О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 28.01.2021г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в
закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа
година, пети състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
след като се запозна с ВНЧД № 40 по описа на АСНС за 2021г., докладвано от
съдия Лазарова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 345 ал. 1 във вр. с чл. 68 ал. 7 НПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от защитника на подсъдимия Н.П.Н. срещу определение от 14.01.2021г. на СНС,
14състав, постановено по нохд № 2260/2020г., с което е оставено без уважение искането за отмяна на
наложената на подсъдимия „Забрана за напускане на пределите на Република
България“. В жалбата се релевират възражения за липса на мотиви. Акцентира се
на значителния период от време, в който се прилага тази забрана, както и на
изрядното процесуално поведение на подсъдимия в двете фази на процеса, като
положението му се преценява като утежнено в сравнение с това на голяма част от
останалите подсъдими. В този смисъл се настоява за отмяна на обжалваното
определение и за постановяване на друго, с което да бъде отменена наложената
мярка за процесуална принуда, като проява на необоснована наказателна репресия,
необслужваща заложените цели в НПК. Изразява се мнение, че липсата на изрично
желание на Н. да пътува зад граница към настоящия момент, не следва да е
причина за лишаването му от тази възможност по принцип, тъй като се нарушават
правата му на гражданин на ЕС.
АСНС, след като се запозна с данните по делото, относими към въпроса за
законността на наложената на подсъдимия мярка за процесуална принуда и ги
обсъди във връзка с доводите, изложени в жалбата, приема за установено
следното:
Частната жалба е подадена в срок и е допустима, но разгледана по
същество е неоснователна като съображенията за това са следните:
Основният въпрос, който следва да бъде решен от съда в производството по
чл.68 ал.7 НПК, е съществува ли опасност от укриване на подсъдимия в чужбина, в
случай че по отношение на него не се прилага соченото ограничение, което наред
с това следва да е пропорционално на защитения обществен интерес.
Производството по нохд № 2260/2020г. по описа на СНС е образувано на
28.08.2020 г. по внесен обвинителен акт
против Н.Н. и още 40 лица. Обвинението
на жалбоподателя е за извършено тежко умишлено престъпление по чл.321 ал.3 т.2
вр. ал.2 НК – участие в ОПГ в периода м.01.2015г. до 07.08.2019г., създадена с
користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.354а, чл.354в и чл.339 НК.
В открито съдебно заседание на 14.01.2021г. сезиран по реда на чл.270 НПК,
след изслушване на страните СНС е потвърдил прилаганата спрямо Н. мярката за
процесуална принуда.
При обсъждането на основателността на направеното искане, СНС е бил
длъжен да прецени наличието, респ.
липсата на данни за опасност от
укриване, изхождайки от характера и тежестта на обвиненията и данните за
личността на подсъдимото лице. В обжалваното определение
въпросът за коментираната опасност от укриване в чужбина не е бил засегнат и
коментиран въобще. Първостепенният съд се е задоволил единствено да посочи, че
„не е налице уважителна причина да бъде отменена тази мярка за процесуална
принуда. Респективно, останал в малцинство, Председателят на състава, счита че
следва да бъде отменена, доколкото не е налице причина за продължаването
й.“ В рамките на тези две изречения се е
изразило изключително лаконичното произнасяне на СНС, като при подписването на
определението не е надлежно отбелязано особеното мнение на председателя на
състава, съдържащо се в общите мотиви към съдебния акт.
Въззивният съд изразява принципното си
виждане, че забраната за напускане на пределите на страната поначало не
представлява самоцелно ограничение, насочено към препятстване на свободното
придвижване на подсъдимото лице, а
винаги трябва да се прецени внимателно
баланса между преследваната легитимна цел и защитеното право на всеки субект,
който не е лишен от свобода и спрямо когото не е взета мярка за неотклонение,
ограничаваща свободата му, да се придвижва свободно.
Факт е, че действието на разглежданата мярка за процесуална принуда вече
надхвърля една година – наложена е с прокурорско постановление от 12.12.2019г.
Същевременно законът не поставя времева рамка свързана с нейната продължителност,
като наред с риска от укриване следва да се вземе предвид и интереса на
правосъдието, а именно дали исканата отмяна
няма да затрудни съществено провеждания наказателен процес.
Защитните възражения за прекомерна продължителност на наложената
забрана за напускане на пределите на страната не могат да бъдат споделени.
Предмет на настоящото дело е деятелността на организирана престъпна група
включваща 41 лица, сред които и настоящия жалбоподател. Предстоят разпитите на множество свидетели и
вещи лица /според обвинителния акт от 456 страници общият брой на свидетелите
възлиза на 98, а на вещите лица - на
51/, което наред с обстоятелството, че за част от подсъдимите делото се
разглежда при условията на задочно производство, несъмнено очертава същото като
такова с фактическа и правна сложност.
Доводите за изрядно процесуално
поведение следва да бъдат преценени през призмата на обстоятелствата, че за
част от времето Н. е бил лишен от правото
на свободно придвижване в рамките на изпълняваната спрямо него мярка за
неотклонение „Домашен арест“, впоследствие изменена в „Парична гаранция“,
прилагана към момента.
Съдебното производство тече в нормални
срокове, извършени са редица процесуални действия и са разпитани част от
посочените в обвинителния акт свидетели, като следващото съдебно заседание е
насрочено за 10.02.2021г. Обвинението, по което въззивният жалбоподател е предаден на съд е за тежко умишлено
престъпление, като нормата на чл.269 ал.1 НПК изисква задължителното му
присъствие на съдебните заседания. Доколкото съдебното следствие е в активна
фаза и предвид тежестта на обвинението, сочеща на висока степен на обществена
опасност на деянието, отсъствието към момента на необходимост подсъдимият да
пребивава в чужбина, наред с наличната законова
възможност да пътува по конкретни поводи след получаване на съответно
разрешение от съда, неизползвана от него до момента, въззивната инстанция
намира произнасянето на СНС, макар и
немотивирано, за правилно и
законосъобразно като краен резултат. Липсват обстоятелства, които да бъдат определени като
основание за отмяна на мярката, ограничаваща пътуванията на подсъдимия без
разрешение. Явяването му до момента пред компетентните органи, освен като израз
на добросъвестно процесуално поведение, предвид наложената мярка за
неотклонение, би могло да се прецени и като дължимо такова по закон,
предотвратяващо прилагането на предвидената процесуална възможност по чл.66
ал.1 НПК за вземане на по-тежка по вид мярка за неотклонение. За обезпечаване законосъобразното приключване на
наказателния процес в разумен срок, към момента съществува необходимост Н. да продължи да търпи ограничителния ефект на
забраната за напускане на страната, като в този смисъл се отдава приоритет на
обществения пред личния му интерес. Произтичащите последици от наложената
забрана се преценяват в рамките на
нужното за осъществяване целите на наказателния процес воден срещу подсъдимия и
на този етап от развитието
му не представляват прекомерно ограничение, надхвърлящо
легитимните цели, заложени в същината на конкретната мярка за процесуална
принуда, в каквато насока са възраженията на защитата, още повече на фона
на актуалната пандемична обстановка в
световен мащаб, свързана с разпространението на СОVID-19, драстично ограничаваща възможностите за задгранични
пътувания.
В допълнение следва да се отбележи, че депозираната частната въззивна
жалба не е придружена с приложени писмени доказателства, които да сочат на
реална необходимост от задгранични пътувания на подсъдимия. При евентуално
възникване на такава в бъдеще, съществува законова възможност за ново сезиране на съда с
мотивирано искане. Наред с това в
хода на процеса, при промяна на обстоятелствата няма пречка отново да бъде
преразгледан въпросът за необходимостта от продължаване на прилаганото
процесуално ограничение.
В
контекста на гореизложеното, атакуваното произнасяне на СНС се явява правилно,
въпреки липсата на изложени конкретни мотиви в подкрепа на направения краен
извод, намерил израз в диспозитива на
постановения съдебен акт, поради което АСНС
О П
Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.01.2021г. на СНС, 14 състав, постановено
по нохд № 2260/2020 г., с което е
оставено без уважение искането за отмяна на наложената на подсъдимия Н.П.Н. „Забрана за напускане на пределите на
Република България“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: