Решение по дело №3529/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5595
Дата: 27 юли 2017 г. (в сила от 6 март 2019 г.)
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20161100103529
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 27.07.2017 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3529 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от К.О.М., с която е предявен срещу З.Б.В.И.Г. АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от ексцес – настъпили усложнения в общото му здравословно състояние вследствие на първоначалните увреждания от произшествие, осъществено на 02.11.2011 г. Претендира законната лихва от деликта - 02.11.2011 и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 02.11.2011 г. по вина на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, както и че по споразумение с ответника през 2012 г. са му били изплатени 40000 лв. обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, вследствие от получените телесни увреждания. Впоследствие са настъпили усложнения в здравословното му състояние, които подлежат на допълнително обезщетяване и които представляват: намаление на слуха на дясното ухо и поради двустранна глухота – използване на слухов апарат и посттравматично стресово разстройство.

Ответникът счита иска за недопустим, а по същество - оспорва иска по основание и размер, прави възражение за давност за иска за лихви. Счита, че с плащането по сключеното с ищеца споразумение е обезщетил в пълен размер всички вреди, както и че не е налице ексцес.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./:

От споразумение от 28.11.2012 г., сключено между страните се установява, че е между страните е постигнато съгласие, че на 02.11.2011 г. в Германия, Едерлинг, на федерален път 304 е настъпило пътно-транспортно произшествие, извършено от Ю.И.В.при управление на лек автомобил Фиат Темпра с рег. №********, от което са настъпили телесни увреждания на ищеца. Страните са уговорили, че размерът на имуществените и неимуществените вредите от процесното произшествие е в размер на 40000 лв., които са изплатени в пълен размер на ищеца. Споразумението има установително действие между страните относно обстоятелствата, че е настъпил деликт, причинен от лице, отговорността на което е застрахована при ответника, че деликта представлява застрахователно събитие, че застрахователят дължи обезщетяване на настъпилите вреди и че размерът на всички вреди, настъпили към датата на подписване на споразумението – 28.11.2012 г. са в размер на 40000 лв.

Спорно в настоящото производство е обстоятелството дали посочените в исковата молба като усложнения в здравословното състояние на ищеца – намален слух с едното ухо, в следствие на което двустранно е увреден слухът на ищеца, както и че е развил посттравматично стресово разстройство. В тежест на ищеца е да докаже настъпване на посочените увреждания, момента на настъпването им, както и причинната връзка с произшествието – че представляват късно проявило се непрогнозируемо усложнение от произшествието, което не е било налично към момента на споразумението.

От комплексна съдебно-медицинска експертиза на вещи лица неврохирург и отоневролог се установява следната обстановка: от 2011 г. ищецът има двустранно намаление на слуха от смесен тип, повече за лявото ухо. От 2015 г. има поставена диагноза – намаление на слуха за двете уши – загуба на слуха за средни и високи честоти 40-65 дБ), поставен му е слухов апарат. Увреждането е в причинна връзка с произшествието. Видно от представените писмени доказателства – амбулаторни листа, двустранна загуба на слух е констатирана през 2015 г. и тогава на ищеца е поставен слухов апарат. От експертизата и разпита на вещите лица в съдебно заседание се установява, че увреждането е в причинна връзка с произшествието от 2011 г. Писмените доказателства и показанията на свидетеля М.Л.сочат, че до 2014 г. ищецът не е изпитвал затруднения със слуха и не се е оплаквал от такива, общувал е нормално и не се е нуждаел от слухов апарат. През 2014 г. ищецът е започнал да усеща затруднения да чува събеседника си при разговор, започнал е и да се оплаква от нарушения в слуха, като специалните изследвания и диагнозата е поставена през 2015 г. Ето защо съдът приема, че моментът на настъпване на усложненията съгласно представените медицински документи е 24.02.2015 г. – издаденият на тази дата амбулаторен лист е с поставена диагноза „двустранна загуба на слуха“. Тъй като в споразумението не се сочат конкретните увреждания, които се обезщетяват, съдът приема, че с него се извършва обезвреда на всички настъпили и проявили се към момента на подписването му травматични и други увреждания. Видно от медицинската документация, към 28.11.2012 г. е бил наличен намален слух за лявото ухо, като до 2013 г. медицинските данни сочат на нормален слух за дясното ухо (виж амбулаторния лист от 19.11.2013 г.). Ето защо съдът приема, че с плащането на застрахователното обезщетение през 2012 г. е погасено задължението за обезвреда за намален слух с ляво ухо, но намалението на слуха на дясното ухо и съответно – двустранната загуба на слуга, довела до нуждата за слухов апарат е настъпила след 2012 г. – диагностицирана е през 2015 г. и представлява ексцес, непогасен от платеното обезщетение.

