Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …………….2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, II„В“ въззивен състав, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:С.М.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия КОСТАДИНОВ гр. дело № 10 502 по
описа за 2017 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
по въззивна жалба на въззивника – ищец П.Г.К. чрез надлежния му процесуален
представител срещу Решение № 152161 от 21.06.2017 г. на СРС, ГО, 58 състав по
гр.д. № 6022 по описа за 2016 г., с което са отхвърлени изцяло предявените от
ищеца П.Г.К. срещу К.ЗА О.НА Н.П.И.(КОНПИ) кумулативно съединени искове с
правно основание по чл.344, ал.1, т.1, чл.344, ал.1, т.2, чл.344, ал.1, т.3 вр.
чл.225, ал.1 от КТ, 1). за признаване за
незаконно и отмяна на дисциплинарно уволнение на ищеца, извършено със
Заповед № РД-10-06/ 08.12.2012 г. на основание чл.195 от КТ вр. чл.190, ал.1,
т.3 от КТ (системни нарушения на трудовата дисциплина) вр. чл.189, т.9 от КТ
(увреждане на имущество) вр. чл.189 т.10 (неизпълнение на други трудови
задължения); 2). за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „главен специалист в отдел „СДУС“ към Дирекция „ФСДУС“ в К.ЗА О.НА Н.П.И.(КОНПИ); 3). за присъждане на
обезщетение за оставането на ищеца без работа в размер на 5 946.00 лева,
за периода от 08.12.2015 г. до 08.06.2016 г., ведно със законната лихва от
02.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата;
С
Решение № 152161 от 21.06.2017 г. на СРС, ГО, 58 състав по гр.д. № 6022 по
описа за 2016 г. е отхвърлен изцяло и предявения от ищеца П.Г.К. срещу К.ЗА
О.НА Н.П.И.(КОНПИ) иск с правно основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД вр. чл.221,
ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 991.00 лева, представляваща удържано на
ищеца обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ.
С оглед
изхода на спора пред първоинстанционния съд, ищецът е осъден на основание
чл.78, ал.8 от ГПК да заплати на К.ЗА О.НА Н.П.И.(КОНПИ) сумата от 300.00 лева -
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В
жалбата на въззивника-ищец се инвокират на съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Излага от
фактическа страна на пространен и изчерпателен анализ на събраната по делото
доказателствена съвкупност и фактите, които се извеждат от доказателствата.
Оспорват се фактическите констатации от уволнителната заповед. Инвокира се
правен довод, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалния
закон, като превратно е тълкувал фактите и погрешно е достигнал до извода, че
не се доказвали твърденията, че С.М.е бил отговорник на служебните автомобили. Следвало
да се съобразят, освен на вътрешните правила на трудовата дисциплина при ответника,
и длъжностната характеристика на ищеца, която също му вменявала определени
задължения и отговорности. Именно с длъжностната характеристика на ищеца се
отграничавала на отделната отговорност на служителите при КОНПИ във връзка с
предприемане на действия по поддръжка, ремонт и обслужване на поверените им
служебни автомобили. Според длъжностната характеристика на ищеца, в нея
липсвало на конкретни фиксирани задължения за уведомяване на работодателя при
изгубени автомобилни ключове. Не е посочена формата, в която следва например да
се извърши такова докладване. Такова задължение е било конкретно вменено в
длъжностната характеристика на друг служител на КОНПИ –С.М., който е бил
разпитан по делото. Според жалбоподателя ключът е резервна част и като такава в
длъжностната характеристика на С.М.в т.5 е отразено, че „Приема заявки от
главните специалисти за резервни части, гуми, масла и други и следи за
навременните им доставки“. По-нататък в жалбата се извършва анализ на
показанията на свидетеляС.М., според които другите шофьори в Комисията
правели заявки за определени неща за
автомобилите устно и се обръщали към този свидетел. Сочи се, че докладът, с искане за разрешаване
направата на разход от 50.00 лева за годишен технически преглед на автомобил,
служебно поверен на ищеца, изхождал от главен специалистС.М.. Въпросният
доклад, дори и да не е бил приложен по делото, е бил упоменат в издадената
срещу ищеца уволнителна Заповед № РД-10-06/08.12.2015 г. В жалбата се излага,
че неправилно СРС е игнорирал доказателствата, потвърждаващи тезата на ищеца,
че е уведомил надлежния си ръководител за загубата на оригиналния ключ от
поверения му автомобил. В тази насока, първоинстанционният съд е допуснал
съществени процесуални правила при обсъждане на събраните доказателства. Твърди
се, че ищецът е съобщил надлежно за изгубените ключове (оригинален и резервен)
на служебния автомобил, марка „Пежи“, модел „607“ с ДК № ********и това
обстоятелство, кореспондирало на установени факти по делото. Счита се, че е
житейски оправдано при загубата на първия ключ, която е една година преди
загубата на втория, ищецът да съобщи на отговорния служител на Комисията. Уведомяването
на ищеца е извършено устно от ищеца, което обстоятелство е потвърдено от
показанията на свидетеляС.М.. Такава е била установената вътршенослужебна
практика в КОНПИ. С признаването на факта на уведомяването, това би поставило
свидетеля в ситуация сам да отговаря за нарушение на служебните си задължения. В тази насока, неправилно първоинстанционният
съд не е обсъдил показанията на свидетеля М. и неговите задължения от длъжностната
му характеристика. По-нататък, се инвокират доводи за необоснованост на
мотивите на първоинстанционния съд. Липсвали задълбочени констатации и
обсъждане в цялост на събраните доказателства. Доказвало се по делото, че след
като ищеца е установил загубата и на резервния ключ на автомобила, уведомил за
това С.М.в телефонен разговор. Самия
ответник в отговора на исковата си молба на страница втори посочва че „на
01.10.2015 г. е проведен телефонен разговор с П.К. (ищеца), при който е
установено, че служителят е загубил автоключът на поверения му служебен
автомобил“. Макар и ответника да не посочвал поименно служителя, провел
разговор с ищеца, то свидетелят М. потвърждавал изрично в показанията, че той е
разговарял с П.К. – „В телефонен разговор разбрах, че ищецът няма ключ, тъй
като в този разговор го помолих да закара касиерката“. След това свидетелят М.
съобщил за загубата на ключовете и на ръководните лица в Комисията, съгласно
приложената докладна записка с № ЦУ 01/3605 от 20.11.2015 г., изготвена от
главния секретар на КОНПИ Т.Т.. При това положение, според жалбоподателя и в
двата случая на загубените ключове е налице надлежно уведомяване от ищеца.
Последният е действал с убеждението, че постъпва правилно, като е уведомил
лично служителя, отговарящ за приемане и отчитане на заявки за резервни части,
и под форма, за която липсва изрично указание от работодателя. По отношение на
втория загубен ключ от ищеца за периода от 29.09.2015 г. до 01.10.2015 г. по
делото не се установявали доказателства, които да оборят твърдението в исковата
молба, че за първи път липсата на този ключ е установена на 01.10.2015 г.
Констатацията на ответника в неговия отговор на исковата молба, че последното
отразяване на движението на лекия автомобил в пътната книжка е именно на
29.09.2015 г., подкрепяла ищцовата теза. Касае се за случайна загуба, а не за
недобросъвестно деяние. Ищецът е докладвал своевременно за загубата на
ключовете, не е могъл да предвиди, че ще ги загуби. Същият не е действал в
нарушение на служебните си задължения по съхранение на ключовете на шофьорите,
тъй като обичайната практика била да се съхраняват у всеки, без да са налице
предвидени място или начин в службата. Сочи се, че и след загубата на
ключовете, ищецът е продължил да изпълнява своите задължения, тъй като по
силата на две Заповеди № РД-060160 от 07.10.2015 г. и № РД-06-159 от 05.10.2015
г., по силата на които му е било възложено управлението на лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ц Елис“ с ДК № *******. Ищецът не е управлявал през този
период поверения служебен автомобил, поради обективна невъзможност. По-нататък
в жалбата повторно се излагат съображения, че СРС не е оценил правилно
събраната по делото доказателствена съвкупност. По отношение на уволнителната
заповед, че ищецът не е бил предоставил поверения му служебен автомобил за
годишен технически преглед, следвало да съобрази, че лицетоС.М. е било
натоварено като служител да осигури разходите за прегледа. Този факт се
извеждал от показанията на М. и приложената по делото докладна записка. В
жалбата се оспорват уволнителните основания и изведените в заповедта на КОНПИ
фактически твърдения за допуснати дисциплинарни нарушения. Това се равнявало на
липсата на мотиви. Предявява се искане за отмяната на обжалваното
първоинстанционно решение и за уважаване на предявените искове. Претендират се
разноски.
В
писмен отговор на К.ЗА О.НА Н.П.И.(КОНПИ) чрез процесуалния й представител се
оспорва въззивната жалба с обратни на инвокираните такива фактически и правни
съображения и се предявява искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
В
открито съдебно заседание пред СГС процесуалните представители на страните
поддържат изцяло въззивната жалба и отговора на въззивната жалба по
съображенията, изложени в тях, и предявяват искания въззивният съд да произнесе
съобразно волята на страните в производството. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол, поради което е процесуално допустима.
Преди да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящата инстанция намира, че самостоятелно, независимо и безпристрастно
следва да анализира събраната доказателствена съвкупност и да приеме съответно
от и чрез нея на релевантните факти по спора.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
При
изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният състав намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, като постановено при спазване на императивните
процесуални правила на ГПК.
По
въпроса за правилността на решението, въззивният съд намира следното:
От
фактическа страна:
Според
трудов договор № 833 от 05.07.2012 г.
ответникът К.ЗА О.НА Н.П.И.(КОНПИ), като работодател, наемала по трудово
правоотношение ищеца П.Г.К., като работник, срещу трудово възнаграждение, на
длъжност „експерт техническо обслужване на автомобилите“ при осем часов работен
ден. С договора страните са определели изпитателен срок на работника за срок от
шест месеца в полза на работодателя.
Според
длъжностната характеристика към сключения трудов договор от 05.07.2012 г.,
връчена на ищеца П.Г.К. на 08.07.2012 г., същият е бил подчинен на Председателя
на КОНПИ и Началник на отдел „Управление на собствеността и информационни
фондове“, а последният - на Директора на Дирекция „ФСПО“ към КОНПИ. В
длъжностната характеристика на ищеца е отразено, че към Комисията е имал щат за
назначени четирима шофьори – пазачи и един шофьор – доставчик.
Като
задължения в длъжностната характеристика на ищеца е отразено, че същият следи за техническата изправност и
поддръжка на служебните МПС-та; оформя документите на служебните автомобили;
следи за преминаването на автомобилите
на годишен технически преглед; следи за своевременното и правилното
попълване на пътните книжки на автомобили и ежемесечното им отчитане в отдел
„Финансово – счетоводен“; приема заявки от шофьорите за резервни части, гуми,
масла и други, и следи за навременните
им мерки; при необходимост от ремонт, съпровожда МПС до автомобилния сервиз; ежедневно следи за чистотата в служебните
автомобили, изрядния им външен вид и техническа изправност; при възникване на
ПТП или евентуална кражба на служебен автомобил, незабавно уведомява КАТ или
полицията, както и прекия си ръководител.
Според
т.2, глава V от въпросната длъжностна характеристика, възложените задачи се поставят
устно, а се отчитат писмено или устно.
Съгласно
т.2, глава VI от длъжностната характеристика на ищеца, същият като служител на
Комисията отговаря за повереното му имущество.
По
делото е представено допълнително споразумение № 80 от 25.09.2012 г. към трудов
договор от 05.07.2012 г., с което ищецът К. се преназначавал на длъжност
„главен специалист – експерт техническо обслужване на автомобилите“ с основна
месечна заплата в размер на 991.00 лева, считано от 01.09.2012 г. и с място на
работа Отдел „Управление на собствеността и информационните фондове“ в Дирекция
„Финансово и счетоводно правно обслужване“ към КОНПИ.
От
второ допълнително споразумение № 5 от 10.06.2013 г. е видно, че ищецът
запазвал основната си длъжност на „главен специалист – експерт техническо
обслужване на автомобилите“ с основна месечна заплата в размер на 991.00 лева,
считано от 10.06.2013 г., но с променено наименование на работния отдел и
работно място – а именно отдел „Стопански дейности и управление на
собствеността“ в Дирекция „Финансово – стопански дейности и управление на
собствеността“ към КОНПИ.
От
връчена на ищеца длъжностна характеристика от 13.06.2013 г. за заеманата от
него длъжност „главен специалист – експерт техническо обслужване на
автомобилите“ е видно, че същият е бил подчинен на Председателя на КОНПИ и на
Началник на „Стопански дейности и управление на собствеността“, а последният -
на Директора на Дирекция „Финансово – стопански дейности и управление на
собствеността“ към КОНПИ.
По
отношение на длъжностната характеристика на ищеца за заеманата от него длъжност
„главен специалист – експерт техническо обслужване на автомобилите“ се
установява, че на същият били вменени следните релевантни за настоящото
производство задължения – да осигурява
транспорта за нуждите на ръководството на КОНПИ и на служителите при
конкретни случаи – по заявки и командировки в страната и чужбина; да изготвя доклади и становища и отчита
извършените разходи по поддръжката и експлоатацията на служебното МПС пред
Началника на отдел СДУС и главния счетоводител; следи за недопускане на кражби, злоупотреби и разхищения и при
констатиране на такива случаи да уведомява ръководството и полицията; при възникване на ПТП или евентуална кражба
на служебен автомобил, незабавно уведомява КАТ или полицията, както и
прекия си ръководител; да минава
служебните автомобили на годишен технически преглед; да изпълнява и други
задачи, в рамките на длъжността.
Според
тази длъжностна характеристика, ищецът за заеманата от него длъжност получава,
планира и отчита задачи, като част от неговите задължения, при Началник на
„Стопански дейности и управление на собствеността“.
В
длъжностната характеристика е отразено, че ищецът носи и финансова отговорност
за получен служебен аванс и други финансови средства, че носи отговорност за
повереното му имущество и че следва да
спазва установения в Комисията вътрешен трудов ред.
В тази
приложената длъжностна характеристика не е отразено, обаче, как ищецът относно
изпълняваните от него задължения е следвало да се отчита пред прекия си
ръководите или Председателя на КОНПИ – писмено или устно – обстоятелство,
дефинирано като задължение в първата длъжностна характеристика.
На
въззивният съд прави впечатление, че тази длъжностна характеристика не съдържа
вменени конкретни задължения, за разлика от първата такава, по осигуряването на
техническата обезпеченост на автомобилите в смисъл за следене на тяхната
техническа изправност и за поддръжката им (ремонти) и за приемане на заявки от
шофьорите за резервни части, гуми, масла и други или да следи за навременните
им доставки. Задълженията на ищеца по длъжността характеристика са в насока
осигуряването на транспорта на служителите на КОНПИ.
По
делото е представен Правилник на КОНПИ за експлоатация и техническото
обслужване на моторните превозни средства от 2014 г. В правилника се съдържа
уредба за експлоатация, техническото обслужване и отчете на МПС, реда за
използването им. Според чл.9, ал.2 от Правилника отговорност за техническото
състояние на МПС носят водачите и определеният със заповед на Председателя
главен специалист от отдел СДУС, който отговаря за служебните автомобили.
Установено е задължение, според което Главният специалист от отдел СДУС, който
отговаря за служебните автомобили, наред с водачите им, организират предпътен
контрол и преглед на автомобилите и представят същите пред органите на КАТ за
извършване на технически прегледи. Правилника съдържа правила за изготвяне на
превозни и отчетени документи – последните, свързани с разхода на гориво. В
същия са дефинирани указания за техническото обслужване и ремонт на МПС, като
закупуването на нови авточасти, материали и консумативи става с докладна
записка от главния специалист в отдел СДУС, който отговаря за служебните
автомобили. Правилникът също така съдържа разпоредби, според които водачите на
леките автомобили носят отговорност за техническата изправност на същите и за
тяхната поддръжка. За нарушаването на тези правила, провинилите се длъжностни
лица носят дисциплинарна отговорност. Контролът за правилната експлоатация на
МПС в КОНПИ се осъществявал от главния секретар на администрацията на
комисията. Правилникът на КОНПИ за служебните автомобили не съдържа правила и
указания относно загубата на ключовете на служебен автомобил, при условие, че
същият е в техническа изправност.
Със Заповед № РД 06-141 от 02.09.2015 г. на
Председателя на КОНПИ се разпореждало лек автомобил марка „Пежо“, модел 607, с
ДК *******с водач П.К. (ищеца) да се ползва за нуждите на Главния секретар на
КОНПИ. Със заповедта се зачислявали и други служители на КОНПИ други служебни
автомобили – общо осем на брой.
Към
заповедта не е представен и по делото не е приложен приемо-предавателен
протокол за връчването на ищеца на ключовете за управлението на зачисления му
лек автомобил.
С
докладна записка с № ЦУ 01-2917 от 02.10.2015
г., допълнена и разяснена с докладна записка с № ЦУ 01-2931 от 26.10.2015 г., адресирани до главния
секретар на КОНПИ, ищецът К. уведомявал секретаря на Комисията, че на
01.10.2015 г. е установил липсата на втория ключ на лек автомобил с марка
„Пежо“, модел 607, с ДК *******, който е счетен от уведомяващото лице, че е
изгубен, поради ненамирането му на обичайните места за съхранение. Според констатациите
от докладната записка, първият ключ е бил също загубен, приблизително преди
една година, за което обстоятелство е бил уведомен главния специалист на КОНПИС.М..
И за загубата на втория ключ е било уведомено последното лице на 01.10.2015 г.
Ищецът разяснява в докладната си, че автомобила е бил ползван до 11.09.2015 г.,
а на 29.09.2015 г. е бил зареждан с гориво.
С две
заповеди № РД-06-159 от 05.10.2015 г. и № РД-06-160 от 07.10.2015 г. на Главния
секретар на КОНПИ, на ищеца се възлагало за периодите от 05.10.2015 г. до 06.10.2015
г. (включително) и от 08.10.2015 г. до 08.10.2015 г. (включително) да управлява
лек автомобил марка „Ситроен“ модел „Елис“ с рег.№ *******.
В
докладна записка № ЦУ 01-3031 от 13.10.2015 г. на главния секретар на
Комисията, адресирана до нейния Председател, се съдържа информация, според
която, ищецът К. бил загубил и двата ключа на поверения му автомобил и че
липсвал писмен доклад по случая за загубата на първия ключ. Това налагало
спешна необходимост от закупуването на два броя автоключа на стойност 850.00
лева.
По
делото е приложен приемо-предавателен протокол от 22.10.2015г., с който на
ищеца се предавал един брой контактен ключ за лек автомобил марка „Пежо“, модел
607, с ДК №*******Според докладна записка № ЦУ 01-3400 от 06.11.2015 г.на С.М.–
главен специалист в Дирекция ФСДУС към КОНПИ, същият информирал главния
секретар на Комисията, че 01.10.2015 г. ищецът К. го уведомил за загубата на
ключа на поверения му автомобил към 01.10.2015 г. и че не е бил уведомен за загубата
на първия ключ – обстоятелство, установено в техния разговор на 01.10.2015 г.
Тези обяснения на С.М.са били препратени към Председателя на КОНПИ с докладна
записка № ЦУ 01-3400 от 06.11.2015 г.
Обстоятелствата
от докладната записка на служителя С.М.от 06.11.2015 г. са отразени в друга
докладна записка на главния секретар под № ЦУ 01-3605 от 20.11.2015 г. В
допълнение на описаното, е изложено, като е извършено позоваване на друга
докладна записка на служителяС.М., която не е приложена по делото, че за
зачисления на ищеца К. лек автомобил с марка „Пежо“, модел 607, с ДК *******е
била изтекла валидността на годишния технически преглед на същия. Това наложило
спешно да се изиска от Комисията разход за заплащане на прегледа и за
предприемане на последващо ползване на лекия автомобил.
С писмо
с изх.№ ЦУУ 01-3637 от 23.11.2015 г. на Председателя на КОНПИ са поискани
обяснения от ищеца К. на основание чл.193, ал.1 от КТ в срок до 11:30 часа на
24.11.2015 г. за изнесените факти и обстоятелства, посочени в докладна записка
на главния секретар под № ЦУ 01-3605 от 20.11.2015 г.
Ищецът
е депозирал писмени обяснения на 24.11.2015 г. под № ЦУ 01-3639, според които
същият е бил уведомил главния специалист С.М.устно за загубата на първия ключ
на поверения му автомобил с марка „Пежо“, модел 607, с ДК №*******Загубата на
ключа била реализирана преди повече от една година. Въпреки загубата следвало да се ползва резервния ключ на МПС. По
същия начин, ищецът процедирал при загубата и на резервния ключ – уведомил
служителяС.М.. По отношение на закъснялото представяне на лекия автомобил за
технически преглед, ищецът изложил твърдения, според които не е бил уведомен за
това обстоятелство от отговорника по техническото обслужване на автомобилитеС.М..
Според обясненията, автомобилът е следвало до 09.10.2015 г. да бъде представен
за годишен технически преглед, към която МПС не е било в движение. На
27.10.2015 г. при подмяна на гумите на автомобила, ищецът установил, че
валидността на техническия преглед е била изтекла. След осигуряване на
необходимите средства за прегледа, ищецът бил закарал лекия автомобил на
30.10.2015 г. за годишен технически преглед.
Със
заповед № РД – 10-06 от 08.12.2015 г. на Зам-Председателя на КОНПИ на ищеца П.Г.К.
е наложено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ вр. чл.190, ал.1, т.3 и т.7 от КТ вр. чл.187, т.9 и 10 от КТ вр. чл.188, т.3 от КТ дисциплинарно наказание
„уволнение“ на заеманата от него длъжност - „главен специалист – експерт техническо обслужване на автомобилите“
в отдел СДУС към Дирекция ФСДУС на КОНПИ. Заповедта е връчена на ищеца на
08.12.2015 г. срещу негов подпис.
С втора
Заповед № ТД-25 от 08.12.2015 г. на Зам.-Председателя на КОНПИ трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ и
заповед № РД – 10-06 от 08.12.2015 г. на Зам-Председателя на КОНПИ, с която е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. На основание чл.221, ал.2 от КТ е
разпоредено на уволнения работник да се удържи обезщетение в размер на брутното
му трудово възнаграждение за срок от един месец. Заповедта е връчена на ищеца
на 08.12.2015 г. срещу негов подпис.
В
уволнителната заповед № РД – 10-06 от 08.12.2015 г. на Зам-Председателя на
КОНПИ е отразено като нарушения на трудовата дисциплина, че 1). ищецът, след като загубил първия ключ
на автомобила преди около една година, не
е уведомил прекия си ръководител или своя работодател за липсата на основния
ключ. В заповедта е отразено, че 2).
в периода от 29.09.2015 г. до 01.10.2015 г. ищецът не е уведомил прекия си
ръководител или своя работодател и за загубата на втория ключ, както и 3). че в периода от 29.09.2015 г. до
22.10.2015 г. (около един месец) служителят е бил в невъзможност да управлява
поверения му служебен автомобил – последица от личното му отношение към
повереното му МПС.
Като
втори пункт на заповедта е отразено, че повереният лек автомобил на ищеца,
който става ясно, че е автомобил с марка „Пежо“, модел 607, с ДК *******, е бил
с изтекла валидност на задължителния годишен технически преглед към
30.10.2015г., която действително била изтекла на 09.10.2015 г. Това наложило
бързи действия по намиране на разходи за 50.00 лева и за провеждане на
прегледа, за да се ползва МПС. Отразено е в заповедта, че първата възможна
дата, на която ищецът К. е могъл да извърши прегледа е на 22.10.2015 г., на
която дата му е бил предоставен новия ключ за автомобила. От 22.10.2015 г. до 30.10.2015 г. ищецът не е бил извършил за зачисленото
му МПС годишен технически преглед.
Работодателят счита, че служителят с цялостното си поведение е извършил
бездействие и е проявил липса на отговорност при изпълнението на служебните си
задължения. По този начин, ищецът е нарушил трудовата дисциплина при
работодателя, утвърдена в неговия Вътрешен правилник и съгласно задълженията му
по длъжностна характеристика. Според работодателя тези нарушения на ищеца К. се квалифицирали като системни и
представлявали нарушение на чл.25, ал.7 от Вътрешните правила за експлоатация и
техническо обслужване на МПС в КОНПИ. В уволнителната заповед е отразено, че
действията на ищеца К. представлявали нарушения на основните му задължения по
смисъла на чл.125 вр. чл.126, т.4, т.5, т.8, т.10 и т.13 от КТ. Наложеното на
ищеца дисциплинарно наказание било съобразено с тежестта на извършените
нарушения, с обстоятелствата, при които са били извършени и с цялостното
поведение на работника. В заповедта е отразено, че в обхвата й не попада
извършеното нарушение по изгубване на основния ключ, поради изтичането на
давността за него. Според работодателя безотговорността и бездействието на
служителя по предприемане на действия по изваждането на нов ключ и премахване
на възможността автомобилът да остане без ключове, водело до дисциплинарната
отговорност на работника. Работодателят излага, че е недопустимо за такъв дълъг
период от време, около една година, процесния лек автомобил да бъде с един
ключ.
За
пълнотa на изложението, по делото са представени трудов договор № 839 от 08.03.2013
г. с допълнително споразумение към него от 10.06.2013 г. и длъжностна
характеристика на служителя на КОНПИС.Х.М.на длъжност главен специалист. Не се
установява, посоченият служител да е ръководно лице в КОНПИ и да е пряк ръководител
на ищеца К., напротивС. М. е равнопоставен на ищеца по длъжност служител.
Задълженията по длъжностната характеристика наС.Х.М.не се различават по никакъв
начин от задълженията по длъжностната характеристика на ищеца К., връчена му на
13.06.2013 г.
От
показанията на свидетеляС.Х.М.се установява, че същият не е ръководител или
отговорник на шофьорите в КОНПИ, а такъв се явявал да е главния секретар. Свидетелят
излага, че всеки водач на зачисления му служебен автомобил извършва действия по
техническото обслужване на МПС – ремонт, миене, чистене, поддържане в
изправност и др. Свидетелят в съдебно заседание не пресъздава поотделно какви
са неговите задължения в КОНПИ за заеманата от него длъжност, а се позовава на
предявената му длъжностна характеристика, съдържаща тяхното описание (на
задълженията). Според свидетеля при необходимост от извършването заявки за
автомобилите, шофьорите устно изразявали пред него съответното искане- „за
смяна на нещо“, например. Извършваните заявки пред свидетеля били докладвани от
него на главния секретар. Свидетелят излага възприятия пред съда за утвърдената
като фактически извършвана „обичайна“ практика в КОНПИ заявки и уведомления от
шофьорите във връзка с техническото обезпечение на служебните автомобили да се
извършват устно и същите в устен вид да се „предават“ на главния секретар. В
показанията си свидетеля пресъздава обстоятелства, свързани с дейността на
шофьорите в КОНПИ, тяхната численост общо в Комисията, и отделно в Дирекция
„Финансови стопански дейности и управление на собствеността“, както и каква е
по принцип задължителната практика за искане за извършване на разходи – за суми
до 500.00 лева се адресирала докладна записка до секретаря на Комисията, а над
тази сума – до Председателя. Свидетелят М. потвърждава обстоятелството, че
ищецът К. в телефонен разговор с него го е уведомил за загубата на ключа на
зачисления му служебен автомобил, както и че е бил загубен не само резервния
ключ, но и основния такъв. Свидетелят потвърдил като съставени от него
предявените му докладни записки, съдържащи неговия подпис и приложения
приемо-предавателен протокол от 22.10.2015 г. за предаване на нов ключ на ищеца
за автомобила му. Също така, свидетелят пресъздава възприятия, че действително
е съставил докладна записка до главния секретар на Комисията, в която описал
загубата на ключовете и че автомобилът на ищеца е бил с изтекъл срок на
валидност на годишния технически преглед.
Изложените
от свидетеля показания са добросъвестни, изчерпателни и последователни. Съдът
кредитира изцяло същите, тъй като по делото липсват доказателства, които да ги
опровергават или да водят до основателни съмнения в тяхното изложение. Съдът
кредитира показанията на свидетеля и в частта, с която същият заявява, че не
отговаря на обективната действителност да е заявявал на ищеца К. да не се
притеснява за изгубения ключ, че свидетелят е щял да поръча друг ключ, и че не
е вярно обстоятелството, че загубата на последния ключ на автомобила не е
проблем. И тези възприятия на свидетеля не се опровергават от доказателствената
съвкупност по делото. Освен това, съдът не приеме за доказани инвокираните в
обратния смисъл от ищеца твърдения за сочените обстоятелства. Само на базата на
твърдения не може да се приеме за доказано нещо, което се е случило в твърдения
смисъл, при положение, че е налице съответно оспорване на насрещната по делото
страна.
От
правна страна:
Тежестта
на доказване, т. е. задължението за установяване законността на уволнението
носи ответника по настоящото дело – КОНПИ. А законността на едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата,
предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал.
1 КТ. След установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина,
нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на
трудовите задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства
под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с
чл. 190, чл.186 и чл.187 КТ, вследствие на което може да упражни своето
потестативно субективно право да уволни дисциплинарно виновния служител.
При налагане на
съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да индивидуализира
противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението – чл. 189
(1) КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание – дисциплинарно уволнение, е предпоставена от спазването на определен
ред, който да обезпечи и правото на защита на уволнения работник, както
предписва правната норма, регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ.
При проверката на
фактическите основания и правната квалификация на извършените дисциплинарни
нарушения от конкретния нарушител („работник“) настоящата инстанция следва да
провери дали има корелация между факта на нарушението/нарушенията и правото,
което им съответства. Заповедта за уволнение следва да е мотивирана от
фактическа и правна страна, а не само от към едната или само откъм другата
страна. На обема от факти следва да съответства и същия обем от право. Ако
например са описани „по-малко“ факти, а същевременно обема на правото (правната
квалификация на дисциплинарните нарушения) е „по-голям“ за тях, съдът следва да
приеме, че е налице липса на мотиви от към правните изводи, за които не са
описани факти. Неправилното посочване на правната квалификация на нарушенията,
обаче, не се отразява на законността на уволнението, ако са налице основания да
се приеме, че то е действително „законно“ – в този смисъл е Решение № 395 от
01.06.2010 г. по гр.д. № 1629/2009 г. на ВКС III ГО, Решение № 464 от 26.05.2010 г. по
гр.д. № 1310/2009 г. на IV ГО на ВКС. Но фактите следва да са установени и
доказани от цялата събрана доказателствена съвкупност. Т.е. фактическите
основания на уволнението следва да се потвърдят от доказателствата по делото.
Въззивният съд има
следното предвид:
По иска по чл.344, ал.1,
т.1 от КТ:
В заповедта за уволнение
на ищеца П.Г.К. под фактите на вменените му дисциплинарни нарушения
работодателят е субсумирал следните правни квалификация за тях – 1). по чл.187, ал.1, т.9 от КТ, според
която дисциплинарно нарушение е
увреждането на имуществото на работодателя, разпиляване на материали, суровини
и други средства; 2). по чл.187, ал.1,
т.10 от КТ – за неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение; 3) по чл.190 т.3 от КТ за системни нарушения на трудовата дисциплина; 4). по чл.190 т.7 от КТ – за други
тежки нарушения на трудовата.
Според заповедта за
уволнение на ищеца като факти са вменени следните дисциплинарни нарушения – че 1). ищецът, след като загубил първия ключ
на автомобила преди около една година, не
е уведомил прекия си ръководител или своя работодател за липсата на основния
ключ – това дисциплинарно нарушение следва да бъде изключено от
съвкупността от останалите дисциплинарни нарушения, тъй като за него е изтекъл
максималният срок по чл.194, ал.1 от КТ за неговото санкциониране и вземане
предвид от работодателя към датата на издаването на уволнителната заповед,
която е от 08.12.2015 г. От доказателствата по делото не се установява и
доказва от работодателя кога е точният момент на извършване на това
дисциплинарно нарушение, поради което съдът приема за доказани твърденията на
ищеца, че нарушението е извършено преди повече от една година от момента на
установената към 01.10.2015 г. загуба на втория ключ на автомобила. Освен това,
самият работодател в уволнителната заповед е приел, че няма основания да вземе
предвид това дисциплинарно нарушение, тъй като е бил изтекъл срокът за неговото
санкциониране.
По отношение на
твърдението на работодателя от уволнителната заповед, че 2). в периода от 29.09.2015 г. до 01.10.2015 г. ищецът не е уведомил
прекия си ръководител или своя работодател и за загубата на втория ключ на лек
автомобил с марка „Пежо“, модел 607, с ДК *******, следва да се има предвид, че
работодателят действително е бил уведомен писмено от ищеца с един ден след
очертания от ответника период за загубата ключа на 02.10.2015 г. с докладна записка № ЦУ 01-2917 до главния секретар. Закъснението
относно писменото уведомяване с един ден след очертания период не води до
съществено нарушение на трудовата дисциплина според въззивният съд. Не е ясно
как и по какви критерии работодателят е определил този период, че следва да се
съотнесе от и за 29.09.2015 г. до 01.10.2015 г. Според докладните записки на
ищеца до главния секретар на КОНПИ от 02.10.2015 г. и 26.10.2017 г. липсата на
ключа от ищеца е установена на 01.10.2015 г. Ответника не доказва липсата на
„резервния“ ключ да е установена в по-ранен момент преди 01.10.2015 г. Освен
това, ответника е вменил на ищеца дисциплинарно нарушение за неуведомяване за
загубата на ключа в периода от 29.09.2015 г. до 01.10.2015 г., което се
дефинира като бездействие. Не е вменено изрично като дисциплинарно нарушение на
ищеца, че е загубен и втория ключ на автомобила от него (което е действие) –
това обстоятелство е само описано във фактическата част на заповедта за
уволнение. При това положение е налице едно дисциплинарно нарушение вменено на
ищеца за бездействие (въпросното неуведомяване), което по своята тежест не е
съществено - (аргумент за това е крайния извод на работодателя след фактите
какви са извършените нарушения според него в първия пункт на уволнителната
заповед). Следва да се съобрази, че един ден закъснение не може да влече проява
на дисциплинарно нарушение, тъй като на следващия ден след периода
работодателят е бил реално уведомен писмено чрез главния си секретар за
загубата на ключовете – и резервен, и основен (за загубата на основния (първия)
ключ и неуведомяването за него отговорността е изключена на основание чл.194,
ал.1 от КТ). Според докладна записка № ЦУ 01-3031 от 13.10.2015 г. – на л.55 от първоинстанционното дело, е видно, един
вид признание на главния секретар на КОНПИ, че още на 01.10.2015 г. същият е бил уведомен устно по телефон от
самия ищец за загубата на ключовете. Тези обстоятелства от тази докладна, която
е и надлежно подписана от въпросния секретар – Т.Т., не са опровергани от
ответника с оглед тежестта на доказване и съдът приема същите за действително
настъпили. Т.е. налице е реално уведомяване на ищеца на работодателя на
01.10.2015 г. чрез главния секретар на Комисията в очертания в уволнителната
заповед период от 29.09.2015 г. до 01.10.2015г. Т.е. на практика липсва
твърдяното в уволнителната заповед нарушение, което се вменява на дисциплинарно
наказаното лице, а именно - ищецът да не е уведомил работодателя си за загубата
на втория ключ в периода от 29.09.2015 г. до 01.10.2015 г. Налице е
уведомяване, което води до липсата на дисциплинарно нарушение по този пункт на
уволнителната заповед. Въззивният съд ще акцентира, относно формата на
уведомяване на работодателя за въпросното обстоятелство – за загубата и на
втория ключ, следното - съдът приема, че обичайната практика в Комисията е била
подаването на заявки относно техническата обезпеченост на служебните автомобили
от дейността на служителите - шофьори да се извършва в устна форма, като в тази
насока съдът кредитира показанията на свидетеля М.. Освен това, по делото още
първата длъжностна характеристика на ищеца от 17.04.2012 г. в т.2, глава V съдържа като право и задължение на служителя, указание, че
възложените задачи се поставяли устно, а отчитането се извършвало писмено или
устно. Така описаното указание липсва във втората длъжностна характеристика на
ищеца 07.06.2013 г. Но практиката в КОНПИ е била „обичайно“ утвърдена такава, а
именно уведомяванията и заявките за техническата обезпеченост на автомобилите
да се извършват устно в разрез с действителната практика по норматив – за разходи
до 500.00 лева следвало да се подават докладни до главния секретар на КОНПИ, а
над тези размери – до Председателя й. С
риск от повторение, въззивният съд ще посочи, че главният секретар на КОНПИ
като ръководно лице в административния орган и на служителите в администрацията
й е бил уведомен в 01.10.2015 г. в периода от 29.09.2015г. до 01.10.2015 г. от
ищеца за загубата на втория ключ и в тази насока липсва дисциплинарно нарушение
от негова страна.
По отношение на вмененото на ищеца
дисциплинарно нарушение, че в периода от
29.09.2015 г. до 22.10.2015 г. (около един месец) служителят е бил в
невъзможност да управлява поверения му служебен автомобил, като последица
от личното му отношение към повереното му МПС, съдът намира че такова нарушение
действително се доказва, но същото не е съществено по тежест, последици и
съдържание. Действително ищецът не е бил във възможност да управлява поверения
му автомобил, поради загубата и на резервния му ключ в периода от момента на
установяването на загубата му (след 29.09.2015 г., когато е било извършено
последното зареждане с гориво на МТП) до датата на връчването с
приемо-предавателен протокол на новия закупен ключ за автомобила (22.10.2015
г.). По всяка от двете длъжностни характеристики на ищеца, се отчита, че в
негова отговорност е било вменено задължението да пази имуществото на
работодателя. Резервния ключ на поверения на ищеца автомобил е част от
имуществото на КОНПИ (неговия работодател). Загубата на същия, дори и с оглед
признанието на ищеца, се дължи изцяло на небрежността му, а не поради неговия
пряк умисъл и целенасоченост да увреди имуществото на работодателя си. Ищецът
следва да отговаря за небрежното си поведение, поради неполагането на дължимата
грижа да пази имуществото на своя работодател. Въззивният съд намира, обаче, че
загубата и на резервния ключ на поверения на ищеца служебен автомобил не е
довела до невъзможност той да не може да изпълнява трудовите си задължения.
Напротив, в очертания от КОНПИ период от 29.09.2015 г. до 22.10.2015 г. са налице
две заповеди на л.75 и л.76 от първоинстанционното дело, според които главния
секретар на Комисията възлагал на ищеца К. управлението на друг автомобил марка
„Ситроен“ с рег.№ ******* за периода от 05.10.2015 г. до 06.10.2015 г. и от
08.10.2015 г. до 08.10.2015 г. Т.е. ищецът е бил на разположение на своя
работодател и е престирал работна сила, друг е въпросът вече, каква организация
на работния процес в КОНПИ ще изберат ръководните в нея длъжностни лица. Освен
това, в комисията е имало и други леки автомобили – най-малко седем на брой, и
е било възможно работодателя на ищеца да му възложи управлението на някое друго
от моторните превозни средства за посочения период – тогава не би се считало,
че ищецът е в невъзможност да изпълнява своите трудови задължения.
На следващо място, въззивната
инстанция приема, след анализ на събраните по делото доказателства, че се
доказва нарушение на трудовата дисциплина от ищеца относно това, че поверения му лек автомобил с марка „Пежо“,
модел 607, с ДК *******, е бил с изтекла валидност на задължителния годишен
технически преглед към 30.10.2015г. По всяка от длъжностните характеристики на
ищеца му е било вменено задължение, според което същият се явявал задължен да
преминава въпросното МПС през задължителен годишен технически преглед. Т.е. фактическото
задължение за следене на изтичането на срока на валидността на този технически
преглед е на самия ищец. Това задължение се явява част от основното му
задължение да преминава през годишен технически преглед на въпросния автомобил.
Ищецът, обаче, е показал небрежност, като не е проследил изтичането на срока на
валидността на прегледа и не е предприел своевременни действия за преминаването
през преглед, за да не допусне дисциплинарно нарушение. Извършения от него, в
последствие преглед е бил със закъснение.
При прегледа и
обективното изследване на мотивите от уволнителната заповед на ищеца, обаче, се
установява, че работодателят счита, извършените от работника в цялост
дисциплинарни нарушения за „системни“ и че представлявали нарушение на чл.25,
ал.7 от Вътрешните правила за експлоатация и техническо обслужване на МПС в
КОНПИ, както и че служителят с цялостното си поведение е извършил бездействие и
е проявил липса на отговорност при изпълнението на служебните си задължения.
По делото се установява
от съда, обаче, че са релевантни и доказани от работодателя на ищеца само две
дисциплинарни нарушения, а именно– че в
периода от 29.09.2015 г. до 22.10.2015 г. (около един месец) служителят е бил в
невъзможност да управлява поверения му служебен автомобил и че поверения му лек автомобил с марка „Пежо“,
модел 607, с ДК *******, е бил с изтекла валидност на задължителния годишен
технически преглед към 30.10.2015 г. Със заповедта за уволнение на ищеца не е
вменено изрично като дисциплинарно нарушение, че е загубил „резервния“ ключ на
поверения му автомобил - действие, а че не е уведомил работодателя за това в
периода от 29.09.2015 г. до 01.10.2015 г. (бездействие) – от фактите по делото
се изведе, че последния юридически факт е недоказан, а напротив, в релевантния
период е налице изрично уведомяване на работодателя от ищеца за загубения
„резервен“ ключ – т.е. липсва такова нарушение.
Съдът не приема за
правилни, обосновани и доказани изводите на работодателя от уволнителната заповед,
че със загубата на двата ключа на служебния автомобил, разпределен на ищеца,
последният не е могъл да изпълнява по никакъв начин на трудовите си задължения
по транспортиране на хора и документация. Напротив, ищецът е бил на
разположение на своя работодател и е престирал работна сила чрез транспортиране
на хора и документация, дори и въпреки загубата на първия ключ чрез
служебния си автомобил, така и чрез друг
служебен автомобил на комисията за периода след загубата и на втория автоключ –
аргумент за това са изложените в настоящото решение мотиви за тези обстоятелства.
Според трайно
установената практика на ВКС, обективирана в Решение №
117 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1306/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията М.П.- Системните нарушения на трудовата дисциплина се характеризират с
това, че трябва да са извършени в рамките на една година. Работникът или служителят трябва да е извършил три или повече нарушения
на трудовата дисциплина, за които не е налагано преди това дисциплинарно
наказание, а ако е наложено, то да не е заличено и за наказването на които не
са изтекли сроковете за осъществяване на дисциплинарната отговорност.
При това положение, съдът
намира, че не се доказва да са
налице извършени от ищеца системни, трайни и продължителни нарушения на
трудовата дисциплина, според критериите, установени в практиката на ВКС, в
нарушение на чл.25, ал.7 от Вътрешните правила за експлоатация и техническо
обслужване на МПС в КОНПИ и при отчитане на конкретиката на настоящия случай.
На следващо място, в
уволнителната заповед на ищеца са въведени няколко други допълнителни правни
основания - по 1). по чл.187, ал.1, т.9
от КТ, според която дисциплинарно
нарушение е увреждането на имуществото на работодателя, разпиляване на
материали, суровини и други средства; 2).
по чл.187, ал.1, т.10 от КТ – за
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение; 3)
по чл.190 т.3 от КТ за системни нарушения на трудовата
дисциплина; 4). по чл.190 т.7 от КТ – за други тежки нарушения на трудовата
дисциплина.
В уволнителната заповед, обаче, са описани фактически дисциплинарни
нарушения, които работодателят е подвел и квалифицирал изрично само като
системни – т.е. тук е налице съвпадение между твърдените факти и правото за
признака „системност“ – друг е въпросът, че вменените на уволнения работник системни
дисциплинарни нарушения не се доказват според количествените критерии на ВКС. В
заповедта на работодателя, както се посочи, са въведени и други правни признаци
по чл.187, ал.1, т.9 от КТ– че ищецът е увредил имуществото на работодателя си;
по чл.187, ал.1, т.10 от КТ - че не е изпълнил други трудови задължения,
предвидени в правилника за вътрешния
трудов ред и по чл.190, т.7 от КТ – че са извършени и други тежки нарушения на
трудовата дисциплина.
В заповедта за уволнение
на ищеца не се съдържат описание на факти какви вреди по размер за имуществото на
КОНПИ от загубата на ключовете на служебния автомобил с марка „Пежо“, модел
607, с ДК *******са произлезли – не са посочени претърпяната имуществена загуба
и нейния размер за закупените нови ключове за процесното МПС. Едва, от
доказателствата по делото се установява, че работодателят на ищеца е закупил
нови автоключове на стойност от около 850.00 лева, но в заповедта за уволнение
не се инвокират по никакъв начин на изрични мотиви за тези вреди – съвсем общо
е посочено, че са произлезли разходи. При това положение за дадената от
работодателя на ищеца правна квалификация за признака по чл.187, ал.1, т.9 от КТ липсват пълни, обосновани и изчерпателни
мотиви.
По отношение на признака, че ищецът е допуснал дисциплинарно
нарушение по чл.187,
ал.1, т.10 от КТ, а именно че не е изпълнил други трудови задължения,
предвидени в правилника за вътрешния
трудов ред, от уволнителната заповед е видно да е налице позоваване на
работодателя на разпоредбата на чл.25, ал.7 от Вътрешните правила за
експлоатация и техническо обслужване на МПС в КОНПИ, според който – при
системни нарушения на трудовия ред – неполагане на грижи за зачислената
техника, неспазване на сроковете за обслужване, непредставяне на годишен
технически преглед, несвоевременна подмяна на масла, филтри и други, виновните
длъжностни лица, носят дисциплинарна отговорност. Посочената разпоредба от
Правилника за вътрешния трудов ред в Комисията е обвързана от разпоредбата на чл.190 т.3 от КТ за системни нарушения
на трудовата дисциплина. За последната, обаче, съдът прие, че не са налице
основания, че ищецът действително е извършил системни нарушения на установената
в КОНПИ трудова дисциплина, според практиката на ВКС за количествените критерии
на системните дисциплинарни нарушения.
За останалия признак по
чл.190, т.7 от КТ – че са извършени и други тежки нарушения на трудовата
дисциплина, в уволнителната заповед не са изложени мотиви и какви други
нарушения, са били извършени от ищеца, извън субективно възприетите от
работодателя. Липсват мотиви за други тежки дисциплинарни нарушения, а и по
делото не са налице и доказателства, които да водят до такива изводи, че такива
са били действително допуснати и извършени.
По отношение на въведените от работодателя допълнителни
правни признаци и квалификации на възведени от него нарушения по чл.125 вр.
чл.126, т.4 - да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество, т.5 -да спазва техническите и
технологическите правила, т.8-
да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при
изпълнение на възложената му работа, т.10
- да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на
другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения и т.13 - да
изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от
колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата
от КТ, съдът намира, че същите по
съдържание и насоченост съответстват на анализираните за тях сходни разпоредби
по чл.187, ал.1, т.9 от КТ; по чл.187, ал.1, т.10 от КТ; по чл.190 т.3 от КТ; и по чл.190 т.7 от КТ.С цел
процесуална икономия съдът препраща към изложените за последните мотиви в
по-горната част на своето решение.
Въззивният съд подложи на
самостоятелно тълкуване разпоредбата на чл.189 от КТ, според която при определяне
на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. Според Решение № 117 от 5.04.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1306/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.П.– „При системните нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ също следва да се изхожда от критериите по чл. 189, ал.
1 КТ съобразно изричната разпоредба на чл. 190, ал.
2 КТ. Това означава, че и при тези нарушения работодателят трябва
винаги конкретно да съобрази кое от дисциплинарните наказания съответства на
извършените нарушения. Преценката по чл. 189, ал.
1 КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване
за законност на наложеното дисциплинарно наказание“.
По делото се установиха
като доказани само от обективна и субективна страна, че ищецът е осъществил
дисциплинарни нарушения че в периода от
29.09.2015 г. до 22.10.2015 г. (около един месец) служителят е бил в
невъзможност да управлява поверения му служебен автомобил и че поверения му лек автомобил с марка „Пежо“,
модел 607, с ДК *******, е бил с изтекла валидност на задължителния годишен
технически преглед към 30.10.2015 г.
Тяхната тежест и
значителност по последици, преценени по-отделно и в съвкупност в качествено
отношение, обаче, не са толкова съществени, но същите по брой не са и достатъчни
да обосноват признака „системност“ на дисциплинарните простъпки на ищеца в
смисъла, установен в чл.190, ал.1, т.3 от КТ. Освен това, ищеца К. е бил на
разположение на своя работодател и е бил в готовност да престира „работна сила“
и въпреки изгубения втори автоключ (резервния ключ), което всъщност е и правел
– управлявал е друг служебен автомобил, който му е бил възложен за определени
периоди, независимо, че са били кратки (това е въпрос на работодателска
целесъобразност) . Освен това, въпреки загубата на първия автоключ на служебния
си автомобил, ищецът с резервния си ключ, все пак е изпълнявал цялостно своите
задължения по транспортиране на хора и документи. Данни за други дисциплинарни
прояви от ищеца няма по делото, освен загубата на първия ключ, която не може да
се отчита дори и като отегчаващо вината обстоятелство – това нарушение е
изключено изрично от работодателя от вменените на ищеца дисциплинарни нарушения
на основание чл.194, ал.1 от КТ. По делото не се установява за самия
работодател от забавените действия на ищеца по неизвършването на своевременен
годишен технически преглед на поверения му служебен автомобил и за времето,
през което не го е управлявал (около един) месец, да са настъпили тежки
последици за работодателя и останалите служители в Комисията. Липсват
доказателства, вследствие на тези нарушения от ищеца да е бил прекъсван
трудовия процес в държавния орган или например да е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на работодателя на ищеца при
извършена проверка от КАТ относно неизвършения технически преглед. Следва да
бъде отчетено и обстоятелството, че в комисията са били ползвани и са били на
разположение и други седем на брой служебни автомобили, които са били в
движение. Съдът отчита, че единствените разходи на работодателя по
осигуряването на нови автоключове и пари за годишния преглед са били само
имуществени. Имуществените разходи са могли да бъдат удържани от
възнаграждението на ищеца например и така би се реализирала само на неговата
имуществена отговорност.
При това положение,
значимостта, тежестта и последиците на извършените, и доказаните според въззивният
съд, дисциплинарни нарушения от ищеца, не обосновава налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“. Безспорно има дисциплинарни нарушения, но
наказанието, което работодателят е наложил за тях, се явява несъразмерно тежко,
необосновано, и несправедливо. За да е законно уволнението за дисциплинарно
нарушение, законно следва да е наказанието за него. Изборът на дисциплинарно
наказание не подлежи на съдебен контрол, тъй като се основава на така нар.
„оперативната самостоятелност“ на волята на работодателя, но съответствието по
тежест на наложеното дисциплинарно наказание с вмененото на провинилия се
работник дисциплинарно нарушение или нарушения, подлежи на контрол. В
настоящият случай е налице незаконно уволнение, тъй като най-тежкото
дисциплинарно нарушение не е съответно и справедливо само за доказаните на извършените от ищеца дисциплинарни
простъпки. При това положение работодателят следва да понесе санкцията на съда
като издадените от него уволнителна и прекратителни заповеди бъдат отменени
изцяло като незаконосъобразни.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
Предвид акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и
обстоятелството, че атакуваното уволнение е незаконно, както и че трудовото
правоотношение между страните е за неопределено време, искът се явява
основателен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал.
1 КТ:
За да бъде уважен искът с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ,
трябва да се установи, че в обективната действителност са настъпили три юридически
факта: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в
незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно
волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е
претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността
да полага труд по трудово правоотношение в продължение на шест месеца след
уволнението и 3. причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и
оставането без работа. В конкретния случай уволнението на ищеца от заеманата от
него длъжност е извършено незаконно, поради което искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е уважен като основателен.
От приложеното по делото
извлечение от трудовата книжка на ищеца се установява, че за периода от 08.12.2015
г. (датата на прекратяване на правоотношението, за която не спори) до
08.06.2016 г. ищецът не е бил ангажиран по друго трудово правоотношение при
същия или различен работодател. Доказва се по делото размерът на трудовото
възнаграждение на ищеца за изпълняваната от него длъжност в размер на 991.00
лева, съгласно отразените данни за това в извлечението от трудовата му книжка и
приложените по делото трудов договор и споразумение от 10.06.2013 г. (л.67 от
първоинстанционното дело). Освен това срещу предявения иск на ищеца в отговора
на исковата молба не са релевирани на никакви конкретни доводи и съображения, а
само е направено в началото на отговора „бланкетно“ оспорване на претенциите.
Съдът намира, че се доказва и причинната връзка между незаконното уволнение и
оставането на ищеца без работа, тъй като ако не бе уволнен, същият не би
останал без работа. При това положение исковата претенция на ищеца се явява
доказана по основание. По размера на същата, ищецът е претендирал за шестте
месеца за оставането му без работа обезщетение в общ размер на 5 946.00
лева – виж уточнението на исковата му молба на л.103 от първоинстанционното
дело. Съдът установява, че действително шест месеца умножено по сумата от
991.00 лева прави обезщетение в размер от 5 946.00 лева. Т.е. исковата
претенция следва да бъде уважена в цялост, така както е предявена, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 02.02.2016 г., до окончателното
изплащане на сумата. Към настоящият момент се отчита, че релевираният от ищеца
шест месечен период от 08.12.2015 г. (датата на прекратяване на
правоотношението, за която не спори) до 08.06.2016 г. е изтекъл.
По исковата претенция на ищеца по чл.221, ал.2 от КТ
Съгласно посочената
разпоредба - при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
За да дължи посоченото
обезщетение, уволнението на работника следва да се счита за законно при
правилно приложение на материалния и процесуалния закон. В настоящият случай,
обаче, уволнението на ищеца е признато от съда за незаконно. В исковата молба
ищецът е въвел твърдения, че със Заповед № РД 10.06 от 08.12.2015 г. на същия
му била удържана сумата от 991.00 лева
като размер на брутното му трудово възнаграждение на основание чл.221, ал.2 от КТ. Ответникът с отговора на исковата молба в неговото начало съвсем бланкетно
е оспорил исковата молба, без да е изложил конкретни доводи, възражения или
съображения за евентуалната неоснователност на тази искова претенция. В
отговора се съдържат само конкретни съображения по исковете с правно основание
по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. При това положение, съдът приема за доказано,
поради неоспорване на твърденията на ищеца и липсата на доказателства, които да
внасят съмнения в тези твърдения, че на същия му е било удържано брутното
трудово възнаграждение в размер на 991.00 лева като обезщетение по чл.221, ал.2
от КТ за уволнение, което съдът е признал за незаконно. Т.е. искът следва да
бъде уважен.
По разноските:
Съдът намира, с оглед
изхода на спора, че на ответника КОНПИ не се дължат разноски нито за въззивната
инстанция, нито за първата такава за юрисконсулт.
По разноските на ищеца –
същият за първата инстанция е претендирал за адвокатско възнаграждение сумата
от 905.61 лева за адвокатско
възнаграждение, съгласно разписка, съдържаща в списъка за разноски на л.121 от
първоинстанционното дело. Претенцията за разноски е претендирана своевременно. На л.122 от
първоинстанционното дело е приложена и самата разписка, че самата сума в
посочения размер е действително платена. Срещу размера на тези разноски КОНПИ
не е релевирала възражение за прекомерност, и не са оспорени. Съдът ги приема
за доказани и основателни, поради което следва да бъдат присъдени. По
разноските за въззивната инстанция страната претендира възнаграждение в размер
на 1000.00 лева, съгласно представен
списък на разноските на л.40 от въззивното дело и разписка на л.41 че
уговорената сума е платена действително. Срещу тази претенция, обаче,
процесуалния представител на КОНПИ изрично е релевирал възражение за
прекомерност. В представените доказателства не се сочи по кои от всички искове
каква сума се претендира. Първите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ са
неоценяеми и за същите се предвижда адвокатско възнаграждение в размера на МРЗ
за заплата към датата на сключване на договора за правна помощ. По делото съдът
не открива приложен писмен договор за правна помощ и съобрази датата на
исковата молба от 02.02.2016 г. Към този МРЗ е била в размер 420.00 лева. При
това положение за двете искови претенции по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ се
дължи общо сумата от 840.00 лева. По исковите претенции по чл.344, ал.1, т.3 и
по чл.221, ал.2 от КТ се дължи оставащата сума от възнаграждението, която е
160.00 лева. Т.е. възнаграждението от ищеца за процесуалния му представител е
изцяло съобразен с размерите на Наредбата на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и следва да се уважи в цялост.
По държавните такси – по
закон работника е освободен от ДТ и такива дължи работодателя, при изход на
основателност на исковите претенции на уволнения ищец. За държавните такси за
първата инстанция- дължат такси в размер на от по 50.00 лева за двата
неоценяеми иска по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, сумата от 237.84 лева -
представляваща 4% от размера на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за сумата от
5 946.00 лева и сумата от 50.00 лева, представляваща 4%, но не по-малко от
50.00 лева за иска по чл.221, ал.2 от КТ за сумата от 991.00 лева. Общият
размер на таксите е 387.84 лева, които следва да се присъдят по сметка на
Софийски районен съд. За въззивната инстанция следва да се присъдят по сметка
на Софийски градски съд сумата от 193.92 лева, представляваща ½ от ДТ,
дължими в първоинстанционното производство.
Настоящото решение не е
окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Воден от изложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 152161 от 21.06.2017 г. на СРС, ГО, 58 състав по гр.д. №
6022 по описа за 2016 г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО по предявения от П.Г.К. с ЕГН: ********** срещу К.ЗА О.НА Н.П.И.(КОНПИ)
с адрес – гр.София, ул. „********иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
наложеното на П.Г.К. с ЕГН: **********
дисциплинарно наказание „уволнение“ на заеманата от него длъжност „Главен
специалист“ в Отдел „СДУС“ към Дирекция на „ФСДУС“ на К.ЗА О.НА Н.П.И.(КОНПИ),
извършено със Заповед № РД– 10-06 от 08.12.2015 г. на Зам.-Председателя на К.ЗА
О.НА Н.П.И.(КОНПИ) на основание чл.187, ал.1, т.9, чл.187, ал.1, т.10,
чл.190 т.3 от КТ за системни нарушения на трудовата дисциплина и чл.190 т.7 от КТ – за други тежки нарушения на трудовата дисциплина, И ОТМЕНЯ изцяло 1). Заповед
№ РД– 10-06 от 08.12.2015 г. на Зам.-Председателя на К.ЗА О.НА Н.П.И.(КОНПИ)
за наложеното на П.Г.К. с ЕГН: ********** дисциплинарно наказание „уволнение“ и 2). Заповед № ТД-25/28.12.2015г. на
Зам.-Председателя на К.ЗА О.НА Н.П.И.(КОНПИ), с която трудовото
правоотношение на П.Г.К. с ЕГН: ********** е прекратено на основание чл.330,
ал.2, т.6 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ П.Г.К. с ЕГН: ********** на заеманата
преди уволнението длъжност в К.ЗА О.НА Н.П.И.(КОНПИ) с адрес – гр.София, ул. „********-
„Главен специалист“ в Отдел „СДУС“ към Дирекция на „ФСДУС“ на К.ЗА О.НА Н.П.И.(КОНПИ).
ОСЪЖДА К.ЗА О.НА Н.П.И.(КОНПИ) с адрес – гр.София, ул. „********да заплати
на П.Г.К. с ЕГН: ********** на основание
чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ сумата от 5 946.00 лева, представляваща обезщетение за оставането на П.Г.К.
с ЕГН: ********** без работа в резултат на незаконното му уволнение за периода
от шест месеца, считано от 08.12.2015 г. до 08.06.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 02.02.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К.ЗА О.НА Н.П.И.(КОНПИ) с адрес – гр.София, ул. „********да заплати
на П.Г.К. с ЕГН: ********** на основание
чл.221, ал.2 от КТ сумата 991.00 лева,
представляваща удържаното от неговия работодател К.ЗА О.НА Н.П.И.(КОНПИ)
обезщетение за дисциплинарното му уволнение, признато от Софийски Градски съд
за незаконно.
ОСЪЖДА К.ЗА О.НА Н.П.И.(КОНПИ) с адрес – гр.София, ул. „********да заплати
на П.Г.К. с ЕГН: ********** на основание
чл.78, ал.1 от КТ сумата 905.61 лева,
представляваща, сторените в първата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА К.ЗА О.НА Н.П.И.(КОНПИ) с адрес – гр.София, ул. „********да заплати
на П.Г.К. с ЕГН: ********** на основание
чл.78, ал.1 от КТ сумата 1000.00 лева,
представляваща, сторените във въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА К.ЗА О.НА Н.П.И.(КОНПИ) с адрес – гр.София, ул. „********да заплати по
сметка на Софийски Районен съд сумата от 387.84
лева, представляваща общият размер на изискуемите държавни такси за
предявените и разгледани искови претенции пред първата инстанция.
ОСЪЖДА К.ЗА О.НА Н.П.И.(КОНПИ) с адрес – гр.София, ул. „********да заплати по
сметка на Софийски Градски съд сумата от 193.92
лева , представляваща общият размер на изискуемите държавни такси за
въззивното обжалване на първоинстанционното решение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.