Определение по дело №21/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], Бизнес Парк С.,сгр.14, против решение №2982/19.12.14г на РС-Сандански по гр.д.№785/14г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт исковете по чл.422, вр. с чл.415 ГПК са уважени за сумата 809,78лв, представляващи главница по договора за кредит от 23.08.12г, ведно със законната лихва и за 94,01лв мораторна лихва за периода 05.03.13г – 25.04.14г, докато за сумата от 534,22лв, представляваща възнаградителна лихва за времето от 05.03.13г до 25.04.14г претенцията е отхвърлена като неоснователна.Присъдени са и разноските в първоинстанционното и заповедното производство, съобразно уважената част на исковете.

Недоволен от отхвърлителната част на така постановеното решение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Поради това иска неговата отмяна, уважаване на исковете в цялост и присъждане на разноските в исковия и заповедния процес.

Ответната страна не изразява становище по жалбата.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Анализа на доказателствения материал налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че с договор за потребителски паричен кредит от 23.08.12г въззивното дружество е предоставило на въззиваемата потребителки кредит в размер на 1 000лв и 40лв за застраховка за срок от 12 месеца.Така отпуснатия кредит е усвоен в брой, като страните са уговорили погасяването му на дванадесет месечни вноски, съгласно погасителния план, платими при посочените условия.

Не се спори, че след погасяването на 4 вноски на 05.02.13г до 05.09.13г, длъжника преустановява плащанията.РС е констатирал забавено плащане на четвъртата вноска, която вместо на падежа 04.01.13г е платена на 14.03.13г, като решението в тази му част е влязло в сила.

Според т.3, изр.3 от договора погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовката и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора.

С чл.4 страните са уговорили, че при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на заемодателя става предсрочно изискуемо в целият му размер, вкл. всички определени от този договор надбавки, дължими обезщетения за забава и разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение до длъжника за настъпване предсрочната изискуемост.

Видно от приложените по делото материалите по ч.гр.д.№510/14г по описа на СРС, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК жалбоподателя е поискал и респ. получил от РС заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: 809,78лв, неизплатена главница по договора за потребителски паричен кредит; 534,22лв, представляваща възнаградителна лихва за периода 05.02.13г – 05.09.13г, сумата от 94,01лв мораторна лихва за периода 05.02.13г – 05.09.13г, ведно със законната лихва върху главницата, както и сумата от 328,76лв за разноски по делото.В предвидения от закона срок и ред от длъжника е постъпило възражение, в което отрича дължимостта на посочените суми.

При тези данни РС обосновано е счел за недоказани предпоставките за признаване съществуването по реда на чл.422 ГПК на заявеното вземане за сумата от 534,22лв.Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав,тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика.Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК настоящият състав препраща към мотивите на СРС.

Неоснователни са оплакванията досежно превръщането на кредита в предсрочно изискуем. По делото липсват данни за изричното упражняване от кредитора правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и достигането на това изявление до ответницата, поради което РС правилно е счел, че същият не е превърнат в предсрочно изискуем.Приложените към жалбата писмени доказателства, дори да се възприемат, не променят горните изводи, тъй като отразяват единствено връчване на покана, която не е ясно дали съдържа волеизявление за обявяване кредита в предсрочно изискуем.

Изтеклия понастоящем срок на договора,макар да води до изискуемост на всички вземания, също не е в състояние да подкрепи ищцовата теза. Причината за това е липсата на доказателства за размера на надбавката по чл.4 от договора. Служебното назначаване на експертиза в случая е недопустимо поради отсъствието на процесуални нарушения от РС, довели до неизясняване делото от фактическа страна, необоснован основен фактически извод или осуетяват приложението на императивна правна норма(вж.3 от ТР №1/13г на ОСГТКВКС).Обстоятелството, че претендираната надбавка е част от погасителната вноска, покриваща разноските на кредитора по подготовката и обслужването на заема и определена добавка, съставляваща негова печалба(вж.т.3, изр.3 от договора), препятства определянето и по реда на чл.162 ГПК.Претендирането на сумата от 534,22лв като възнаградителна лихва(вж. заявлението и заповедта за изпълнение), а в исковата молба като „надбавка по чл.4 от договора”, допълнително обосновава направените изводи.

В контекста на изложеното атакуваната част от първоинстанционният акт се явява правилна и законосъобразна, поради което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди. Останалата част от решението е вляза в сила и не подлежи на въззивна проверка.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи, които са от значение за правилното решаване на спора.

Разноски пред настоящата инстанция в полза на въззиваемата не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА обжалваната част от решение №2982/19.12.14г на РС-Сандански по гр.д.№785/14г по описа на с.с.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: