разбираемост. В конкретния
случай банката не е предоставила на потребителя към момента на сключване на
договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация, която би
му позволи да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за
финансовите му задължения, за които ще му бъде икономически трудно да понесе
при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си.
Предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от
банката курс купува и / или продава на швейцарския франк и че това ще
рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева / евро в посока повишаването
му, не води до извод, че е налице "достатъчна информираност" на
потребителя, съобразно даденото от СЕС тълкуване. Кредитополучателят -
физическо лице е сключил жилищен кредит в швейцарски франкове при необходим му,
с оглед целта на кредита паричен ресурс в лева, при клауза в договора,
възпрепятстваща реалното предоставяне на потребителя на паричен ресурс в
швейцарски франкове (блокирана сметка). Това сочи, че към момента на
сключването на договора потребителят е възприел предлаганият му кредитен
продукт за по-изгоден с оглед по-ниския лихвен процент, доверявайки се на
стабилността на швейцарския франк като една от основните световни валути. На
потребителя обаче като по-слабата страна в правоотношението, вкл. с оглед
степен на информираност, не е предоставена информация при сключването на
договор за жилищен кредит със срок на издължаване от 30 години какви са
очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага,
тъй като е неизменна част от професионалната й дейност, както и какви действия
може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл.
чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти. След
като банката не е изпълнила задължението си да уведоми по - слабата страна по
договора за възможните промени в обменните курсове с оглед валутния риск,
свързан с вземането на кредит в посочената чуждестранна валута, не може да се
приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени потенциално значимите
икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия за него
още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местната
национална валута. Преценката на потребителя, дали да избере да получи по-нисък
лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока
лихва, но да не носи валутния риск, трябва да може да бъде извършена от него на
база на предоставена му от банковата институция информация относно възможните
промени в обменните курсове, която именно позволява на потребителя да вземе
решения, основани на "добра информираност" дали и какъв договор за
кредит да сключи. С оглед информацията, предоставена от кредитодателя при
договаряне на договора за кредит, средният потребител – относително осведомен и
в разумни граници наблюдателен и съобразителен, не би могъл да прецени
потенциално значимите икономически последици за него от поетия валутен риск при
изчисляването на погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен
план за котировките на швейцарския франк, което го принуждава да се съгласява с
установените предварително от търговеца условия, без да може да повлияе на
съдържанието им, вкл. на декларативните по своя характер изявления в договора,
че е "запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора", без да се доказва
икономическите аспекти на превалутирането на кредита в швейцарски франкове
реално да му са разяснени. Банката като професионалист е могла и е била длъжна
да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за
това насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство,
което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора.
Следва да се има предвид, че съобразно задължителната практика на СЕС, цитирана
по-горе, дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между
страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. Потребителят не
е защитен и от клаузата на чл. 20 от договора, тъй като упражняването на
правото на превалутиране е предпоставено от съгласието на банката, която има
противоположни на кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на
превалутиране единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателя, като
включително се изисква и заплащането на комисионна. Банката с оглед експертната
си компетентност и познания относно очакваните промени на курса на швейцарския
франк в посока на значимо поскъпване, непредоставяйки тази информация на
потребителя е нарушила принципа на добросъвестност, при фиктивно предоставен
паричният поток в швейцарски франкове, тъй като ако банката беше постъпила
добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква относително
осведомен и обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за
поемане на риска от промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на
вредите от него дори и при индивидуално договаряне (С-186/16, С-415/11). Съгласно
чл. 143, т. 10, т. 12 и т. 13 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В конкретния случай е
видно, че основата на изчисляване размера на кредита, необходима на
потребителя, е заложена в левове, преизчислени в равностойността на швейцарски
франкове по курс "купува" на банката – чл. 1 от договора. В чл. 2,
ал. 1 от договора е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове,
но по блокирана сметка, по която длъжникът няма достъп до нея. Швейцарските
франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от банката в левове
преди усвояването им, като реалното усвояване на кредита се извършва в левове –
чл. 2, ал. 3. Едновременно с това в чл. 6, ал. 2 от договора е посочено, че
погасяването се извършва в швейцарски франкове, като в случай, че
кредитополучателят не е осигурил такива, а има средства в лева или евро,
банката служебно изкупува дължимите швейцарски франкове по курс
"продава" за швейцарски франк към лева. Това налага извода, че освен
възнаградителната лихва като цена на кредита, в тежест на потребителя са
наложени и допълнителни разходи, вследствие на поемане на валутния риск и
валутните разлики, което оскъпява общите разходи по кредита. Разходите по
кредита трябва да са посочени от банката изрично и изчерпателно и подлежат на
предварително оповестяване – чл. 58, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗКИ. Ето защо, с атакуваните
клаузи на договора във вреда на потребителя върху него се прехвърля изцяло
валутния риск, с което се създава значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по кредитния договор по см. на чл. 143, т. 19 ЗЗП. Ето
защо следва да се приеме, че атакуваните от ищеца клаузи на процесния договор
са неравноправни, тъй като са неиндивидуално договорени клаузи от кредитен
договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така
че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и в нарушение на
принципа за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора. С оглед
неравноправния си характер, спорните клаузи от договора са нищожни, поради
което искът по чл. 26, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД за прогласяване на нищожността им е
основателен и следва да се уважи.
С оглед така установената нищожност
на клаузите по договора за поемане на валутния риск от потребителя и на
вредите, свързаните с този риск, заплатените лева от кредитополучателя при
начална липса на основание по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД са сумите по курс на
швейцарския франк към лева, надвишаващ курса, определен в договора при
усвояването на сумата (1 щвейцарски франк за 1,1683 лева). Съгласно приетото по
делото заключение на СИЕ тази разлика е в размер на 1817,04 лева, до който
размер иска следва да бъде уважен.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя, свързани с фактическото плащане на
част от вноските от трето лице, доколкото то е действало като пълномощник на
ищцата, а за спора са ирелевантни вътрешните им отношения. Неоснователно е и възражението
за наличие на преклудиращия ефект на силата на пресъдено нещо по предходен спор
между страните по гр.д.№3743/2017г. на ШРС. Видно от представеното копие на
решението по горното дело /за което няма данни и дали е влязло в законна сила/,
съдът се е произнесъл по нищожността на клаузите на чл.3, ал.1, ал.5 и чл.12,
ал.1 от договора и връщане на суми въз основа на така претендираната нищожност.
Иска е бил предявен от ищцата, и като такава тя не е била длъжна да изчерпи във
висящия процес, както всички основания на които претендира спорното право, така
и тези на които би могла да претендира различно, от предходното право.
Предвид
изложеното, решението в атакуваната му част следва да се потвърди. В
необжалваната част решението е влязло в законна сила.
На въззиваемата страна
следва да се присъдят и 250 лева деловодни разноски за въззивното производство.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №459 от 16.07.2020г. по гр.д.№2957/2019г. на Районен съд - гр.Шумен, В ЧАСТТА, с която е признато за
установено, че клаузите
на чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1, чл. 6, ал.2, чл.20 и чл.22 от Договор
за покупка на недвижим имот HL 26784 от
25.09.2007г.,
сключен между ищцата И.С.И., ЕГН **********, и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК , са
нищожни, както и В ЧАСТТА, с която „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, на основание чл. 55, ал.1 , пр.1 от ЗЗД, е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на И.С.И., сумата
от 1817,04 лв., платена без правно основание по Договора за покупка на недвижим имот HL 26784 от 25.09.2007г. за периода.
02.10.2014г.-10.03.2016г., в резултат на прилагания курс при превалутирането
/курсовата разлика/ на вноските по кредита, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, и са присъдени деловодни разноски.
В необжалваната част
решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ДА
ЗАПЛАТИ на И.С.И. с ЕГН **********, сумата
от 250 лева, представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.