Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260067
гр. ВРАЦА, 04.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 17.02.2021г. в
състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с. К. КОЛЕВА
в присъствието на:
секретар Мария Ценова
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
в.гр. дело N 13
по
описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена
от „Цветина-***“ЕООД-гр.***, чрез упълномощения му адвокат К.Т., против решение
№260141/22.10.2020г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №4285/2019г.,
с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против „Тролейбусен транспорт
Враца“ЕООД-гр.Враца, иск по чл.50 от ЗЗД за сумата от 4024 лв., представляваща
обезщетение за причинени вреди.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е постановено в
противоречие с процесуалните правила, събраните по делото доказателства и
материалния закон, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че единствената
причина, поради която искът е бил отхвърлен, е неправилно възприетия от
районния съд извод, че не са ангажирани доказателства ответникът да е
собственик на вещта, причинила вредите. Развиват се съображения, че в отговора
по чл.131 от ГПК ответникът не е направил възражение, че не е собственик на вещта, като указания за
представянето на доказателства в тази насока не са били давани на ищеца от съда
с доклада по чл.146 от ГПК. Излагат се подробни доводи, че по силата на
отменения Закон за преобразуване и приватизация на общински предприятия
ответникът е бил вписан като търговско дружество-правоприемник на всички
активи, пасиви, права и задължения на преобразуваната фирма „Автотранспорт“-Враца,
а препоръки за подобряване на
контактната мрежа на дружеството са давани многократно от Общински
съвет-Враца.
Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.
В подкрепа на оплакванията и твърденията в жалбата, жалбоподателят
представя писмени доказателства, относими към собствеността на процесната вещ.
Прави се искане въззиваемата страна да бъде задължена да представи писмени
доказателства с какви права на собственост и ползване върху вещи разполага,
остатъчна и амортизационна стойност на вещите
и списък на ДМА към 13.07.2019г. Иска се също на основание чл.192, ал.1
от ГПК да бъде задължено трето лице, да посочи собственик ли е на вещта към
13.07.2019г. В жалбата не се уточнява кое е третото лице.
Препис от въззивната жалба на „Цветина-***“ЕООД-гр.*** е бил връчен на
въззиваемата страна „Тролейбусен транспорт-Враца“ЕООД-гр.Враца на 14.12.2020г.,
но отговор от нея не е постъпил.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната
жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
На основание чл.266, ал.3 от ГПК във въззивното производство е допуснато
събиране на писмени доказателства.
При констатациите за допустимост и редовност на жалбата, въззивният съд е
задължен да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му в обжалваните му части. Що се отнася до правилността на решението,
въззивният контрол е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.
В случая, обжалваното решение на РС-Враца е валидно и допустимо, доколкото
е постановено в съответствие с основанието и петитума на исковата молба.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното и във въззивното производство доказателства
поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен от „Цветина-***“ЕООД-гр.*** против
„Тролейбусен транспорт-Враца“ЕООД-гр.Враца осъдителен иск с правно основание
чл.50 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 4 024 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – повреждане на движима вещ
„Мерцедес“, модел 0350 с рег. №ВР***ВТ,
изразяващо се в счупено дясно огледало за обратно виждане, счупено дясно стъкло
над вратата и следващото до него, смачкан капак на външно багажно отделение,
смачкан таван на вътрешно багажно отделение, в резултат от падане на обтяжки и
въжета, част от съоръженията на тролейбусната линия, използвана и поддържана от
„Тролейбусен транспорт Враца“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното погасяване на главницата.
Ищецът твърди, че на 13.07.2019г. в гр. Враца на бул. „Втори юни“ в района
на магазин „Практикер“ около 23 ч. настъпило ПТП с участието на автобус, негова
собственост, причинена от падането на обтяжки и въжета, част от съоръженията на
тролейбусната линия, използвана и поддържана от ответника. Били уведомени
компетентните органи и бил съставен протокол за ПТП № 1469199/28.07.2019г. и била образувана полицейска преписка с вх.
№179500-6632/15.07.2019г. по описа на РУ Враца. При ПТП били настъпили значителни
вреди за МПС „Мерцедес“, модел 0350 с
рег. №ВР***ВТ, изразяващо се в счупено дясно огледало за обратно
виждане, счупено дясно стъкло над вратата и следващото до него, смачкан капак
на външно багажно отделение, смачкан таван на външно багажно отделение.
Ищцовото дружество било претърпяло вреди вследствие от недобросъвестното
отношение на ответника като собственик да поддържа и обезопасява собственото си
имущество. Твърди, че съобразно законовата норма на чл.50 ЗЗД, отговорността на
ответника е обективна.
В срока по чл.131 ГПК от ответника „Тролейбусен
транспорт-Враца“ЕООД-гр.Враца е постъпил писмен отговор, с който предявеният
иск се оспорва изцяло. Поддържа се, че не е налице виновно поведение на
служители на дружеството, че не е установена причинната връзка между
настъпилите вредни последици и лицата, участвали в ПТП, както и че ищецът не е
доказал вземането си против ответника.
При така постъпилите искова молба и отговор, в първоинстанционното
производство са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени
съдебно-счетоводна и
съдебно-автотехническа експертизи. Въз основа на така събраните доказателства
районният съд е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника по чл.50 от ЗЗД, с изключение на една-не е доказано
правото на собственост на ответника върху вещите, причинили вредата. С оглед на
тези мотиви, районният съд е отхвърлил предявеният иск.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното и във въззивното производство доказателства
поотделно и в тяхната пълнота, при което приема следното от фактическа и правна
страна:
Като взе предвид мотивите на първоинстанционния съд за отхвърляне на
предявения иск, от една страна, и от друга страна наведените в жалбата
оплаквания, въззивният съдебен състав намира, че спорният въпрос, по който се дължи произнасяне е
дали въззиваемото дружество „Тролейбусен
транспорт-Враца“ЕООД е собственик на вещите- обтяжки и въжета, част от съоръженията на тролейбусната линия, от които
произтичат вредите и/или намират ли се вещите под негов надзор.
За изясняване на спорното обстоятелство на основание чл.266, ал.3 от ГПК в
производството пред въззивната инстанция са събрани писмени доказателства,
досежно собствеността върху вещите, от които са настъпили вредите. Видно от
представените с въззивната жалба обявление-л.21, решение на ОС-Враца от 13.10.1993г. по ф.дело
№3591/91г., протокол за оценка на ДМА към 31.12.1992г. и справки за актуално
състояние, „Тролейбусен транспорт-Враца“ЕООД-гр.Враца е образувано и вписано
като търговско дружество с едноличен собственик на капитала Община Враца-правоприемник
на активите и пасивите на „Автотранспорт“-Враца и „Тролейбусен транспорт“. Приетите
при образуване на дружеството ДМА, вкл.машини, съоръжения и оборудване, са
описани по видове в представената справка. Както това се установява от
представените решения на Общински съвет-Враца по протокол №52/29.05.2018г. и
протокол №61/27.05.2014г. и приложенията към тях, в т.ч. писмо изх.№2600-8775/29.08.2008г.на
Община Враца, въздушно-контактната тролейбусна мрежа съставлява част от
активите на дружеството и е под надзора му.
Като взе предвид, че с отговора по чл.131 от ГПК ответникът не е навел
възражения, че не е собственик на вещите, в т.ч. на цялата въздушна тролейбусна
мрежа и/или, че те не се намират под негов надзор, съдът намира, че така
ангажираните пред въззивната инстанция доказателства са достатъчни и от тях
може да се направи обоснован извод както, че въздушната мрежа е собственост на
дружеството, така и че се намира под надзора му. Твърденията на ищеца, че в
качеството му на собственик и на лице, под чийто надзор се намират вещите,
причинили вредата, ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по
иска, са изложени в исковата молба. По тази причина и тъй като с отговора по
чл.131 от ГПК ответникът не е възразил по това обстоятелство, то правото му да
стори това в по-късен момент, се явява преклудирано.
При така установеното по отношение спорното обстоятелство, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна и е за вреди, произтичащи от
обективно присъщи свойства, качества или дефекти на една вещ. За разлика от
хипотезата на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат
на виновно поведение на дееца - допуснати нарушения на предписани и общоприети
правила при ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато
вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при
ползването й. Както това е посочено в Постановление №4/1975г.на Пленума на ВС, в
решение №309/04.06.2014г.по гр.дело №1354/12г.на ІV г.о на ВКС и в определение
№688/01.06.2015г.по гр.дело №2212/2015г.на ІV г.о на ВКС, отговорността по
чл.50 от ЗЗД е безвиновна и се свързва със задължението да се упражнява надзор
върху вещта, което се изразява в нейното наблюдение и полагане на грижа, с
оглед употребата й. По тази причина когато при ползването на вещта не са
допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, но от вещта са
произлезли вреди, собственикът ще носи отговорност по чл.50 от ЗЗД дори в
случаите, при които причината за повредата на вещта е неизвестна.
За да бъде уважен предявеният иск по чл.50 от ЗЗД, ищецът носи тежестта да
докаже наличие на вреди; връзка между тях и дадена вещ; право на собственост
и/или упражняване на надзор спрямо вещта от страна на ответника. В разглеждания
случай по делото са установени и доказани всички елементи от състава на чл.50
от ЗЗД, даващи основание за ангажиране отговорността на ответника. От събраните
по делото доказателства - протокол за ПТП № 1469199/28.07.2019г., заключението
по изслушаната съдебно - автотехническа
експертиза и заключението по ССчЕ,
е установено по безспорен начин причиняването на имуществени вреди на
ищцовото дружество, изразяващи се в повреждане на автобус с регистрационен номер
№ ВР*** ВТ, собственост на „Цветина- ***„ ЕООД, причинени от паднала обтяжна
ролка от високо контактната мрежа, находяща се в гр.Враца, булевард „Втори юни“.
Установените вреди са счупено дясно огледало за обратно виждане, счупено стъкло
над дясната врата и стъклото след него, повреди по капака и тавана на багажното
отделение. Посредством заключението на вещото лице В.П. по назначената и приета
автотехническа експертиза е установена и пазарната стойност на претърпените
вреди, а именно сумата от 4024 лв. Установени са също механизма на увреждането
и пряката причинно-следствена връзка между него и въздушната тролейбусна мрежа
и съоръжения-скъсване на стоманеното въже на обтяжката, в следствие на което то
пада върху автобуса, заедно с металния му накрайник, причинявайки посочените по-горе вреди. Във въззивното
производство са събрани и доказателства, свързани със собствеността и
упражняването на надзор върху въздушната тролейбусна мрежа и съставните й
части, поради което за доказани следва да се приемат всички елементи от състава
на чл.50 от ЗЗД и предявеният иск следва да се уважи.
При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила в резултат на което е приложил
неправилно материалния закон. С доклада по чл.146 от ГПК районният съд нито е
съобразил липсата на възражения в отговора по чл.131 от ГПК, досежно правото на
собственост и надзора върху вещите, нито пък е указал на ищеца, че тези
обстоятелства подлежат на доказване от него и за тях той не сочи доказателства.
При наличието на тези съществени пороци в доклада на делото, предявеният иск
неправилно е бил отхвърлен поради липса на доказателства за собствеността. Ето
защо и с оглед събраните пред въззивната инстанция доказателства обжалваното
решение се явява неправилно и като такова ще следва да се отмени и вместо него
се постанови решение, с което искът бъде уважен.
При този изход на спора за производството пред районния съд ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на
1220,96 лв. За производството пред въззивната инстанция разноски в полза на жалбоподателя
„Цветина-***“ЕООД-гр.*** не следва да бъдат присъждани, предвид изявлението на
упълномощения му адвокат, че такива не се претендират.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №260141/22.10.2020г.на Районен съд-Враца,
постановено по гр.дело №4285/2019г. И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Тролейбусен транспорт – Враца“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.***, с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЦВЕТИНА ***“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.***, ***,ЕИК ***, сумата
от 4024 лв./четири хиляди и двадесет и четири лева/, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди – повреждане на движима вещ „Мерцедес“, модел
0350 с рег. №ВР***ВТ, изразяващо се в
счупено дясно огледало за обратно виждане, счупено дясно стъкло над вратата и
следващото до него, смачкан капак на външно багажно отделение, смачкан таван на
вътрешно багажно отделение, в резултат от падане на обтяжки и въжета, част от
съоръженията на тролейбусната линия, собственост и под надзора на „Тролейбусен
транспорт Враца“ ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16.10.2019г.до окончателното й изплащане, както и сумата от 1220,96 лв. деловодни разноски за
производството пред първата съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........