Относно описаните от вещите лица промени в мозъка – същите не представляват ексцес, тъй като черепно-мозъчната травма и настъпилите от нея мозъчни увреждания са били налични непосредствено след произшествието и при подписването на споразумението от 28.11.2012 г.

Относно посттравматичното разстройство, съдът не приема тезата на ищеца, че също представлява ексцес и не е било налично през 2012 г. Както сочи вещото лице М., 90% от лицата, преживели ПТП, развиват такова разстройство. В амбулаторният лист от 22.06.2015 г., съставен по повод диагнозата „посттравматични стресово разстройство“, в анамнестичните данни (съобщени на лекаря от самия ищец) се сочи, че лечение е било предприето след катастрофата, от която ищецът е пострадал. Обстоятелството, че ищецът е потърсил лекарска помощ при специалист през 2015 г. не на всяка цена означава, че заболяването се е проявило за първи път тогава, още повече че по данни от самия ищец лечение е било предприемано в предшестващ период. Не е житейски логично да се приеме, че психичните последици от злополуката ще се проявят за първи път четири години след настъпването й, а не непосредствено след нея. Непредприемането на лечение не доказва липса на заболяване. Ето защо съдът приема, че ищецът при условията на пълно и главно доказване, не е установил по делото, че посттравматичното стресово разстройство представлява ексцес – усложнение от деликта, настъпило след 28.11.2012 г. 

Въз основа на тези съображения съдът приема, че в причинна връзка с уврежданията от произшествието в периода от 2014 г. до 2015 г. е настъпило усложнение в състоянието на ищеца, изразяващи се в намаление на слуха на дясното ухо и довело до двустранна глухота, което наложило използване на слухов апарат. Тези негативни последици за здравето на ищеца не са обезщетени с платената от ответника сума въз основа на споразумението от 2012 г., тъй като не са били налични към този момент. Поради това съдът приема, че представляват ексцес, в резултат на който в полза на ищеца е възникнало ново вземане за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от физически болки и страдания от усложненията в здравословното му състояние.

Неоснователно е възражението на ответника, произтичащо от уговорките в споразумението, според които уговореното обезщетение удовлетворява всички претенции и ищецът няма право да предявява други такива. При възникване на право на обезщетение за вреди от ексцес, обективното проявление на ексцеса по дефиниция настъпва последващо на първоначалното увреждане. Поради това не може да се приеме, че с декларацията си, че няма да предявява повече претенции, пострадалият валидно се отказва от свои бъдещи права относно вземания, които още не са настъпили.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за настъпили усложнения в здравословното му състояние, представляващи ексцес и изразяващи се в намаление на слуха на дясното ухо и довело до двустранна глухота, което наложило използване на слухов апарат. При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази вид и тежест на уврежданията, тяхната необратимост, която води до трайни последици за здравето на пострадалия и ограничения в ежедневието му, свързани с необходимостта да ползва слухов апарат. Съдът съобразява и как уврежданията се отразяват на ищеца с оглед неговата млада възраст, начин на живот и среда. Съдът отчита, че загубата на слуха е причинена от намалението на слуха както на лявото, така и на дясното ухо, като увреждането на лявтото ухо вече е обезщетено. Съобразно тези критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 40000 лв. Искът следва да се уважи за тази сума и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.

На ищеца следва да се присъди законната лихва от 24.02.2015 г., който момент кореспондира със събраните по делото писмени доказателства за поставяне на диагнозата „двустранна загуба на слуха“.

 

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят направените разноски (държавна такса, депозит за експертизи, преводи), съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 1248,14 лв.

На ответника следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от иска – в размер на 220 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимите държавна такса върху уважената част от иска, за която ищецът е бил освободен – 560 лв.

      

Поради което Софийският градски съд

      

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК:********, адрес: ***, да заплати на К.О.М., ЕГН:**********, както следва:

на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за неимуществени вреди от усложнения от увреждане на здравето на ищеца от произшествие от 02.11.2011 г., заедно със законната лихва от 24.02.2015 г. до окончателното плащане,

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1248,14 лв., представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 150000 лв.

            ОСЪЖДА К.О.М., , ЕГН:**********, да заплати на З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК:********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК сумата от 220 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК:********, адрес: ***, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 560 лв., представляваща дължима държавна такса и разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: