Номер 128809.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасV въззивен граждански състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Вяра И. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Вяра И. Камбурова Въззивно гражданско дело
№ 20202100502142 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№25419/06.07.2020г., подадена от,,БЪЛГЕРИЪН УАЙТ ШЕЛС“ ООД, ЕИК *********,
ответник, със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив, ул.,,Сливница“ №6А, ет.6, офис
12, представлявано заедно и поотделно от управителите Светозар Василев Василев и
Атанаска Георгиева Антонова, чрез адв.Ненчо Такев-АК-Пловдив, срещу Решение
№1331/17.06.2020г., от 17.06.2020г., постановено по гр.д.№177/2020г. по описа на Районен
съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил ,,БЪЛГЕРИЪН УАЙТ
ШЕЛС“ ООД да заплати на А. Г. А. , ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 941.72 лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит за периода 27.03.2018г.-18.11.2019г. /за 2018г.-10.2% върху основното
възнаграждение от 510 лева и за 2019г. -10,8% върху основното възнаграждение от 560
лева/, сумата 582.14 лева, обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ за оставане на ищеца без
работа, в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба-13.01.2020г. до окончателното им
плащане.
Със същото решение, съдът е осъдил ответното дружество да заплати на Ася
Георгиева А., сторените по делото съдебно- деловодни разноски в размер на
436.70лв., както и да заплати по сметка на БРС, сумата от 300лв. - държавна такса и
възнаграждение на вещо лице.
Жалбоподателят счита, че атакуваното решение е неправилно, постановено при
нарушение на материалния закон и процесуалните правила и се иска неговата отмяна.
На първо място се излагат аргументи във връзка с приложение разпоредбата на чл.12,
ал.4 и ал.5 от НСОРЗ. Посочва се, че за работодателя съществувала правна възможност, с
1
Вътрешните правила за организация на работната заплата, да конкретизира критериите за
определяне допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит,
което не следвало да бъде под законовия минимум от 0.6% за всяка прослужена година.
Твърди се, че ищцовата страна не е ангажирала доказателства в хода на
производството по делото, от които да се установят конкретните трудови функции на
заеманите длъжности. Посочва се, че опитът, натрупан на различните позиции, не следвало
да бъде приет като сходен. В тази връзка е направен сравнителен анализ на длъжностите
по Клас 3, Подклас 31 и Клас 9, Подклас 92 по НКПД. Излагат се подробни съображения в
тази насока. Цитира се съдебна практика.
Изразява се несъгласие и с извода на съда относно претенцията за заплащане на
обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ. Жалбоподателят подчертава, че за процесния период,
въззиваемата получавала обезщетение по чл.54а от КСО за безработица. Намира за
недопустимо кумулирането на две обезщетения на едно и също основание /Решение№5338
от 12.05.2008г. на ВАС по адм.дело№1390/2008г./.
Иска атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
бъдат отхвърлени предявените искови претенции. Претендират се направените пред
настоящата инстанция разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от адв.Тодор
Ненчев – процесуален представител на А. Г. А. , с който се оспорва въззивната жалба
изцяло. Въззиваемата А. намира атакуваният съдебен акт за правилен и
законосъобразен, постановен в съответствие със събраните по делото доказателства. Счита
подадената въззивна жалба за неоснователна, като се моли за нейното отхвърляне.
Твърди се, че първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка
съобразно събраните по делото доказателства, като е достигнал до правилни правни изводи.
Посочва се, че видно от съдържанието на сключения между страните трудов договор №123
от 27.03.2018г., работодателят се задължавал да заплаща на работника/служителя,
допълнително възнаграждение от 0.6% за всяка година професионален опит /т.5 от
договора/, което се явявало по-благоприятно условие от предвиденото във Вътрешните
правила за организация на работната заплата в ответното дружество. Цитира се
разпоредбата на чл.66 от КТ.
Навеждат се доводи, че от приложените по делото писмени доказателства /трудова
книжка, трудови договори, извадки от фирмени досиета в ТР/, се установявало, че
въззиваемата заемала длъжност със същата или сходна специфика като тази във въззивното
дружество. Излага се становище, че именно поради предходната си длъжностна
характеристика и натрупан професионален опит и стаж, А. била наета на работа на трудов
договор в ,,БЪЛГЕРИЪН УАЙТ ШЕЛС“ООД.
Заявява се, че трудовото правотношение между страните било прекратено на
основание чл.328 от КТ/съкращаване на щата/, поради което работодателят дължал
обезщетение на работника в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец.
Оспорва се възражението на въззивника, че работодателят не дължал обезщетение на
ищцата /въззиваема/, тъй като последната била регистрирана в Бюрото по труда и
2
получавала обезщетение за безработица.
Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се
направените пред настоящата инстанция разноски.
Въззивникът не се явява в съдебно заседание. За въззиваемия се явява адв.Ненчев,
която поддържа въззивната жалба.
Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от страна,
имаща правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и следователно
същата е допустима за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на
обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона намира следното:
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са се намирали в трудови
правоотношения, считано от 27.03.2018 г. До 18.11.2019г., като А.А. е заемала длъжността
„работник риболов“ и е изпълнявала дейност, свързана с технологичния процес на
почистване и преработка на бели черноморски миди и рапани. Твърди, че видно от
извлеченията от трудовата й книжка, ищцата е изпълнявала сходна или със същия характер
работа по смисъла на чл.12, ал.4, т.1 от НСОРЗ при работата си при предходни
работодатели. Счита, че на основание т.5 от трудовия договор между страните, ищцата има
право на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит, който за 2018г. възлиза на 10,2%, а за 2019- 10,8% или общият дължим размер на
дължимото възнграждение е в размер на 1103,22 лв. Излага становище, че са налице
предпоставките на чл.12, ал.4, т.1 от НСОРЗ, тъй като ищцата в продължение на 17 години и
6 месеца е упражнявала длъжност или професия със същия или сходен характер. Посочва
още, че ответникът й дължи заплащане на трудово възнаграждение в размер на 1611,68 лв.
за периода 01.09.-18.11.2019г., както и че на основание чл.222, ал.1 от КТ, ответното
дружество й дължи обезщетение в размер на едномесечното брутно трудово
възнаграждение, т.с. сумата от 620,48 лв.
Ответникът с отговора на исковата молба е изразил становище за неоснователност на
исковете, като не оспорва факта за наличие на трудово правоотношение между страните, но
счита, че допълнително възнаграждение за трудов стаж се дължи само за отработеното
време при този работодател. Заявява, че длъжността на която е била назначена ищцата е
съвсем ралзина от тези, които е заемала А. при предходните си работодатели. Счита, че щом
ищцата получава обезщетение за безработица, то тя не може да иска и обезщетение по
чл.222 КТ.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Представени са
писмени доказателства, ангажирана е съдебно-счетоводна експертиза.
Исковата претенция за заплащане на трудово възнаграждение за периода 01.09.2019г.
3
– 18.11.2019г. е оттеглена, поради което производството в тази част е прекратено. Налице е
изменение в размера на претенцията за заплащане на допълнително трудово
възнаграждение, като същият е намален от 1103,22 лв. на 941, 72 лв., а претенцията по
чл.222, ал.1 КТ е намалена от 620,48 лв. на 582,14лв.
Предявените искове са с правно основание чл.128, т.2 вр.чл.12, ал.4, т.1 от НСОРЗ и
чл.222, ал.1 от КТ.
По делото безспорно е установено съществуването на трудово правоотношение
между страните. Представен e трудов договор № 123/27.03.2018г. сключен между страните
според който А.А. е назначена на длъжност „работник риболов“, с шифът по националната
класификация на професиите и длъжностите –9216-0003, на 8-часов работен ден, със срок за
изпитване – 6 месеца. Уговореното възнаграждение е в размер на 510 лв., а за допълнително
възнаграждение – 0,6% за всяка година професионален опит.
Представена е заповед 106/13.11.2019г., с която считано от 18.11.2019г., трудовото
правоотношение между страните е прекратено.
Представени са трудови договори, длъжностна характеристика, и извлечение от
трудовата книжка на ищцата, от които се установява трудовата й ангажираност при
различни работодатели преди сключване на процесния трудов договор.
Представена е регистрационна карта от Бюро по труда към Агенция по заетостта, от
която е видно, че към датата на подаване на исковата молба, ищцата не е заета по трудов
договор. Видно от разпореждане № 021-00-4785 от 27.11.2019г., на А.А. е определено
парично обезщетение за безработица, считано от 18.11.2019г. до 17.11.2020г.
По делото е изслушано заключението на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, според която размерът на дължимото допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за 2018г. е в размер на 427,
64 лв, а за 2019г. – 514,08 лв. Вещото лице е констатирало, че трудовият стаж на А. на
сходна или със същия характер работа е 18 години и 6 месеца. Паричният размер на
обезщетението по чл.222, ал.1 КТ, дължимо от работодателя при прекратяване на трудовото
правоотношение е в размер на 582,14 лв.
По отношение на иска с правно основание чл.128, т.2 КТ настоящата инстанция
намира следното:
Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит съгласно
разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се
заплаща в процент върху основната заплата, определена с индивидуалния трудов договор.
Това трудово възнаграждение по смисъла на чл. 6, ал. 1 от същата Наредба има
задължителен и постоянен характер и трябва да се заплаща винаги, когато са налице
законоустановените условия за получаването му. По силата на чл. 66, т. 7 от КТ това
4
възнаграждение задължително трябва да се уговори от страните в трудовия договор, което е
налице в настоящия случай, тъй като разпоредбата на чл.5 договора гласи, че такова
възнаграждение се дължи за всяла година професионален опит. Дори и да липсва подобна
клауза, когато са налице законови основания за изплащането на това възнаграждение, то
работникът не може да бъде лишен от него.
Съгласно ал. 2 и ал. 4 от Наредбата за придобит трудов стаж и професионален опит се
зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето през което работникът е
работил в предприятието, както и трудовият стаж, придобит в друго предприятие по
смисъла на § 1 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или
професия. Предвиден е и минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит, който е в размер на 0,6 на сто за всяка година придобит
трудов стаж. Условията, при които се зачита сходството на професията, съобразно характера
на работата спрямо определената длъжност се определят с вътрешни правила за организация
на работната заплата в предприятието, съгласно чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ.
По делото са представени Вътрешни правила за организация на работната заплата в
„БЪЛГЕРИЪН УАЙТ ШЕЛС“ ООД, като от разпоредбата на чл.8, т.1 се установява, че за
трудов стаж и професионален опит се признава само трудовия стаж, придобит от работника
по време на трудовото му правоотношение с ответното дружество. Съдът не споделя
доводите на въззивника, че с Вътрешните правила за организация на работната заплата,
работодателят може да конкретизира критериите за определяне допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което обаче не може да бъде под
законовия минимум от 0.6% за всяка прослужена година. На работодателя е предоставено
правото с вътрешните си правила за рфаботна заплата да може да конкретизира критериите
при определяне на сходността на длъжността или професията, в изпълнение на която е
натрупан трудовия стаж, но не и изначално да изключи натрупания извън предприятието на
работодателя трудов стаж, както е в процесния случай.
За уважаването на иска ищецът следва да докаже, че е изпълнявал при друг
работодател длъжност или професия със сходен характер на работата, съобразно приетите от
работодателя условия /така в решение № 241 от 21.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5294/2014
г., IV г. о./.
По делото е представено копие от трудовата книжка на ищцата, като съгласно чл.347
КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника. Доколкото ответникът не е
оспорил истинността на документа по реда на чл.193 ГПК, то следва да се приеме, че
ищецът е придобил посочения в трудовата книжка стаж на псоочените длъжности.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 5 НСОРЗ условията, при които се зачита
сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с
5
колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната
заплата в предприятието. В конкретния случай, по делото няма данни да е налице
колективен договор на браншово равнище. В същото време в представените по делото
Вътрешни правила за работна заплата на ответното дружество не са описани условия, при
които се признава сходния характер на длъжността или професията заемана и упражнявана
извън предприятието на работодателя. В НСОРЗ няма легално определение за „същата,
сходна или със същия характер работа, длъжност, професия“. Настоящият състав приема, че
за да се счете, че дадена работа, длъжност или професия има сходен или еднакъв характер с
друга, следва натрупаните при изпълнението й знания и умения да могат и да е необходимо
да се приложат в другата.
От трудовата книжка на ищцата се установява, че същата е заемала длъжността
„технолог преработка на риба, рапани и калмари“ за периода 1998-1999г. , а от 1999г. до
2003г. –„ работник –рибопреработвател на риба и рапани“. От 2004 до 2005г., А. е работила
като „технолог преработка риба и рапани“, а от 2005 до 2013г. е заемала същата длъжност
„технолог преработка риба, рапани и калмари“ в друго дружество. От 2013г. до 2015г. А. е
работила като „организатор производство и преработка на риба, рапани и калмари“, като от
представената по делото длъжностна характеристика се установява, че основното
задължение е да организира и контролира работата по рибопреработка. От 2015г. до 2018г.
ищцата е заемала същата длъжност „ организатор производство и преработка на риба,
рапани и калмари“.
Съдът не споделя възражеието на въззивника във връзка с класификацията на
предходните длъжности на ищцата и тази на длъжността й в ответното дружество.
Установява се от трудовия договор с ответника, че шифърът по Националната класификация
на професиите и длъжностите (НКПД-2011) е 9216-0003, т.е. длъжността е „работник-
риболов“, клас 9 – професии, неизиксващи специална квалификация, група 921 – работници
в селското, горското и рибното стопанство и единична група 9216- работници в риболова и
развъждането на аквакултури. От представените по делото предходни трудови договори,
които обаче са преди 2011г. и за тях е бил приложим (НКПД-2005), се установява, че ищцата
е изпълнявала длъжността технолог с шифът по класификатора -3118, както и длъжността
техник-технолог с шифър по НКПД – 31193022. При служебна справка от Кодова таблица за
преход от НКПД- 2005г. към НКПД- 2011г., се установи, че шифър 9216-0003 по НКПД -
2011 няма аналогичен шифър по действалия преди това класификатор, поради и което е
невъзможно да се търси сходство в шифрите по двата класификатора за заеманите от
ищцата длъжности. Водещ критерий следва да бъде възможността натрупаните при
изпълнение на предходни работа и професия знания и умения да бъдат прилагани при
изпълнение на задълженията и дейностите на ищцата при следващи работодатели, което
настоящата инстанция намира за установено. Всички изброени по –горе длъжности при
предходни работодатели, както и тази в ответното дружество са свързани с технологичния
процес по почистване и преработка на миди и рапани, съответно имат сходен характер,
поради и което претенцията с правно основание чл.128, т.2 КТ е основателна.
6
По иска с правно основание чл.222, ал.1 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1 КТ, „при уволнение поради закриване на
предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа,
спиране на работата за повече от 15 работни дни…“ работникът или служителят има право
на обезщетение от работодателя, като обезщетението е в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. По
делото от приложената заповед №106/13.11.2019г. се установява, че трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено по инициатива на работодателя. Следователно
първата предпоставка за изплащане на обезщетението е налице. По делото се установява, че
ищцата е останала без работа в едномесечен период след прекратяване на трудовото й
правоотношение с ответника, поради и което работодателят дължи обезщетение.
Неоснователно е възражението на въззивника, че се кумулират две обезщетения.
Обезщетението по чл.222 КТ е дължимо от работодателя поради прекратяването на
трудовия договор от негова страна и същото е неотносимо към обезщетението, изплащано
по линия на социалното и обществено осигуряване. Обезщетеноето по чл.222 КТ се
определя в размер на последното брутно трудово възнаграждение преди прекратяване на
трудовото правоотношение. С оглед приетото по делото заключение на назначената по
делото съдебно счетоводна експертиза, обезщетението възлиза на 582,14 лв., което съдът
кредитира напълно, поради и което претенцията с основание чл.222, ал.1 КТ се явява
основателна.
Поради гореизложените мотиви, съдът намира, че въззивната жалба е изцяло
неоснователна, а решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора в настоящото производство, на въззивника разноски не
следва да му бъдат присъждани. На въззиевамата следва да бъде присъдена сумата от 450
лв., платена за адвокатски хонорар. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие, въззиваемата е направила разноски в размер на 450 лв. – адвокатско
възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
направено от въззивника е неоснователно, тъй като същото е съобразено с минималния
размер на възнаграждението по двете претенции с оглед техния интерес, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004г.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1331 от 17.06.2020г. по гр.д.№177/2020 по описа на
Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА „БЪЛГЕРИЪН УАЙТ ШЕЛС“ ООД, ЕИК *********, ответник, със
седалище и адрес на управление:гр.Пловдив, ул.,,Сливница“№6А, ет.6, офис 12,
7
представлявано заедно и поотделно от управителите Светозар Василев Василев и Атанаска
Георгиева Антонова, да заплати на А. Г. А. , ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 450
лв. /четиристотин и петдесет лева/, разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8